Марк Пасио е активист, който е бил вербуван за Църквата на Сатаната на Антон ЛаВей. Напомниха ми за него в туитър.
Антон ЛаВей е извратен характер, който играе роля в популяризирането на сатанинските ритуали и идеите на Алистър Кроули (агент на MI6, близък до могъщата династия Сесил в Англия) сред широката общественост. След като прекарва време в сектата на Лавей, Марк Пасио е шокиран да осъзнае, че не става въпрос за свобода, а че те всъщност искат да поробят човечеството (надявам се, че си спомням правилно) и се превръща в неуморим изобличител на сатанизма. „Те“ са всички комунисти и нацисти, които са всъщност сатанински (сатурнови) култове. „Те“ могат да го направят, защото „те“ (кои са те? не е добре обяснено), тези тъмни магьосници държат робите в религиозно промиване на мозъците и масите хора не успяват да прозрат през програмирането и да видят истината. Аз съм съгласна с много от позициите на Марк Пасио в интерес на истината.
След като напуска култа, той започва да разобличава сатанизма или „черния окултизъм“, които според него управлява света. Според него „естественият закон“ на света, на съзиданието и някакво особено състояние на човешкото съзнание ще освободят човечеството от системите на контрол и доминация. Това противоречи на моите собствени възгледи за това как да се отървем от „тъмните магьосници“, което на практика е – да бъдат преследвани и незабавно ликвидирани. Случайно или не, той е приет добре в някои анархистки кръгове на Новата епоха, които смятат, че държавата е буквално сатанинско проявление и трябва да се отървем от всяка власт, като се започне от държавата. Както е обикновено случаят с някои анархисти, те някак не разпознават големите пари, корпорациите и действителната власт като заплаха, а са заети с така наречената неограничена свобода, а държавата играе ролята на абсолютното плашило, най-фашистката институция сама по себе си в света. Това всъщност помага на аджендата на Новия световен ред, които мисля се стремят да разрушат всички държави, институции, религии и всъщност цялата структура на стария световен ред (на Демиурга, на Яхве, според езотеричните кръгове) и да въведат своите свободолюбиви Луцифериански култове на Светлината.
„По време на Просвещението фигурата на Луцифер е допълнително интерпретирана от мислители, които виждат в него символ на интелектуална свобода, бунт срещу тиранията и преследване на истината. Писатели като Джон Милтън в своята епична поема „Изгубеният рай“ изобразяват Луцифер като трагичен герой, който въпреки падението си въплъщава стремежа на човешкия дух за автономия и разбиране.[5] Тази нова интерпретация допринесе за основаването на съвременната луциферианска мисъл, позиционирайки Луцифер не като обект на поклонение, а като символ на потенциала на индивида да оспорва авторитета, да търси знание и да създава свой собствен морален и духовен път.„
В своята лекция, която уж разобличава Сатанизма, той всъщност насърчава окултните ордени и Луциферианските идеи, довели до сегашното състояние на нещата. Всички тези масонски ордени като теософията или ариософията се управляват от благородници, финансисти, ханаанските кръвни линии, които основно (според сегашното ми разбиране, не съм сигурен за това, но много вероятно) се преструват на „евреи“ и това са истинските така наречените „тъмни магьосници“. Всъщност сме свидетели на отмъщението на Картаген срещу Рим и Свещената Римска империя. Марк Пасио обяснява, че „комунистите“, „постмодернистите“ и „нацистите“ са буквално сатанизъм, което е „социален дарвинизъм“, „евгеника“ и „морален релативизъм“. Неговата теза е, че „тъмни окултисти“ със слабо известни имена на широката публика са създали обществото Туле и са довели до формирането на нацистката партия например. Масонсите ордени и аристокрацията, от където идва всичко, са „неразбрани“, с тяхното учение е злоупотребено от истинските тъмни окултисти, които можем да познаем по това дали налагат социален дарвинизъм, евгеника и други отличителни белези на тези сатанински култове. Така не работи властта. Без пари и власт, колкото и луд да си и навътре в окултизма, не можеш да промиеш мозъците на германския народ. Само когато един култ се управлява от професионалисти като разузнавателните агенциите и има подкрепата на елита, той може да се превърне в култ за масово промиване на мозъци. Както например ковид.
Пропагандата за някакви странни тъмни сатанисти, които дърпат конците в света, се разиграва няколко пъти в историята. Масонските ордени на Британската империя обвиняват масонските ордени на Френската империя, че са истинските „сатанисти“, а йезуитите под контрола на Ватикана и Бурбоните обвиняват масонските ордени на Британската империя, че са някакви странни окултисти, буквално Сатаната и сатанински евреи.
Трикът се играе отново с „Баварския орден на илюминатите“ във фалшивите исторически книги и в лекцията за Марк Пасио. Номерът е да се привлече вниманието към неясната личност на Адам Вайсхаупт, който уж иска да превземе света и да промие мозъците на всички, защото е „тъмен магьосник“, „светът се управлява от тези тъмни магьосници“. Важното е, че не трябва да споменаваме Ветините и Кобургите, всички барони и лордове членове на Илюминатите, които всъщност стоят зад ордена и го използват като фронт с някаква фасада от Просвещението, но е дефакто организация за подривна дейност и влияние, която действително изиграва роля във Френската революция срещу Бурбоните.
По-нататък Пасио рекламира Блаватска като истински учител по духовност и „истината“. Само, знаете, лошите окултисти са Сатаната, Блаватска (от рода Долгоруков), която е известен двоен агент на MI6 и Охрана, е напълно примелива.
Аз лично препоръчвам отличното интервю с Майкъл Джоузеф „Michael Joseph // Astrotheology, Blavatsky & The American Alchemical Experiment“ за читателя, който търси балансирана и компетентна гледна точка между окултните идеи и традиционните идеи на Християнството. Теософията на Блаватска е истински Луцифериански култ. Всъщност Блаватска издава списанието Луцифер, а Теософията стои зад Луциферианското НПО Луцис Тръст, което е със специален статут и влияние в ООН.
На нещо много интересно попаднах наскоро и то е, че пентаграмата, с която започва лекцията на Марк Пасио като сатанински символ, всъщност не е сатанински символ, но хексаграмата е.
От уикипедия:
„Шестлъчевата звезда обикновено се използва както като талисман, така и за призоваване на духове и духовни сили в различни форми на окултна магия. В книгата The History and Practice of Magic, Vol. 2, шестлъчевата звезда се нарича талисман на Сатурн и също така се споменава като Печат на Соломон. В тази книга са дадени подробности за това как да направите тези символи и материалите, които да използвате.“
А също от Дейвид Ливингстън знаем, че:
„Шестлъчевата звезда на Давид става представител на световната ционистка общност, след като е избрана за централен символ на знаме на Първия ционистки конгрес през 1897 г. Съвременните тълкувания приписват използването на символа на влиянието на Зоар чрез Исак Лурия който го идентифицира с „Първичния човек и света на еманациите.” Въпреки това, както Шолем посочи, шестлъчевата звезда не е истински еврейски символ, а е магически талисман, свързан с магията на практическата Кабала , известен също като Печатът на Соломон. Най-ранното идентифициране на символа с Давид се намира в Книгата на летописите, която е тълкуване на седемдесетте магически имена на Архангел Метатрон, принца на Божественото Слънце, от Елеазар от Вормс или един от неговите ученици. До седемнадесети век пентаграмата с пет лъча и звездите с шест лъча са били наричани с едно име „Печатът на Соломон“, но постепенно Звездата на Давид става приложима само към звездата с шест лъча. Официалната употреба на звездата на Давид започва в Прага и оттам се разпространява в Моравия и Австрия. Именно чрез влиянието на крипто-сабатския равин Джонатан Ейбешютц звездата на Давид най-накрая се превърща в месиански символ. През деветнадесети век новите еманципирани евреи търсят уникален символ, за да се идентифицират, избират звездата на Давид поради липсата на специфични религиозни конотации, когато символът най-накрая става широко възприет.„
Случайно намерих в quora една от най-добрите и най-логични теории, които съм срещала, за вечната свада на арийците срещу семитите.
„Сатурн е планетата, която едомските юдеи свързват с техния „бог“, сега наричан „Сатана“. Самите едомци са потомци на племето на Исав, което се съвкуплявало с ханаанците, поклонници на Молох. Молох е демон „Минотавър“, получовек, получовек, на когото ханаанците са правили жертви.
Знакът на Молох е звездата Хексаграм – като такъв Хексаграмата е символ на ханаански произход в библейските времена („Ханаанит“ е производна на прародителя „Каин“), поради което се използва в окултизма, кабализма, ортодоксалния юдаизъм, съвременното знаме на „Израел“ (няма такова нещо като „Звездата на Давид“ в Талмуда, Тората, Новия завет и т.н.).
Ето защо съвременните „евреи“ почитат числото „6“ и защо спазват съботата (Денят на Сатурн/Сатана). Следователно призоваването на демони и/или налагането на зло проклятие върху другите в исторически план се е наричало „хекс“ – етимологично древен жаргон и символика, оцелели до наши дни.
Тези „евреи“ твърдят, че произхождат от семитските едомски юдеи (макар и с известна расова/генетична смес). Всъщност и евреите, и арабските мюсюлмани притежават приблизително същото количество ханаанска/семитска ДНК, както и „тюркската” раса.
За разлика от това израелските юдеи (сега наричани „християни“, макар и с известна расова/генетична примес) се покланят на Бог на 7-ия ден, неделя.
Гръко-римляните, разбира се, са почитали Зевс-Юпитер като бог-гръмовержец и върховен владетел, но не са имали конкретен ден от седмицата за цялата империя, на който да се покланят (те са имали конкретни дни от годината, но в много различни римски и гръцки календари). Въпреки това, германските племена поддържат римската политеистична традиция само с леки промени; Тор става богът на гръмотевиците, а Один се превръща във върховният владетел.
Днес четвъртък е кръстен на Тор („Thordsday“), а сряда е кръстен на Один („Wodensday“).
Историята е доста дълга, но интересна – и има съществено влияние върху днешната модерна култура и геополитика.
Например Картаген, империята, управлявана от ханаанците, поробва и принася в жертва покорените народи, включително бебета, и е произходът на гръко-римския религиозен мит как Сатурн/Кронос (тоест Баал) поглъща децата си, Юпитер/Зевс (тоест Римската империя) се разбунтува и сваля Сатурн от власт, превръщайки се в новия владетел на Олимп; религиозна метафора на възхода на Рим като Хегемон над Средиземноморието. След унищожаването на Картаген много от тези ханаанци/едомити мигрират в римската провинция „Юдея“, където израилтяните ги приемат, стига да се обърнат в тяхната вяра.
Библейският термин „юдеец“, от който произлиза терминът „евреин“, просто означава „жител на римската провинция Юдея“. В крайна сметка едомците започнали да доминират в Юдея над израилтяните (отново, това е расова диференциация).
Векове по-късно обаче в Юдея настъпва разкол, тъй като израилтяните зад човек на име Христос, оспорват управлението на едомците, което довежда до библейските раздори в Новия завет. Римляните потушават този бунт, като разпъват израелския лидер.
По-късно обаче Рим ще бъде опожарен през 64 г. сл. Хр. Някои римляни обвиняват християните, въпреки че е ясно, че християните нямат нито силата, нито ресурсите да опожарят Рим. Римляните осъзнават, че това са едомските юдеи (а не израелските юдеи), които опожаряват Рим през 64 г. сл. н. е., тъй като до 66 г. сл. н. е. доминиращите едомити вече опожаряват наред градове в Римската империя от Александрия до Скитополис до Кесария и т.н.
След години на война римляните успешно превземат Ерусалим през 70 г. сл. н. е. и унищожават Йерусалимския храм с постоянното прогонване на ханаанските/едомитските/семитските „евреи”.
Това неизбежно доведжда до разведряване и съюз между римляните и израелските „християни“ срещу едомските „евреи“ – сегашното състояние на нещата.
Накратко, едомските юдеи (днешните „евреи“) са от семитската раса – но „семитски“ всъщност означава, че те са смесица от кавказка (бяла) и негроидна (черна) генетика – като арабите. Еврейската дума „ереб“ означава „почернявам“ и разговорно се отнася за някой, роден от смесено поколение („половина“ или кръстосано размножаване между черна и бяла раси). Добавете факта, че те изглежда са тюркски щам, което означава, че са потомци на едомити, които са мигрирали на север от Юдея и са придобили монголоидна (азиатска) генеология.
Междувременно израелските юдеи (днешните „християни“) и римляните са от арийската раса, която е просто разновидност на европеидната раса, така че можеше да се очаква те да се слеят, като Рим поеме много християнски традиции (Свещената Римска империя) .
И по този начин едомските юдейски „евреи“ са историческите врагове на римляните и израелските юдейски „християни“. Римско-едомският антагонизъм датира поне от Картаген (вероятно по-рано), а израелско-едомският антагонизъм датира поне от времето на Христос (вероятно по-рано).
Това е и причината холивудските, марксистките и международните „евреи“ да мразят „римляните“ и „християните“ – в някои отношения враждебната връзка е расова (семити срещу арийци), историческа (и религиозна (Сатурн срещу Юпитер/Бог).
Примерите са твърде много, за да бъдат изброени, но като символ на разкола:
Днешните „израелци“ (християните не ги наричат „израелтяни“ с причина) използват звездата на Сатурн, шестоъгълна звезда (6 точки), на своето знаме. И това е Хексаграмата, която исторически се е използвала в окултните ритуали, НЕ Пентаграмата, въпреки измамата на основните медии и Холивуд (културите им са изградени върху „Измама“ и „Фалшиво обвинение“, което е буквалното тълкуване на „Сатана“).
Можете да разберете посоката, в която отиваме…
Християнските основатели на Америка, напротив, избрат петоъгълната звезда (5 точки).
Защо?
Просто. Пентаграмът изобщо не е еврейски, окултен или сатанински символ, а по-скоро символ, почитан от римляните и християните от хилядолетия – украсяващ тяхната архитектура и изкуство от „Златното сечение“ на гръцкия Партенон и римския Колизеум до Пентагона на американската армия и 50-те петоъгълни звезди на американското знаме.“
Ханаанската теория за произхода на елита е очарователна, не само защото Майлс Матис ги нарича „Финикийсия флот“, а и поради множество косвени доказателсва и асоциации. Една от тях е моето собствено разследване на „капитализма“ преди много години, когато дори не се занимавах с „теории на конспирациите“, но стигнах много бързо до търговската империя на Венецианците и до Финикийските търговски. За мен винаги е било ужасно объркващо да чета множеството езотерични писания за „комунизъма“, „сатанизъма“ и революционния период в Европа с масонските ордени. Но за мен е било очевидно, че системата, в която съм попаднала, се нарича „капитализъм“, не „комунизъм“ и стигнах много бързо до Финикийците.
Друга косвена следа е фактът, че масонството е с Ханаански произход:
„Съвременното общество на масоните се развива от финикийските масони, поради което техните ритуали се пазят в тайна. Масоните наричат главния зидар, работещ по храма, Хурам Абиф, син на тирианска вдовица, вероятно същият човек като Хурам, синът на вдовицата, който е направил металообработката. Един от ритуалите на масоните е възстановка на грабежа и убийството на Хурам в храма от израелски работници, които искали да извлекат от него тайните на архитектурния дизайн и строителство. Ритуалната драма кара неговите нападатели да атакуват Хурам във всеки ъгъл на храма с инструменти на строители, преди най-накрая да го убият, защото той не иска да предаде тайното знание.„