Така красива е Земята. Там далече, където свършва прахта и стъпките на обувките ни, някъде след боклуците и неоновите светлини, се ширят приказни океани и диви върхове. Стара гора, нестройният ритъм на горския шум, деликатна композиция от сенки, листа и топлината на земята. Домът, който оставихме, за да поемем на път по широкия свят.

А колко величествен е небосводът? Човек се чувства замаен, а след това изпада в сладък транс, докато се взира в хипнотизиращото му синьо око. Небето крие в пазвата си приказни галактики и потайни енергии. Някъде зад пулсиращите звезди, се крият тайните на вселената.

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо“, казал Айнщайн.

Когато бяхме деца, за нас всичко беше чудо. Но после нещо се обърка.

Как се озовахме в свят на постоянна война, непрекъсната заплаха, бедствия, несигурност и безпътица? Как стигнахме до тук?