Игри по Магнитски Част Първа

Магнистки, Русиягейт и Британските тори са актуални и днес, по време на втория мандат на Доналд Тръмп и „специалната операция“ на Путин в Украйна. Убедена съм, че някои от разкритите задкулисни играчи продължават нареждат марионетките по геополитическата шахматна дъска по начини, които все още не разбираме. Засега.

Вместо увод: Русиягейт

На 9 юни 2016 г. в кулата „Тръмп“ в Ню Йорк се провежда среща между трима висши членове на кампанията на Тръмп през 2016 г. – Доналд Тръмп-младши, Джаред Кушнер и Пол Манафорт, четирима други американски граждани и руската адвокатка Наталия Веселницкая. Срещата е организирана от публициста и дългогодишен познат на Тръмп Роб Голдстоун от името на неговия клиент, руския певец и автор на песни Емин Агаларов.

Кои са тези лица?

Джаред Кушнер е основен канал за връзка на Доналд Тръмп с Израел и негов зет. Във втория президентски мандат на Тръмп неговият личен приятел, евреинът от руски произход Стив Уиткоф, по-скоро играе ролята на основен координатор за близкоизточната политика на президента. Много фигури в орбитата на Доналд Тръмп са членове на ционистката хасидистка секта Хабад-Любавич, включително Джаред и Иванка Кушнер. Това е един от най-кратките пътища, които свързват Тръмп и Путин.

През 1999 г., Путин привлича двама от най-близките си довереници, олигарсите Лев Левиев и Роман Абрамович, протеже на циониста Борис Березовски (дясната ръка на Елцин), които по-късно ще станат най-големите покровители на сектата Хабад-Любавич в световен мащаб, да създадат Федерацията на еврейските общности на Русия под ръководството на равин Берел Лазар от Хабад, който ще стане известен като „равинът на Путин“. Който между другото, също призоваваше да се ваксинираме срещу ковид:

Пол Джон Манафорт-младши е бивш американски лобист, политически консултант и адвокат. Като дългогодишен консултант по кампании на Републиканската партия, той председателства президентската кампания на Тръмп от юни до август 2016 г. Манафорт е бил съветник в президентските кампании на САЩ на републиканците Джералд Форд, Роналд Рейгън, Джордж Х. У. Буш и Боб Доул.

Пол Манафорт лобира за проруския украински президент Виктор Янукович. Манафорт беше нает да съветва Янукович месеци след масовите улични демонстрации, известни като Оранжевата революция, които отменят победата на Янукович в президентската надпревара през 2004 г.

„На изборите през 2010 г. Янукович успява да постигне тясна победа над премиера Юлия Тимошенко, лидер на демонстрациите през 2004 г. Янукович дължеше завръщането си на президентските избори в Украйна на драстична промяна в политическата си персона и – според хора от партията му – тази промяна е била дело отчасти на неговия американски консултант Манафорт.“, https://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Manafort

„Оранжевата революция“ е организирана от членове на така наречения „Оранжев кръг“, който всъщност е учреден след революцията. „Оранжевият кръг“ е основан заедно със старшия директор на Националния фонд за демокрация (NED) в учредителния му съвет на вечеря през 2005 г. в залата „Дъга“ на Рокфелеровия център в Ню Йорк. Присъстват основателят на Тристранната (Трилатералната) комисия Збигнев Бжежински; ръководителят на NDI, Мадлин Олбрайт – член на Трилатералната комисия, Карла Хилс, десетилетен попечител на Центърa за стратегически и международни изследвания CSIS и член на Трилатералната комисия, както и замесена в атентатите срещу Кулите; боксьорът Виталий Кличко, настоящ кмет на Киев от 2014 г.; прозападно ориентираният украински премиер Виктор Юшченко, който е основният лектор. Бжежински, Кличко, съюзникът на династията Валенберг, шведският политик Карл Билдт; неоконсерваторът Брус Джаксън, вицепрезидент по стратегия и планиране в Lockheed Martin Corporation са членове-основатели на консултативния съвет на Оранжевия кръг. Това са в общи линии глобалистките сили, с които Путин си има работа в Украйна. Но ционистко-мафиотските проруски кръгове, с които Путин си сътрудничи, не са много по-приемливи.

Друг клиент на Манафорт, докато е бил в Украйна, е Олег Дерипаска, тесен съюзник на Роман Абрамович. След навлизането на Манафорт в източноевропейската политика, той развива взаимоотношения с Дерипаска. Дерипаска е ключов човек на Джейкъб Ротшилд, неговия син Нат, както и на сър Евелин и Лин Форестър де Ротшилд. От 2005 г. Манафорт договаря годишен договор за 10 милиона долара с Дерипаска, за да влияе върху политиката, бизнес отношенията и новинарското отразяване в САЩ, Европа и бившите съветски републики в полза на правителството на Путин.

Украинския олигарх Дмитро Фирташ е бивш бизнес партньор на Пол Манафорт и поддръжник на сваления от власт през 2014 г. проруски президент Виктор Янукович, свален с кървав, външно организиран държавен преврат. Фирташ признава, че е получил поста си в украинския енергиен бизнес и политическо влияние със съгласието на руския президент Владимир Путин и, според Фирташ, на боса на организираната престъпност, вероятен актив на Мосад и ФСБ, евреинът Семьон Могилевич.

Емин Агаларов, който организира срещата в кулата „Тръмп“, е син на олигарха – милиардер от азарбейджански произход Араз Агаларов, който е собственик на Crocus City Hall, залата, в която при предполагаем терористичен атентат, загинаха стотици души през 2024г. ФСБ не съобщи поръчителите, но обвини Украйна за атентата. Само ще кажа, че азерската мафия изглежда е много силна в Русия.

Наталия Веселницкая е руски адвокат. Наталия Веселницкая е най-известна с това, че е организира силна и многостранна атака срещу закона „Магнитски“. Сред нейните клиенти са Пьотр Кацив, служител в държавните руски железници, и синът му Денис Кацив, акционер в Prevezon, когото тя защитава по обвинение в пране на пари в Ню Йорк от Сергей Магнитски.

Prevezon Holdings Ltd е международна компания за инвестиции в недвижими имоти, базирана в Кипър. Срещу тази компания, собственост на руски граждани, Сергей Магнитски подава сигнал за нередности и пране на пари от данъчни измами в Русия.

Законът „Магнитски“

Законът „Магнитски“ e приет от Конгреса на САЩ с двупартийна подкрепа през 2012 г. и скоро е подписан от тогавашния президент Барак Обама. Законът, по който се санкционират нарушители на човешките права и отговорни за корупция по света, първо действа само за Русия, след това е приета световна версия, по която са санкционирани и българи.
Законът на практика позволи на правителството на САЩ да замразява активите на руснаци, които то счита за виновни за нарушения на човешките права или с обвинения в криминална дейност.
До към 2019 година ефектите от Закона „Магнитски“ са минимални, като са замразени само около 20 милиона долара руски активи и на няколко дребни служители е забранено да влизат в Съединените щати. Макар че това е доста незначително, твърди се, че руските елити държат активи на стойност близо 500 милиарда долара в западни банки. Законът „Магнитски“ би проправил пътя за конфискации на този разкош, което вероятно е причинило известно количество безсънни нощи в Москва.

Fusion GPS е частна разузнавателна компания, която е платила на бившия шпионин на MI6 Кристофър Стийл да събира разузнавателна информация за връзките на кампанията на Тръмп с Русия. Преди да се заеме с проучванията срещу Доналд Тръмп, Fusion GPS се е ровила около главния архитект на Закона „Магнитски“: мениджъра на хедж фондове Бил Браудър.

През 2013 г. Министерството на правосъдието на САЩ съди Prevezon Holding съгласно Глобалния закон „Магнитски“ на САЩ за пране на пари, част от откраднати средства в размер на 230 милиона долара. Едноличен акционер на Prevezon е руският гражданин Денис Кацив, чийто баща е Петър Кацив, вицепрезидент на руския държавен железопътен монопол. Тъй като руският адвокат на Кацив, Наталия Веселницкая, не е лицензирана да практикува в САЩ, Кацив наема адвокатската кантора BakerHostetler да представлява Prevezon; след това BakerHostetler наема Fusion GPS. Като част от съдебната подкрепа на BakerHostetler, Fusion GPS разследва Бил Браудър, ключов свидетел по делото на Министерството на правосъдието на САЩ.

В показанията си Браудър обвинява Fusion GPS и нейния основател Глен Симпсън, че са водили кампания за очерняне срещу Магнитски, съвместно с руската адвокатка Наталия Веселницкая и руско-американския лобист Ринат Ахметшин. Твърди се, че всички те са работили с адвокатската кантора Baker Hostetler, за да защитят руската компания Prevezon Holdings Ltd от обвинения в пране на средства, откраднати при измамата, разкрита от Магнитски.

„Веселницкая, чрез Baker Hostetler, нае Глен Симпсън от фирмата Fusion GPS да проведе кампания за очерняне срещу мен и Сергей Магнитски преди изслушванията в Конгреса относно Глобалния закон „Магнитски““, свидетелства Браудър.

А Fusion GPS е същата компания, която наема Кристофър Стийл, работил за МИ-6 в продължение на 20 години, който изготвя досиетата „Стиийл“, които са в основата на обвиненията за „руска връзка“ срещу Доналд Тръмп. И същата комапния разследва Бил Браудър, основният идеологът на закона „Магнитски“. Какво се случва тук?

Кръстоносец или разузнавателен агент?

Години наред основните медии неуморно се опитваха да представят Бил Браудър като героичен реформатор, отдаден на херкулесова борба срещу Путин и срещу силите на злото и тъмнината. Браудър е главен изпълнителен директор и съосновател на Hermitage Capital Management, която е най-големият чуждестранен инвеститор в Русия от 1996 до 2005 г. Hermitage успява да спечели значително от масовата приватизация, която се разгърна в Русия през 90-те години на миналия век.

Придобиванията на Браудър се случват насред икономически колапс и спираловидно нарастваща смъртност,
които се развиват в постсъветска Русия. В контраст в мрачната обстановка, американецът Браудър се справя толкова добре до 1998 г., че се отказва от американското си гражданство, за да избегне плащането на данъци . Оттогава той е поданик на Нейно Величество Кралицата.

Браудър първоначално си изгражда име в Русия, като разследва корупцията насред приватизационното крадене.
Например, разкрива известна спешна продажба, в която „Газпром“ е участвалa, включваща газови находища,
продадени за центове между 1996 и 1999 г. Новоизбраният Владимир Путин първоначално е впечатлен и надлежно уволнява главния изпълнителен директор на „Газпром“ през 2001 г.

Нещата обаче се влошават от 2005 г. През тази година Браудър е поставен в черния списък на руското правителство и експулсиран от страната поради бизнес практиките си. Това включва (отново) укриване на данъци и, по ирония на съдбата, опит за използване на руски граждани за закупуване на контролен пакет акции на Газпром .

Путин не си затвори очите и това доведе до продължителна съдебна битка. Заместник на Браудър беше Магнитски, чието креативно счетоводство му беше позволило да извърши данъчни измами и други подобни бизнес практики. В крайна сметка счетоводителят Магнитски беше арестуван през 2008 г. Той почина в руски затвор десет месеца по-късно, през 2009 г. Естествено, г-н Браудър обвини руското правителство в убийството на Магнитски, докато е бил в ареста им.

Това, както се твърди, е предизвикало кръстоносния поход на Браудър в чужбина, за да си върне загубените активи, които руското правителство е конфискувало междувременно. Той твърди, че г-н Магнитски е бил негов адвокат и че е разкрил доказателства за корупцията на режима на Путин. Това е довело до лишаването му от свобода, мъченията и в крайна сметка убийството му в ръцете на руската държава.

Сцената за Закона „Магнитски“ от 2012 г. вече е подготвена. Браудър продължава да атакува Русия след това, публикувайки разкритието „Червена бележка: Истинска история за високи финанси, убийство и борбата на един човек за справедливост“ и разкрития за най-различни компании. Една от първите е „Prevezon Holdings Ltd“, собственик е Денис Кацив, украинско-руско и разбира се – израелски бизнесмен. В резултат на Закона „Магнитски“ и усилията на Браудър, имущество, собственост на „Prevezon“ в Ню Йорк, е конфискувано от Министерството на правосъдието на САЩ по време на разследване.
„Prevezon“ обаче се съпротивлява и обвинява Браудър в измама на собствената му компания . На сцената се появяват Fusion GPS и г-ца Веселницкая, същата, която се среща на 9 юни 2016 г. в кулата „Тръмп“ в Ню Йорк с Доналд Тръмп-младш.

Допълнително мътят водите постоянните твърдения, че Браудър е някакъв вид разузнавателен агент. Някои източници го обвиняват, че работи за MI6, докато други поставят под въпрос легитимността на тези твърдения. Както с много неща в Студената война 2.0, истината не е лесна за разкриване. Но въз основа на миналото му изглежда много вероятно г-н Браудър да е имал някаква връзка със западното разузнаване.

Комунисти и капиталисти

Семейството на Браудър е доста колоритно, меко казано. Баща му е Феликс Браудър , известен математик, който е бил президент на Американското математическо дружество (1999-2000 г.) и е спечелил Национален медал за наука през 1999 г. Феликс има двама братя, и двамата от които също са математици. Брат му Уилям също е бил президент на Американското математическо дружество.

Имаме дядото на Бил, Ърл Браудър , който, по случайност, е бил председател на Американската комунистическа партия в продължение на близо единадесет години (1934-1945). Той е бил и генерален секретар на въпросната партия в продължение на петнадесет години (1930-1945) и се е кандидатирал два пъти за президент на САЩ с тази конкретна кандидатура. По-късно Браудър е изключен от Комунистическата партия през 1946 г., след като се разделя със сталинистката линия, но продължава да служи като своеобразен „литературен агент“ на Съветите в продължение на няколко години след това.
Има достатъчно доказателства , че поне от 30-те години на миналия век той е сътрудничил на съветското разузнаване, най-вече с НКВД , един от предшествениците на КГБ. Това сътрудничество изглежда е продължило дори след като е бил изключен от Комунистическата партия на САЩ.

Ърл не е единственият член на семейството, свързан със съветското разузнаване. По-малката сестра на Браудър, Маргьорит, е работила за НКВД в различни европейски страни през 30-те години на миналия век. Племенницата му, Хелън Лоури , се омъжва за офицера от НКВД Исхак Ахмеров и му помага в шпионската му дейност в САЩ в края на 30-те години.

И имаме Кити Харис. Родена в лондонския Ийст Енд, Харис вероятно е дъщеря на руски емигранти. Семейството ѝ емигрира в Канада в началото на ХХ век, като Кити се установява в Чикаго през 20-те години на миналия век. Там тя среща Ърл Браудър и се твърди, че се омъжва за него. Харис следва Браудър до Шанхай, а по-късно и до Москва. През този период тя е търсена от съветското разузнаване и започва официално да работи за тях през 1931г.
До края на десетилетието тя е свързана с член на скандалната „Кеймбрийджска петорка“ – съветска шпионска мрежа, базирана във Великобритания, която опустошава британското разузнаване в продължение на десетилетия. По-конкретно, Кити е имала афера с Доналд Маклийн от Кеймбриджската петорка, докато е служила като негов доверен партньор за съветското разузнаване. Баща му е сър Доналд Маклийн, рицар-командир на Британската империя.

Кеймбрийджската петорка

Тук ще направя пауза в интригата със закона „Магнитски“, за да поговорим за един от най-големите шпионски скандали на Студената война – Кеймбрийджската петорка. „Кеймбрийджската петорка“ включва вербуваните през 1930 г. от съветското КГБ студенти в Кеймбридж Ким Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджис, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос, като се говори, че Виктор Ротшилд е шести.
Твърди се, че членовете на „Кеймбриджката петорка“ проникват до най-високите етажи на МИ-6 и ЦРУ. През Втората световна война подават на Москва информации за военните стратегии на съюзниците и по времето на Студената война „издават“ на руснаците почти всички важни тайни на Запада. Или поне така твърди пропагандата. Нека да акцентирам какво всъщност се твърди.
Например Ким Филби, един от шпионите, вербувани от КГБ, е агент на МИ-6 и само след година заема там поста на заместник на началника на контраразузнаването. През 1944 г. става ръководител на 9-и отдел на МИ6, който се занимава със съветската и комунистическа дейност във Великобритания. Само за времето на Втората световна война предава на Москва 914 документа.
Има някакви съмнения, че е съветски агент, но през 1956 г. отново е приет в тайните служби на Нейно Величество като агент на МИ6.
Невероятна история. Това, което се твърди, е, че МИ-6 има доверие на доказани съветски агенти като Ким Филби дори след тяхното разобличаване. МИ-6 не успява да неутрализира не само Филби, но и останалите агенти на КГБ от Петорката. Колко вероятна e една такава история? Възможно ли е без протекции от най-високо ниво? КГБ ли шпионира МИ-6 или МИ-6 шпионира КГБ?

Що се отнася до мен, аз съм по-скоро съгласна с казаното от Линдън Ларуш:

„Блънт никога не е „предавал“ МИ-6 на Съветите. Той е действал от името на МИ6 , за да си изгради доверието при Съветите. Във всеки случай, МИ-6 и МИ-5 не поставят признати съветски шпиони в кралския вътрешен кръг. Всеки, който сериозно
мисли, че Блънт се е продал на Съветите, трябва да е кръгъл глупак.“,

Антъни Блънт е един от Петорката и агент на МИ-5.

Баща на Ким Филби е Сейнт Джон Филби, който дълго време работи в британската колониална администрация в Индия.
Филби е продължител на един от старинните родове на Англия – в края на XIX век дядото на Ким по баща, Монти Филби, притежава плантация за кафе на Британски Цейлон, а съпругата му Куинти Дънкан, баба на Ким по баща, произлиза от известното в Англия семейство на потомствени военни, един от представителите на което е фелдмаршал Бърнард Монтгомъри.
Ротшилд се присъединява към Кеймбриджските апостоли, тайно общество, което по това време е предимно марксистко, въпреки че самият той заявява, че „е леко левичар, но никога не е бил марксист“. Ти да видиш. Ротшилд и той комунизд.
Освен че работи за МИ-5 по време на Втората световна война, председател е на семейната банка, Виктор Ротшилд също е съветник на Маргарет Тачър по въпросите за сигурността.
Като имаме предвид увлеченията му по марксизма-ленинизма и вероятността да е бил агент на КГБ, можем да си представим как е съветвал Тачър. Шегувам се. Разбира се, нито Маргарет Тачър, нито МИ-6 са наивниците, за които ги представят в пропагандата, но как да си обясним поведението на Съветите? Как е възможно те да толерират толкова високопоставени агенти на британските служби? Може би КГБ са заблудени и доверчиви наивници? Като Путин, който вечно вярвал и винаги бил излъган?

След като отново е приет в тайните служби на Нейно Величество като агент на МИ6, на 23 януари 1963 г. Филби нелегално е прехвърлен в СССР, където до края на живота си живее в Москва, с персонална пенсия, под фамилиите „Фьодоров“ и „Мартинс“.

Сравнително новата книга „Тайните кралски особи“ директно заявява, че британските шпиони са „служители на короната“ и че кралица Елизабет е имала неограничен достъп до всички разузнавателни данни и теоретично е могла да споделя информация с роднините си. Това включва и тайните, които Съединените щати са поверявали на Великобритания.
След края на Съветския съюз, членовете на кралското семейство изиграха ключова роля в новите отношения с Русия и Източна Европа. По принцип на КГБ беше позволено да премести руските активи в Лондонското Сити и различни свързани с него данъчни убежища. Брайън Фол, британският посланик в Москва, организира посещения на кралски особи, за да сигнализира подкрепата си на Елцин. Франсис Ричардс от посолството, който по-късно стана ръководител на Централната информационна служба на правителството (GCHQ), можеше да се движи навсякъде в Санкт Петербург и се срещна с кмета, „някой си“ Владимир Путин.

Какви изводи можем да си извадим от всичко това? Освен монархофашизъм дали съществува „монархокомунизъм“? Каква е ролята на династичните кланове в задкулисието? У нас например Симеон Сакскобургготски беше подкрепян както от ДС, така и от Запада и от роднините си, които стоят на Британския престол. Той протежира „феномена“ Делян Пеевски, Свинята с голямо С. Кимон Георгиев организира както Деветнадесетомайски преврат, който впоследствие осигури едноличното управление на Борис III, както и Деветосептемврийския преврат. Кой всъщност е Кимон Георгиев? Самостоятелен играч или зад него стоят по-могъщи протекции? Може би всички имат мнения по тези въпроси, но според мен тази част от историята все още не е написана.

Край на Първа част

Източници: