От „България в капана на неолиберализма“:
СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1989 г.
Когато на 10 ноември 1989 г. вечерната новинарска емисия обявява оставката на Тодор Живков от ръководството на страната, българският народ е искрено изненадан. Въпреки падането на Берлинската стена предишния ден в България все още не се усеща вятърът на промяната. Но новината поражда големи надежди у хората – може би най-накрая е дошъл моментът за демокрация. Скоро се обявява съюз на новородените демократични партии и са насрочени първите свободни избори. Надеждите се отнасят предимно към политическата свобода. До този момент в страната е практически невъзможно да се изразяват десни идеи – капитализмът е брандиран като несправедлива и експлоататорска система. Собствеността върху средствата за производство в индустрията е изцяло в ръцете на държавата. Само земеделските кооперативи и занаятчиите са независими, но основният им клиент си остава държавата. Всеки, който твърди, че собствеността върху средствата за производство трябва да бъде частна, бива преследван. Твърде малко хора се осмеляват да заявят открито подобно нещо. Изключение правят единствено дисидентите, които сътрудничат на забранени в България западни медии. Такъв пример е радио „Свободна Европа”, което се финансира от 1950 г. от Конгреса на САЩ чрез ЦРУ и официално си е поставило за цел „да популяризира демократичните институции и ценности чрез разпространение на информация и идеи”.
Сред най-използваните аргументи на радиото в подкрепа на капиталистическия начин на производство е „бедността” в страните от социалистическия блок, които биват сравнявани със западните държави и най-вече със САЩ. Ето защо е необходимо да погледнем наличните данни, за да разберем по-добре каква е икономическата ситуация на България в навечерието на прехода. За целта най-подходящи са статистиките на Световната банка и FAO за 1989 г.: Населението е 8 милиона и 878 хиляди души с БВП на глава от населението 2449 долара. Положителен търговски баланс от +877,1 милиона долара. Болничните легла са 970,2 на всеки 100 хиляди жители, значително повече от средното за ЕС/15 – 777,4 на 100 хиляди. Производството е индустриализирано и над 80% от продукцията идва от промишлеността. Само 10% от стойността на цялото производство идва от т.нар. традиционна икономика – земеделието. Ако за страните от Третия свят Западът посочва като причина за бедността липсата на индустриализация, то същото не може да се твърди за България. Това обаче не попречва на наднационалните институции да изискват от нея същите реформи, които в продължение на десетилетия налагат на развиващите се страни.