Глобален нацистки режим

Диктатурата на вируса

Източник: Danger to Society: Against Vaccine Passports

Намираме се в разгара на радикално преструктуриране на американското общество, което включва налагането на режим на всеобхватна дискриминация, сегрегация и социален контрол, невиждан от времето на премахването на Джим Кроу.

За да бъда ясен, основната ми грижа тук е политиката на ваксиналните паспорти. Каквото и да се мисли за много от другите въпроси, свързани с това – блокиране, маски и т.н. – принуждаването на хората да инжектират в телата си нов фармацевтичен продукт е нещо съвсем различно по степен на намеса.

Първото нещо, което трябва да се признае, е, че именно това правят паспортите за ваксини и мандатите от рода на Бил де Блазио (в Ню Йорк) и Джо Байдън (в национален мащаб). Не става въпрос за някакво временно, незначително неудобство за няколко души, което може да бъде отминато като нищо особено. “Ако искаш да участваш пълноценно в нашето общество, трябва да се ваксинираш” е извънредна, радикално разделяща директива.

Тя казва на милиони американци, за които “търпението на нашия скъп лидер се изчерпва” – включително на мен и на >70% от чернокожите американци – че ще бъдат изхвърлени от работата, училището и социалния живот, ако не се съгласят да се откажат от телесната си неприкосновеност и правото на информирано съгласие, и да се подложат на инжектиране на фармацевтично лечение от вид, който никога преди не е бил широко използван върху хора, който кара телата им да произвеждат токсичен протеин, който има неизвестни средносрочни и дългосрочни ефекти, който не ги предпазва от заразяване или разпространение на целевата болест и който ще трябва да се прилага отново на всеки 5 месеца.

Това ще промени живота ни и ще преобрази обществото. Не само живота на неваксинираните, които ще бъдат изхвърлени от нормалното общество, ще им бъде отказана пробация и ще загубят децата си, но и живота на всички ни – като се започне от приятелите, близките и колегите на неваксинираните, които ще трябва да ги оставят. Ако не сте ваксинирани, няма да можете да отидете на ресторант, на кино, в музей или на политическа среща с приятелите си. Вие и вашите ваксинирани приятели ще бъдете подложени на постоянни искания за доказване на извънредната ви правоспособност да упражнявате това, което би трябвало да е нормално и неоспоримо социално право.

Казано по-екзистенциално, вие ще бъдете лишени от възможността да живеете в обществото по най-простия, най-първичен начин, който изобщо не би трябвало да включва езика на “упражняване на права”. Хората ще бъдат изкарвани от закусвалнята и от митинга на полицаите, ако нямат съответните документи или QR код. Всички ние ще живеем в една фино артикулирана система за социален контрол чак до нивото на кафенето, един нов вид общество на контролно-пропускателните пунктове.

Е, може би не чак толкова нова. Повечето хора, които го приемат, ще настояват, че то не е същото като обществото на контролно-пропускателните пунктове, което сме виждали и осъждали на други места и в други времена, но много хора като този кмет на Бостън и този оцелял от Холокоста ще видят приликата. Джим Ковид. Медицински апартейд.

Това е реална, налагана от полицаите политика на дискриминация и сегрегация. Както при всеки подобен режим, наложен от държавната власт, ако не се противопоставите на него, вие го приемате и помагате за налагането му. Не съществува междинно положение. Това е моментът “Какво щях да направя аз”, на който ще гледате назад с гордост или срам. Моля ви, не се опитвайте да го омаловажавате или да го подминавате като нещо незначително.

И моля, не ни казвайте, че не е принудително. Имате предвид като: “Не те принуждавам да работиш като наемен роб. Просто създавам условия, при които е невъзможно да живееш нормално, ако не го правиш.”? Или по-добре: “Не те принуждавам да подпишеш тази клетва за лоялност, просто няма да ти позволя да работиш тук, ако не го направиш”. Не е ли това онзи вид айн-рандианско/либертарианско лицемерие, което левичарите така прозорливо идентифицират и осъждат?

И така, не отричайте и не замазвайте: Това е авторитарно и е радикално. Ако искате да твърдите, че това е необходимо (защото понякога е необходимо да бъдеш авторитарен), направете го; но не отричайте, че е така. Никой от нас, новоизлюпените Untermenschen (подчовеци), няма да ви позволи да отричате това, което се случва с нас и с политиката като цяло.

И то няма да спре с Ковида. То ще обхване и безкрайната поредица от бустери на Ковид. Пер Фаучи, на всеки осем – не, новина, сега на всеки пет месеца. Проследете този учен – който, “съвсем откровено казано”, е “наука” – как мести този “напълно ваксиниран” голпост надолу по терена. Очевидно е, че контролира всичко.

Подкрепителите завинаги!

Всеки, който си мисли, че Фарма, след като е опитала печалбите, няма да бъде прилагана всяка година, за всеки вирус и вариант, и че държавата, след като е опитала това ниво на социален контрол, няма да бъде разширена във всяко кътче на социално-политическия живот, е изключително… ами, наивен, за да използвам най-меката дума, която ми хрумва. Особено левичарите.

Това е голяма работа, в социален и политически план.

Тежест на доказване

Надявам се, че всеки – и със сигурност левичарите – който е загрижен за неща като граждански права и телесна неприкосновеност, ще разбере къде е тежестта на доказване. Не е отговорност на тези, които се противопоставят, да доказват, че подобна политика не е необходима; отговорност на държавата и нейните поддръжници е да докажат, че тя е необходима. Надявам се, че хората, които провъзгласяват “Моето тяло, моят избор!”, не биха се съгласили да подкрепят или приемат такъв социален режим, освен ако не са абсолютно убедени, че съществува солидна обосновка за премахването на телесната автономия заедно с редица първични социални права и за изпращането на милиони техни приятели и съседи на безработност, социално изгнание и ефективен домашен арест.

Какви са основанията за тяхното убеждение? Струва ми се, че оправданието трябва да отговаря на поне три условия: 1) че Ковида е непреодолима, апокалиптична по-голяма опасност, 2) че тези ваксини са необходимо, ефективно и единствено или най-малко потискащо решение на тази опасност, и 3) че не съществуват сериозни рискове, които да бъдат взети предвид от самите ваксини, никаква възможност те да причинят други вреди, равни или по-големи от специфичната опасност от Ковида. Ще обсъдим някои от тях по-долу.

Но има едно необходимо условие за тяхната убеденост, което доминира в дискурса на застъпниците на мандатите и паспортите и което е уловено в повтарящата се декларация: Неваксинираните представляват опасност за обществото. Както казва Байдън, ние трябва да “защитим ваксинираните работници от неваксинираните”. Те са “преносители на чума”, които са отговорни за разпространението на вируса и убиването на хора заради глупавия си и/или егоистичен избор, който следователно не можем да им позволим да направят.

Уау. Ако това убеждение е вярно, кой би могъл да оспори заключението? Не и аз, социалистът и марксистът, който разбира императивите на социалната отговорност. Твърдя обаче, че то не е вярно. То почива на набор от предположения, оформени като “научни” уверености, които са неверни и подвеждащи.

Нищо не е по-разрушително за науката и стремежа към познание от епистемологичната позиция, демонстрирана всеки ден от експертите на истаблишмънта: фалшива увереност: аз стоя с тези хора: “Предпочитам да имам въпроси, на които не може да се отговори, отколкото отговори, които не могат да бъдат поставени под съмнение” (Ричард Файнман); “Необмисленото уважение към авторитетите е най-големият враг на истината” (Айнщайн).

Нека засега оставим настрана обсъждането на евентуалните разрушителни последици за личното или общественото здраве от ваксината или от самия режим на пропускане на ваксината. Достатъчно е да посочим, че в този конкретен случай, в този момент, с тези терапевтични средства на Ковид-19, твърдението, че неваксинираните са особена “опасност за обществото”, е невярно. Фалшивостта на това убеждение и несправедливостта на основаната на него политика на пропускателен режим стават очевидни от едно научно откритие:

Вирусът, който се развива [при ваксинирани хора], е също толкова инфекциозен, колкото и този при неваксинирани хора, което означава, че ваксинираните хора могат да предадат вируса и да заразят други...

хора с пробивни инфекции - много от които не развиват симптоми на COVID - могат несъзнателно да разпространяват вируса...
68% от изследваните пациенти с пробив на инфекцията са имали много високо вирусно натоварване...

Екипът на Гранде [Катарина Гранде, ръководител на отдела за обществено здраве в Уисконсин] открива инфекциозен вирус при почти всички: при 88% от неваксинираните лица и 95% от ваксинираните.
"Поставихме пробите върху клетки и клетките умряха, когато се заразиха". ...
това означава, че [ваксинираните лица] могат да разпространяват вируса толкова лесно, колкото и тези, които не са ваксинирани.  

-Доказателства, че хората с пробивни инфекции могат лесно да разпространяват делтата, се натрупват
"Когато погледнете нивото на вируса в носоглътката на ваксинирани хора, които получават пробивни инфекции, то наистина е доста високо и е равностойно на нивото на вируса в носоглътката на неваксинирани хора, които се заразяват."

-Антъни Фаучи
Двойно ваксинираните хора носят същите нива на Ковида като неваксинираните.
-Двойно инжектираните хора носят същите нива на Covid като неваксинираните


Напълно ваксинирани хора, които се заразяват с пробив на Covid-19, могат да предадат вируса... "Това, което [ваксините] вече не могат да направят, е да предотвратят предаването".

- Директорът на CDC д-р Рошел Валенски

Само няколко източника. Мога да публикувам резултати като тях. Всички вече знаят това. Ето защо има такъв неистов стремеж да се премаскират, да се приготвят бустери, да се направи нещо, за да се компенсира фактът, че ваксините не действат като решение за връщане към нормалното, което ни се внушаваше, че ще бъде.

Моля, обърнете внимание и на доказателствата, че инфекциозен вирус може да бъде открит по-често при ваксинирани (95%), отколкото при неваксинирани (над 88%) хора. Доказателствата на този етап ясно показват – в научните термини, които поддръжниците на мандата за ваксиниране изтъкват като свое оправдание – че ваксинираните са поне толкова заразни, поне толкова “носители на чума”, колкото и неваксинираните.

Може би могат да се намерят различни научни мнения по този въпрос. За разлика от медицинската бюрокрация, аз разбирам, че често ще има различни разумни, а понякога и противоречиви научни тълкувания на данните. Но тежестта на доказване е на тези, които искат да наложат радикална политика на дискриминация и социален контрол, за да я обосноват с убедителни научни доказателства, че тези, които те ще сегрегират, са особено опасни “носители на чума”. А те не разполагат с тях.

Някои привърженици на паспорта на ваксините ще изтъкнат доказателства, че вирусният товар се изчиства по-бързо при ваксинираните хора, въпреки че той е същият през първите 6-8 дни – периодът на максимална заразност. Това едва ли е достатъчна нишка, на която да се окачи радикална трансформация на обществото и изнудване на милиони, включително >70% от чернокожите американци – както би признал всеки един от тези поддръжници, ако президентът на друг отбор предлагаше тази политика.

Епидемиологът от Харвард Мартин Кулдорф е съгласен с това, като изтъква още, че ваксиналните паспорти са особено дискриминационни за хората от работническата класа, които най-вероятно вече имат по-силен естествен имунитет: “Предходното заболяване КОВИД (много представители на работническата класа) осигурява по-добър имунитет от ваксините (много професионалисти), така че ваксиналните мандати са не само научна глупост, но и дискриминационни и неетични.” Ефективно уволнение и сегрегация на хората в неравностойно положение от раса и класа – това се изтъква като социално добродетелна политика.

Както е отбелязано в една статия за Кулдорф: “Проучването в Израел също не е еднократно. Медиите съобщават, че не по-малко от 15 академични проучвания са установили, че естественият имунитет предлага огромна защита от COVID-19.”

Като оставим настрана всички останали реални опасения, тогава не е необходимо да казвам още нещо, за да твърдя, че ваксиналните паспорти не са нито необходими, нито ефективни, и следователно трябва да бъдат противопоставяни – със сигурност от левичарите. По-голямата част от научните доказателства, включително от източниците, които поддръжниците на ваксините настояват да следваме (Фаучи, CDC), твърдят, че неваксинираните не са по-заразни и следователно не представляват по-голяма опасност за обществото от ваксинираните. Не е нужно да казвам нищо друго, за да поискам спешно от поддръжниците на закона за ваксините да признаят, че убеждението, в което са толкова сигурни, е празно, и или да представят някаква друга, солидна научна обосновка за изхвърлянето на милиони от нас от работа, училище и изхвърлянето ни от обществото, или да се противопоставят на всяка подобна политика.

Това предполагаемо оправдание не работи: “Но вие излагате на риск тези, които не могат да бъдат ваксинирани – децата, хората с отслабен имунитет.” Така и вие, ваксинираните, сте изложени на риск поне в същата степен. Следвайте науката.

И моля, ако се изкушавате да рипостирате с: “Но тези, които са ваксинирани, ще боледуват по-малко и няма да умират толкова често!”, помислете отново. Ако това е вярно, това е предупредително предупреждение към всеки, който не е ваксиниран. То не е оправдание за изхвърляне на неваксинираните, а не на също толкова заразните ваксинирани, от работа, училище, ресторанти, хранителни магазини и политически митинги, ако не се подчиняват.

Освен това вероятно не е вярно. Както казва д-р Шарлот Талин от Каролинския институт, “естественият имунитет наистина е по-добър от ваксинацията” и това “наистина беше доказано в контекста на COVID-19”. Разбира се, Съединените щати – където CDC приготвя данните на вкус1 – изглежда са изключителни в това отношение, както и във всичко останало, но най-новите и “едни от абсолютно най-добрите данни, излизащи навсякъде по света”, показват, че неваксинираните хора, които са имали КОВИД, са “много [до 27 пъти] по-малко склонни от ваксинираните да се разболеят от делта, да развият симптоми от нея или да постъпят в болница със сериозен КОВИД-19. [мой акцент]”2

Така че, според най-добрите данни в света, тези хора в болничните легла е поне толкова вероятно да са били поставени там от ваксинирани хора и поне толкова вероятно да са ваксинирани хора. Обърнете внимание, че процентът на случаите сред ваксинираните е по-висок от процента на ваксинираните в населението:

Има и това бижу: “Но неваксинираните, които се разболяват, ще заемат повече от леглата, които трябва да отидат при хората, направили другия правилен избор.” Така че затлъстелите хора (коморбидност номер едно за Ковида), които избират да прекаляват с демоничната захар, трябва да бъдат изхвърлени от ресторантите и от работните си места, защото могат да се разболеят и да заемат леглата, запазени за добродетелните пациенти с Ковида. Или пък наркоманите, които избират да пълнят телата си с вещества, за които знаят, че са вредни. И определено, ако д-р Фаучи/Пфайзер произведе ваксина срещу СПИН – за което вече е изгубил време в опити, докато е пренебрегвал други терапии – всеки гей, който откаже да я приеме, трябва да бъде уволнен от работа и изгонен от обществото, защото може да се разболее. Може би дори трябва да му бъде отказано лечение, ако се разболее. Носител на чума! Защо да не започнем сега с гейовете, които избират да не използват презервативи? Те знаят какви рискове поемат. Трябва да бъдат уволнени от работа, защото е възможно да заемат леглото, запазено за практикуващите безопасен секс. Това ли е версията на научно обоснован етично-политически аргумент, който хората – включително левичарите – искат да изтъкнат?

В основата на дискриминационното мислене за пропускане на закона е основна грешка в категориите. Както казва д-р Марти Макари от университета “Джон Хопкинс”: “вместо да говорим за ваксинирани и неваксинирани, трябва да говорим за имунни и неимунни”.

Не човекът – ваксиниран или неваксиниран – представлява опасност за обществото; това е вирусът. Не е важно разграничението между ваксинирани и неваксинирани; важно е разграничението между имунен/неинфекциозен и неимунен/инфекциозен.

Въпреки че сме насърчавани да мислим по друг начин, при всички обстоятелства терминът “ваксиниран” не означава непременно “имунен” или “незаразен”, а “неваксиниран” не означава “болен” или “заразен” и включва хора, които са “имунни”. Това са неверни и вредни уравнения.

Не “неваксинираните” се разболяват, а неимунните хора. Не са “неваксинираните” тези, които заразяват други хора; това са инфекциозните. В този случай, тъй като ваксината не предпазва хората от заразяване или инфектиране, ваксинираните хора не са напълно имунизирани срещу болестта и са потенциално заразни. И, което е изключително важно, както винаги, много – вероятно повечето – неваксинирани хора не са болни или заразни и може никога да не станат такива, а много от тях са имунизирани.

Третирането на “неваксинираните” – което включва хора, които никога не са били заразени, хора, които са се възстановили от инфекция и имат по-силен и по-дълготраен имунитет (най-полезният вид за стадния имунитет), хора, които не могат да бъдат ваксинирани, и хора, които избират да не бъдат ваксинирани – като недиференцирана маса от “носители на чума” е научно подвеждащо и етично-политически вредно. Както ни е научила историята.

Схващането, че само защото са “неваксинирани”, хората заслужават да бъдат наказани – да бъдат изгонени от обществото или да не получат медицинско лечение, ако се разболеят – трябва да бъде категорично отхвърлено, особено от левичарите. (Може би просто, знаете ли, хората, които се разболяват по някаква причина, трябва да получават здравни грижи и точка.)

Ако искате да следвате стриктно науката, правите разлика между имунни/неинфекциозни и неимунни/инфекциозни, а не между ваксинирани и неваксинирани.

Тази задача не изисква в по-голяма степен “защита на ваксинирани работници от неваксинирани колеги”, отколкото обратното. Ако Джо Байдън и органите за обществено здравеопазване наистина искаха да постъпят научно ефективно и етично-политически справедливо, те щяха да изискват всеки да се изследва постоянно, преди да постъпи на работното място, независимо дали е ваксиниран или не, защото всеки, който е ваксиниран, също може да бъде заразен и инфекциозен. От друга страна, ако искат да продадат възможно най-много изгодни ваксини…

И така, зад тези нетърпеливи за дискриминация опорни точки, използвани за обосноваване на задължителните ваксини и паспорти, няма никаква наука или политико-етична логика. Това са научни глупости.

Този туит описва точно ситуацията, която създават паспортите за ваксини. Само че тя не е само в бара, а на работното място, в класната стая, във всяко социално пространство. Няма никакво оправдание за това. Всъщност е изключително опасно от научна и политическа гледна точка да се мисли, че има.

Наистина, какво има, освен един ненаучен, нелогичен импулс: “Ваксина. Трябва да я взема.” и/или “CDC казва така. Трябва да се съобразявам.” Както е разпоредил Фаучи: “Правете това, което ви се казва.”

По-малкото зло

В допълнение към заразността на ваксинираните, която сама по себе си анулира предполагаемо-научната обосновка на ваксиналните паспорти и мандати, има и други въпроси, свързани с ефикасността, безопасността и политическата етика, които правят отказа от ваксинация напълно разумен избор.

На първо място, това не е апокалиптично. Наистина не е. Оценките варират, но Ковида е заболяване с процент на смъртност от инфекции (IFR) доста под 1 % за лица под 65-годишна възраст и под 0,5 % като цяло при повечето изчисления. “Най-добрата оценка” на CDC, разпределена по възрастови групи, е следната: 0-17 = .002%, 18-49 = .05%, 50-64 = 0.6%, 65+ = 9%. Според СЗО “в 51 населени места медианната смъртност от инфекция с COVID-19 е 0,27% (коригирана 0,23%)… При хората на възраст < 70 години смъртността от инфекцията варира от 0,00% до 0,31% с груби и коригирани медианни стойности от 0,05%”. Тази цифра от 0,27% от СЗО е широко използвана и аз ще я използвам.3

Ето и последната оценка от метаанализа на 23 проучвания в 14 държави на епидемиолога от Станфорд Джон Йоанидис, разбита на по-малки възрастови групи, заедно с данни от Стокхолмския университет:

Както показват всички тези анализи, Covid със сигурност представлява значителна опасност за възрастните хора. По данни на CDC 56,8% от смъртните случаи от Covid са при лица над 75 години, а 29,7% – над 85 години, като повечето от тях са с множество съпътстващи заболявания. При децата, от друга страна, поне едно проучване показва, че “болестта на COVID-19 има по-леко клинично и лабораторно протичане от грипа”-1,8% срещу 41,3% в интензивно отделение, 1,2% срещу 34,8%, изискващи вентилация, и 1,2% срещу 15,2% смъртност. И CDC потвърждава, че за децата Ковида е по-малко смъртоносен от грипа.

Трябва също така да сме наясно, че основните данни за това заболяване – статистика за броя на случаите и смъртните случаи – са ненадеждни. Положителните PCR тестове се считат за “случаи”, въпреки че тестът не казва нищо за здравето на изследваното лице. Както казва носителят на Нобелова награда за изобретяване на теста, той “може да открие почти всичко у всекиго” и “не може да ви каже, че сте болен”. Това беше известно и съобщено от компетентни учени и дори от NY Times в продължение на повече от година и току-що беше преоткрито от The Atlantic и други публикации, но значението му е напълно игнорирано. Ако “до 9 от всеки 10 [потвърдени инфекции с COVID-19 в САЩ] – може изобщо да не са заразни”, тогава… ами, както казва професор Беда М. Щадлер: “Никой друг вирус, никога, на тази планета, не е бил съпътстван от толкова много тестове, и то тестове, които са създали толкова много глупости и паника!”

В допълнение към това, по изрична заповед на органите за обществено здравеопазване, всеки починал с положителен PCR тест в рамките на 60 дни (а на всеки постъпил в болница се правеше PCR тест) се считаше за починал от Covid. Д-р Дебора Биркс, която говори в качеството си на координатор на Белия дом за реакция при коронавирус, заявява: “Ако някой умре с Covid-19, ние го считаме за починал от Covid-19”. Директорът на службата за обществено здравеопазване в Илинойс разпореди: “Да се направи всичко възможно, за да не се стигне до появата на Covid: “Дори ако сте починали от ясна алтернативна причина… все още се вписва като смърт от Covid… това не означава, че това е причината за смъртта [нейното подчертаване].” Под “ясна алтернативна причина” за смъртта се разбират неща като умишлено нараняване и отравяне, мотоциклетни злополуки и огнестрелни рани, както казва един епидемиолог пред The Atlantic: “Тези пациенти, които са там с, а не от COVID, не принадлежат към метриката”. Но те са там.

Това, безпрецедентно, научно издържано и подвеждащо изкривяване на основни данни, прави невъзможно да се разбере колко случая и смъртни случаи с КОВИД е имало в действителност. Това е умишлена измама, която е в основата на радикално разрушителни социални политики. Трудно е да се мисли, че това не е направено по друга причина, освен за да се насърчи паниката в полза на политиката и фармацевтичната индустрия. Тя е нанесла сериозни вреди на нашето разбиране за болестта и на самия научен процес – вреди, утежнени от осмиването и цензурирането на всеки, който посочва това.

Така че, като се има предвид ~0,27% IFR дори с тези изкривявания, мисля, че е справедливо да се каже, че Ковида е заболяване, което не трябва да се приема с лека ръка, но далеч не е апокалиптична социална заплаха. Как това изисква безпрецедентен, радикален режим на мандати и паспорти, които анулират основните права на телесна неприкосновеност и информирано съгласие и създават общество на контролни пунктове?

Ако имаше някакъв сценарий на “Деца на мъжете”, може би щеше да се наложи да се обмисли отмяна на тези права и да се обяви: “Моето тяло, изборът на обществото”, но не и за 0,27% намаляване на раждаемостта. Това не е научнофантастичен филм, а Антъни Фаучи не е Дъстин Хофман.

Ескейп стая

Нещо повече, ваксините от мРНК, на които САЩ разчитат, не само че не ни връщат към нормалното състояние, както беше обещано, но има доказателства, че те влошават нещата.

Важен анализ в това отношение е предложението за “имунно бягство” на Геерт Ванден Боше, който е работил по ваксините с GAVI, The Vaccine Alliance и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. То е сложно и контраинтуитивно и той го представя в няколко дълги интервюта (тук, тук, тук, тук, тук), които наистина трябва да разгледате, ако искате да разберете всички научни проблеми, от които някои от нас се притесняват. Ще се опитам да го обобщя.

Като предварителна бележка, важно е да се разбере по какво лечението с мРНК се различава от традиционните ваксини. При традиционните ваксини в организма ни се поставя убит или инактивиран цял вирус, придружен от различни адюванти. След това имунната ни система разпознава вируса като заплаха и предприема реакция, която неутрализира вируса, и ще атакува вируса, ако той се появи отново.

Терапиите с мРНК, от друга страна, не вкарват вирус в телата ни; те инжектират пакет от генетичен код, който влиза в клетките ни и ги кара да произвеждат една част от вируса – протеина на шипа (всъщност леко модифицирана негова версия). Имунната ни система ще разпознае и ще се мобилизира срещу този специфичен протеин и ще го атакува отново, ако попадне в организма като част от вируса.

Другата разлика е, че за разлика от повечето ваксини, които познаваме, при тези мРНК джебове вече е ясно (‘защото наистина не знаеш какво ще се случи, докато не я дадеш на много хора. Скоростта на изкривяване и всичко останало), са много “пропускливи”. Пропусклива или нестерилизираща ваксина е тази, която “не позволява на микроба да причини сериозна вреда на своя гостоприемник, но не спира болестта да се възпроизведе и разпространи върху друг човек”.

Ето моята съкратена, опростена версия на анализа на “имунното бягство” на Ванден Боше: Тъй като тези ваксини намаляват симптомите и смъртността, но не дават стерилизиращ имунитет, и тъй като за разлика от традиционните ваксини с цели вируси или инфекции с диви вируси, те предизвикват имунитет, насочен конкретно към един елемент на вируса (белтъка на шипа), те създават благоприятни условия за инкубация на нови варианти при ваксинираните. При ваксинираните вирусът, подложен на “неоптимален” натиск и все още способен да се възпроизвежда, ще еволюира по начин, който променя достатъчно белтъка на шипа, за да избегне специфичния имунен отговор, за който ваксината подготвя имунната система.

В същото време поставянето на ваксина дори на тези, чиято имунна система е напълно способна да разпознае и неутрализира целия див вирус, намалява резервоара на по-широк, по-силен и по-дълготраен естествен имунитет, който би бил способен да “развие антитела към цялата повърхност на вируса, а не само към белтъка шип, създаден от ваксината”, и следователно да разпознае и неутрализира повече варианти. Получената в резултат на това огромна маса от не толкова имунни, не толкова болни или асимптоматични, “пропускливи” ваксинирани хора се превръща в гигантско блюдо на Петри, което стимулира еволюцията на резистентни към ваксините варианти.

Изводът за vanden Bossche: “Сегашният “експеримент” с [масовото ваксиниране] е точно това, което би довело до създаването на силно инфекциозни варианти, които в крайна сметка са устойчиви на ваксините.”

Това е все едно да дадете на всички половин курс антибиотици в разгара на масова бактериална инфекция. Всички разбираме, че това няма да пребори бактерията. То само повишава риска от появата на супербактерии, които ще бъдат по-смъртоносни и неподатливи на лекарството. Както бе съобщено в Quanta през 2018 г., “Точно както антибиотиците пораждат резистентност у бактериите, ваксините могат да подтикнат промени, които да позволят на болестите да се измъкнат от техния контрол”.

Проблемът с “бягството от имунитета” при ваксините е известен и тревожен от доста време. Проучване от 2001 г. установява, че “ваксините, от които не се очаква да осигурят пълен имунитет”, могат да “намалят селекцията срещу вирулентни патогени…, което води до по-високи нива на присъща вирулентност и следователно до по-тежки заболявания при неваксинирани лица” и “ерозира всякакви ползи за цялата популация, така че общата смъртност не се влияе или дори се увеличава с нивото на ваксинационно покритие”. (Ще се върнем на въпроса за “общата смъртност”.)

Най-влиятелното проучване, имащо отношение към настоящата ситуация, е направено около 2012 г. от Andrew F. Read и др. Те са изследвали случай на имунно бягство, който действително се е случил с ваксина за птичи вирус (на Merck). В техните експерименти “ваксинацията е позволила по-нататъшното предаване на вируси, които иначе са твърде смъртоносни за предаване, като е изложила неваксинираните лица на голям риск от тежки заболявания и смърт”.

Както посочва Nsikan Akpan в статия на PBS от 2015 г., посветена на проучването Read: “вирусът се разпространява сред птиците от контролната група девет дни по-бързо, ако е дошъл от ваксинирано пиле в сравнение с неваксинирано…[и] “контролните птици умират по-бързо, когато са изложени на ваксинирани пилета в сравнение с неваксинирани пилета”. Както казва Рийд, “един от начините да се погледне на този експеримент е, че той показва, че ваксинирането на птици убива неваксинирани птици”.

Оттогава насам съществува загриженост, че това се случва и с ваксините за хора. Per Read, цитиран в Science: “Трябва да проведем отговорна дискусия по този въпрос.”

Ако този анализ на “имунното бягство” е точен, тогава най-голямата опасност сега идва от ваксинираните. Те се превръщат във вектор и двигател на вариантната еволюция, в опасност за обществото. Неваксинираните трябва да се предпазят от ваксинираните.

Правилен ли е този анализ? Не знам. Преди няколко месеца бях много скептичен по отношение на него, отчасти защото не искам да е верен. Последиците са катастрофални. Но развитието на събитията през последните няколко месеца съответства на това, което Ванден Боше предсказа: бърза поява на изключително инфекциозни (но не непременно толкова смъртоносни) варианти, епидемии в необичайни популации и среди, ваксинален имунитет, който бързо отслабва, множество пробивни инфекции, постоянно променящо се значение на “напълно ваксиниран”. И въпреки че в различните заглавия вероятно има много насаждане на страх, ние бързо преминаваме през гръцката азбука – от Делта, вариант: “готов да придобие пълна резистентност към ваксините срещу шипове от див тип”, до Му, вариант, “който може да е в състояние да избегне имунитета от ваксините и предишни инфекции”. По-добре е да го вземем на сериозно.

Този експеримент – а той е “най-грандиозният медицински експеримент, който някога сме си представяли” – се провежда при хора. Дали се случва избягване на имунитета е въпрос на открито, прозрачно, публично достъпно – знаете, научно – разследване и обсъждане. На мястото на разумната дискусия имаме цензуриране, осмиване и заплахи за наказване на учени и лекари, които се опитват да я проведат. Колко от статиите, на които се позовах по-горе, биха били допуснати до публикуване днес? Съпротивата нямаше да е, защото са “антинаучни” или погрешни, а защото са убедителни и поставят под въпрос програмата за ваксиниране.

Подкрепям категорично това наблюдение от друг отличен преглед на въпроса:

Нека да сме наясно с това. 

но е все по-подкрепяна хипотеза и изглежда по-съгласувана с фактите, отколкото твърденията, че ваксините предпазват обществото от разпространение или дори от тежест в дългосрочен план. ако това се потвърди, подсилващите ваксини са рецепта за епидемиологична отрова, а не за превенция. гасите пожар с бензинһттр://....

трябва да вникнем много по-дълбоко в този въпрос за разпространението в обществото и усилването на вируса от ваксинираните. 

FDA и NIH трябва да престанат да се правят на продавачи на ваксини и да си вършат истинската работа. те никога не са разглеждали безопасността тук и никога не са разглеждали дългосрочния стерилизиращ имунитет. ако са прокарали сериозно пропусклива ваксина на стотици милиони, вината за този нов прилив е 100% в техните крака. 

Фактът, че не са впрегнали всички сили за оценка на този проблем, е позорен. в момента няма по-важен приоритет в медицината.

Всъщност сравнете прогнозите на Ванден Боше с розовите прогнози на Фаучи, Гейтс и др., че ваксините ще бъдат точно това, което ще ни върне към нормалния живот. Това се е провалило заедно с много други неща, в които те бяха толкова сигурни. Явно се случва нещо, което привържениците на ваксиналното решение не са очаквали и с което се мъчат да се справят. За съжаление, вместо да направят равносметка/да признаят, че ваксините не са решение, те удвояват усилията си в гонитбата на усилватели, които неизбежно ще се провалят. Не можете да изпреварите еволюцията на вариантите и не можете да подлагате имунната система на нови ваксини на всеки 5 месеца. Никога няма да бъдете “напълно ваксинирани”. Компаниите за ваксини обаче ще бъдат напълно печеливши. Нещо, което левичарите биха могли да забележат.

Промяна в парадигмата

Знаете ли онова нещо за войните, които никога не са предназначени да бъдат спечелени, а да бъдат непрекъснат източник на печалби за производителите на оръжия? Нима в нашите Съединени щати си мислим, че танцът между Пентагона и производителите на оръжия просто не може да бъде това, което се случва с медицинската бюрокрация и фармацевтиката? Или смятаме, че това просто не може да бъде това, което се случва с този един вид оръжие, което те произвеждат – ваксините? Нещо, за което левичарите биха могли да се замислят как мислят.

Това е много опасна ситуация, защото медицинската бюрокрация не е потърсила и никога няма да потърси алтернатива. Те са напълно инвестирани, финансово и идеологически, във ваксините като решение. Винаги е ставало дума за ваксини и за получаване на постоянен режим на задължително ваксиниране на възрастни – и за тези непрекъснати печалби. Колкото по-дълго се придържат към тази парадигма – а за генералите медицински бюрократи ще бъде много трудно, практически невъзможно, да признаят, че са сгрешили – толкова по-голяма ще е катастрофата, която ще настъпи, ако тя не проработи. А то не работи.

Разбира се, не всичко е свързано с печалбата. Всъщност най-трудното нещо, което трябва да се преодолее, е идеологическата ангажираност на представителите на апарата (и на всички онези, които те са убедили) в правотата на мисионерско-империалистическата фармацевтична/ваксинална парадигма.

Парадигмата на Гейтс и Фаучи, която сега е доминираща, разглежда човешкото тяло като дефектно и инфекциозно, като носител на чума, докато и ако не бъде правилно фармацевтизирано. Естествената човешка имунна система просто не работи достатъчно добре. Тя трябва да бъде ефективно заменена с фармацевтична конструкция, изградена с най-новите, постоянно усъвършенствани, патентовани и печеливши ваксини и пакети от генетични кодове, които всеки е принуден да приема.

Говорейки за Бил Гейтс, ако някога сте използвали нещо от, хм, Майкрософт, може би ще разпознаете бизнес плана за “научна” измама. Moderna буквално казва, че създава “технологична платформа за мРНК, която функционира много подобно на операционна система… проектирана така, че да може да се включва и да работи взаимозаменяемо с различни програми… “програмата” или “приложението” е нашето лекарство за мРНК”, което Moderna нарича “Софтуер на живота”. [Не мога да си го измисля.]

С други думи, те ще продават нещо, което е равносилно на софтуер за имунитет като услуга, при който се абонирате за постоянни актуализации на “софтуера на живота” чрез патентовани “уникални последователности на мРНК” и кодови пакети, които поправят всички нови варианти – да, перфектно, грешки – които могат да се появят. И също така се случва да създават постоянен поток от доходи.

Целта не е да се спечели войната срещу вируса, а да се поддържа той като непрекъснат източник на печалби.

Моделът на “общественото здраве” в тази парадигма е общество, разделено на хора, поставени под карантина, и постоянно и напълно ваксинирани хора, направени “свободни” от фармацевтичната фикс идея. За съжаление упоритите и блажено подчиняващите се. (И ние ще направим живота на упоритите твърде труден, за да се съпротивляват).

Тази парадигма просто се оказва печеливша; те искрено си мислят. (Както и всички, които са били искрено убедени от тях.)

Тази парадигма е и най-сигурният начин да се загуби войната на човечеството срещу вирусите. Както би казал всеки учен преди 2020 г.

Помислете за това за минута, научно и логично, както бихте помислили за всяка подобна парадигма за химическо или генетично преустройство на всяка друга сложна природна екосистема. Никой – със сигурност никой от левите – не би приел или не би трябвало да приеме подобна техно-дистопична глупост: Земята ще ни убие с глад, наводнения и епидемии, освен ако не използваме достатъчно хербициди за всички култури, не преградим реките, не запълним влажните зони и не убием всички насекоми. Оспорвате ли това? Вие убивате хора! Казва агрохимическата индустрия. Упс, искам да кажа “наука”.

Много добре разбираме, че не можем да унищожим с пестициди всички опасни насекоми и бихме се самоубили, ако се опитаме. Не само защото те са твърде много, но и защото всяка намеса с пестицид не просто убива лошите насекоми, а засяга и може да увреди други елементи на биосферата, от които се нуждаем, за да живеем. Трябва също да признаем, че всяка намеса в човешката имунна система с всеки фармацевтичен продукт и ваксина не просто убива вируса, а променя и може да увреди начина, по който имунната система работи в екологията на целия човешки биом. И понякога е необходимо известно време, за да го видим. Както се случва в момента. Талидомидът беше чудесно лекарство. Докато не стана. Ваксините не са изключени от тази проблематика.

Всички ваксини имат това, което д-р Кристин Стабел Бенн (чиято лекция ви моля да гледате) нарича “неспецифични ефекти”, т.е. “Те променят имунната система в по-широк план и така могат да повлияят на риска от други инфекции”. Не би трябвало да има нищо необичайно в признаването и говоренето за това – и няма, за никой друг фармацевтичен продукт, освен ваксините. Някак си сме забравили или сме били накарани да забравим това.

Алтернативната парадигма на общественото здравеопазване, която на практика е изчезнала зад натрапчивото фиксиране върху незаменимото фармацевтично/ваксинално решение, е да се изгради структурно обществено първично и непрекъснато здравеопазване, както и социални мерки, които правят силна имунна система в здрави тела в здрави социални и екологични условия. Това е парадигма, при която напълно изпитаните фармацевтични продукти и ваксини – насочени и предлагани на най-уязвимите към нови патогени – допълват, а не заместват естествената човешка имунна система, която е разработила цяла армада от начини за защита срещу вируси за около милион години, откакто сме абонирани за нея. Безплатно. Тази парадигма предлага единствената надежда човечеството да остане живо в безкрайното море от постоянно появяващи се вируси, които никакви магически куршуми няма да победят.

Виждали ли сте поне един сегмент, чували ли сте поне една дума в цунамито от медийни страхове през последните осемнадесет месеца за това как хората могат и трябва да станат и да останат здрави и да подсилят имунната си система? Имаше ли обсъждане на евентуално полезни налични лечения, които не изискват нов абонамент, освен отхвърлянето им и осмиването на всеки, който ги спомене? Имало ли е нещо, свързано с общественото здраве, освен отхвърлянето на универсалното, едноплатно здравеопазване? Или всичко е било свързано с изграждането на очакване за появата на вълшебния куршум?

Смятате ли, че наличието на едно нещо и отсъствието на всички останали е случайност или пропуск? Целият дискурс на завладяното от фармацевтичната индустрия медицинско съсловие не е бил за общественото здраве; той е бил за ваксините. Той е насочен към това да ни накара да очакваме и приемем задължителната ваксинация на възрастните. Ще бъде много трудно да ги накараме да се съсредоточат върху нещо друго. Някаква маса от хора – може би дори включително левичари – ще трябва да ги принуди да го направят.

Ученият в областта на общественото здраве Алисън Полок направи забележка за тези различни парадигми на общественото здраве в интервю с Тарик Али по време на епидемията от ебола през 2014 г:

Решението на тези епидемии не е вълшебните куршуми на ваксините и не е изпращането на войници.  То е структурно, социално, икономическо, екологично и се състои в прилагането на всички мерки в областта на общественото здравеһттр://....

Сега не казвам, че нямаме нужда от ваксини, но един от големите проблеми е, че самото развитие на ваксините сега е в ръцете на тези големи и много мощни фондации, като неправителствени организации, като GAVI - Глобален алианс за ваксинална инициатива, които заедно с големи компании като GSK и Merck търсят патенти и причината, поради която харесват ваксините, е, че те дават... защото ваксините означават масова имунизация, означават бройки, а бройките означават пари... ние говорим за възстановяване на инфраструктурата на общественото здравеопазване и това включва въвеждане на първична здравна помощ в общността, системи за здравеопазване в общността, звена за контрол на инфекциите на общинско ниво, въвеждане на болници и обучение на медицински сестри и лекари.  ...
големите глобални фондове като фонда на Гейтс или фонда на Бъфет ... трябва да се индустриализират, да се медикализират и да се фармацевтизират.  Но предстои голям отпор, голям отпор в западния свят, много по-критично мислене за етичността [sic], безопасността и целесъобразността на лекарствата, ваксините и медикаментите ...

Непреднамереното

Досега говорихме за възможните непредвидени ефекти на тази програма за масова ваксинация върху процеса на еволюция и предаване на вирусите (N.B., опасения не за “лични”, а за обществени ефекти), които подкрепят основателната загриженост относно принуждаването на всички да приемат ваксината. Но съществуват и опасения относно безопасността на ваксината, относно потенциалните ѝ “неспецифични” неблагоприятни последици за здравето на човека и на масата от хора, които я приемат. Тези опасения не могат просто да бъдат отхвърлени, когато се разглежда въпросът дали държавата може да принуди всички да приемат дадено лекарство. Те трябва да бъдат изследвани открито и прозрачно, без да се фаворизира желаният резултат. Както, знаете, в рамките на науката.

Това е нещото, което всеки – със сигурност левичарите – би очаквал и изисквал за всяко лекарство, но самата идея, на която мнозина се присмиват при ваксините, за които приемат обърнатото с главата надолу отношение, че колкото и нова да е ваксината, нейната безопасност трябва да се приема по подразбиране, а факторът на сериозния риск да се постави на 0, освен ако някой не даде неопровержими доказателства за обратното. Не мога да повярвам на постоянния протест, който чувам: Защо вече не сте я одобрили за децата? Какво става с вас? Хората наистина не виждат колко опасно, антинаучно и безумно е това.

Не е ли забележително, че британското правителство иска да пренебрегне и, както посочва Джонатан Кук, “изглежда е вбесено” от съветите на собствените си научни съветници (Съвместния комитет по ваксинация и имунизация) и да “продължи” с ваксинирането на всички 12-15-годишни деца? Изглежда, че когато “науката” – т.е. избраната от вас група експерти, която сте определили като “наука” – се окаже, че по някакъв начин е против разширяването на изискванията за ваксиниране, е време да не я следвате. ‘Защото не науката, а ваксината е тази, която води. Борис и Ко явно търсят “науката”, която да ги отведе там, където искат да отидат до повече ваксини.

И не се притеснявайте. Кук прогнозира, че те вероятно ще “изнудят JCVI да промени набързо мнението си”, а “либералните медии … които досега толкова внимателно избягваха да дават трибуна на “дисидентски” настроени учени, … внезапно подложиха великите и добрите от ваксинационната институция на остра критика от страна на лекарите, които искат децата да бъдат ваксинирани възможно най-бързо”. И така, изглежда, че министрите “възприемат по-широка перспектива от JCVI” и вероятно ще одобрят инжекцията за тези деца. Следвайте научния лидер.

Човек може да забележи (а може и да не забележи) също така как това повтаря един модел, който се простира през всяко обсъждане на ваксините: Всяко отрицателно доказателство, което не е доказателство, се счита за недоказано и трябва да се отхвърли, докато всяко положително доказателство се представя като категорично и трябва да се приеме. И всеки опит да се посочи колко обърнато е това е осъден като “антинаучен”. Това е изключителност на ваксините и е антинаучно.

Съществуват сериозни, неразрешени вреди и сигнали за вреди от тези ваксини, включително за деца, които заслужават да бъдат разгледани внимателно, а не отхвърлени.

Разбира се, средносрочните и дългосрочните ефекти от тези ваксини са напълно неизвестни. Те вече са генерирали една трета от съобщенията за нежелани събития от всички ваксини от 1990 г. насам (>600 000, включително >17 000 трайно увредени и >13 000 смъртни случая) в системата VAERS, която признава, че получава известия за “само малка част от действителните нежелани събития”. Само съобщения, не потвърдени, казват те, сякаш, сравнявайки ябълки с ябълки, астрономическата разлика не означава нищо.

Както и да го наречем:

Разбира се, тези съобщения не са потвърдени. И никога няма да се потвърдят, защото не можеш да намериш това, което не търсиш. Дясната страна на науката и общественото здраве изискват чисто новият фармацевтичен продукт да се докаже като безопасен, преди да го прилагате – да не говорим за задължителното му прилагане – на всички. Което означава, че при безпрецедентен брой “просто” съобщения за внезапна смърт, вие просто разследвате със стандартни процедури като аутопсия и без да искате предварително да определите резултатите, за да защитите този нов фармацевтичен продукт. Това не се случва.

Както в ранната препоръка на OSHA смъртните случаи от COVID-19 да не се аутопсират. Както при отказа на здравните служби на Вирджиния, въпреки молбата на семейството, да направят аутопсия на 58-годишна жена, починала часове след приема на ваксината, защото според настоящата версия на предразсъдъчната “наука” “от аутопсията не може да се извлече нищо, което да свърже ваксината с нейната смърт”. Или може би, всъщност, защото “служителите в здравния отдел и извън него се опасяваха, че смъртта на Кийс, която е чернокожа, може да влоши колебанията относно ваксините сред малцинствата”. Понякога, както виждате, трябва да насочите науката там, където искате.

Един от забелязаните нежелани ефекти е появата на миокардит и перикардит (възпаление на сърдечния мускул или торбичка), в докладите за които винаги се подчертава, като начин да се отхвърли загрижеността, колко “рядко” се срещат. Да, рядко е, особено сред децата, но важното е: То е много по-малко рядко сред ваксинираните

средният месечен брой на случаите на миокардит или перикардит през периода преди ваксинацията от януари 2019 г. до януари 2021 г. е бил 16,9 в сравнение с 27,3 през периода на ваксинацията от февруари до май 2021 г. [увеличение с 27%].
Средният брой на случаите на перикардит през същите периоди е бил 49,1 и 78,8 [увеличение с 38%].

Както посочва д-р Макари, позовавайки се на CDC, рискът от хоспитализация от предизвикан от ваксината миокардит (50 на милион) е повече от 150 пъти по-голям от много редкия риск от хоспитализация (0,3 на милион) от COVID-19 при деца на възраст от 5 до 17 години (0,3 на милион). Проучване на Калифорнийския университет поставя момчетата на възраст 12-15 години пред 4-6 пъти по-голям риск от хоспитализация при ваксинопредизвикан миокардит, отколкото при Ковида. Тези ваксини са предизвикали повече докладвани случаи на миокардит/перикардит за 7 месеца, отколкото противогрипните ваксини за 20 години.

Това не са незначителни разлики. Това означава, че има цяла кохорта от хора, за които ваксината е по-опасна от Covid. А миокардитът не е тривиално събитие. Това е трайно увреждане на сърдечния мускул, който не се възстановява. Когато едно 14-годишно момче получи миокардит, това променя живота му. Както казва неговият кардиолог, критикувайки омаловажаващите думи на CDC: “Нито един случай на миокардит не е “лек”. Това е все едно да кажеш, че инфарктът е лек.”

Това е вид сигнал, който би поставил на пауза поне одобрението на всяко друго лекарство, но тук се отменя с думата “рядко”, докато тези фармацевтични продукти се налагат на всички. Тази реакция не е продиктувана от “науката”.

Миокардитът засяга непропорционално много момчета и мъже. Както посочва Марси Смит Паренти от Black Feminist Project в статия, която трябва да бъде прочетена (особено за левичарите, загрижени за здравето на жените), при жените се наблюдават “свързани с менструацията симптоми след ваксинацията, които са притеснителни” – включително “хеморагично кървене, продължаващо повече от месец; тежко периодично кървене в продължение на четири месеца; преминаване на кръвни съсиреци с размер на топка за голф; и екстремни спазми, достатъчно сериозни, за да се озоват … в Спешна помощ”.

Разбира се, не знаем дали тези симптоми “могат да бъдат предвестник на дългосрочни проблеми с плодовитостта”, тъй като “ефектите на ваксините Covid конкретно върху здравето на жените, включително менструалния цикъл, не са изследвани като част от процеса на издаване на разрешение за спешна употреба”, има “нула публикувани проучвания за ефектите на ваксините Covid върху репродуктивната система на жените” и нямаме представа какви са дългосрочните ефекти на тези ваксини. Не е чудно, както казва тя, че “колебанието относно ваксините изглежда е особено изразено сред жените на възраст 25-39 години …[и] цветнокожите жени, особено в Юга”.

Всичко това е още едно нещо, което само по себе си би трябвало да дисквалифицира всеки опит да се принудят жените (или който и да е друг) да приемат тези фармацевтични препарати. Но, както посочва тя (и както при всички съобщения за нежелани събития), медийната реакция на това “следва ясен модел: пренебрежителни, тривиални или враждебни заглавия и рамки са последвани от признаване, че нещо наистина може да не е наред”.

Spiked

И двете групи симптоми са свързани с нещо, което е било забелязано и е предизвикало объркване (“става нещо друго”) от самото начало – че Covid изглежда е колкото съдово, толкова и белодробно заболяване, като аутопсията през юли 2020 г. разкрива кръвни съсиреци в “почти всеки орган”. Завесата на това обсъждане беше спусната, но неотдавнашни изследвания дадоха възможно обяснение.

Предполагаше се, че протеинът на шипа – който ваксините подтикват тялото ви да произвежда – сам по себе си е безвреден и ще остане на мястото на инжектиране (делтовидния мускул) или в близост до него. Оказва се – както подробно описват учени от Калифорнийския университет в Сан Диего и Института “Салк” в доклад, който “показва убедително, че COVID-19 е съдово заболяване” – че “само протеинът на шипа е достатъчен, за да предизвика заболяването” и “има силно увреждащо действие върху съдовите клетки”.4 Изследователи от Бристолския университет също така установяват, че “протеинът на шипа се свързва с клетките…, които облицоват малките съдове на сърцето…, предизвиквайки каскада от промени, които нарушават нормалната клетъчна функция”.

Затова и опасенията на канадския учен Байръм Бридъл: “Направихме голяма грешка… Мислехме, че протеинът на шипа е чудесен прицелен антиген, никога не знаехме, че самият протеин на шипа е токсин и е патогенен протеин. Така че, ваксинирайки хората, ние по невнимание ги привикваме с токсин”.

Бридъл открива също, че според поверителното “проучване на биоразпределението” на Pfizer липидните наночастици, съдържащи инструкциите за производство на протеини на шипове, циркулират в кръвта и в цялото тяло в продължение на дни (средно 13 дни след първото инжектиране при някои хора) и се натрупват “в органите и тъканите, включително в далака, костния мозък, черния дроб, надбъбречните жлези и в “доста високи концентрации” в яйчниците”.

Изглежда повече от разумно, че лекари като педиатъра Дж. патрик Уилан са прави да бъдат “загрижени за възможността новите ваксини… да имат потенциал да причинят микросъдови увреждания на мозъка, сърцето, черния дроб и бъбреците по начин, който понастоящем не изглежда да е оценен при изпитванията за безопасност на тези потенциални лекарства”.

Може би се нуждаем от още малко от това, за което призовава Марси Смит Паренти: “действителни научни изследвания по въпроса”. Може би преди да насърчаваме, да не кажем да задължаваме всички да поглъщат новото готино “приложение”, което кара клетките им да произвеждат този протеин по цялото им тяло.

Ето много ясното петминутно обяснение на тайландско-германския микробиолог Сухарит Бхакди за това, което предизвиква такава загриженост у д-р Уилън – какво се случва във ваксинирания организъм, ако циркулиращият протеин “шип” действа като… ами точно така, както бихте очаквали да действа, имайки “голям увреждащ ефект върху съдовите клетки”. Със сигурност никой няма да се опитва да принуждава хората да приемат тези генетични терапии, освен ако не е в състояние да обясни, също толкова ясно и убедително, защо е сигурен, че това е неправилно:

С всичко това е свързана и опасността от антитяло-зависимо усилване (АЗУ) или “патогенно усилване”, за която споменава Бхакди. Това е процес, при който ваксината, която успешно неутрализира даден вирус, също така подготвя имунната система по такъв начин, че при повторно предизвикателство със същия или подобен вирус тя започва “цитокинова буря”, при която имунната система започва да атакува собствените органи на организма. В този случай това би означавало, че ваксинираните хора, които са преодолели първата инфекция с Covid, могат да се разболеят смъртоносно при повторно заразяване с Covid или друг коронавирус (т.е. обикновена настинка).

Самият Фаучи предупреждава за това: “Ако ваксинирате някого, той се заразява с това, от което се опитвате да го предпазите [sic “от”], и всъщност засилвате инфекцията” [подчертаването е негово].

Това е известен риск при SARS вирусите и ваксините срещу коронавируси и се е случвало при предишни опити на мРНК ваксини върху животни. В проучване относно опасенията за безопасността на ваксините Covid от октомври 2016 г. се разглеждат някои от тези случаи Най-трагичният пример за АДЕ е възникнал при изпитванията на ваксина за респираторен синдром коронавирус (RSV). От 20-те бебета във ваксинираната група 16 са се нуждаели от хоспитализация, включително две, които са починали, докато само един от 21-те участници в контролната група е бил хоспитализиран. Както отбелязват авторите на проучването: “научихме абсолютната необходимост от проследяване на цялостната безопасност на ваксините преди широкомащабното им прилагане, независимо от спешността на момента”. Вижте този анализ на ирландския учен Долорес Кахил и този документ от Института за напреднали изследвания към Университета в Шънджън. За съжаление, клиничните изпитвания на тези ваксини Covid не са проверили напълно това. Скорост на уарп и всичко останало.

Както казва Робърт Малоун, който е разработил технологията на мРНК: “Клиничните изпитвания не са били предназначени за откриване на АДЕ, въпреки че това е основен риск за разработването на ваксини срещу корона… FDA изрично призна, че ADE е риск, и предположи, че целенасочените изпитвания са оправдани – но не ги изиска… Не намирам изпитвания, които да изключват/отхвърлят ADE.”

Сега изпитванията се извършват върху ваксинираните по метода “да видим какво ще стане”. Както се казва в този документ на изследователите от NYU Langone и Tulane: “Ваксините COVID-19, предназначени да предизвикват неутрализиращи антитела, могат да сенсибилизират реципиентите на ваксината към по-тежки заболявания, отколкото ако не бяха ваксинираниһттрѕ://Този риск е достатъчно замъглен в протоколите от клиничните изпитвания и формулярите за съгласие за провежданите изпитвания на ваксината COVID-19.”

Така че все още не знаем дали това се случва, а това е риск, който никой не трябва да бъде принуждаван да поема. Независимо от спешността на момента.

Относителност

Говорейки за риск, всеки – всеки човек, който взема решение дали да си постави ваксина, и всяко общество, което взема решения относно политиката в областта на общественото здраве – трябва да е наясно с разликата между относително намаляване на риска (RRR) и абсолютно намаляване на риска (ARR). Както е обяснено в статия в Lancet, RRR “разглежда само участниците, които биха могли да се възползват от ваксината”, докато ARR разглежда “разликата между честотата на пристъпите със и без ваксина [в рамките на] цялото население”.

Помислете за това по следния начин: Ако си купя втори билет в лотария с коефициент 100 000 000 към едно, мога да кажа, че съм намалил относителния си риск от загуба на лотарията с 50 %; или мога да кажа, че абсолютният ми риск сега е 50 000 000/1. И двете са верни. Кое е по-подходящо за моето решение? Все още трябва да купя още 50 милиона билета. Колко са те?

Това не е тривиална игра. Участвал съм в решения на пациенти с рак, които са протичали по следния начин: “Трябва да се подложите на химиотерапия. Проучванията показват, че тя намалява шансовете ви да умрете през следващите три години с 20 %”. При натиск това означаваше от 5 % на 4 %, т.е. абсолютно намаление с 1 %. Прави голяма разлика, когато решавате дали искате да платите всички разходи по химиотерапията. Това не е просто решение, трябва да знаете отговорите на много неща, преди да го вземете, и е само ваше право да го вземете.

Както посочват авторите на Lancet, “ефикасността на ваксините обикновено се отчита като относително намаляване на риска” и “ARR обикновено се пренебрегват, защото дават много по-малко впечатляващ размер на ефекта”. Числата, които винаги чувате – 95 % за Pfizer, 94 % за Moderna – са, разбира се, числата за RRR. Малко по-малко впечатляващите цифри за ARR, които никога не чувате – получени от техните собствени проучвания – са 0,84 % за Pfizer и 1,2 % за Moderna.

Това води до още една важна точка от данни: NNV – броят на хората, които трябва да се ваксинират, за да се предотврати още един случай на COVID-19. Този брой е 117 за Pfizer и 76 за Moderna. Така че с генетичното “приложение” на Pfizer трябва да превърнете между 117 души във фабрики за протеини на шипове, за да предотвратите още 1 случай на Ковида.

Никой – нито отделният пациент с рак, нито цялото общество – не може да вземе разумно, научно обосновано решение дали да приема – да не говорим дали да принуждава всички да приемат – тези ваксини без цялата тази информация. RRR никога не трябва да се представя без ARR, сякаш това е единственият релевантен показател. Според проучването на Lancet: “С използването само на RRR и пропускането на ARR се въвежда отклонение в докладването, което влияе върху тълкуването на ефикасността на ваксините. Когато се съобщава за ефикасността на ваксините, особено за решения в областта на общественото здраве,… е важно да се има пълна картина на това, което данните всъщност показват.” Как мислите? Не е ли това фундаменталната, незаменима научна (и етично-политическа) нагласа?

И все пак се намираме в ситуация, в която пълната картина умишлено и систематично се скрива. Смея да твърдя, че много по-малко от 1/117 медийни или медико-бюрократични съобщения за тези ваксини, както и много по-малко хора – включително левичари – заемащи категорични позиции “следвай науката” в полза на пропускателен режим, който изхвърля милиони от работа, имат представа за това просто съображение за RRR и ARR. А хората, които са изхвърлени от работа, от училище и са арестувани вкъщи, защото са наясно с това (и с други съображения) и вземат напълно разумни, научно обосновани решения на тази основа, са представяни единствено като глупави и егоистични.

Всички, пътят

Друг начин за разглеждане на ефикасността и риска е да се разгледа това, което все повече се счита за най-добрия показател за оценка на нетния положителен ефект на новите лекарства: смъртността и заболеваемостта по всички причини. Логиката е проста и неопровержима: Не получаваме точна оценка на реалната полза за здравето, като измерваме само доколко ефективно е дадено лекарство или ваксина за предотвратяване на заболяване или смърт от конкретното заболяване, срещу което е насочено.

Много малко вероятно е сложни терапевтични средства като тези ваксини да нямат ефект върху нищо друго в човешкия организъм – а следователно и върху общественото здраве – освен върху вируса Ковида. Трябва да търсите тези други ефекти. Лично за мен, ако една ваксина намалява риска от смърт от Covid 2 пъти, като в същото време увеличава риска да умрете от инфаркт 4 пъти или да се разболеете от рак 3 пъти, тя носи повече вреда, отколкото полза. От социална гледна точка, ако ваксинираното население има по-малко смъртни случаи от Ковида, но също така има повече смъртни случаи като цяло, отколкото неваксинираното население, имате проблем, който трябва да бъде изследван – ако си направите труда да го видите.

Получателите на ваксини трябва да знаят общия нетен риск-полза за тяхното здраве, а обществото – за общественото здраве, а не само ефекта върху конкретна болест. Ако ваксината не подобрява общия риск от заболяване или смърт, тя не си заслужава – и със сигурност не може да бъде задължителна.

Както посочва д-р Й. Барт Класен в своето изследване на ваксините Covid:

Много области на медицината, например онкологията, се отказаха от използването на специфични за дадено заболяване крайни точки за основна крайна точка на ключови клинични изпитвания ... и приеха "общата смъртност или заболеваемост" като правилна научна крайна точка на клиничното изпитванеһттр://....

[При противораковите лекарства] много от токсичните химиотерапевтични средства биха унищожили жизненоважни органи и всъщност биха намалили преживяемостта, като същевременно биха намалили смъртността от рак. FDA и сходни агенции по света преминаха към "смъртност по всички причини" като основна крайна точка за основните изпитвания на лекарства за рак."

За съжаление, при ваксините те не си правят труда и не искат да го видят: “Нито едно ключово клинично изпитване за ваксина, предотвратяваща инфекциозно заболяване”, включително за тези ваксини Covid, не е използвало стандарта за смъртност и заболеваемост от всички причини. Вместо това “производителите и правителствените агенти” са използвали проценти на инфекция с конкретен инфекциозен агент като подвеждащи заместители на крайните точки, приемайки, че те се равняват на нетна полза за здравето.

Анализът на Класен на проучванията на ваксините на Pfizer, Moderna и Jannssen със 110 000 души, проследени в продължение на максимум 81 дни, показва, че макар ваксинираната група да е имала по-малко тежки случаи на ковидоза (22-117) и по-малко смъртни случаи (7- 23, като за шест от тях е потвърдено, че са от ковидоза) от контролната група, ваксинираните са имали много (3396) повече тежки нежелани събития (4842-1446).

В по-късен шестмесечен опит Pfizer съобщава за 20 смъртни случая от ваксинираната група и 14 от плацебо групата, “като нито един от тях не е сметнат от изследователите за свързан с [ваксината]”. Тяхната трудна за намиране и донякъде объркваща таблица с допълнителни данни също така показва повече общи нежелани събития (6617 срещу 3048) и повече във всички категории тежки или животозастрашаващи нежелани събития (375 срещу 277) в групата на ваксината.

За Класен тези данни показват, че “нито една от ваксините не осигурява полза за здравето, а всички основни проучвания показват статично значимо увеличение на тежката заболеваемост по всички причини във ваксинираната група в сравнение с плацебо групата” и че “е почти сигурно, че масовата имунизация с COVID-19 вреди на здравето на населението като цяло”.

Разбира се, за да оценим истинския ефект, са ни необходими повече данни и повече време. Всичко, което тези данни показват, е, че въз основа на собствените изпитвания на фармацевтичните компании няма убедителни доказателства, че ваксините намаляват, а има някои доказателства, че влошават смъртността и заболеваемостта от всички причини.

Това е всичко, което трябва да се направи, защото тежестта на доказване е на тези, които се опитват да принудят всички да приемат ваксините, за да покажат, че те няма да намалят общественото здраве – няма да увеличат смъртността и заболеваемостта по всички причини – независимо от въздействието им върху Covid. Върху тези, които се застъпват за пропускателен режим на сегрегация, е да докажат или поне да предоставят неопровержими доказателства, че той е необходим и ще бъде поне чисто безвреден за общественото здраве като цяло. Фактът, че той е изграден около ваксина, независимо колко ефективна може да е тя срещу целевата болест, сам по себе си не е такова доказателство – макар че много хора, включително левичари, са възприели това нелогично и ненаучно предположение.

Въпреки че не разполагаме с достатъчно данни за свръхсмъртността по всички причини от началото на ваксинацията, имаме достатъчно сравнителни данни за последните 20 месеца, при това със страна, за която напоследък не сме чували много, за да накараме всеки, който действително е мотивиран от данните, да се замисли колко необходими са репресивните мандати и социалните политики:

Политика на тялото

Презирам и се отчайвам от “политическата” рамка, която се налага в Съединените щати, и от начина, по който този въпрос се вписва в нея.

Задължителните ваксини и паспортите ще бъдат подкрепяни и противопоставяни от хора вдясно и вляво, защото става дума за научни въпроси, които са несводими до никаква политическа позиция. Можем обаче да сме сигурни, а и вече виждаме, че политическите и идеологическите апарати в Съединените щати днес ще се опитат да ги вкарат в нелепите категории на американските партизански културни войни. Налице е опит за създаване на практически видово разграничение между ваксинирани и неваксинирани, като пореден разделящ “клин” въпрос. Ето колко пагубна и разделяща е американската “политическа” система и вградената в нея “научна” бюрокрация.

Аз отхвърлям и моля всички да отхвърлят всички подобни опити. По този начин се стига не само до унищожаването на политиката – което вече е напреднало – но и до унищожаването на науката.

Препоръчването на маски или социално дистанциране не е “комунизъм”, а скептицизмът по отношение на ваксините или съпротивата срещу ваксиналните паспорти не превръщат човека в “десен антиваксър”. Всички левичари разбират колко нелепо е първото твърдение, макар че твърде много – вероятно повечето – се чувстват комфортно със също толкова нелепото второ. (И това, за съжаление, включва радикални, антикапиталистически и антиимпериалистически левичари, а не само “прогресисти” от MSNBAOC).

На първо място, “антиваксър” е епитет като “теоретик на конспирацията” или “асаадист”, чиято цел е да обиди хората, които имат само същия критичен скептицизъм към ваксините, както към всеки друг продукт на фармацевтичната индустрия с цел печалба – т.е. които не са ваксинални изключители – и да предотврати и избегне дискусията с тях. Подобно на тези термини, той казва нещо много по-проблематично за човека, който го използва, отколкото за хората, към които е насочен.

Както се посочва в неотдавнашно проучване на Масачузетския технологичен институт, скептиците на еднократните нови лекарства са “високо информирани, научно грамотни и изтънчени в използването на данни”. Наистина, бих твърдял, че много от тях знаят много повече по темата от повечето хора, които приемат линията на институциите. Според проучването би било най-добре, “ако левите [или някой друг] се въздържат от отвратителното си снизхождение към тези, които имат сериозни, легитимни въпроси”.

Абсурдните опити да се превърнат определени позиции по сложни научни въпроси (и дори конкретни лекарства!) в десни феномени би трябвало да смущават онези, които се опитват да ги изкарат. Противопоставянето на радикалното, трайно отменяне на телесната неприкосновеност и информираното съгласие от медицинското лечение не прави човек републикански либертарианец в по-голяма степен, отколкото застъпването за правото на аборт, независимо колко либертарианци са съгласни с мен по двете тези. Нека не чувам левичарите да обвиняват нас, които се противопоставяме на ваксиналните паспорти, че сме десни по асоциация. Никой не е проверил политиката на всеки – да не говорим за всеки учен – с когото е съгласен по този въпрос. И не трябва да го правят. Онези, които застават на страната на такива като Бил Гейтс, Дейвид Фрум, Тони Блеър и Алън Дершовиц, е най-добре да държат този камък в джоба си.

Антикапиталистическите, антиимпериалистическите социалисти и марксистите също не трябва да пренебрегват “личната свобода”. Позициите ни по отношение на правото на аборт, наблюдението, спирането и претърсването (Не се ли представя насилието с огнестрелно оръжие като проблем на “общественото здраве”?) и т.н. са свързани със защитата на личните свободи. Надявам се, че нашата цел е да организираме обществото по начин, който да защитава и разширява личните права и свободи – които ние ценим като трудно извоювани плодове на социалната и историческата борба – по-добре от капиталистическото общество, а не да ги опорочаваме. “Моето тяло, моят избор” е именно за личния избор.

Понякога подкрепяме движенията за важни лични права, дори когато те възприемат неудачни реторични рамки от идеологическата атмосфера, в която живеем – като консервативния, неискрен и политически слаб лозунг “За избора”, с който движението за право на аборт реши да се обозначи. Иска ли някой левичар да твърди, че трябва да спрем подкрепата си за борбата за тази важна лична свобода, докато движението не се изчисти от цялата индивидуалистична идеология, основана на правото на собственост, и от всички хора, които подкрепят правото на аборт, защото Айн Ранд го е направила, или нещо подобно?

Левичарите, които настояват правителството да не се намесва в свободния личен избор на жената и в отношенията между лекаря и пациента, когато става въпрос за прекъсване на бременността, може би трябва да помислят два пъти дали да аплодират правителството, което премахва избора и трайно заменя отношенията между лекаря и пациента със собствените си заповеди, когато става въпрос за инжектиране на сложни фармацевтични продукти в собствения кръвоток. Дали същите хора, които искат да порицават и съдят пекари, които не искат да направят торта за гей сватба, наистина ще приветстват лекарите, които отказват да лекуват болни хора, които са избрали да не приемат определено лекарство? Подозирам, че тази логика ще се върне, за да ги ухапе.

Разбира се, във всяка държава и ще има случаи, в които обществената необходимост нарушава дори това, което се смята за важни индивидуални лични свободи, но това не е тривиален въпрос и всички котки не са еднакви либертариански или колективистични сиви. Спирането на червен светофар е друг порядък на нарушаване на правата, отколкото военната повинност. Винаги трябва да се отчитат конкретните обстоятелства, а не да се отказваме от тях със сламено позоваване на общи принципи. Нито десните либертарианци, нито левите социалисти имат формула, която автоматично да генерира правилния отговор във всички тези ситуации.

Трябва да се съгласим и вече сме се съгласили, че правото на информирано съгласие за медицински процедури е основно право, историческо постижение, което трябва да се цени централно. То е също толкова важно, колкото и – всъщност е общата инстанция на – правото на лична телесна автономия, което ценим и защитаваме с женското тяло. То е защита срещу друг Тускеги и срещу друг Талидомид, Виокс или ваксина срещу свински грип. Никой – със сигурност никой от политическата левица – не бива по никакъв начин да омаловажава значението му. По основателна причина тя е закодирана във вътрешното и международното право – да, в Нюрнбергския кодекс и във Всеобщата декларация за биоетика и права на човека, която гласи:

"превантивна, диагностична и терапевтична медицинска намеса се извършва само с предварителното, свободно и информирано съгласие на съответното лице, основано на адекватна информация. Съгласието следва, когато е уместно, да бъде изрично и да може да бъде оттеглено от съответното лице по всяко време и по всякаква причина, без това да е в ущърб или вреда."

Стойността на това право не може да се определя на нула и да се пренебрегва всеки път, когато се появи нещо, претендиращо да бъде ефективно лекарство.

Съгласен съм с д-р Кристин Стабел Бенн:

Не се съмнявам: ваксинирането трябва да бъде доброволно. Всичко останало е в разрез с точка 6.1 на ЮНЕСКО... Като изследовател на ваксините съм категорично против задължителното ваксиниране. Ваксините, които се използват, са тествани само за въздействие върху заболяването, към което е насочена ваксината, и за странични ефекти във връзка с ваксинацията. Все повече доказателства обаче сочат, че ваксините въздействат и върху имунната система в широк смисъл, като намаляват или повишават чувствителността към несвързани с нея заболявания. Следователно скептиците по отношение на ваксините имат право да посочат, че не познаваме пълния ефект на ваксините върху цялостното здраве. Затова би трябвало да е човешко право да се преценяват плюсовете, минусите и неизвестните, за да се вземе собствено решение.

При всякакви извънредни обстоятелства всяко ограничаване на това право трябва да бъде напълно обосновано, демократично съгласувано, ограничено до абсолютно необходимото и временно.

Държавата умее да намира “спешни” причини, които звучат социално обосновано, за да наруши основни лични свободи и да поеме допълнителен контрол върху живота ни: “войни” срещу наркотиците, детската порнография, тероризма и др. Под рубриката “извънредна ситуация в областта на общественото здраве” тази американска капиталистическо-империалистическа държава, в която политическите институции и медицинските агенции са изцяло завладени и корумпирани от фармацията с цел печалба, е намерила нещо, което се харесва на либералното чувство за рационалност и социална отговорност, съпротивата срещу което може да представи единствено като глупава и егоистична. Защото една истинска извънредна ситуация в областта на общественото здраве може да изисква изключителни реакции.

Въпросът е дали в тази ситуация твърденията на държавните органи за извънредната ситуация и необходимите реакции спрямо нея са толкова научно обосновани, колкото те настояват. Нямаме причина просто да приемем, а всъщност сме длъжни да започнем да се съмняваме в твърденията им – особено когато те настояват за въвеждане на радикален режим на социален контрол. Трябва да настояваме, че тежестта на доказване е върху тях, и никога да не бъдем толкова глупави, че да приемем идеята, че те трябва – разбира се, заради нас самите – да ни откажат достъп до експерти, които не им харесват. Няма изключение от това, когато се доказва ваксина.

И така, нека се замислим за процеса на социален избор, който доведе до това толкова много хора, включително левичари, да одобрят нов, постоянен, изхвърлящ хората от работата им режим на дискриминация.

Надявам се, че разбираме, че експертите не са там, за да управляват обществото, а за да го съветват. Платоновите царе-философи нямат място в народната демокрация и са нейни врагове.

Със сигурност по подразбиране не трябва да се приема постановлението на някоя одобрена от държавата агенция или експерт, че такъв режим е необходим, а да се изискват доказателства и аргументи за това. Би трябвало да приемем такъв режим само ако той е резултат от решение на народа, взето чрез избраните от него представители, след открита, прозрачна обществена дискусия, в която са били чути всички научни и етично-политически аргументи, а не цензурирани и ограничавани от държавни агенции, една или друга политическа партия или техните съюзници – медиите и проверителите на факти от Силиконовата долина, които налагат прозореца на Овертон. Пропуснах ли този процес на социален избор?

Вместо това имаме точно управление чрез декрет. Декретът на Байдън се основава на много разширително тълкуване (“Тестове за границите на президентската власт”) на закон за безопасност на работното място, който предвижда “спешен временен стандарт” в случаите, когато “работниците са изложени на сериозна опасност от излагане на вещества или агенти, определени като токсични или физически вредни, или от нови опасности”.

Той не предложи нито една от задължителните компенсаторни политики в областта на здравеопазването, които трябва да съпътстват всеки режим на дискриминация, приет уж в името на хората. И никой, когото съм забелязал, не е поискал нищо от това. Не трябва ли левичарите, които подкрепят подобен режим на пропуск, сегрегация, да настояват всеки път, когато изразяват тази подкрепа – а всъщност като условие за тази подкрепа – той да бъде придружен от съответен режим на универсално здравно обслужване за всички? Какво ще кажете за най-малкото напълно безплатно лечение на евентуални неблагоприятни последици от ваксинациите? Не искат ли привържениците на паспортите да докажат на всички, особено на себе си, че не става дума за контрол – социален контрол и контрол върху телата на всички? <крики>

В началото беше така: “най-значимото разделение… е между тези, които активно работят за едноплатното здравеопазване, и тези, които не желаят да го приемат”. Сега е: най-значимото разделение е между ваксинираните и неваксинираните.

Детски неща

Някои хора се позовават на програмата за задължителни ваксинации в детска възраст като достатъчно основание за предлаганите сега мандат и паспортен режим за възрастни. “Трябваше да се ваксинирам, за да ходя на училище. Каква е голямата работа?” Е, господине, нека да разгледаме няколко предположения в този начин на мислене и да се възхитим колко самоунизителни и колко незабележими са те.

1) Отнасяйте се с мен като с дете. Приемам, че американската капиталистическа държава, в лицето на Джо Байдън (защитник на работниците) и Антъни Фаучи (самата наука), може да се отнася с мен като с дете. Тези, които не го правят, са глупави, егоистични фашисти. (Само че е още по-лошо: От децата не се изисква да покажат ваксинален паспорт, за да влязат в Chuck E, Cheese.)

2) Една ваксина е толкова добра, колкото и друга. ‘Защото всички ваксини са добри. Няма нужда да се съобразявам с това колко точно ефективна или евентуално вредна за мен или за общественото здраве като цяло може да бъде тази ваксина, защото всички ваксини са безвредни магически куршуми. Ще приема всяка, която се появи, защото не се отнасям към тях така, както към всеки друг сложен химически коктейл, който някой може да иска аз, пълнолетен възрастен човек, да погълна, а като към майчиното мляко.

Тези предположения наистина произтичат от и предложените политики за преминаване през закона са апотеоз на едно безгрижно отношение към американската програма за задължително ваксиниране на деца, което ни е внушено и което се надявам, че тази ситуация ще накара повече хора да си позволят да поставят под въпрос. САЩ преминаха от 3 дози през 60-те години на миналия век, през 24 дози през 1983 г., до 72 дози в момента, като това разпространение се подхранва от приемането на закон от 1986 г., освобождаващ производителите на ваксини от отговорност. Това далеч не е норма в другите страни. Всъщност ние сме свикнали да приемаме всяка детска ваксина, която се появи и за която настоява таткото-CDC, а задължителната ваксинация на колежаните беше камшикът за задължителните ваксини за възрастни.

Така че, моля ви, погледнете внимателно задължителния график за детска възраст, защото гледате бъдещето си. Кога ще си позволите да се усъмните? На третия бустер или на осмия? На 2-та ваксина за апокалиптичен вирус, на 24-тата или на 72-рата? Тогава ще погледнете ли на цялата наука без предубеждения? Ще се опитате ли след това да се измъкнете от логиката, на която сте се издигнали? Ще искате ли след това солидарност от тези, които сте арестували вкъщи или сте принудили да вземат лекарството, и ще се подигравате? Или просто ще продължите да правите това, което ви се казва? Защото ви гарантирам, че това няма да спре с SARS-COV2.

Минало Пролог

За да разберем колко е важно да отхвърлим всеки опит за инструментализиране на подобен проблем за безполезни цели на партизанската и културната война, трябва да се върнем далеч назад в мъглата на американското историческо време, към 2014 г., когато възникна подобен проблем във връзка с вируса ебола.

Това беше патоген, който причинява хеморагична треска, която разяжда кръвоносните съдове отвътре навън и за която “няма лек или специфично лечение”. Когато стана ясно, че вирусът е пристигнал в САЩ, убивайки един човек в Тексас и заразявайки двама от неговите болногледачи, възникна дебат дали да се поставят под временна карантина здравните работници, завърнали се от лечение на пациенти с ебола в Африка. Първоначално и губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо, и губернаторът на щата Ню Джърси Крис Кристи искаха да поставят под карантина тези, които се връщат на летищата в Ню Йорк, като Кристи заяви: “не мисля, че когато се занимавате с нещо толкова сериозно като това, можете да разчитате на доброволна система”. Това е работа на правителството.”

Но въпросът бързо се превърна в партийна политическа игра. Вълненията се разразиха, когато Каси Хикокс, американска медицинска сестра, пристигна в EWR, след като лекуваше пациенти с ебола в Сиера Леоне, и стана първият човек, поставен под задължителна карантина. “Служители” от администрацията на Обама заявиха, че политиката “не е научно обоснована”. Д-р Антъни Фаучи настоява, че поставянето под карантина на хора, които са били в контакт с една от най-смъртоносните болести в света, е “малко драконовско”. Той и посланикът на Обама в ООН Саманта Пауър се притесняваха, че карантината рискува да “обезкуражи… нашите герои, здравните работници, [които] отиват там и ни помагат да защитим Америка”.

Когато Кристи пусна Качи от карантината по-рано, десницата, водена от Ръш Лимбо, го обвини, че е “отстъпил” пред Обама. Междувременно в MSDNC Крис Хейс и гостите му изразиха мнение колко смело Каси се е изправила срещу опита на Кристи да я “изнудва” и как десницата използва “страха … за да стимулира консервативните гласове в средата на мандата … основно страх от клетките”.

Крис тържествено ни припомни, че “задължителната карантина е доста голям проблем… Карантината е крайна стъпка. Версия на военното положение в областта на общественото здраве.” А един от гостите му подчерта това: “едно от нещата, които трябва да обмислите с карантината, ако ще прилагате загуба на свобода, е дали ще прилагате тази загуба на свобода?” Той изтъкна, че последният път, когато е била “постановена” “противоречива” политика от такъв мащаб, когато в началото на 90-те години Ню Йорк поставя под карантина някои пациенти с туберкулоза, тя е била придружена от “система за контрол и баланс”. Пациентите имаха право на съдебно изслушване … на адвокат, заплатен от града, и на съдебен контрол на всеки три месеца. С други думи, съществуваше справедлив процес.” А не както лошият губернатор републиканец “наредил на медицинска сестра да бъде принудително изолирана за три дни … без назначен от държавата адвокат, без изслушване или процедура за обжалване”.

Не мога да си измисля тези неща.

Същите хора, които разсъждаваха за “мащаба” на не научно обоснованата, “драконовска” “крайна стъпка”, “обществено-здравна версия на военно положение”, която ще “демотивира” нашите героични здравни работници – поставянето на няколко души, които са били в близък контакт с най-смъртоносния вирус в света, под временна карантина – сега настояват, че за болест, която има ~0. 27% смъртност от заразяване, правителството може да уволни и да изпрати в социално изгнание всички, включително здравните работници, които не искат да приемат лекарство, което няма да ги предпази от заболяване или заразяване. Пропуснах ли частта за правото на назначен от държавата адвокат, съдебно заседание и съдебен контрол на всеки три месеца? ‘Защото наистина трябва да помислите как ще “наложите тази загуба на свобода”.

Следите ли “науката” за скачащата топка?

За мен е учудващо (не, за съжаление, наистина не е), че този рязък обрат в партийната политическа полярност – десни републиканци срещу либерални демократи – по отношение на правомощията на държавата при извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, само преди седем години, остана незабелязан в непрестанната дискусия по повод настоящата вирусна криза. Чувствам се като в медицинска версия на филма “Вчера”. Нима всички са забравили и “Бийтълс”?

Тогава написах статия по този въпрос, защото смятах, че временната карантина на няколко души при тези обстоятелства не е възмутителна, както смятах, че няколкоседмичното затваряне за “изравняване на кривата” в началото на тази пандемия, когато не знаехме кой е най-заразен, е разумно – защото се бях съсредоточил върху това, което обосновава пълният анализ на науката, какво е социално отговорно, уважаващо правата и най-добро за общественото здраве, и защото за мен нито едно от тези съображения няма нищо общо с Обама или Тръмп, републиканците или демократите, с това какво е полезно за спечелването на следващите избори или с която и да е от напълно нелепите битки, в които успяват да вкарат дори много интелигентни левичари.

Тук има дневен ред, който няма нищо общо със здравето и науката. Всеки, който преди седем години се е обявявал против временната карантина като “медицинско военно положение”, а сега приема задължителни ваксини, паспорти и постоянен, огромен режим на сегрегация и социален контрол, и не си мисли, че се е забъркал в калта на Републиканската партия, ами се лъже.

Припомняйки си тази малка част от историческата памет, не се притеснявам да твърдя, че при наличието на същата информация почти всеки един от огромното мнозинство поддръжници на задължителните ваксини, които по някакъв начин се смятат за “леви”, би надал вой от ярост, ако Доналд Тръмп беше предложил дословно същата политика, която Джо Байдън току-що направи. Неговото “търпение се изчерпва” с милионите американци от работническата класа, включително >70% от чернокожите, които са твърде глупави или егоистични, за да приемат рисково лекарство, което няма да ги предпази от разболяване или заразяване на други хора. Уволнете ги всички. Вой. Ето колко много тяхната позиция е свързана с “науката”.

Леене под налягане

Посочих причините, поради които се противопоставям на паспортите за ваксини и задължителните ваксини. Не си мислете, че се отнасям пренебрежително към загрижеността: имам двама членове на разширеното семейство, които починаха от – или поне с – ваксина. (И двамата имаха съпътстващи заболявания, едното от които многобройно и сериозно. Не съм достатъчно близък, за да знам повече, включително за ваксинационния им статус). Познавам редица хора – на всякаква възраст – които са го имали преди да има ваксинация и знам, че не е маловажно. Сега познавам някои ваксинирани хора, които са се заразили и разболели, също не банално, като – по тяхна преценка – са го прихванали от други ваксинирани хора, с които са общували. Познавам и един човек – здрав, без сериозни съпътстващи заболявания – който почина в рамките на няколко дни след като беше ваксиниран. Аз съм на възраст, на която съм застрашен от Covid, и приемам това сериозно. Ако имаше добре изпитана цяла вирусна ваксина, може би щях да я взема.

Всъщност сега се страхувам от Covid повече, отколкото преди една година, при положение че наоколо се въртят всички носители на ваксини, които не са ваксинирани. Освен това съм здрав и нямам съпътстващи заболявания. Така че трябва да взема решение дали да рискувам да се разболея и да имам силен имунитет, ако го преживея, или да рискувам протеинът на шипа да избухне в цялото ми тяло, “предизвиквайки каскада от промени, които нарушават нормалната клетъчна функция”, включително възможна невродегенерация, и може би все пак да се разболея, евентуално утежнен от АДЕ, така или иначе. Труден избор. И познайте какво? Аз трябва да го направя.

Така че моите (и на повечето хора) причини да се противопоставяме на задължителните ваксини и паспортите нямат нищо общо с глупостта, егоизма, фашизма или някоя от слабите обиди, които хвърлят онези, които не искат да знаят причините. Аз се противопоставям и всеки трябва да се противопостави на паспортите и задължителните ваксини, защото съм съгласен с учените, разработили технологията на ваксините, която се опитват да ни наложат, че: “Това е просто лоша наука; лоша политика; лоша етика.”

Губещо предложение

Все още ли сте сигурни, че паспортите за ваксини са правилното нещо, което трябва да се направи? По-добре да сте. Пригответе се да се сблъскате със стотици хиляди хора като този – пожарникари, медицински сестри, болнични работници, шофьори на доставки, хора, които са били на предната линия, грижейки се за нещата в триизмерната социална вселена, докато другите са си чатили в Zoomland – които ще загубят работата си – дори да са здрави, дори да имат по-добър имунитет и да не са по-“опасни за обществото” от всички, които са ваксинирани, защото не искат да поемат реален риск за здравето си, защото няма просто да направят това, което им се казва.

Пригответе се да обясните на медицинските сестри, пожарникарите, шофьорите на камиони и автобуси абсолютно солидната научна обосновка за изхвърлянето им на улицата. Защото все още не съм чул искането на онези, които подкрепят задължителните ваксини, включително левичарите, че гаранциите за жилище, работа и здравеопазване трябва да са условие за всяка подобна политика.

Пригответе се да обясните защо хората, които им казват да правят това, което им казват – например служителите на Белия дом – сами не правят това, което казват. Трябва да попитаме – пресата трябва да попита, но няма да го направи – всички, които насърчават това във всяка институция: Какви са изключенията? Има ли някакви непублични, т.е. тайни, изключения? Защото, ако не мислите, че задължителното поставяне на ваксини в цялото общество ще проработи точно както задължителното поставяне на маски на Met Gala , че високопоставени политици, изпълнителни директори, дарители, лекари и техните семейства ще получат изключения и ще имат свой собствен специален QR код, който ще ги пропусне през всеки контролен пункт, вие сте… е, наивници е най-милата дума, която мога да измисля. Особено ако сте левичар. Хората, на които сте помогнали да бъдат изхвърлени на улицата, няма да са толкова, е, наивни.

И да, лекари. Удивително е и показва колко непреклонни са медицинските бюрократи, които продават ваксини, че са готови да изхвърлят медицинските сестри – изключително важен ресурс. Но те наистина не искат лекарите да се бунтуват и да говорят открито за опасенията си относно ваксината. Това е и класов въпрос: те знаят, че могат да се измъкнат – дори и при левичарите – като представят всички несъгласни здравни работници до медицинските сестри за “глупави”; лекарите – не толкова.

Затова се обзалагам, че ще оставят лекарите настрана. Дори и да има мандат на хартия, той няма да бъде приложен. Ще им бъде позволено да си предоставят медицински изключения, но ще бъдат преследвани от лицензионните комисии, ако се опитат да ги предоставят на някой друг – всеки, който не е важен. Някой съмнява ли се в това?

Не ме интересува, но онези, които инвестират в електоралната политика, биха могли да се замислят за брилянтната политическа рамка, която създават:

Кандидат А: “Ще те изхвърля от работата, училището и социалния ти живот, ако не вземеш лекарството, което ти поръчах и което няма да те направи по-малко заразен, а според теб може да ти навреди.”

Кандидат Б: “Няма да го направя.”

Какво предлага А, което ще преодолее това? Добре, че той/тя предлага страхотна програма за здравеопазване, жилище и работа, за да компенсира уволнението ви. Ха.

Кой ще бъде най-мотивиран да гласува? Колко от тези >70% от чернокожото население, уволнени или тормозени до подчинение, ще се стекат към кандидат А, вместо в най-добрия случай да си останат вкъщи?

Може би си мислите, че всички тези хора просто ще се сгънат и ще се дръпнат – и разбира се, повечето от тях ще го направят, защото са наемни роби и “последователите на науката” разчитат на това – и ще се справят. Никаква трайна политическа цена. Няма голяма работа. С изключение на редките, на които ваксините са навредили, и на техните семейства и приятели. С изключение на всеки сред работническата класа, включително 70 % от чернокожото население, който не е достатъчно страхлив, за да каже: “Вие ме принудихте да подпиша тази клетва за лоялност, за да получа тази инжекция, за да мога да ям, но аз няма да имам нищо против вас. Ще се погрижа да гласувам за теб на следващите избори”.

Ако си мислите, че това ще помогне за изграждането на прогресивно политическо движение, ако не разбирате, че то ще унищожи още повече всякакви шансове за това, лъжете се. И помагате за ускоряването на политическата катастрофа.

Но не се притеснявайте, можете да обвините за резултата “неваксинираните”.

Не обичам да бъда толкова рязък. Но също така мразя да бъда поставен под домашен арест. Ненавиждам това, че всички ще бъдат подложени на режим на повсеместен социален контрол от страна на американската капиталистическо-империалистическа държава чрез нейната завладяна от корпорациите медицинска бюрокрация, който ще обхване всяка дейност и няма да приключи с този единствен вирус или да се ограничи до него. Мразя, че толкова много хора – особено левичари – не са се замислили за две сериозни секунди за това. Ненавиждам, че толкова много хора – особено левичари – са готови не само да приемат, но и да насърчават това, и с незаслужена арогантност и снизходителност да нападат и осмиват онези, които му се противопоставят.

Иска ми се да не е толкова страшен изборът, пред който сме изправени, но е така. Нетният ефект от едно общество, разделено на хора с балончета и постоянно ваксинирани хора, ще бъде масовото отслабване на човешката имунна система. Нетният ефект от един вътрешен “ваксинален паспорт”, който контролира всички тела, движения и участия, ще бъде по-голям контрол навсякъде. Това няма никакво научно, здравно или политическо оправдание, нито полза от него и всъщност ще доведе до унищожаване на науката, общественото здраве и политическия живот. Ще бъде огромен провал на радикалната/социалистическата левица, ако се поддаде на това.


(това е най-големият провал от всички възможни провали, които не са малко, на смешниците и позьорите от така наречената ‘левица’; исторически момент, в който тези нищожества завинаги ще бъдат погребани като най-големите лицемери, сноби и продажници; в началото ме притесняваше фактът, че ‘левицата’ ще получи исторически удар, но сега вече мисля, че така е по-добре; нека хората не разчитат на боклуци да ги защитават и да се вдигнат сами на революция; точно така трябва да е – бел.ред.)


В това се крие истинската опасност за обществото.
Това е голям проблем.

Related Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© 2021 Антисистемни - Theme by WPEnjoy · Powered by WordPress