Израел е проект на Британската империя с нейните ционисто-сабатейски-франкистки агенти и масонски организации, с който цели да стъпи сред арабите, да подкопае силата на Османската империя и да контролира Йерусалим, в който тайните общества да построят Третия храм на Соломон като завършек на „Великото дело“.
Освновният текст, който масонството следва в своето „Велико дело“, е Книга на Откровението от Библията, която описва „последните времена“ преди идването на „Антихриста“.
Откровението служи като план за Великото дело на окултните общества. Поради това авторът на Откровението, евангелистът Йоан, е покровител на масонството. Книгата Откровение – която е резултат от влиянието на еврейската апокалиптична книжнина – е последната книга, приета в новозаветния канон. Приемането ѝ е кулминацията на многовековен прогрес, при който първоначалното просто учение на Исус (*) е било опорочено под влиянието на неоплатонизма, гностицизма и древните мистерии, най-влиятелните от които са мистериите на Митра. Всъщност дълго време се говори, че автор на книгата е гностик на име Церинт – факт, признат от Албърт Пайк, масон 33 степен и агент на Британската империя. Според Пайк в „Морал и догма“, описан като „Библията на масонството“, книгата „Откровение“ представлява скритите тайни на еврейската Кабала (**):
Апокалипсисът, това възвишено кабалистично и пророческо обобщение на всички окултни фигури, разделя своите образи на трите септични(*) нива, след всеки от които на небето настъпва тишина. Има Седем печата, които трябва да се отворят, Седем тайни, които трябва да се узнаят, и Седем трудности, които трябва да се преодолеят, Седем тръби, които трябва да прозвучат, и Седем чаши, които трябва да се изпразнят. Апокалипсисът е за онези, които получават деветнадесета степен, апотеоз на онази Възвишена вяра, която се стреми единствено към Бога и презира всички помпозни и творчески дела на Луцифер. ЛУЦИФЕР, носителят на светлината! Странно и загадъчно име за Духа на мрака! Луцифер, синът на утрото! Той ли е този, който носи Светлината и с нейния блясък непоносимо заслепява слабите, чувствени или егоистични Души? Не се съмнявайте, защото традициите са пълни с Божествени Откровения и Вдъхновения, а Вдъхновението не е от една епоха, нито от едно вероизповедание. Платон и Филон също са били вдъхновени. Апокалипсисът наистина е книга, която е толкова неясна, колкото и Зохар. Той е написан йероглифно с числа и образи; и Апостолът често апелира към интелигентността на Посветените. „Който има знание, нека разбира, който разбира, нека смята!“ – често казва той след алегория или споменаване на число. Следователно свети Йоан, любимият апостол и пазител на всички тайни на Спасителя, не пише, за да бъде разбран от множеството.
Книга на Откровението
От Book of Revelation на Дейвид Ливингстън с мои бележки и коментари
Книгата на Откровението заема централно място в християнската есхатология и е единственият апокалиптичен документ в Новия завет. Влиянието й е в развитието на християнския милианизъм (от хилядолетие, латинското „хиляда години“) – вярване, държано от някои християнски традиции, че ще има Златна епоха или рай на Земята, в която „Христос ще царува“ хиляда години преди последния съд и бъдещата вечна благодат – „Новият Свят“ на Новото небе и Новата Земя.
Според Библията, след като Иисус възкръснал от мъртвите, Той се е понесъл към небето, където е седнал отдясно на Бога и ще се завърне окончателно, за да изпълни останалата част от месианските пророчества – възкресението на мъртвите, последния съд и установяването на Божието царство.
Книгата на Откровението започва с Джон на остров Патмос в Егейско море, адресирайки писмо до „Седемте църкви в Азия“. Джон описва отварянето на седемте печати и божиите слуги, които са 144 000 или 12 000 от всяко племе на Израел. Джон казва, че „имало война в рая“, когато Майкъл и ангелите му се били срещу Дракона и ангелите му. Резултатът от конфликта е, че Драконът е изхвърлен от рая и една трета от ангелите са изхвърлени с него и сега се опитват да постигнат целта си, като работят през римския император. След това той описва серия пророчески видения, включително фигури като Вавилонската блудница, и използва описанието в Книгата на пророк Даниил, на звяр, който има седем глави и десет рога, който кара всички хора да носят „белега на звяра“: 666. (***)
След унищожаването на Звяра от Второто пришествие на Исус, обещаното царство е създадено, в което Исус и Светите ще управляват хиляда години, и праведната воля ще се владее в божията град, която е новият Йерусалим. Сатаната отново е освободен и отива да мами нациите, и води окончателна битка срещу Бог и неговите светци в Революция. Сатаната и армиите му са победени и хвърлени в огненото езеро или „втората смърт“ – „гѐена“. (Откровение 20:14; 21:8).
В центъра на очакванията на Книгата за Откровението е възстановяването на онова, което се нарича Храмът на Йерусалим, което е третата конструкция на оригиналния храм на Соломон. След унищожаването на Първия храм на Йерусалим от вавилонците през 586 г. пр.Хр. и втория храм от римляните през 70 г., религиозни евреи и ционисти и техните християнски симпатизанти изразиха желанието си да видят сградата на Третия храм на храмовия хълм в Йерусалим. Значението на обекта произтича отчасти от религиозните традиции по отношение на скалата, известна като „Основен камък“, в сърцето си, което е от голямо значение за евреите и мюсюлманите като мястото, където Авраам прави опит да жертва сина си. Според някои ислямски учени скалата е мястото, където ислямският пророк Мохамед се е издигнал в Рая, придружен от ангела Габриел.
Макар и да е от значение за трите велики вероизповедания на света, изграждането на храма на Соломон е в основата на символизма на „свободните зидари“ (масоните), който служи като основа на работата на окултните общества, която се състои в изплънението на пророчествата в Книгата на Откровението, известна още като „Великото дело“, както е посочено от Албърт Пайк. Твърди се, че цар Соломон е използвал демонични сили, за да му помогне в изграждането на храма си, т.е. „вещерство“, така че масоните използват аналогията на строежа на храма или „зидарията“, която се нарича още „занаятчийство“ и се отнася до използването на магия за създаването на Нов световен ред.
Този Нов масонски световен ред се подкрепя и от християни, които не виждат в него работата на земни сили, а „Божи промисъл“, „сбъдване“ на пророчествата, описани в Библията и светите отци.
Подобна позиция виждаме от pravoslavie.bg, които коментират конфликта между араби и евреи (от 2021г):
„За да отговорим на този въпрос, трябва да видим за какво са били водени всички предишни арабо-израелски конфликти и по-точно периодичните изостряния на основния постоянен конфликт между Израел и целия мюсюлмански свят, започвайки от 1948 г., когато с решение на ООН в Палестина бе възстановена еврейската държава, несъществувала от две хиляди години.
Историците изброяват шест сериозни изостряния на арабо-израелския конфликт, които се обозначават с термина „война“, и още няколко – с термина „военна операция“. Във всички тях Израел се сблъсква с противници, многократно превъзхождащи еврейската държава по жива сила и военна техника. И от всичките Израел излиза като победител, всеки път разширявайки територията си, влиянието си и укрепвайки положението си както в Близкия Изток, така и в света като цяло.
В действителност с нищо друго освен с Божи промисъл това не може да се обясни, въпреки опитите на много хора да предложат други обяснения. Но да не забравяме, че Божият промисъл може да представлява както воля Божия, така и допущение Божие.„
За разлика от „юдеите“, които според текста и „техните равини“ имат задължение да построят храма, християните го свързат с идването на Антихриста, но са разделени в мнението си дали за Третия храм в Йерусалим става дума или за някакъв друг храм.
История на ционизма
Ционисткото движение е създадено от Теодор Херцел, бивш член на член на либералната и националистическа студентска организация Burschenschaft (Буршеншафт) в Германия, който анти-ционистки равини и други еврейски опоненти често сравняват с Шабатай Цви, който се обявява за месия през 1666 г. Сабатианското (или Съботниците, от SaturnDay- денят на Сатурн, събота, тъй като е „Сатурнианска“ секта) влияние върху движението на „ционизма“ се демонстрира от отхвърлянето на еврейския закон, като същевременно се придържа към предсказанията за Месията, чието завръщане се очаква да започне и връщането на всички евреи, разпръснати в диаспората, в обещаната земя. В „Изображението на Херцел и Месианската идея“ Артър Камчицки обяснява, че „От самото начало ционизмът се противопостави на консервативните равини и на религиозните евреи като цяло.“ Според православното тълкуване възстановяването на Цион от Месията не може да бъде осъществено чрез човек, чиито действия са подчинени на Божията воля. Освен това опитите за определяне на времето на пристигане на Месия се считат за богохулство. Херцел, който е знаел за това несъответствие, заявява, че „православието трябва да разбере, че няма противоречие между Божията воля и опитът на циониста да вземе съдбата в собствените си ръце.“
След Първата световна война британското правителство прехвърля територията на Палестина на Ционистката колонизация, както е посочено в Декларацията от Балфор, написана от лорд Артър Балфур (член на Kръглата маса на Сесил Роудс и бивш председател на Обществото за психологически изследвания) с помощта на Вайзман на Уолтър Ротшилд, 2-ри барон Ротшилд (1868 – 1937 г. член на Kръглата маса на Сесил Роудс), който наследява титлата барон от баща си, Нейтън Ротшилд, ръководител на английския клон на семейството, основан от баща си Нейтън Майер Ротшилд. Преди да поставят надеждите си във Великобритания, германските ционисти се обръщат първо към Германия, надявайки се, че германският империализъм ще осигури протекторат в Палестина за еврейско селище. Херцел първо се опита да набере Кайзер Вилхелм II от Германия, за да повлияе на Абдул Хамид II, негов колега рицар от Ордена на златното руно, да разгледа сериозно предложенията на ционистите. В Истанбул през 1896 г., с помощта на граф Филип Майкъл фон Невлински, полски емигрант с политически контакти в Османския двор, Херцел се опитва да се срещне с османския султан Абдул Хамид II, рицар на Ордена на Златния флот, за да представи предложението си за еврейска държава директно към него. Не успява да получи неговото внимание, но успява да посети редица високопоставени лица, включително великият везир.
След като не получава подкрепата нито на кайзера, нито на султана, Херцел се обръща към Великобритания през 1900 г., присъединявайки се към про-британската ционистка фракция, която скоро ще бъде ръководена от Хаим Вайцман (1874-1952 г.), председател на Световната ционистка организация, който помага за изготвянето на Декларацията на Балфур и първи президент на Израел.
В светлината на погромите в Русия и аферата на Драйфус във Франция Херцел твърди, че най-добрият начин за избягване на антисемитизъм в Европа е да се създаде независима еврейска държава. Първо написано като брошура и публикувано през 1896 г., Der Judenstaat („Еврейската държава“) на Херцел се счита за един от най-важните текстове на ранния ционизъм. Херцел твърди, че еврейският народ трябва да напусне Европа за Палестина, тъй като това е единствената му възможност да избегне антисемитизма, да изразява свободно своята култура и да практикува своята религия без пречки. Амбициите на Херцел са отразени в подобно заключение, направено в „Рим и Йерусалим“ (1862 г.) от Мозес Хес, който преподава комунизъм на Карл Маркс. Херцел също е вдъхновен от Спиноза и Мозес Хес. Запис в дневника на Херцел гласи: „Така че аз бях пленен и свързан от него [Мозес Хес]. Какъв висок, благороден дух. Всичко, което опитваме, че вече е написал… юдаизмът не е създавал по-велик ум след Спиноза, отколкото този забравен, избледнял Мозес Хес!“ Херцел слага край на коментара в дневника си с възглас за Б’най Б’рит „Fiducit!“ (Да бъде!)
Книгата на Херцел е била подписана с подзаглавие „Предложение за модерно решение на еврейския въпрос“ и първоначално е била наречена „Призив към Ротшилд“, тъй като Херцел е планирал да я предаде като реч на семейство Ротшилд. Херцел призовава благородството на Еврейска Англия – Ротшилд, сър Самюел Монтагю, по-късно министър на кабинета, към главния равин на Франция и Виена и железния магнат Барон Хирш.
Херцел пътува до Париж през 1896 г., за да се срещне с барон Едмонд дьо Ротшилд, син на Джеймс Майер дьо Ротшилд, основател на френския клон на династията Ротшилд. Едмонд е бил известен благодетел и покровител на новото заселване в Палестина. Баронът първоначално отхвърля искането на Херцел да събере пари за реализацията на плана си, чувствайки, че той заплашва евреите в диаспората. Също така смята, че това ще изложи на риск собствените му владения. Въпреки това баронът става силен поддръжник на ционизма, големите му дарения дават значителна подкрепа на движението през първите си години, което помага за създаването на държавата Израел.
е свикана от Цар Николай II Романов
Херцел обаче решава да действа сам без помощта на богати евреи. През 1897 г., на значителни лични разноски, Херцел основава първия ционистки вестник „Die Welt“ във Виена и планира първия ционистки конгрес в Базел, Швейцария. Той е избран за президент на конгреса, позиция, която заемаше до смъртта си през 1904 г. През 1898 г. започва поредица от дипломатически инициативи за изграждане на подкрепа за еврейска държава. Приет е от Вилхелм II няколко пъти, един от тях в Йерусалим, а през 1899 г. присъства на Хагската конференция за мир, свикана от Цар Николай II, където Херцел е интервюиран от главния организатор на конференцията, журналиста W.T Щад, приятел на Блаватска, Ани Бесант и замесен в окултисткия кръг около Папюс (псевдоним на Жерар Анкос), виновниците за фалшификацията и разпространението на Протоколите на Ционските мъдреци.
Според Gershom Scholem и по-късно Jacqueline Rose, както е очертано в книгата „Въпросът за Цион“, ционизмът произлиза от Сабатианското. Желанията на Херцел се съгласуват най-добре с Израел Зангвил и Макс Нордау, съосновател на Световната ционистка организация заедно с Херцел на Първия ционистки конгрес в Базел, Швейцария. Израел Зангвил, който печели прякора „Дикенсът от Гето“, пише международно успешен роман „Децата от Гетото: Проучване на хора с особени позиции“. Книгата на Зангвил „Мечтателите от гетото“ се състои от серия скици, базирани на живота на исторически фигури, включително Бенджамин Дизраели, Хайнрих Хайне, Фердинанд Ласал, Спиноза и възхвала на мисията на Шабатай Цви.
Шестлъчната звезда на Давид става представителна за световната ционистка общност, след като е избрана за централен символ на знамето на първия ционистки конгрес през 1897 г. Модерните интерпретации приписват използването на символа на влиянието на Зоар (или Зохар, книга използвана от кабалистите) през Исак Лурия, който го идентифицира с „Първичния човек и света на емациите“. Обаче, както посочва Шолм, шестзвездата не е истински еврейски символ, а магически талисман, амулет на практическата Кабала, известен още като Печат на Соломон. Най-ранната идентификация на символа на Дейвид се намира в книгата на Желанията, която е интерпретация на седемдесетте магически имена на Метатрон, принц на божественото присъствие.
Бележки:
(*) Според автора на този текст Дейвид Ливингстън учението на Христос най-добре се описва от златното правило: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб“, което се кооптира и корумпира от древните мистерии и се превръща в организирана религия с нейните „светци“, „тайнства“, „предсказания“, „чудеса“, „свещена династия“, „царе“ и прочее.
(**) Кабала е Ханаанска, еврейско-финикийска езотерика. Финикийците изглежда носят общите белези на арийците – руса или рижава коса, светла кожа, сини очи, висок ръст. Най-много от този ген в съвременния свят има в Ирландия, но също в Германия и Англия. Ученията в основата на всички тайни общества и на големите религии са с много по-древен корен и според някои идват от древните арийци. „Арийската раса“ са благородничеството и аристокрацията на древния свят (виж например Робърт Сепър – Ancient Aryans Around the Globe), „светът преди Потопа“ и са различни като раса и произход от местното население, популациите, над които властват дори след Потопа, описан в Библията. Свидетелства за подобен катаклизъм с апокалиптично наводнение се срещат в митовете на много култури. Познанието на арийците, които изглежда имат разбирания за психология, анатомия, астрономия, корабоплаване, химия, медицина и други, се пази от тайни общества, светци и свещеници и управляващи династии. „Арийци“ отдавна не съществуват на земята, но тайните общества, стъпвайки на еврейската Кабала, пазят легендата за арийската раса и създават Хитлер и неговата расистка идеология. Според Heritage History обаче, преданията и познанието в династичната история и традициите на тайните общества са ханаански и отчетливо финикийски. Например:
Основната история на масонството е свързана с „Хирам Абиф“, финикийският архитект на Соломоновия храм, който е убит от трима „хулигани“, поискали да разкрие тайните му. По-високите нива на масонството изискват от участниците да се закълнат във вечно отмъщение срещу убийците на Хирам, т.е. враговете на финикийците. „Двата стълба“ на масонството, са символично свързани с известните колони на входа на храма на Мелкарт в Тир, а десетки други ритуали и символи имат ханаански асоциации.
(***) „Предсказанията“ в Книгата на Откровение включват „белега на звяра“, както и:
„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:16, 17)
Тъй като управляващите династии и окултни общества, които стоят зад финансовата система, целят всички да носят „цифров портфейл“, свързат с „цифрова самоличност“, като тази информация се пази в чип и физическите пари да изчезнат, то много вярват, че съвремието „е предсказано в Библията“. Аз не вярвам в подобни „предсказания“, защото има достатъчно следи за това, че Книга на Откровението е написана от същите династии и вкарана в Библията от техните тайни общества. Както и че те следват и „сбъдват“ написаното, така че „Божият промисъл“ е много съмнителна хипотеза. Тази гледна точка представя случващото се като вариант на „естествената“ теория за историческия процес и за масите съществува много по-голяма вероятност да не се съпротивляват и да приемат „Божия промисъл“ като нещо неизбежно.
(****) Елена Блаватска е окултист, двоен агент на Британската и Руската империи от рода Долгоруки, създател на Теософското общество и философ от края на 19-ти век, силно повлияла раждането на сектите на „Новата епоха“ и окултизма в 20 век. В работата на Блаватска Ключът към Теософия (1889 г.) тя представя септичния принцип на: i) духовно аз, ii) душата, iii) висшето аз, iv) желанието на тялото, v) силата на живота (дух или врил), vi) астралното тяло и vii) физическото тяло.