Франсис обяснява по-задълбочено, че в основата си корените на Черната аристокрация може да бъде проследена до Римската империя, където те се появяват като мощен и богат елит. Те са били (и все още са) потомци на римски сенатори, консули и генерали, които са натрупали огромни богатства чрез завоевания и експлоатация.
Тъй като Римската империя залязва, тези семейства се адаптират и се развиват, образувайки съюзи с нарастващите сили на Европа, включително Римокатолическата църква и Църквата на Англия.
Те използват богатството и влиянието си, за да си осигурят властови позиции в църквите, като често се женеха за благородни семейства и осигуряваха епископства и кардинали за своите синове. Това стратегическо маневриране им позволява да запазят властта си, дори когато Римската империя се „разпада“.
Използвам кавички, защото, както посочва Франсис, Римската империя никога не е имала своя край. Просто прие по-подривна форма.