Лумпен-интелигенцията и фабрикуване на несъгласие

Защо онова, което днес минава за левица, е скарана със здравия разум и с огромни маси от хора, предимно от работническата класа, които заради тяхното безкрайно предателство, лицемерие и самомнение, предпочитат MAGA, “конспиративните теории”, Луна за президент, дори Любен Дилов за президент, дори гаджето на Любен Дилов за президент и кучето на Любен Дилов, но само не и тях? Където използвам “левица” или “леви”, спокойно може да се разбира “интелигенция”, защото дефицити, които откриваме при “левите”, важат с пълна сила и за професори, активисти, хора на изкуството и всякакви други интелигенти, удобни за системата, които водят хората към пропастта.


Защо налагат капитализъм на заинтересованите, което е другото име на корпоратизъм (фашизъм отново) и са мегафон за интересите на Блек Рок, Световната банка и корпорациите от СИФ, които правят всичко възможно да ни върнат в каменната ера, като същевременно изградят планетарен затвор за плебса с толкова сателити, камери и чипове, че “подчовеците” никога няма да могат да се освободят. Всичко това е с любезното съдействие и ентусиазъм на Ентелигентите. Които между другото ръсят крокодилски сълзи за “работниците”, онези работници и децата им, които лишават от правото да изхранват себе си и децата си. Най-голямото престъпление от Втората световна война насам, но предполагам, че престъпленията няма да свършат до тук. Самите деца ще трябва да избират между джаваскрипт програмист, да станат “леви” или да карат на гарантиран базов доход, гарантиран само срещу редовна в-аксинация, обществено полезен труд и позволени едночасови разходки в двора на затвора на 2 метра разстояние един от друг. “Ще ядете пасти” – така им казват левите.
Толкова са самозабравените “спасителите на животи”, толкова не са способни на елементарна рефлексия, че ще си умрат с незабравимите думи на един от нашите видни интелектуалци от най-новата ни история, Бойко Борисов: “тъп си бях и тъп си останах”. По всяка вероятност е казал нещо подобно.

А онези въобще не знаят за какво им говориш. Какво право да работят? Кои са “работниците”? Това да не е някаква “конспирация”? Абе, мани ги тия деца, ще престанете ли да ме занимавате с децата си? Какви камери? Какво е Хитлер? Блек Рок не са ли рядък метал?

Може би лесният отговор е, че им плащат. Плащат им да не мислят. Ако мине оригинална мисъл през главите им, нали ще ги изгонят? Плаща им се да се чувстват специални, имат идентичност “носителите на социална промяна”. Вие ще сте “носителите на социална промяна” … в целия цирк. И тези ще се пръснат. Специални сертификати дори им раздадоха, на техния QR код пише: “социалист”. Те си го сложиха в рамка и си го закачиха в хола и на стените във Фейсбука: “ваксиниран-социалист”. И си добавиха “затваряне-веднага!”.
Очевидният конфликт на интереси от финансирането на така наречените леви, което идва от могъщи корпорации или техните мрежи от НПО, при които спонсорите малко по-трудно се проследяват, но отново се стига до същите силни корпорации, позиращи като филантропи, за да крият данъци и да избягват демократичен контрол (не само върху финансите си, но и върху влиянието си), никога не се подлага на критичен анализ. Особено от така наречените “леви”. Което трябва да ви говори всичко за тях. И на тях трябва нещо да им говори, но те са “носителите на социална промяна”, което автоматично им блокира нервните окончания в мозъка и край. Черта.

Препоръчвам на хората сами да разследват и да ровят във финансирането на всичките тези НПО, “социалисти” и “синдикати”. Повечето от тях имат страници, където са си написали донорството и грантовете. Много полезни сайтове също са Influence Watch и Source Watch, които основно събират и предоставят информация за влиянието на глобалната мрежа от неправителствени организации. Един от тези сайтове е с любезното съдействие на Отворено Общество, така че дори и те трябва да се проверяват. Не казвам, че лъжат, но както обикновено в подобни ситуации, там може да намерите много полезна информация, но и много информация всъщност крият. Така или иначе са достатъчни, за да добие човек бегла представа за свързаността на милиардерската класа и нейните фондации, политици и медии.

Скоро всякакъв демократичен процес напълно ще бъде премахнат и ще останат единствено “заинтересованите” в капитализма на заинтересованите. Аз и Вие не сме сред тях, никой няма да ни пита за нищо.
Проблемът е международен и не касае само нашите карикатури на социалисти и борци за социална справедливост, които паразитират по НПО, казионни синдикати и долнопробни медии като Барикада. Явлението е глобално. Финансирането е изключително важно и е ключово за сглобяването на мрежата от влияние, власт и пари, но нека да задълбаем още.

Последното нещо, което левите ги интересува, е големият капитал. Как работи, каква конкретно структура има, как защитава интересите си: не представлява никакъв интерес за тях. Защо?
Дори не са способни да направят класов анализ. “Живеем в капитализъм”, “всичко е интереси”, “Тръмп е фашист” и за цвят “ние сме с палестинците!”, защото иначе въобще няма да ги различавате от американските ястреби. Елементарната пропаганда по масовите медии е всичко, което знаят за съвременния капитализъм. Явният “капитализъм на бедствията”, за който няма по-добър пример от пандемията, те направиха всичко възможно да не го видят.

Самата Наоми Клайн работи за 350.org, което е фронт за капитализъм на заинтересованите и е назначена да вкара и да наложи “зелената” сделка, поради което каза, че “пандемията не е кризисен капитализъм”. А левите дружно и в един глас го повториха. Което ни говори, че не са способни да практикуват четене с разбиране, нямат никаква представа какво действително е “кризисен капитализъм” и просто повтарят като папагали, каквото им се спусне.


Освен, че не са способни елементарен класов анализ да направят, решиха да се правят на вирусолози, явно да си компенсират дефицитите. Като не стават за едното, може би ще стават за другото. Има само един значим факт за специалния вирус: коефициент на смъртност от инфекция. Този коефициент е от порядъка на 0.2%. Означава брой смъртни случаи към брой инфекции. Вероятно е по-нисък, но по официални данни е толкова. Което на нормален човек, особено ако е изкарал две години в локдауни, маски, жертви, статистики, пазене на болници, падащи по улиците хора в Китай, уволнения, вечерен час, дистанционно обучение, глоби, заплахи и задължителни в-аксини, фалити, би трябвало да му говори, че нищо от това, което се случи, не е свързано с вируса. Разбира се, на ентелигентите нищо не им говори.

Цялото дисиденство в момента е изфабрикувано, не е автентично. От една страна имаме Тръмп и “десните” алтернативни медии, които покрай истории за извънземните и проекти на специалните служби като QAnon, пишат и вярна информация за “дълбоката държава”. И имаме алтернативни “леви” медии, които по цял ден си чешат езиците с “печалбите на корпорациите” и с Тръмп, но никога не поглеждат към организираната мафия на върха на фашисткия интернационал. Никога не разследват крупния капитал, структурата, действията му, атаките под фалшив флаг, престъпленията или дори документите, които сам си пише и въобще не са скрити. Няма кой друг да разплете тази мрежа, освен хората. И да се атакува. Онези са функционално неграмотни, макар и агресивни, така че хората няма от какво да се плашат. От БХК до пудела Иво Христов на жалката марионетка Румен Радев и въобще цялата лумпен-интелигенция, без значение кои са и какви са. Политици или журналя, активисти или социалисти, репликите им са едни и същи, “мислят” по един и същи начин и се борят за едно и също. Човек като знае и се информира какво е то, след това е лесно. Няма кой да го направи, освен ние.

Като заключение, ще цитирам от фрагменти от статия на Мишел Чусодовски от 2010г.

“Всичко, което правеше фондация Форд, можеше да се разглежда като “правене на света безопасен за капитализма”, намаляване на социалното напрежение чрез подпомагане на утехата на страдащите, осигуряване на предпазни клапани за разгневените и подобряване на функционирането на правителството” (Макджордж Бънди, съветник по националната сигурност на президентите Джон Ф. Кенеди и Линдън Джонсън (1961-1966 г.), президент на фондация “Форд” (1966-1979 г.))

“Като предоставя финансирането и политическата рамка на много загрижени и отдадени хора, работещи в сектора на нестопанските организации, управляващата класа е в състояние да кооптира ръководителите на грасрутс активизма, … и е в състояние да направи компонентите на финансирането, счетоводството и оценката на работата толкова трудоемки и обременителни, че работата за социална справедливост е практически невъзможна при тези условия.” (Пол Кивел, You Call this Democracy, Who Benefits, Who Pays and Who Really Decides, 2004, с. 122 )

В рамките на Новия световен ред ритуалът на поканване на лидерите на “гражданското общество” във вътрешните кръгове на властта – като същевременно се репресират редовите граждани – изпълнява няколко важни функции. Първо, той казва на света, че критиците на глобализацията “трябва да направят отстъпки”, за да спечелят правото да се впишат. Второ, тя създава илюзията, че макар глобалните елити да са подложени на критика – в рамките на това, което евфемистично се нарича демокрация – те все пак управляват легитимно. И трето, казва, че “няма алтернатива” на глобализацията: фундаментална промяна не е възможна и най-многото, на което можем да се надяваме, е да се ангажираме с тези управляващи в неефективно “вземане/даване”.

Макар че “глобализаторите” могат да използват няколко прогресивни фрази, за да демонстрират добри намерения, техните фундаментални цели не се оспорват. А това, което прави това “смесване с гражданското общество”, е да укрепва хватката на корпоративния естаблишмънт, като същевременно отслабва и разделя протестното движение. Разбирането на този процес на кооптиране е важно, защото десетки хиляди от най-принципните млади хора в Сиатъл, Прага и Квебек [1999-2001 г.] участват в антиглобализационните протести, защото отхвърлят схващането, че парите са всичко, защото отхвърлят обедняването на милиони и унищожаването на крехката Земя, за да могат малцина да забогатеят.

Тези редици, както и някои от техните лидери, заслужават аплодисменти. Но ние трябва да отидем по-далеч. Трябва да оспорим правото на “глобализаторите” да управляват. Това изисква да преосмислим стратегията на протеста. Можем ли да преминем на по-високо ниво, като стартираме масови движения в съответните ни страни, движения, които да предадат посланието за това какво прави глобализацията, на обикновените хора? Защото те са силата, която трябва да бъде мобилизирана, за да се противопостави на онези, които ограбват земното кълбо.” (Мишел Чосудовски, Стената в Квебек, април 2001 г.)”

“Изкуствено съгласие” срещу “изкуствено несъгласие”

Терминът “производство на съгласие” първоначално е въведен от Едуард С. Херман и Ноам Чомски.
“Произвеждането на съгласие” описва пропаганден модел, използван от корпоративните медии, за да се повлияе на общественото мнение и “да се внушат на хората ценности и убеждения…”:

"Средствата за масова информация служат като система за предаване на послания и символи на широката общественост. Тяхната функция е да забавляват, развличат и информират, както и да внушават на хората ценности, вярвания и кодекси на поведение, които да ги интегрират в институционалните структури на по-голямото общество. В свят на концентрирано богатство и големи конфликти на класови интереси изпълнението на тази роля изисква систематична пропаганда." (Manufacturing Consent от Едуард С. Херман и Ноам Чомски)

“Производството на съгласие” предполага манипулиране и формиране на общественото мнение. То установява конформизъм и приемане на властта и социалната йерархия. То се стреми да се подчини на установения социален ред. “Произвеждането на съгласие” описва подчиняването на общественото мнение на разказа на водещите медии, на техните лъжи и измислици.

В тази статия се фокусираме върху едно свързано понятие, а именно изтънчения процес на “производство на несъгласие” (а не на “съгласие”), който играе решаваща роля в обслужването на интересите на управляващата класа.

В условията на съвременния капитализъм илюзията за демокрация трябва да надделее. В интерес на корпоративните елити е да приемат несъгласието и протеста като характеристика на системата, доколкото те не застрашават установения социален ред. Целта не е да се потиска несъгласието, а напротив – да се формира и оформя протестното движение, да се определят външните граници на дисиденство.

За да запазят легитимността си, икономическите елити предпочитат ограничени и контролирани форми на опозиция, за да предотвратят развитието на радикални форми на протест, които биха могли да разклатят самите основи и институции на глобалния капитализъм. С други думи, “производството на несъгласие” действа като “предпазен клапан”, който защитава и поддържа “Новия световен ред”.

За да бъде ефективен обаче, процесът на “производство на несъгласие” трябва да бъде внимателно регулиран и наблюдаван от онези, които са обект на протестното движение.

“Финансиране на несъгласието”

Как се постига процесът на изфабрикувано дисиденство?

Основно чрез “финансиране на несъгласието”, а именно чрез насочване на финансови средства от тези, които са обект на протестното движение, към тези, които участват в организирането на протестното движение.

Кооптирането не се ограничава само до купуване на услугите на политиците. Икономическите елити, които надзирават големите фондации, също така контролират финансирането на многобройни неправителствени организации и организации на гражданското общество, които в исторически план са участвали в протестното движение срещу установения икономически и социален ред. Програмите на много неправителствени организации и народни движения разчитат в голяма степен на финансиране както от публични, така и от частни фондации, сред които фондациите “Форд”, “Рокфелер”, “Маккарти” и други.

Антиглобалисткото движение се противопоставя на Уолстрийт и тексаските петролни гиганти, подвластни на Рокфелер и прочее. Въпреки това фондациите и благотворителните организации на Рокфелер щедро финансират прогресивни антикапиталистически мрежи, както и природозащитници (противопоставящи се на Големия петрол) с цел в крайна сметка да инспектират и оформят различните им дейности.

Механизмите за “производство на инакомислие” изискват манипулативна среда, процес на извиване на ръцете и фино кооптиране на отделни лица в рамките на прогресивните организации, включително антивоенни коалиции, еколози и антиглобалистко движение.

Докато мейнстрийм медиите “фабрикуват съгласие”, сложната мрежа от неправителствени организации (включително сегменти от алтернативни медии) се използва от корпоративните елити за формиране и манипулиране на протестното движение.

Вътрешната цел е да се “произведе несъгласие” и да се установят границите на “политически коректната” опозиция. На свой ред много НПО са инфилтрирани от информатори, често действащи от името на западните разузнавателни служби. Освен това все по-голям сегмент от прогресивните алтернативни новинарски медии в интернет става зависим от финансиране от корпоративни фондации и благотворителни организации.


Related Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© 2021 Антисистемни - Theme by WPEnjoy · Powered by WordPress