Игри по Магнитски Част Втора

Вместо увод вижте Игри по Магнитски Част Първа:

Сцената за Закона „Магнитски“ от 2012 г. вече е подготвена. Браудър продължава да атакува Русия след това, публикувайки разкритието „Червена бележка: Истинска история за високи финанси, убийство и борбата на един човек за справедливост“ и разкрития за най-различни компании. Една от първите е „Prevezon Holdings Ltd“, собственик е Денис Кацив, украинско-руско и разбира се – израелски бизнесмен. В резултат на Закона „Магнитски“ и усилията на Браудър, имущество, собственост на „Prevezon“ в Ню Йорк, е конфискувано от Министерството на правосъдието на САЩ по време на разследване.
„Prevezon“ обаче се съпротивлява и обвинява Браудър в измама на собствената му компания . На сцената се появяват Fusion GPS и г-ца Веселницкая, същата, която се среща на 9 юни 2016 г. в кулата „Тръмп“ в Ню Йорк с Доналд Тръмп-младши.

Допълнително мътят водите постоянните твърдения, че Браудър е някакъв вид разузнавателен агент. Някои източници го обвиняват, че работи за MI6, докато други поставят под въпрос легитимността на тези твърдения. Както с много неща в Студената война 2.0, истината не е лесна за разкриване. Но въз основа на миналото му изглежда много вероятно г-н Браудър да е имал някаква връзка със западното разузнаване.

Робърт Максуел

Връщаме се на Браудър и Магнитски. Да обобщим: самият Ърл Браудър, по-малката му сестра, племенницата му и бившата му съпруга са работили за съветското разузнаване в даден момент. Две от трите му деца също са родени в съветска Москва, включително бащата на Бил Браудър.

Поради това не е съвсем изненадващо, че първият значим работодател на Браудър също е имал дългогодишни връзки със съветското разузнаване. Това, разбира се, не е никой друг, а Робърт Максуел, за когото Браудър е работил за кратко в началото на 90-те години в конгломерата MCC. Не е възможно да минем без Максуел, един от най-свързаните агенти едновременно на Мосад, МИ-6 и КГБ.
Според автора Том Бауър в „Максуел: Окончателната присъда“: „Максуел е установил връзки с КГБ за първи път непосредствено след Втората световна война и се е съгласил да работи като агент до 1946 г.“
Първото издателство на Максуел е Pergamon Press („Пергамон Прес“). „Пергамон Прес“ е издателство, базирано в Оксфорд, основано от Пол Росбо, евреин и агент на МИ-6 и Робърт Максуел, което публикува научни и медицински книги и списания. Първоначално наречено „Бътъруърт-Спрингер“, след това прекръстено на „Пергамон Прес“. „Бътъруърт-Спрингер“ се финансира от МИ-6. Повече за кариерата и връзките на Максуел с КГБ, с разпада на Съветския съюз, мафията в България и Британската империя може да намерите във видеото „Робърт Максуел – мъжът, митът, легендата“:

През 1954 г. Максуел пътува до Москва и използва контактите си в КГБ за достъп до научните публикации на Съветския съюз.
„=Както бе отбелязано по-горе, Ърл Браудър, дядото на е работил като „литературен агент“ за Съветския съюз в ранните следвоенни години. Това е било приблизително по времето, когато Максуел за първи път е влязъл в контакт с КГБ.

Всъщност Максуел е играл важна роля в плановете на КГБ за перестройката, първоначалните усилия за приватизация на икономиката на Съветския съюз. Ролята на Максуел в тези усилия е одобрена от председателя на КГБ Владимир Крючков, когото Максуел е познавал години преди председателството си. Малко след като е назначен за ръководител на КГБ през 1988 г.,
Крючков се среща с Максуел, за да изложи визията си за перестройката. Ако отворим Уикипедия, ще прочетем, че Владимир Крючков е „сред главните действащи лица в опита за държавен преврат, наречен „Августовски пуч“, през 1991 г. Член е на КПСС от 1944 г.“

Августовският пуч в Русия от 1991 г. е опит за отстраняване на Михаил Горбачов от поста Президент на СССР, организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на ЦК на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ, в периода 19 август – 21 август 1991 г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.

Тъй като както Крючков, така и Горбачов целят приватизацията на СССР, то тук очевидно няма намерение разпада на СССР да бъде спрян. По-скоро „опитът за преврат“ е активно мероприятие, което цели допълнително да дестабилизира СССР или да подмами и да идентифицира истинските „консервативно“ настроени комунисти и да ги неутрализира. Друга причина може да е кланова война между интересите на клана на Елцин, КГБ и ционистктие олигарсо и кръговете, които подкрепят Горбачов. Интерес анализ и на военния историк Сергей Перелигин може да намерите тук .

Следвашите редове са от стр. 172-173 на книгата „Робърт Максуел, Израелският супершпионин“ на Гордън Томас и Мартин Дилън:

„… Още по-страшно от темпото, с което перестройката се ускоряваше, Крючков каза, че за да остане КГБ мощна сила, той иска да създаде „над шестстотин търговски предприятия“. Всички те ще имат връзки със Запада. Точно както компаниите на Максуел осигуряваха прикритие за финансирането на Мосад, Крючков предвиждаше неговите компании да осигурят подобна защита за агентите на КГБ. Руските компании ще работят на основата на солидни бизнес принципи, точно както всяка друга корпорация на Запад. Печалбите от руските предприятия ще отиват в КГБ и ще помагат за финансирането на операциите му по външното разузнаване. Максуел беше уверен, че нито една от тях няма да е насочена срещу държавата Израел.

Крючков обясни, че зад непосредствения му план стои дългосрочен план. Всяка от шестстотинте компании ще наеме определена квота от висши членове на партията, за да им осигури доход през трудните дни, които предстоят в прехода от комунизъм към капитализъм. Чрез истински търговски връзки компаниите ще получат достъп до самото сърце на капитализма: Уолстрийт, Лондонското Сити и борсите на Западна Европа.“ След това служителите му биха научили най-съкровените тайни на банковата система на Запада, изворът на целия капитализъм. В крайна сметка може дори да се окаже възможно да се дестабилизират западните икономики – и да се проправи пътят за завръщането на комунизма.“

Очевидно нещата не вървят съвсем по плана на Крючков да победи капитализма отвътре, макар че дали планът някога е предвиждал връщане към комунизма е силно спорно. Независимо от това, отварянето на съветската икономика доведе до широко разпространена експлоатация от Запада през 90-те години на миналия век. Вместо КГБ да поеме контрол над банковата система на Запада, поредният план от 68 измерение и геополитически шах, разпространяван от кремълските пропагандисти, които целят да прикрият продажността на Кремълските елити, САЩ и Великобритания завзеха контрола над много от ценните природни ресурси на Русия. Откакто Путин и неговите приятели от КГБ се завръщат на власт през 2000 г., изглежда Западът води борба да си върне контрола върху тези ресурси.

Тук ще обясня, че има нюанс между това руският народ да контролира ресурсите на Русия и това КГБ да ги контролира. Също като имаме предвид, че Путин предлага на Тръмп природните ресурси на Русия и бизнес сделки, то е спорно дали наистина Путин представлява пречка за това Западът да експлоатира Русия.

А Бил Браудър, внук на бивш виден американски комунист и някогашен служител на Максуел, е в основата на тези усилия на Запада да си върне контрола върху Русия и да присвои откраднатите богатства от СССР.

Едмонт Сафра

Когато Браудър стартира Hermitage Capital през 1996 г., той има един любопитен партньор в това начинание: банкерът милиардер Едмонт Сафра, основател на Republic National Bank of New York. Сафра е едновременно дългогодишен приятел и бизнес партньор на Максуел, както и човек, който има свои собствени обширни връзки с руската мафия. Всъщност, странната смърт на Сафра през 1999 г. може да е била свързана с неговите взаимоотношения с руски гангстери. Повече за тази странна смърт можете да намерите тук.
Нека отново да направя пауза и ще четем от друга книга, която е на българския разследващ журналист Григор Лилов.
Както всички разследващи журналисти, одобрени от глобалистите, в това число Биволь, Бенатова или ако щете Джулиан Асанж, който изгрява от едно сороско НПО, така и Лилов избягва определени теми и строи внимателно определен наратив. Типично за българските журналисти, той не засяга твърде много ролята на чуждите спецслужби и финансови кръгове, навсякъде наднича КГБ и мракобесната ДС. Въпреки това в книгите му могат да се намерят очарователни факти и разкази.

Публикувам страници 480-483 от книгата „Тайните на големите играчи“, Том 2.

Ще обобщя казаното от Лилов. Едмонт Сафра, един много щедър филантроп, случайно банкер и ливанец, притежава фирма, която търгува с валута и пере парите на близкоизточните трафиканти на оръжие и наркотици. В техния трезор са отлежавали кюлчетата на БНБ, пренасяни от някой си Шатилла, който Младен Михалев – Маджо бил охранявал.

Какво не ни казва Лилов? Може би, че Сафра е ционист, близък до династията Ротшилд. Едмонт Сафра е свързан с прането на финансовите приходи от Иран-Контра аферата и картела Меделин, с обвинения, че пере парите и на руската ОПГ Солнцевская, както и милиарди долари от заеми от МВФ за Русия. Че е близък на Робърт Максуел и руския гангстер Семьон Могилевич, също евреи, също като него активи на Мосад. Сафра е член на елитния клуб 1001. Съществен е детайлът, както казва Лилов.
В биографията си на Робърт Максуел, Гордън Томас заявява, че Сафра и Максуел са се радвали на дълготрайно приятелство. Те особено се радвали, пише Томас да вечерят „на борда на Лейди Гислейн [приятелката на Джефри Епщейн], когато яхтата акостирала срещу дома на Сафра в Монте Карло.“ Връзката им обаче не била само удоволствие.
Според Томас, Сафра е позволил на Максуел да използва сметки в Republic National Bank
за пране на пари, идващи от Източна Европа. (виж Книгата „Една нация под рекет“ на Уитни Уеб) https://archive.org/stream/one-nation-under-blackmail-vol-1-2-whitney-alyse-webb_202401/One%20Nation%20Under%20Blackmail–Vol%201%262%20-%20Whitney%20Alyse%20Webb_djvu.txt

Най-точен както винаги е Институтът за изследване на глобализацията:

„Потомък на сирийско-еврейско банкерско семейство. 5 декември 1999 г., Sunday Express, „Милиардер, който наричаше банките си „мои деца“: „Сафра беше сравняван с Рокфелер и Ротшилд – титани от предишна епоха. В продължение на поколения семейство Сафра са били банкери в Алепо, Сирия, тогава част от Османската империя. След Първата световна война бащата на Едмънд, Джейкъб Сафра, създава банков бизнес в Бейрут.“

„Що се отнася до ционистко-руската мафия, предполагаемото участие на Сафра е в отклоняването на над 1 милиард долара от заеми от МВФ за Русия, включваше и висшия ционистки/руски мафиотски „бос на босовете“ Семьон Могилевич, ционистките олигарси Борис Березовски (дясна ръка на Елцин), протежето на Березовски Роман Абрамович и Майкъл Чорни (голям приятел на неоконсерватори, директори на ЦРУ, върха на Мосад и известен познат до известна степен на Могилевич), самият Елцин и базираната в Женева Bank of New York-Inter Maritime Bank на Брус Рапапорт, актив на Мосад и бивш партньор по голф на директора на ЦРУ Уилям Кейси. Вторият човек в банката на Рапапорт, д-р Алфред Хартман, беше член на клуб 1001 и банкер на Ротшилд, който вече беше свързан с BCCI, Ирак Гейт и други скандали. Самите Ротшилд също изграждат връзки с руски олигарси и мафиотски кръгове, тъй като тези кръгове включват голям брой ционисти. Сафра поне е познавал Рапапорт чрез института Яд Аврахам.
От друга страна, като милиардер член на съвета на надзорниците на Б’най Б’рит Интернешънъл, заедно с Едгар М. Бронфман (председател) и Макс Фишър (връзки на най-високо ниво в правителствата на САЩ и Израел),
Сафра е много вероятно да е познавал всички току-що споменати.„

Още през 1957 г. Едмонт Сафра е посочен като наркотрафикант в доклад на Бюрото за наркотици на САЩ. До смъртта си Сафра е свързван с трафик на наркотици, злато и валута, пране на пари и организирана престъпност. Сред обвиненията е, че е замесен в аферата „Иран-Контра“; че е организирал убийството на специалист по сигурността, който е открил връзка между него и сделката за оръжия срещу заложници; че е измамил кокаиновия картел от Меделин; че е бил събрат на мафиотската легенда Майер Лански; и че банката „Република“ е изпрала печалбите от наркотрафик на панамския генерал Нориега.

На 3 януари 1989 г. служители на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) в Берн, Швейцария, идентифицират Сафра и неговата банка Republic National Bank of New York като основен елемент в „ливано-българската връзка“, която залива Европа с хероин и хашиш.

„Едмонт Сафра е ливанец. Също като Набил Рамадан – работодателя на Маджо“, пише Григор Лилов в „Тайните на големите играчи“, Том 2.

Приходите от търговия с наркотици в Близкия изток са проследени от DEA до номерирана сметка в Republic National Bank, регистрирана на името Shakarchi Trading Company, швейцарска фирма, собственост на дългогодишни бизнес партньори на Сафра. Едновременно с това, други агенти на DEA, работещи по „Операция Полярна шапка“, са проследили милиони долари печалби от кокаин на картела Меделин до същата банкова сметка.

През декември 1999 г. Сафра и медицинската му сестра се задушават от изпарения в пожар, умишлено запален в дома на милиардера в Монако, където той очевидно се чувства толкова сигурен, че не е помолил обучените си от Мосад бодигардове да пренощуват. Други сведения твърдят, че съпругата му, Лили Сафра, е преместила тези охранители в семейното имение във Франция – видеозаписи от ключови охранителни камери също са изчезнали.

Смъртта му прави Бил Браудър мажоритарен акционер на Hermitage Capital Management, основана от Браудър и Сафра.

Изчезващите милиарди, отпуснати от МВФ за подкрепа на рублата в края на 1998 г., са обект на разследвания от ФБР и швейцарските власти, свързани с още по-големия скандал с Банката на Ню Йорк, включващ предполагаемото пране на до 10 милиарда щатски долара мръсни руски пари. Американските разследвания на аферата с Банката на Ню Йорк установяват, че голяма част от липсващите пари, включително по-голямата част от заема от МВФ, са се озовали в американски сметки, принадлежащи на 18 търговски руски банки, много от които оттогава са преустановили дейност. Няколко от тях са признали, че са купували долари на МВФ от Руската централна банка и са ги държали в американски сметки.

Според „Новая газета“ от 14 август 1998 г., 4,8 милиарда щатски долара са били преведени от Федералния резерв на Ню Йорк по сметки в „Republic Bank of New York“, контролирани от Едмънд Сафра, милиардерът ливански евреин и банкер, който загива при пожар в Монте Карло през 1999 г. Руската централна банка обяви фалит по по-голямата част от краткосрочния си дълг три дни по-късно, което предизвика финансова и валутна криза.

Лорд Ламонт

„Безспорно най-любопитната фигура в целия този подземен свят е лорд Норман Ламонт, водещ член Консервативната партия по времето на Тачър и Джон Мейджър.“, твърди един от най-знаещите и енциклопедични автори Стивън Снайдер, познат като Отшелника.

Роден през 1942 г. Завършва университета в Кеймбридж. Председател на Консервативната асоциация на университета в Кеймбридж през 1963 г. Работил е единадесет години за N.M. Rothschild & Sons във финансовото Сити в Лондон (1968-1979 г.). По това време е бил и директор на Rothschild Asset Management. Член на парламента от Консервативната партия (1974-1998 г.). Говорител на опозицията по цените и потребителските въпроси (1975-1976 г.). Говорител на опозицията (1976-1979 г.). Заместник-държавен секретар в Министерството на енергетиката (1979-1981 г.). Държавен министър в Министерството на търговията и промишлеността (1981-1985 г.). Член на Тайния съвет на кралицата от 1982 г. Министър на отбраната и обществените поръчки (1985-1986 г.). Финансов секретар на Министерството на финансите (1986-1989 г.). Главен секретар на Министерството на финансите (1989-1990 г.). Ръководител на кампанията на Джон Мейджър през 1990 г. Министър на финансите (министър на финансите) при Джон Мейджър 1990-1993 г. Председател на групата от Г-7 и на министрите на финансите на Европейския съюз през 1992 г. Британски преговарящ в Маастрихт.

Върхът на политическата кариера на Ламонт настъпва при последния, когато Ламонт е назначен за канцлер на хазната , еквивалентът на Обединеното кралство на министъра на финансите тук, в САЩ. Позицията канцлер е ключова стъпка за политиците от Консервативната партийна партия през втората половина на ХХ век. Политическата кариера на Ламонт обаче е провалена от Черната сряда и той е ефективно изгонен от кабинета от Мейджър през 1993 г. Но макар политическата кариера на Ламонт да приключи, това далеч не беше краят на участието му в политиката. Ламонт е заклет евроскептик и водеща фигура в Брюжката група.

Какво е „Брюжката група“? Почетен президент на Брюжката група беше бившият министър-председател Маргарет Тачър.

„Основана през февруари 1989 г., първоначалната цел на Групата от Брюж е била да популяризира идеята за по-малко централизирана европейска структура от това, което според тях се заражда в Брюксел. Тя е създадена от лорд Харис от Хай Крос и студент от Оксфордския университет Патрик Робъртсън в отговор на речта на Маргарет Тачър в Брюж пред Колежа на Европа през септември 1988 г., по време на която тя отбелязва, че:

Искам да видя как работим по-тясно по нещата, които можем да правим по-добре заедно, отколкото сами. Европа е по-силна, когато правим това, независимо дали става въпрос за търговия, отбрана или отношения с останалата част от света. Но по-тясното сътрудничество не изисква властта да бъде централизирана в Брюксел или решенията да се вземат от назначена бюрокрация. … Не сме успели да премахнем успешно ограниченията на държавата във Великобритания, само за да ги видим отново наложени на европейско ниво с европейска супердържава, упражняваща ново господство от Брюксел.„

Какво друго да очаква човек от желязната Лейди, която приватизира и финансиализира икономиката на Англия и поведе големия бизнес на кръстоносен поход срещу ограниченията на държавата? Аз също не подкрепям Брюкселската супердържава, но от други съображения, които не подкрепят и варварството на Тачъристите.

Вижте тук коя е Маргарет Тачър:

Маргарет Тачър

Основана през 1989 г., организацията Брюж поддържа пламъка на евроскептицизма жив вече четири десетилетия. Не е изненадващо, че изиграва ключова роля в Брекзит, като Ламонт активно се бори за „Напускане“.

Ламонт също така е основна фигура в натиска за приватизация в Съветския съюз в края на 80-те и началото на 90-те години. През този период лично съветва както Горбачов, така и Елцин относно икономическите реформи в съветската сфера . След като е назначен за министър на финансите, Ламонт става председател на Групата на финансовите министри от Г-7 , която играе основна роля в осигуряването на заеми от МВФ за Русия. Всъщност, Ламонт изглежда е бил начело на тези усилия . По този начин, Ламонт подготви почвата за икономическото изнасилване на Русия през 90-те години, както всеки друг. Нещо повече, предполага се, че смъртта на Едмонт Сафра е свързана с отклоняването на средства от МВФ, предназначени за Русия – вероятно същите средства, които Ламонт е помогнал да се набавят. „

Но нека се върнем към основната ни тема. Ламонт изглежда е имал дълбоки връзки както с Робърт Максуел, така и с Бил Браудър. В „Максуел: Окончателната присъда“ Том Бауър отбелязва, че Максуел е имал периодични обяди с Ламонт до края на 80-те години на миналия век и намеква, че те са били нещо като връзка с правителството на Тачър.

Както е отбелязано тук , Максуел е имал достъп и до самата Тачър и изглежда е имал доста топли отношения с Желязната лейди. Джон Мейджър е бил много по-малко очарован от Максуел, но Ламонт ще продължи да се среща с Максуел поне до 1991 г.

Известно е, че Максуел е имал топли отношения с Горбачов, а тъй като Ламонт активно участва в усилията за приватизация в Русия и е възможно Максуел да е действал като своеобразен посредник между Горбачов и Ламонт в това, което се равнява на определяне на условията за периода след Студената война.

Има обаче и друго възможно обяснение за срещите им: трафик на оръжие. При управлението на Тачър, Обединеното кралство се превърна в основен участник в търговията с оръжие. В частност Ирано-иракската война беше голямо предимство за британската оръжейна индустрия. Консерваторите, разбира се, печелеха от това състояние на нещата. Начело беше така наречената „Савойска мафия “, която включваше Марк Тачър, синът на министър-председателката. Лейбъристката партия не се справяше толкова добре, но несъмнено получаваше нещо от тази схема заради мълчанието си. Вероятно е значителните финансови вноски на Максуел към Лейбъристката партия през 80-те години на миналия век да са били частично финансирани от трафик на оръжие. Бившият израелски шпионин Ари Бен-Менаше е заявил публично, че Лейбъристката партия е участвала в продажбата на оръжие на Иран „чрез Робърт Максуел“ („Чамъкът на Маги“ , Джефри Гилсън, стр. 205).“

„През 1996 или 1997 г. Ламонт става председател на Le Cercle, крайнодесен мозъчен тръст за външна политика и частна разузнавателна мрежа. Le Cercle се появява в периода 1952-1953 г. като спомагателен орган на скандалната група Билдерберг, но винаги е имал много по-дясна насоченост. Голяма част от ранните членове са доминирани от членове на особено реакционни католически ордени като Суверенния военен орден на Малта и Опус Деи.

В началото на 70-те години на миналия век, „Le Cercle“ изгражда тесни връзки с реакционерите сред британските Тори. Тази клика поема контрола над „Cercle“ до 80-те години на миналия век, като всеки председател оттогава е британец. Джералд Джеймс, британски търговец на оръжие и член на „Monday Club“, е привлечен в „Савойската мафия“ в края на 80-те години. По-късно Джеймс публикува книга, в която разкрива всички тези разкрития, наречена „In the Public Interest“ (В обществен интерес) .

В продължение на години „Monday Club“ е в сърцето на крайната десница на торите.

Що се отнася до Браудър, той очевидно гравитира в орбитата на Le Cercle от известно време. Поне един белгийски член на комплекса Cercle е използвал Republic National Bank of New York на Едмънд Сафра, за да пере средства, получени от трафик на оръжие в началото на 90-те години. Но освен това, Hermitage Capital е придобила интересен член на борда до 2011 г.: лорд Норман Ламонт.

И не само бившият председател на Cercle е в борда на Hermitage, но и лорд Ламонт е готов да помогне на Браудър в стремежа му към по-нататъшни санкции срещу Русия, като лобира пред правителството на Камерън. Любопитно е, че към Ламонт се присъединява и депутатът от Консервативната партия Джулиан Луис. Луис има отношения с Le Cercle от 80-те години на миналия век. Той беше протеже на друг председател на Cercle, Брайън Крозиър. Естествено, Луис е и Малтийски рицар. Повече информация за него можете да намерите тук.

Дилемата на торите

И така, какво се случва?

Заключителните разсъждения на Отшелника от блога visupview са интересни и макар статията да е от 2019г, тя е напълно актуална и днес:

„Но що се отнася до британците, възходът на Тръмп е едновременно благословия и проклятие. Мъже като Ламонт работят от години, за да реализират Брекзит. Всъщност, корените на този дневен ред може да са в движението на „Кръглата маса“ на Куигли, което винаги е било за изграждане на англо-американски съюз, независимо от всичко друго, което може би сте чели.

Торите (и голяма част от британския естаблишмънт) работят за постигането на тази цел от много, много дълго време. И сега най-накрая имат президент, който да им даде техния Съюз. Единствената истинска пречка изглежда е цялата руска история.

Торите, и почти целият британски естаблишмънт, впрочем, се обогатиха значително чрез природните ресурси на Русия от края на Студената война. Но след като Путин дойде на власт, кранчето спря и богатствата на Русия постепенно се върнаха в ръцете на истинските руснаци. Като член на борда на Hermitage, лорд Ламонт със сигурност има значителен финансов интерес от случващото се в Русия. И той едва ли е сам.

Това поставя лорд Ламонт и неговите приближени в деликатна ситуация. От една страна, подкрепата на Тръмп за Брекзит е сбъдната мечта. От друга страна, ако той нормализира отношенията с Русия, печалбите на Ламонт могат да понесат сериозен удар. По този начин, насърчаването (или дори създаването) на наратива „Русия гейт“ може да се разглежда като тояга, която да принуждава иначе приятелски настроеният президент Тръмп да бъде ангажиран със санкции срещу „Мечката“. И ако Русия не е склонна да играе по правилата, винаги има активи на стойност 500 милиарда долара в западни банки, които биха могли да компенсират загубите на лорд Ламонт. Оттук и значението на Закона „Магнитски“ и защо архиевроскептици от комплекса Cercle са толкова склонни да го подкрепят.„

Дилемата на консерваторите

Какви заключения да си направя аз? Нямам претенции, че познавам толкова детайлно руската олигархичена система или британската. Но ще споделя няколко общи наблюдения. След започването на специалната операция на Путин в Украйна, активите на руската олигархия са подложени на по-сериозни санкции и тази олигархия е склонна на много компромиси със Запада, Мински споразумения и жестове на добра воля, за да опази парите си.

Поведението на Кирил Дмитриев, който толкова срамно угодничи пред администрацията на Тръмп, показва, че руските елити не са равни на западните си партньори и не действат от положение на сила, а на слабост. Кремълската пропаганда рисува Европейските елити като жалки безгръбначни, но какво да кажем за руските?

Дмитриев към Ванс „Може би е добре, че споделяме едни и същи цветове“

Обаче… санкциите над Петр Авен и Михаил Фридман, двама евреи, които контролират Алфа-Банк, тясно свързана с ОПГ Солнцевская, Роман Абрамович и разбира се – Нетаняху, банката, която пере мръсните пари на Русия и крадените от СССР средства, бяха вдигнати през април, 2024г. В началото на войната Путин арестуваше всички, които искаха мир, това били „соросоиди“, но не закачи тези олигарси. Днес кремълската пропаганда в унисон с Тръмп настоява за световен „мир“ (всъщност вид Мински споразумения) и твърди, че „война“ иска само „дълбоката държава“ на Сорос и Сороските медии. Любопитна особеност. Впечатляващо е как работи пропагандата.

Проблемът е, че Путин не жертва единствено парите на руските олигарси, а и на Русия, той остави парите на Русия на милостта на Запада, които конфискуваха 300 милиарда долара руски активи. Дали това беше жест на добра воля към Запада, за да си затвори очите и да бъде благосклонен към специалната му операция в Украйна?

Основният въпрос, разбира се, за консерваторите, които чувстват, че се борят с „дълбоката държава“, е „как да твърдим, че Тръмп, Орбан и Путин са от добрите, докато техният приятел Нетаняху е лош човек?“ Както много пъти съм описвала, тази мрежа на руската мафия, Израел и Тръмп е ционистка, но може просто да се направят, че Нетаняху и останалите ционисти, макар и с руски имена, не същестуват. Същият проблем ще имат, когато във война между Иран и Израел, Русия се окаже на страната на Израел, макар че пропагандата ще твърди, че подкрепя Иран. Но пък Нетаняху е заменим, истинската „дълбока държава“ може да реши да го смени с някой друг и да изчисти репутацията на Израел.

И как да твърдят, че са от добрите, като зад тази консервативна революция стоят едни от стоят най-реакционните, буквално фашистки сили, а дори не сме говорили за династията Мелон или династията Трурн унд Таксис, които са дълбоко представени в консервативния естаблишмънт.

Както първата администрация на Тръмп, така и втората е под влиянието на различни лобита. Най-очевидното според мен е ционисткото лоби, но също видно е руското и украинското лоби, както и арабското лоби. Тези лобита имат различни интереси и дон Тръмп като кръстник на мафията, се опитва да лавира между тях и в същото време трябва да бъде патриот и Америка Фърст. Съществуват и кръгове, които желаят война с Китай и това са отново тези десни кръгове, които включват и бившия вицепрезидент на Cambridge Analytica Стив Банън, според когото САЩ и Русия трябва да се сближат, а САЩ да смени режима в Китай. За целта Тръмп търси да замрази конфликта в Украйна и да се насочи към Китай. И разбира се, цялата интрига с дълбоката държава на Англия, която не е само Максуел или лорд Ламонт, но и кланът Маунтбатън и Уиндзор, които контролират SCL group, която е специализирана в психологическа война и е описвана като „MI6 под наем“. Не зная дали разобличителите на Кеймбридж Аналитика, която е филиал на SCL group, споменаха за тези подробности. Служители на Palantir на ветерана от групата на Билдърбърг Питър Тийл работиха усилено с Cambridge Analytica за изграждане на психографски модели, базирани на данни от Facebook. Това означава, че експертизата и ноу-хау на Палантир, аналитичният придатък на ЦРУ и Пентагона, бяха използвани като оръжие за директно използване в „анти-естаблишмънт“ кампанията на Тръмп. И тук говорим за първия мандат на Тръмп. Днес „алтернативните медии“, които представят Тръмп за жертва на заговора на „дълбоката държава“, не само са част от тази психологическа операция, но вече десет години успяват да лъжат доста успешно.

Така или иначе за мен ще е много любопитно дали ще имаме наистина „консервативна“ революция в Европа и как ще изглежда тя.

Източници: