Модерното изкуство

     По-лесно ли се пиша книга, която знаеш, че няма да бъде прочетена? Вероятно творецът няма да бъде придирчив към качествата, посланието или дори словореда на изреченията си? Какво биха казали класиците за този начин на писане, това задоволяване на потребността да изпишеш непотребните си мисли? Убедена съм, че би било полезно от психоаналитична гледна точка, стига авторът да не е предразположен твърде много към безпокойство и тревожност, причинени от процеса на откровеност и съзидателност. От психоаналитична гледна точка запълването на белия лист може да има терапевтичен ефект. Но дали има някаква друга полза?


    За какво му е на автора да придава художествени качества на натрапчивите импулси в главата си, ако не би искал някой да узнае за тяхното съществуване. Аз съм убедена, че в днешно време никой не чете книги, но дори при пълното съзнание за тази обреченост на своята литературна рожба, творецът таи надежда, че все пак тя ще намери читател. Дори един е достатъчен, един събеседник е цяла компания, цял един свят.


    Съществуват безброй изследвания, които потвърждават подозренията на всеки, който живее сред хората и те са, че нещо ужасно се е случило с човечеството. Кое е то? Може би не четат? Не слушат? Не се хранят правилно? Но аз ги разбирам, съвременните книги не стават за четене. За пръв път в историята на човечеството със сигурност можем да твърдим, че книгите не са наш приятел. Кой нормален човек ще чете съвременни автори? Напълно непоносими са. Ако искате наистина да си изгубите времето с празни приказки за несъществени неща, четете модерни автори.


    Ето моят принос към съвременното творчество. Книга, която никой няма да прочете, но е по-добре да не го прави, освен ако не иска наистина да си изгуби времето с празни приказки за несъществени неща. Може би дори не е нужно да се опитвам да придавам на произведeнието си изящен литературен вид, но какво е изкуството без естетиката? Може би това ще бъде нов жанр в литературата, който ще бъде наречен ‘конвулсивен натурализъм’. Така рисува големият Джаксън Полък картините си. Не позволява смисълът да пречи на изказа му, на творчеството и свободния полет на боята от тубата до платното. Джаксън Полък не живописва. Той е боята, той е картината, той се е слял с четката, тя води него, а не обратното, той притежава единствено дисциплината да я следва.


    Голямата картина, която пише сама себе си без да навигира през филтрите на нашето ограничено човешко, е картината, която е свободна от обусловения социално и биологично творец. Не зная защо, но ми се струва, че подобно изкуство добре би се вписало в силиконовия свят на новия човек в новото нормално. Удачно е да включа Полък в моето прохождащо течение на конвулсивните натуралисти, ще имам поне едно голямо име още преди да поставя началото. Конвулсивиният натурализъм е форма на естетично освобождаване на стомаха. То е неподправено, истинско, съдържанието зависи изцяло от това, което съм яла вчера.

    Ще разкажа как мина денят ми, за да се упражня в новия стил, освобождавайки клавиатурата от моя човешки, вечно контролиращ и пресмятащ ум, който пречи на нейното спонтанно изразяване.
    “Ходих до изборите в налудничавото настъпление на коленните стави до класните стаи, където прилежно подредени спяха портретите и детския смях. На двора беше студено, но преоблечените колоездачи не намериха изход за стаята. Имаше маркировка по затъмнените стъкла на тролейбуса, млади рибари чакаха на опашка за хляб, а извитите гърбове на врабчетата покриваха пътя към опашките до морето.”


    Не, не ми харесва. Мисля, че горният абзац прави твърде много асоциации и може да ме обвинят в политика, в романтизъм или в антимодерен хуманизъм. Или в нещо друго. Ще опитам отново.


    “до морето сухожилията крещяха по гърбовете хората извитите рибари опашки за хляб спяха до портретите изходът и налудничавото настъпление на тролейбуса класните стаи не намираха затъмнените стъкла беше студено прилежно имаше маркировка опашките към колоездачи млади преоблечени врабчетата на двора ходих на коленните стави и детския смях за стаята”


    Може би все още съдържа вредни асоциации. Долу определенията! Може би трябва да зачеркна всички наречия и прилагателни? И ще подпиша с ‘Ървинг Уошингтън’. Не, по-добре с ‘Уошингтън Ървинг’. Или Йосарян Уошингтън Джаксън? Ще опитам нещо такова:


    “ооо фривилна грухталност… твоите миктурации за мен са /като плърдлени геблеточици по лъргедна пчела и хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли, / че инак ти раздирам гоберизрастъците със собствените си блърдлекрунчеони, шъ видиш ти”
    Йосарян Джаксън Вогон

Related Posts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© 2021 Антисистемни - Theme by WPEnjoy · Powered by WordPress