Приключиха местните избори у нас след скандали и безобразия с енергетиката, националната сигурност, валутата ни, безброй далавери и схеми само за няколко месеца, които вече забравих, последните от които, бяха свързани с машинния вот. Заради всеки от тези скандали, сглобката трябваше да бъде изметена от народа, но това не се случи. Не мисля, че тук има потенциал за решителна съпротива изобщо и считам и тези „избори“ за доказателство, че погребваме страната и просто чакаме да агонията да свърши.
След това се разигра трагикомедията с „изборите“ при обичайно ниска избирателна активност. Според Костадинов от Възраждане, тя е по-ниска от традиционно ниската. А като премахнем купения вот, реалният процент на гласувалите е под 20%.
Слабият кандидат на ГЕРБ за София отпада от надпреварата, изгря звездата на Ваня Григорова, Възраждане, ППДБ и БСП имат успехи сред традиционни владения на ГЕРБ, наблюдаваме началото на края на „модела ГЕРБ“, но и БСП губят позиции според разбора на Тодор Беленски за Критично.
Бях убедена, че Терзиев е стъкмен за победител в София и предпочитан избор на „Посолството“ в момента, в който се появи на сцената. Той притежава правилния профил. Успешен, млад, красив, празен и изглежда сякаш може да наложи у нас строга цифрова икономика и веган диета за всички. С това печели IT сектора и симпатиите на онези заблудени души, които искат България „най-после да влезе в 21 век“. Предполагам, че това излъчване от „21 век“ размеква Посолството, освен щедрите плащания на Терзиев към ДБ.
След като ГЕРБ изплюха Хекимян за „свой кандидат“, бях склонна да мисля, че Борисов предава бизнеса на ППДБ по контролиран начин, тъй като тази номинация изглеждаше толкова премислена, колкото да номинира уличен стълб след тежка и добре полята нощ. Може би има договорки и те са просто част от „сглобката“, но може би и нещо повече, като преотстъпване на позиции от ГЕРБ на ППДБ като преход от „неолиберализъм“ към програма 21, което представлява още по-фашистки неолиберализъм, но с изцяло „лява“ фасада, за да подведе млади и социално настроени хора.
Програма 21 се цели най-вече в младите, както и в уязвимите групи, защото възрастното поколение много по-трудно приема плановете на корпорациите и големите банки за напълно цифровизирано общество, живеещо в 15 минутни градове на помощи и базов доход и не притежаващо нищо. Като фасон за тази трансформация, персонаж като Терзиев на мъж-дете и ролеви модел от АйТи сектора е много по-подходящ.
Специално за Ваня Григорова мисля, че е много добър кандидат с малко рамо от задкулисието и предкулисието около Станишев, но може би и с лек гръб от ГЕРБ, все пак е стар кадър на Подкрепа. Малката разлика между нея и Хекимян, Борисов можеше да заличи с няколко чувала с бюлетини, но не го направи. Също можеше да използва гафовете и неопитността на ППДБ, за да върне позиции в изборите, но не го направи.
Деян Николов очаквано е със скромна подкрепа. Ако медиите не бяха фаворитизирали останалите трима и Възраждане имаше по-добра кампания в София по популяризирането на своя кандидат, резултатът щеше да е много по-добър. И за съжаление, те продължават да бъдат възприемани от масовия избирател като сприхава и незряла опозиция, подобна на характера на лидера си. За това положение на нещата Възраждане носи основната вина.
Но избирателят не изглежда въобще притеснен от бесните евроатлантици у нас, нито от предсмъртните издихания на държавата. Той все така свива рамене и гледа встрани. Не рискува с някакви, макар и несъвършени алтернативи като Възраждане или Григорова. Чака „истинската алтернатива“, която ще прекъсне кошмара. Не се е втурнал да организира въстания, стачки, протести, митинги, алтернативи, просто чакаме. Убеден е, че има време. Преструва се, че може просто да затвори очи и чудовищата да изчезнат.
Обществото няма смелост да погледне истината в очите, истината за самите нас.
Ваня Григорова също не привлече база от „негласуващи“, дели електорат с ГЕРБ, Възраждане и ППДБ. Раздели част от активните хора на няколко лагера, благодарение и на щедрата кална кампания срещу нея от всички посоки. Тези, които биха преглътнали „соросоидните“ й прегрешения в името на борбата срещу ППДБ, другите, според които е червена лелка, онези, според които „тя е като Терзиев“ и компромис не биха направили. Според последната група Ваня е част от „сглобката“ и е същото, като да избираме между Хекимян и Терзиев. Според мен обаче не е „същото“, защото Терзиев не може да се похвали с качествата на Григорова, която е добър професионалист и човек. Колкото и съмнения и проблеми да има с разбиранията й по парливи теми, тя би изслушала другия и би се замислила, за Терзиев не съм сигурна. Васил Терзиев е от калъпа на хора като Просто Киро, между които, дори визуално, не виждам разлики. Това са хората, които мислят, че всичко се купува и нямат никаква принадлежност и лоялност, разбиране и отношение към българите и реалните им проблеми.
Играта на „контролирана опозиция“, в която всеки от опозицията нарича другия „контролирана опозиция“, ако не съвпада със собствените му възгледи за „опозиция“, за да избута другите от нишата и да се помести сам там, представлява надпревара към дъното, която унищожава всяка опозиция. Важното е на другата опозиция да й е зле, важното е да стане, както „аз го виждам, както аз искам, иначе по-добре нищо да не става“.
ППДБ окончателно ще се окопаят в София и лесно няма да могат да бъдат пробити без значение за какви „истински алтернативи“ и „смяна на системата“ си мечтае населението, докато го унищожават. Не зная дали Григорова има шансове на балотажа, според мен никак не са големи, но е по-добре да бъде подкрепена от всички, които не желеят още един Просто Киро в лицето на Терзиев. Ако Възраждане не застанат зад нея, ще задълбочат маргинализацията си.