Кратък анализ на втория режим на Тръмп

… който до голяма степен е повторение на първия.

Американската консервативна ос за национална сигурност, която включва Американския съвет за сигурност, ястреби от Студената война и последвалата „война срещу тероризма“, заради която бяха унищожени ред държави в Близкия изток, обществото Джон Бърч, чието последно превъплъщение е дезинформационната платформа на Алекс Джоунс, избраха Тръмп, защото е лесно манипулируем, споделя милитаристични възгледи и политиката на „мир чрез сила“, и е част от тяхната група в продължение на десетилетия чрез хора като Рой Кон, Роджър Стоун, Рупърт Мърдок; трафиканта на оръжия и свързания с атентатите срещу Световния търговски център Аднан Хашоги; Джаред Къшнър – основна връзка с ционистите, която сега се изпълнява от Стив Уиткоф; Ерик Принс от богатото и влиятелно семейство Принс – Девос; Британската династия Мелон, участвала в учредяването на Федералния резерв, но за разлика от династии като Рокфелер или Морган, почти непозната за обществото; Кисинджър, най-довереният човек на Нелсън и Дейвид Рокфелер.

Рой Кон има тесни връзки и е част от консервативните и про-израелски политически кръгове. Първоначално привлечен и по-късно защитен от основателя и директора на ЦРУ Алън Дълaс, Кон e високо поставен в Американския съвет за сигурност като съветник на републиканските президенти Ричард Никсън и Роналд Рейгън и като централна фигура в обществото на Джон Бърч, както и частния разузнавателен пръстен на фондация „Западни цели“, чиито наследници подкрепиха президентството на Тръмп.
Може би „мир чрез сила“ звучи като вуду заклинание, с което Тръмп цели да си изпроси нобелова награда за мир заради агресията си срещу Иран, но е „риалполитик“ концепция, която цели да „ескалира, за да деескалира“, да постигне решителна победа без да предизвика Трета световна война; или чрез сила и решителност да откаже противника въобще да воюва.
Стратегията работи, ако противникът се сплаши достатъчно, за да се съгласи на отстъпки, мир, колебае се, действа несигурно или друга желана промяна на поведението.

Американският съвет за сигурност използва „мир чрез сила“ за саботиране на САЛТ споразуменията за ограничаване на стратегическото въоръжение между САЩ и СССР.
„„… По-значимо за дългосрочната траектория на движението, през 1978 г. Американският съвет за сигурност разшири програмата си Operation Alert в Коалиция „мир чрез сила“, състояща се от десетки активистки групи и стотици бизнес и политически лидери. Първоначалната цел на Коалицията беше да предотврати приемането на договор САЛТ II. В процеса на водене на тази кампания коалицията също така обедини поддръжници срещу нарастващото антиядрено движение и срещу „марксистката заплаха“ в Централна Америка. Докато военните лидери и неоконсервативните интелектуалци в Комитета за настоящата опасност се насочиха към елитно мислене за САЛТ, Коалицията се насочи към масовата аудитория чрез добре усъвършенстваното използване от десницата на реклами във вестници, лекции и радио изяви.
„Най-известната анти-САЛТ дейност на Коалицията беше продуцирането на филма „Синдромът на САЛТ“, включващ интервюта с видни военни лидери на…“ Уязвимост на САЩ към ядрения арсенал на Съветския съюз. „Синдромът на САЛТ“ е излъчен по телевизията повече от 600 пъти през 1979 г. и е смятан за толкова силно влияние върху общественото мнение, че администрацията на Картър публикува подробно опровержение на филма. Освен влиянието на „Новата десница“ в Конгреса, по времето, когато договорът САЛТ II стига до Сената през 1979 г., множество фактори са се наговорили да провалят ратифицирането му. Те включват доклади на американското разузнаване за съветска „бойна бригада“ в Куба; залавянето на заложници от посолството на САЩ от ирански студенти през ноември 1979 г.; и съветското нахлуване в Афганистан няколко седмици по-късно. Коалицията за мир чрез сила не може да претендира за изключителна заслуга за победата над САЛТ II, ​​но успешното изграждане на мрежа от контакти на Коалицията създава прецедент за добре координираните кампании на „борците за свобода“ на антикомунистическото движение през 80-те години на миналия век.“ – (книгата „Пътят към Доминион“ от Сара Даймънд)
„Като противници на масовото движение срещу ядрената енергия и оръжия, християнската десница се мобилизира късно в играта и без много фанфари. Светската Коалиция за мир чрез сила към Американския съвет за сигурност… насочи вниманието на своите евангелски членове към кампании за различни нови оръжейни системи. До 1983 г. движението за „замразяване“ на ядрените оръжия достигна пика на активност, като милиони американци демонстрираха пред оръжейни лаборатории, тестови полигони и атомни електроцентрали. Либералното духовенство поведе пътя в голяма част от страната и това подтикна Джери Фалуел да започне свой собствен самотен кръстоносен поход срещу „замразяващите“. Фалуел използваше седмичното си телевизионно предаване и пощенския си списък на Moral Majority, за да набира средства за реклами в про-ядрени вестници и да спонсорира демонстрация „Мир чрез сила“ пред Конгреса. Фалуел разпространи и брошура „Ядрена война и Второто пришествие на Христос“, свързваща двете събития с вярата в християнското спасение в „екстаз преди скръбта“, последвано от „Армагедон“. Тази популярна версия на евангелския миленаризъм накара наблюдателите да се чудят какво е имал предвид президентът Рейгън, когато е казал на събрание на Националната асоциация на евангелистите през 1983 г., че Съветският съюз е „империя на злото“. Повечето евангелисти бяха готови да чакат, но не и да ускорят изпълнението на пророчествата от Книгата Откровение.“ – (Ядрена война и Второто пришествие на Исус Христос от Джери Фалуел)

В крайна сметка Американският съвет за сигурност, който контролира и администрацията на Роналд Рейгън, дотолкова ускорява въоръжаването на САЩ, като преувеличава ядрената заплаха от Съветския съюз у дома, за да оправдае финансирането за въоръжаване и засилва заплахите срещу Съветския съюз на международната сцена, че Съветският съюз се отказва от надпреварата.

Още през 70-те години на миналия век в Американския съвет за сигурност се наблюдава неоконсервативен аспект. Основната разлика между този клон на десницата и останалите е пълната му лоялност към Израел.

Реалността обаче е, че ядрото на неоконсерваторите е просто група еврейски учени, които действат като връзка между разузнавателните общности на Съединените щати и Израел. Връзката между ЦРУ и Мосад първоначално преминава през шефа на контраразузнаването на ЦРУ Джеймс Ангелтън, съпредседател на Американския съвет за сигурност през 80-те години.
Тръмп е свързан с израелските Ликуд (и Израелското лоби в САЩ), както и руските мафиоти олигарси, огромната част от които са евреи.
Тази особеност беше добре прикрита, както от конспирацията „Русиягейт“, изфабрикувана от основните медии, така и от „алтернативните медии“, които рядко или никога не споменават етноса на „руските“ олигарси като Роман Абрамович, Михаил Фридман, Майкъл Чорни с връзки с Мосад, Съвета за външни отношения на САЩ, Борис Березовски, Семьон Могилевич, Олег Дерипаска, Евгений Пригожин, Владимир Соловьов и много други.
Ще цитирам и думите на Путин на Петербургския международен икономически форум:
„Искам да обърна внимание на факта, че в Израел живеят близо 2 милиона души, дошли от Съветския съюз и Руската федерация. Това е почти цяла страна, която говори руски. И ние винаги сме вземали това предвид.“

И нека да напомня, че Русия изостави Сирия, което беше прелюдия към събитията днес. Аз лично предполагам, че съществува „джентълменско споразумение“ между администрацията на Путин и Тръмп САЩ да отслаби подкрепата си за Зеленски за сметка на това Русия да предаде Иран. За администрацията на Тръмп Иран и Китай са приоритет. Но това са само мои спекулации.

В стратегията „мир чрез сила“ постигането на „мир“ означава настояща или бъдеща капитулация. Израел действа постепенно като всяка офанзива подготвя основата за бъдеща офанзива и ги приближава към крайната цел – режим, с който могат да работят и не е заплаха за тях или западните им партньори.

Про-БРИКС активисти и алтерантивни медии, които омаловажават всяка победа на Западния блок и си съчиняват сладки фантасмагории за стратегии от десето измерение, за да обяснят и скрият слабостите на Източния блок, улесняват Западната империя, защото приспиват обществото, което би могло да повлияе или дори да осуети войните на агресия. Не всяка отстъпка и жест на добра воля от страна на Путин е проява на „християнски ценности“, нито е шах от десето измерение, някои може би водят Русия към катастрофа.

Нападението на Украйна с дронове срещу няколко руски военни бази е първата директна атака на ядрена и велика сила като САЩ срещу друга ядрена сила като Русия на нейна територия. Украйна не може да изпълни подобна мисия без знанието на Тръмп. Или поне Марко Рубио. До този момент конфликтът между Великите сили се разиграва чрез прокси войни и на чужда територия. САЩ тества водите и не получи твърд отговор, който да спре агресията. Атака над стратегически важни цели би изисквала „стратегически отговор“, което може да означава и ядрен удар, но Путин омаловажи нападението на Украйна като го квалифицира „тероризъм“. Нищо не спира следващото бомбардиране на Иран или Русия. Всички „червени линии“ на Путин бяха преминати.

Подобна атака организира Мосад като порази редица важни цели дълбоко в Иран с дронове. Кулминацията беше американската бомбардировка над Иран и според мен никак не беше „бутафорно“. Дори няма значение дали е „театър кабуки“ или не. Това е една линия, която не трябва да се преминава.

А защо Иран им отговори фиктивно? И защо не засече, не спря тези тежки американски бомбардировачи? Защо предупреди Тръмп да евакуира американските бази преди показните си удари в Катар? Дали всичко не е театър?

Струва ми се, че много театър и лъжи имаше от всички страни, но причината, поради която Иран предупреждава САЩ и не спя техните бомбардировачи е, че не смее. Както Русия никога не удря по своите „западни партньори“, така и Иран е малко вероятно да бомбардира САЩ.

Според някои анализатори, Тръмп е прекратил войната като бомбардира Иран и след това наложи „спиране на огъня“, тъй като Израел и Иран успяха да си нанесат твърде тежки поражения и ситуацията излизаше извън контрол, специално за Израел. Може би, но Нетаняху и Тръмп участваха в сложна дезинформационна клоунада, за да създадат впечатлението, че уж преговарят за нещо с Иран, докато Израел не уби преговарящите. Впоследствие Тръмп им даде „2 седмици“ за „преговори“, а след няколко часа ги нападна.

Според мен „ядрената програма“ на Иран не е разрушена (напълно), очевидно и режимът не е паднал, така че не можем въобще да говорим за „мир“, а само за подготовка за следващ сблъсък. Абсурдно е да се мисли, че Нетаняху се е отказал и с тази операция на Тръмп е постигнат „мир“. Освен това ми се струва, че Нетаняху умишлено преувеличи пораженията от иранските удари, за да даде алиби на намесата на Тръмп.

Марко Рубио, освен Държавен секретар на Съединените щати, е близък на семейство Буш, като освен това е и съветник по националната сигурност, архивист на Съединените щати и … администратор на USAID.

Мъск е част от „PayPal мафията“ от либертариански милиардери с корени в апартейд Южна Африка, които сега имат огромно влияние в американската технологична индустрия и политика.

Сред тях е Питър Тийл, роденият в Германия милиардер, рисков капиталист и съосновател на PayPal. Тийл е основен дарител на кампанията на Тръмп, идеолог на така нареченото „Тъмно Просвещение“ и член на Управителния комитет на Билдербергската група. Ролята на Тийл в PayPal мафията рядко се съобщава, въпреки че той е посочен като фактически лидер над стария си приятел Илон Мъск..

Дали е свързано с USAID и Марко Рубио или не, но скоро имаше публичен разрив между Мъск и Тръмп, при който Мъск обвини Тръмп за връзки с Джефри Епстейн, известният педофил и агент на Мосад.

Не Елон Мъск, а „алтернативните медии“ трябваше да разкрият връзките на президента с Епстейн, но това не се случи, защото са твърде заети да се обясняват в любов на Тръмп.

Повече за мрежата на Епстейн и Тръмп от Уитни Уеб тук.

Гилейн Максуел, партньорката на Епстийн в началото на 90-те години и близък сътрудник както на семейство Тръмп, така и на Клинтън – е дъщеря на британския медиен магнат, шпионин на Мосад и МИ6 и конспиратор от аферата Иран-Контра – Робърт Максуел. Максуел, когото Доналд Тръмп познава лично поне от 1989 г., е в центъра на контактите между израелското разузнаване, руско-ционистката мафия и съветското ръководство. Докато служи в британската армия, Максуел използва контактите си с чешки комунистически лидери, за да ги убеди тайно да въоръжат Израел в подготовката за Войната за независимост на Израел през 1948 г. По-късно Максуел изгражда британска медийна империя главно чрез серия от придобивания, финансирани от МИ6. Максуел е в тесни връзки с „перестройчиците“ Юрий Андропов, Владимир Крючков, Михаил Горбачов, Андрей Луканов, Огнян Дойнов. Измисля и проектира сложни схеми за пране на пари със свързания с руското разузнаване мафиот Семьон Могилевич и друг актив на Мосад, банкера милиардер Едмънд Сафра.

„В биографията си на Робърт Максуел, Гордън Томас заявява, че Едмънд Сафра и Максуел са се радвали на дълготрайно приятелство. Те особено се радвали, пише Томас, да вечерят „на борда на Лейди Гилейн, когато яхтата акостирала срещу
дома на Сафра в Монте Карло.““, докладва журналистката Уитни Уеб в книгата си „Една нация под рекет“.

„Връзката им обаче не била само удоволствие. Според Томас, Сафра е позволил на Максуел да използва сметки в Republic National Bank за пране на пари, идващи от Източна Европа.

Когато Максуел е бил активен в Източния блок, основната му база на операции е била България. Там, както ще бъде отбелязано по-подробно в глава 9, Максуел е бил дълбоко ангажиран с трънливия въпрос за трансфера на технологии по време на Студената война – често незаконното движение на високи технологии от Запада към Съветската сфера. Това вероятно го е довело до контакт с Кинтекс, държавна търговска компания, която е била организирана от Държавна сигурност, българския разузнавателен апарат, който е бил тясно свързан с и в крайна сметка отговорен пред КГБ. Доклад на ЦРУ за Кинтекс гласи, че компанията е „централен координатор“ на контрабандни дейности с „тайна харта“ за улесняване на контрабандата за арабски и балкански трафиканти на наркотици и оръжия и за „събиране на предмети от научен и технологичен интерес за Запада“.“ – „Една нация под рекет“, Уитни Уеб

И макар нашите „разследващи журналисти“ да свързват Кинтекс, ДС и КГБ с незаконна дейност, свързана с всякакви „комунистически работи“ на „мръсните комуняги“, Кинтекс е основен възел в трафика на наркотици от Афганистан през Турция към Западна Европа, който се разпределя от масонската ложа Пропаганда Дуо, а парите се перат през банката на Ватикана. Пропаганда Дуо или P-2 е тясно свързана с Гладио в Италия, кодовото име на италианската тайна паравоенна организация на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 1960-те до ранните 1980-те години. Но тези „действащи зад линиите“ нелегални формации оперират из цяла Европа. В Турция Сивите вълци са част от тези „действащи зад линиите“ армии на НАТО.

Осъзнавам, че постно предоставената информация не е достатъчна да предизвика сътресения у нас и преосмисляне на историята ни, но тези разкрития са изключително важни, за да разберем настоящето, страната си и врага си.

Въпреки че Нетаняху и Путин си сътрудничат, Израел изпраща оръжия на Украйна.

Руската мафия е свързана с Украинската мафия. Евреинът Игор Коломойски беше финансист на евреина Володимир Зеленски. Игор Коломойски финансира и неонацисткия батальон „Азов“, както и батальона „Айдар“. Общото между еврейската мафия и неонацистите е, че са активи на западните служби.
Британските служби култивират, инфилтрират, финансират и обучават малцинствени групи срещу Русия от десетилетия. Може би от столетия.
Бенямин Нетаняху е ветеран от „войната срещу тероризма“, като всъщност организира първата „конференция срещу тероризма“ – Йерусалимската конференция от 1979г., на която присъства Джордж Буш и редица американски ястреби, както и Брайън Брозиер, председателят на Le Cercle.

https://wikispooks.com/wiki/Jerusalem_Conference_on_International_Terrorism

Брайън Крозие е историк, стратег и журналист, който работи за МИ-6, МИ-5, ЦРУ и разузнавателните агенции на Франция, Германия, Холандия, Белгия, Мароко, Иран, Аржентина, Чили и Тайван, а също и ръководи частната военна и разузнавателна компания 6I. Крозиер обаче поема ръководството на Le Cercle, когато организацията започва да се доминира от Великобритания, а създателите й Франция и Германия отстъпват.

„Том Секър предполага, че идеологията на настоящата „Война срещу терора“ е замислена в „Йерусалимската конференция за международния тероризъм“, докато Том Грифин я нарича в докторската си дисертация „основен международен форум за движението срещу разведряване“ (на отношенията).

Бележки:

(*) „Le Cercle“ (по-рано наричана „Пине Груп“, „Кръгът на Пине“ или в Германия „Кръгът на Вайъле“) е организация сравнима по възраст с Билдербергската група, но по-малка, по-зловеща, по-секретна и далеч по-малко позната. Дейвид Тичър обобщава групата като „международна коалиция от ветерани от десничарското разузнаване, пропагандни активисти и висши политици, които ще оформят 70-те и 80-те години на миналия век“. Тя е изцяло европейска в продължение на 15 години, но от 1968 г. насам се среща ежегодно както във Вашингтон, така и в Европа. Изтекли документи показват, че дейностите им включват подривна дейност, сделки с оръжие и измами. Членовете на групата проявяват голям интерес към „тероризма“ още през 70-те години на миналия век.

„Le Cercle“ има широк кръг от контакти с десни разузнавателни и пропагандни агенции, включително Световната антикомунистическа лига (WACL), Фондация Наследство (Heritage), фондация Западни цели (Western Goals), Института за изследване на конфликтите (ISC), Асоциацията за свобода, Interdoc, Групата Билдерберг, Института „Джонатан“ (на Бенямин Нетаняху), P2 (масонската Пропаганда Дуо), дясната фракция на Ватикана Opus Dei, Църквата на Мун, IGFM (Международно общество за правата на човека) и Resistance International. Сред разузнавателните контакти на „Le Cercle“ са бивши оперативни служители от американското ЦРУ, DIA, INR на САЩ, британските MI5, MI6 и френската SDECE, германските BND, BfV и MAD, холандската BVD, белгийската Sûreté de l’Etat, SDRA и PIO, BOSS на Южна Африка по време на апартейда, както и швейцарските и саудитските разузнавателни служби. „Le Cercle“ поддържаше много тесни връзки с WACL (Антикомунистическата лига). Многобройни групи участват във WACL, включително Църквата на обединението, основана от Сун Мюн Мун, Рицар на Малта, самопровъзгласил се за „месия“ и основател на консервативния вестник „Вашингтон Таймс“.

Le Cercle посещават и Маргарет Тачър и Роналд Рейгън.