Кой е Карл Маркс?

Не лоша статия, дори не мисля, че е преписана от Майлс Матис, както твърди някой в коментарите под нея. Разказва за един от най-посредствените философи след Айн Ранд. Може би долното няма отношение към посредствеността му. Но имам известни съмнения, че някой щеше да е чувал за Маркс без солидно финансиране и промотиране. Просто предположение.

Карл Маркс е може би най-известният евреин в света. Почти невъзможно е да се намери някой, който да има по-еврейско родословие от него. Затова е доста озадачаващо, че той непрекъснато е обвиняван, че е “антисемит”. Още по-голямо недоумение буди репутацията му на безпаричен мошеник от средната класа, който е воювал с “буржоазния” елит на обществото, докато е живял в мизерия и е преживявал на парчета и подаяния от своя приятел индустриалния капиталист Фридрих Енгелс.Дори най-елементарното проучване на произхода и личните политически връзки на Маркс е достатъчно, за да опровергае този слаб разказ. На пръв поглед звучи невероятно, но Карл Маркс, антикапиталистическият безделник, произхожда от елитен еврейски род и е в удобно легло както с буржоазията, така и с аристокрацията – в преносен и буквален смисъл.В тази статия е представена кратка информация за генеалогията на Маркс, като са посочени няколко от най-видните му предци по бащина и майчина линия. Въпреки че на темата може да бъде посветена цяла книга, следващите доказателства трябва да са достатъчни, за да покажат, че Маркс в никакъв случай не е бил безскрупулен бунтар срещу буржоазната система, а е бил изцяло потопен в нея.

Първата от многобройните подозрителни връзки на Маркс е крайно нетрадиционният му брак с Джени фон Вестфален, член на пруската аристокрация. През XIX в. в Прусия е било неприемливо жените да се женят за по-млади мъже и почти нечувано благородничките да се омъжват за хора от по-ниска от тяхната социална класа – да не говорим за това пруска благородничка да се омъжи за по-млад мъж в семейство на пълнокръвни евреи от по-ниска класа. В този исторически момент антисемитизмът е изключително разпространен не само в Прусия, но и в цяла Европа.Бабата на Джени по бащина линия била шотландска благородничка, която по бащина линия произхождала от крал Джеймс I от рода на Стюартите, а по майчина – от херцозите на Аргайл, които в продължение на векове били най-могъщата фамилия в Шотландия. Бащата на Джени, Лудвиг фон Вестфален, е син на началника на щаба на принц Брунсуик. Принцът бил известен пруски фелдмаршал и майстор-масон, който веднъж бил помолен от британците да ръководи силите им по време на Американската война за независимост. Просто казано, семейство фон Вестфален е било изключително добре свързано с международната европейска аристокрация.

И така, защо пруската аристократка Джени се омъжва за Карл “безценния еврейски ходжа” Маркс? Ами, като начало, семейството на Маркс в никакъв случай не е било бедно. Баща му, Хиршел Леви, е бил богат адвокат, който е притежавал множество лозя в Мозел, а майка му, Хенриета Пресбург, е била дъщеря на богато и влиятелно еврейско търговско семейство от Холандия. И двамата са потомци на дълги родове водещи световни равини, търговци и международни финансисти.Дядото на Карл Маркс по майчина линия, Исаак Хайманс Пресбург, е богат финансист, търговец и равин, чийто прадядо е лидер на еврейската общност в Унгария. Съпругата на Исаак, Нанет, произхожда от богатото и влиятелно семейство Барент-Коен, много от които са равини, международни финансисти и търговци.

Нейният чичо е влиятелният банкер и равин Леви Барент-Коен, водещ търговец в Лондонското сити. Според Еврейската енциклопедия “почти всички водещи еврейски семейства в Англия са свързани с него [чрез] изтъкнати бракове, които сключват децата му”. Сред тях е и братовчедът на Карл Маркс, Натан Майер Ротшилд, най-богатият човек на земята и най-богатият от Ротшилдови. Пра-пра-правнукът на Натан, Лионел Ротшилд, ръководи кампанията за създаване на новата държава Израел чрез Декларацията Балфур.Лелята на Маркс по майчина линия, София, се омъжва за семейство Филипс, което е влиятелно еврейско индустриално и търговско семейство, известно днес с основаването на компанията за електроника “Филипс”. Съпругът ѝ, Лион, богат търговец на тютюн, подкрепя финансово Маркс и Джени през целия им живот. Синът на Лион, банкерът-търговец Фредерик Филипс, също финансира Маркс чрез “заеми” (подаяния), а дъщеря му Антоанета участва в комунистическия Първи интернационал.

Заслужава да се спомене също, че братът на Джени, Едгар фон Вестфален, е съосновател на Комунистическата лига на Маркс.Родът на Маркс по бащина линия се състои от непрекъсната верига водещи равини, датираща от поне осем века. Неговият прапрадядо по бащина линия, равинът Йошуе Хешел Лвов, е толкова влиятелен, че “нито едно важно решение в еврейския свят не е било взето, без да бъде консултирано с него” [Виж: Karl Marx: His Life and Thought от David McLellan]. Пра-(x9)-дядото на Маркс, Юда бен Елиезер ха-Леви Минц, е водещ равин в Италия и автор на многобройни “таканот” (важни изменения на еврейските религиозни закони). Най-важното е, че пра-(x8)-дядото на Маркс по бащина линия, равинът Меир бен Исаак Катценеленбоген, е пряк родоначалник на водещите равини, талмудисти и ръководители на равински съдилища в Европа, както и пряк потомък на дома на Давид [Виж: “Непрекъснатата верига” от Нийл Розенщайн и тази статия]. Следователно самият Маркс е произхождал по бащина линия от Дома на Давид, което е доста важно в еврейската култура, тъй като те вярват, че техният месия ще бъде бащин потомък на Давидовата линия.И така, накратко: Маркс се оженил за добре свързана пруска аристокрация, която произхождала от европейски крале, той лично произхождал от огромен род невероятно влиятелни банкери и равини, бил братовчед на Ротшилдови и потомък на Давидовия дом.

В началото на статията нямаше хипербола в твърдението, че би било почти невъзможно да се намери някой, който да има по-еврейско родословие от Маркс.За съжаление, това генеалогично изследване ни оставя повече въпроси, отколкото отговори: Защо Маркс, “заклетият враг на капитализма”, е бил финансиран от водещи индустриалци и крупни капиталисти и защо те са позволявали на децата си да се присъединяват към комунистическите организации на Маркс? Освен това цялата тази информация е открита и сравнително лесна за намиране. Тогава защо основните медии, учени, историци и т.н. винаги представят Маркс като гладуващ скитник, който “се бунтува срещу буржоазната система”, след като той е бил напълно преплетен с нея и целият му живот е зависел от нея?Комунизмът от самото начало ли е бил измама? В края на краищата “истинският комунизъм” (бездържавното общество, бих добавила и глупостите му за ликвидиране на семейство, пари, църква и всички останали ‘подтиснически’ структури) е функционално неосъществима утопична фантазия. Всяко “комунистическо” общество в човешката история се е превръщало в бездушна, тоталитарна, геноцидна олигархия, основана на най-брутално поробване на нисшите класи и пълно унищожаване на човешкия дух.”

От горната статия не следва, че пишейки срещу Маркс и показвайки несъстоятелността на теориите му (много бегло, но не е предмет на тази публикация) ние желаем смъртта на ваксинираните, на малцинствата или на работниците. Работническата класа и човечеството като цяло би могло да създаде друга система, капитализмът му гарантира робство, фашизъм и експлоатация, така че трябва да вървим напред. Но не и към Големия ресет. За съжаление капитализмът не е единствената система, която гарантира горните особености. Противопоставяне между комунизъм и капитализъм по диалектически метод води до неразбиране на това какво представлява комунитарната технокрация например. Може би е част от проекта “Маркс”.

източник: Карл Маркс: родословие и връзки с елита

Levy Barent Cohen

През 1798 г. Коен е натурализиран като британски поданик. Участва активно в редица еврейски благотворителни организации и заема последователно всички длъжности в синагогата на Дюк’с Плейс – главната ашкеназка синагога в Лондон.

Чрез браковете, които сключват децата му, включително с Натан Майер Ротшилд и сър Мозес Монтефиоре, с него са свързани почти всички водещи еврейски семейства в Англия. освен това дъщеря на брат му е Нанет Саломон Коен, баба по майчина линия както на Карл Маркс, така и на Фредерик Филипс, който заедно със сина си Жерар основава Philips Electronics

Wikitree: Cohen

Moses Montefiore

Сър Моузес Хаим Монтефиоре, 1-ви баронет, FRS (24 октомври 1784 – 28 юли 1885) е британски финансист и банкер, активист, филантроп и шериф на Лондон. Роден в италианско-еврейско семейство, той дарява големи суми пари за насърчаване на промишлеността, бизнеса, икономическото развитие, образованието и здравеопазването сред еврейската общност в Леванта, включително за основаването на Мишкенот Шаананим през 1860 г. – първото селище извън крепостните стени на Йерусалим. Като председател на Съвета на депутатите на британските евреи кореспонденцията му с британския консул в Дамаск Чарлз Хенри Чърчил през 1841-42 г. се смята за ключова за развитието на протоционизма

Семейството се завръща в Кенингтън в Лондон, където Монтефиоре тръгва на училище, но поради несигурното положение на семейството си Монтефиоре не завършва образованието си и започва да работи, за да помага за финансите на семейството.Работи за търговец на чай на едро и бакалин, а след това постъпва в преброителна къща в Лондонското сити.През 1803 г. постъпва на Лондонската фондова борса, но през 1806 г. губи всички пари на клиентите си в измама, извършена от Елкин Даниелс. [7] В резултат на това вероятно му се налага да продаде или да предаде лиценза си за брокер[8]. През 1812 г. Монтефиоре става масон, като се присъединява към ложата “Мойра”, № 92 на Премиерската велика ложа на Англия в Лондон[9]. между 1810 и 1814 г. Монтефиоре е част от милицията на Съри[8]. през 1815 г. отново купува лиценз за брокер, до 1816 г. управлява за кратко съвместно предприятие с брат си Абрахам, а през 1820 г. до голяма степен прекратява търговската си дейност[10].

През 1812 г. Мозес Монтефиоре се жени за Юдит Коен (1784-1862), дъщеря на Леви Барент Коен. Нейната сестра Хенриета (или Хана) (1783-1850) се омъжва за Натан Майер Ротшилд (1777-1836), за когото фирмата на Монтефиоре работи като борсов посредник. Натан Ротшилд оглавява банковия бизнес на семейството във Великобритания и двамата зетове стават бизнес партньори. В бизнеса той е новатор, като инвестира в доставката на тръбопроводен газ за улично осветление в европейските градове чрез Имперската континентална газова асоциация. През 1824 г. той е сред учредителите на консорциума на Alliance Life Assurance Company (която по-късно се слива със Sun Insurance и образува Sun Alliance)[11].

Макар че в началото на живота си е малко небрежен в спазването на религиозните норми, след посещението си в Светите земи през 1827 г. той става строго спазващ закона евреин. Имал навика да пътува с личен шохет (ритуален кладенец), за да си осигури готов запас от кошерно месо.[12] Въпреки че Монтефиоре прекарва само няколко дни в Йерусалим, посещението от 1827 г. променя живота му.[13] Той решава да засили религиозното си съблюдаване и да посещава синагогата на Шабат, както и в понеделник и четвъртък, когато се чете Тора. Посещението е било “духовно преобразяващо събитие” за него[13].

През 1831 г. Монтефиоре купува провинциално имение с двадесет и четири акра на източната скала на модния по онова време крайморски град Рамсгейт. Преди това имотът е бил вила на кралица Каролина, когато тя все още е принцеса на Уелс. След това е собственост на маркиз Уелсли, брат на херцога на Уелингтън.[14] Скоро след това Монтефиоре купува съседния терен и възлага на братовчед си, архитекта Дейвид Моката, да проектира частна синагога, известна като Синагогата на Монтефиоре. Тя е открита с голяма публична церемония през 1833 г.[14].

Монтефиоре се споменава в дневниците на Чарлз Дикенс, в личните документи на Джордж Елиът и в романа “Улисес” на Джеймс Джойс. Известно е, че той е имал контакти с нонконформисти и социални реформатори във викторианска Англия. Участвал е активно в обществени инициативи, насочени към облекчаване на преследването на малцинствата в Близкия изток и на други места, и е работил в тясно сътрудничество с организации, които са водили кампании за премахване на робството. Правителственият заем, набран от Ротшилдови и Монтефиоре през 1835 г., дава възможност на британското правителство да обезщети собствениците на плантации съгласно Закона за премахване на робството от 1833 г. и по този начин да премахне робството в империята.

Комунизъм наричам най-грубо революционната традиция вляво.
Въпреки че Съветският съюз, Куба или Китай не са ‘комунистически’ общества и нямат ‘комунистическа’ система, гледам на тях като на част от революционната традиция вляво, наричана ‘комунизъм’.
Какво е моето отношение към ‘комунистическите държави’. Дали аз мисля, че в Съветският съюз е било Мордор? Не. Мисля, че е част от пропагандата на Запада. Дали мисля, че е имало ‘комунизъм’? Не, те не са претендирали за подобно нещо. Дали е било ‘социализъм’? В контекста на агресивния империализъм и капитализъм от Запад – да, според мен държавите, част от старата ‘ос на злото’, както днес кръстиха немарионетните на Запада държави, са имали социалистическо устройство и мисля, че е работило в голяма степен за хората. Със сигурност не винаги, но относително. Дали мисля, че революционерите са се жертвали за доброто на хората, с чиста вяра в бъдещето и високи идеали? Не. Това според мен не е вярно, със сигурност не всички от тях.
Какви са тези революционери? От къде са дошли? Кой им плаща и какво са целяли? Това са въпроси, на които нямам всеобхватен и задоволителен отговор, но ме занимават. Не вярвам на официалната история нито от капиталистическия свят, нито от бившия соц лагер. И двата лагера крият история, която не може да бъде проектирана върху примитивния двуизмерен свят на капитализъм срещу социализъм, което според мен е умишлено. История или интереси, организации и власт, които не могат да се впишат в създадената диалектика, са умишлено игнорирани и изтрити от историята.
Като пример ще дам моето виждане за съществуващите класи, за което писах в Големия ресет. Според Маркс съществуват най-грубо две класи – капиталисти и работници. Работниците продават труда си. Капиталистите запазват плодовете на труда си. Капиталистите имат капитал – пари, ресурси, работници, който работи за тях. Ще разделя капиталистите най-грубо на продуктивни и паразити. Продуктивните капиталисти допринасят за благоденствието на обществото, инвестират и произвеждат. Паразитите живеят от лихва, от наем върху капитала, който отпускат на други за ползване. Финансисти, спекуланти, имотни или инфраструктурни наемодатели. Но според мен има най-малко три класи към днешна дата. Работници, прекариат, безработни. Капитализъм в краен стадий и капиталисти, които продължават безжалостната експлоатация на хората и планетата. Елит от древни аристократични семейства, финансисти и бизнеси, с наследствено богатство. Този елит не се ‘конкурира’, според идеалите на капиталистите и неговите интереси могат да бъдат противоположни на долните две класи, които оперират в двуизмерната вселена. Според мен Карл Маркс е от този елит или е нает от тях.
Защо се ровя в историята на революционното ляво? Защото първо е безкрайно интересно. Второ – можем по-добре да разберем кое от къде идва, вместо всеки марксист да ми обяснява какво е искал да каже автора, защото на него така му се струва. И защото лявото се провали. Очевидно. След като светът върви със затворени очи към пропастта, а дори не забеляза, че системата се срина, дори не разбра, че му сменят социалната, икономическата и финансовата система. Няма революция, има вяла съпротива и предстои най-голямата икономическа депресия в историята, а след това новия тоталитарен дигитален ред. Според мен не само едно или две неща не са наред тук.

Революционната треска и историята на революционното ляво, свързано с тайни общества и окултизъм:

Fire in the Minds of Men

Related Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© 2021 Антисистемни - Theme by WPEnjoy · Powered by WordPress