Клуб Сафари е създаден като ядро на разузнаването на ЦРУ, които изнасят функциите си към призрачни организации в чужбина, тъй като попадат под ударите на общественото мнение у дома и различни ограничения от Конгреса на САЩ.
според Joël van der Reijden (виж The Supranational Suspects Behind 9/11: White House, CIA, Saudis, Pakistanis, a Russian GRU firm, and the Israelis) е сред организаторите на извършването на атентатите от 11.09, е клуб Сафари.
Клуб Сафари е създаден като ядро на разузнаването на ЦРУ, които изнасят функциите си към призрачни организации в чужбина, тъй като попадат под ударите на общественото мнение у дома и различни ограничения от Конгреса на САЩ. Саудитският Принц Турки ал Файсал, един от създателите на клуб Сафари и ръководител на саудитското разузнаване, разкрива, че:
„През 1976 г., след като тук се разиграха случаите „Уотъргейт“, вашата разузнавателна общност беше буквално вързана от Конгреса. Тя не можеше да направи нищо. Не можеше да изпраща шпиони, не можеше да пише доклади и не можеше да плаща пари. За да компенсират това, група държави се събраха с надеждата да се борят с комунизма и създадоха така наречения Сафари клуб. Клубът включваше Франция, Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Иран. Основната цел на този клуб беше да обменяме информация помежду си и да си помагаме в противодействието на съветското влияние по света и особено в Африка[25].„
„… тъй като ЦРУ е с вързани ръце след многобройните разкрития за неправомерни действия, агенцията е принудена да работи извън санкциите на Конгреса. Вместо това ЦРУ се впуска в мащабна конспирация за трафик на наркотици и оръжие, известна като „Иран-контра“, която включва незаконна продажба на оръжие на иранците, използвайки Израел като посредник, за да получи средства за тайно финансиране на афганистанските „борци за свобода“, муджахидините, които ще бъдат координирани от Саудитска Арабия и управлявани от пакистанската тайна служба ISI. Уговорката със Саудитска Арабия е част от дългогодишно споразумение с ЦРУ, започнало с клуб Сафари, основан от Александър дьо Маренш, чиято цел е да си сътрудничи със саудитците, за да заобиколи Конгреса. Според Уилям Корсън, работил като неофициален съветник на Франк Чърч, „реформите на ЦРУ, започнати от Комитета на Чърч при изслушванията му през 1975 г., спряха при Буш… целта беше по-добре да се скрият нещата, а не да се поправят.“ Чрез „поемането на операции и предаването им в ръцете на частния бизнес и други държави можеше да се избегне отговорността на Конгреса и точно това позволи Буш да се случи“, казва бившият сътрудник на ЦРУ Робърт Кроули.“
„Първоначалната харта на Сафари клуба е подписана през 1976 г. от ръководители и директори на разузнавателни служби от петте държави, сред които освен дьо Маренш са и: Камал Адхам от саудитската Ал Мухабарат Ал Аама; египетският директор на разузнаването; Ахмед Дими, мароканският директор на разузнаването и командир на мароканската армия; и генерал Нематола Насири от иранския САВАК. Когато шахът на Иран преосмисля предложението на Брайън Крозие (председател на Le Cercle – бел.ред.) за помощ на 6И (частна армия на Крозие с финансиране от богати донори за терористични и мокри поръчки – бел.ред.) за тайни операции, той се свързва с Турки ал Файсал, племенник на Камал Адхам и смятан за най-вероятния му наследник, който казва добра дума за 6И на Крозие. Според Джоузеф Тренто в „Прелюдия към терора“ принц Турки е бил култивиран от различни агенти на ЦРУ, сред които Тед Шекли (един от най-влиятелните директори на ЦРУ – бел.ред.), Томас Клайнс и Франк Терпил.“
Източници: