Израелският 911

Нападението на Хамас срещу цивилни в Израел смени дневния ред на обществото за едно денонощие. Флаговете на Украйна бяха заменени със звездата на Давид, Народното събрание в България беше осветено подходящо за случая, нашата пътеводна светлина в заплащителния свят на пандемии, терористи и непровокирани войни, Урсула фон дер Лайен обяви своята безусловна подкрепа за правителството на Израел.

Двуминутките на омразата към мистичния Емануил Голдщайн, чиято роля играе медийният образ на Путин, конструириран внимателно и от руската, и от западната пропаганда като „антагонист на Партията“, за часове бяха пренасочени към „терористите“ от Палестина, „подчовеци“, често в пропагандата са и „марионетки на Путин“, които съществуват единствено, за да тероризират Партията, така нареченият „цивилизован свят“. Обществото забрави за енергетиката, престъпленията на сглобката и голямото зануляване и вече е на гребена на вълната на война, за която не разполагаме с абсолютно никаква достоверна информация, освен съмнителни кадри в социалните мрежи и декларациите на основните медии, че „Хамас нападнали Израел с колелета“.

Евгений Данов така се запени с небивала радост от очакваното кръвопролитие в отговор на атаките, че почти усещаш храчките да летят от устата му през социалните мрежи. Когато хиените надушват кръв, им действа като афродизиак.

Отговорът на Нетаняху не закъсня и е такъв, че представлява вонно престъпление. Пълна блокада на Газа, милиони хора без вода, електричество и храна, бомбардировки срещу цивилни и заплахи да изравни Палестина със земята, а следващите да са Иран. Да, забелязаха някои, това не е „военна операция“, а война.

На фона на Путин, за който моралът и празните приказки са в основата на пиара, израелският премиер е пример за „силен лидер“. Мажоретките на неоконите от целия републиканско-демократичен спектър са доволни. Кристиян Шкварек призна, че се чуства жив, войните от последните четири години го радват и са доказателството, че светът не е паднал под игото на хомо-глобо-соросната мафия и не само, че „не спират прогреса“, но и са причината за този прогрес. Например, Европа с кръв и война е станала първенец в света, според Шкварек. „И това е нормално. Винаги е било нормално. Винаги ще бъде нормално.“, заключва един от лидерите на така наречените „консервативни кръгове“. Ще видим, ако започнат тук да падат бомби, докато правим всичко възможно да се забъркаме във военни действия, които не са наша работа, дали Шкварек ще се чувства все така жив и ободрен. Но той вероятно ще избяга при йезуитския си началник във Ватикана.

Напълно нелепи „анализи“ как Путин е зад Хамас и пренасочва вниманието към Израел, за да скрие „загубата си“ в Украйна заливат американските пропагандни клоаки. Но и „про-републиканската-мултиполярна“ пропаганда у нас не може да представи нещо по-добро от несъстоятелни теории и дори се опитва да изкара Нетаняху жертва на „цветна революция“ и заговор на Джо Байдън и Сорос. Това е стандартния примитивен наратив в „консервативните среди“. Намираме се в лабиринт от лъжи и пропаганда, насочена към инфантили с детински и първосигнални умения за разбиране на света, без пътеводни знаци как да излезем от него.

Кой е Бенямин Нетаняху?

„Бенямин „Биби“ Нетаняху е израелски политик на „дълбоката държава“, който става отново министър-председател на Израел на 31 март 2009 г. Нетаняху е част от израелската политика от толкова дълго време и с такова влияние (оказвайки влияние и върху външната политика на САЩ), че редица комерсиално контролирани медии поставят въпроси как това все още е възможно, открито го наричат подкупник или просто „измамник“, тъй като множество институции, включително националната полиция, съветват да бъде преследван за подкупи.

Дълбок политик

След като завършва Масачузетския технологичен институт, той е нает за икономически консултант в Boston Consulting Group. Завръща се в Израел през 1978 г., за да основе Института за борба с тероризма „Джонатан Нетаняху“, кръстен на брат му Джонатан, който загива при провеждането на операция „Ентебе“ през юли 1976 г. През 1979 г. тази група свиква Йерусалимската конференция за международния тероризъм, която определя посоката на проект на дълбоката държава, известен като „война срещу терора“. През 80-те години на ХХ век този проект ще рамкира дискурса за „тероризма“ и „борбата с тероризма“, за да се опита да легитимира действията, предприети от израелското правителство срещу палестинците. Бенямин Нетаняху е посланик на Израел в ООН от 1984 до 1988 г.“ Източник: wikispooks.

Йерусалимската конференция по въпросите на международния тероризъм (JCIT) е основополагащо събитие в развитието на „войната срещу тероризма“. Тя е свикана от Института „Джонатан“ на 2-5 юли 1979 г. в хотел „Хилтън“, Йерусалим, Израел. На нея присъстват около 700 гости, почти всички граждани на Израел, Обединеното кралство и САЩ, но и няколко други западноевропейци. През 1984 г. тя е последвана от по-широко разгласената Вашингтонска конференция за международния тероризъм.

„Том Секър предполага, че идеологията на сегашната „война срещу тероризма“ е замислена по време на Йерусалимската конференция по въпросите на международния тероризъм (JCIT), а Том Грифин я нарича в докторската си дисертация „основен международен форум на движението срещу политиката на разведряване“.

Канадски академик отбелязва:

„превантивни атаки срещу държави, за които се твърди, че подкрепят „терористи“; сложен апарат на разузнавателната система; орязани граждански свободи, особено за палестинците, набелязани като потенциални терористи, включително задържане без повдигане на обвинение и изтезания; и пропаганда за дехуманизиране на „терористите“ в очите на обществеността. Джордж Буш и Джордж Шулц, държавният секретар на Рейгън, ентусиазирано подкрепиха тази концепция. Буш-старши произнася реч на конференцията, в която се застъпва именно за този вид „война срещу тероризма“, която синът му прилага през 2001 г.“

Връзки с дълбоката политика

На конференцията говори Брайън Крозие, председател на Le Cercle, както и неговите приятели Робърт Мос, Алън Гуин Джоунс и Герхард Лоуентал, които са посещавали Le Cercle. Започването на „война срещу тероризма“ е в тясна връзка с други известни дейности на групата, като намеса в партийната политика, създаване на „антикомунистически“ групи и посредничество при сделки с оръжие. Много членове на Cercle създават групи за провеждане на „изследвания на тероризма“.“ източник wikispooks

Нетаняху е член на Le Cercle, елитна организация, подобна на Билдърбърг, но много по-прикрита, контролираща международния фашизъм, тероризъм, търговията с оръжия и наркотици. За история и повече подробности вижте „Гладио и Le Cercle“. Le Cercle е освновната група, фунционери на „задкулисието“, която контролира дълбоката Европейска политика.

Виж Le Cercle and the Struggle for the European Continent: CIA, MI6 and Opus Dei Covert Politics.

Дейвид Ливингстън обяснява в Доктрината на Рейгън (The Reagan Doctrine):

„На конференцията Нетаняху се опита да убеди американските консерватори, че интересите на Израел са идентични с тези на западните демокрации. Само няколко месеца преди руското нахлуване в Афганистан през декември същата година, конференцията, според Нетаняху, „разкрива… пълното участие на държавите в международния тероризъм и централната роля на Съветския съюз и ООП (Организация за освобождение на Палестина) в подклаждането и разпространението му. „

Според книгата на Фил Кели „The Leveller 52“ (1981 г.), а също и изложена в „The Terrorism Industry“ (1990 г.) на Едуард Херман и Джери О’Съливан, Йерусалимската конференция за международния тероризъм (JCIT) може да се разглежда като ключов момент във формулирането на програмата, която позиционира „международния тероризъм“ като организиран от Съветския съюз. Както обобщава Дейвид Тийчър, автор на Rogue Agents:
Това беше използвано за обосноваване на изискването за световна антитерористична офанзива, включваща западните военни разузнавателни служби и включването на данни от мозъчни тръстове и академични среди за съветското участие в организирането на „международната терористична мрежа“. Тази мрежа променя фокуса си след разпадането на Съветския съюз към настоящата „война срещу терора“. източник The Reagan Doctrine

Отношенията между администрацията на Тръмп и Нетаняху, Дейвид Ливингстън обяснява по следния начин:

„До 2015 г. министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху се отказа от надеждата, че Обама ще подкрепи едностранното му виждане за решение на израелско-палестинския конфликт, и в крайна сметка се довери на Доналд Тръмп. Както съобщава Адам Ентоус в „Новият световен ред на Доналд Тръмп“ за „Ню Йоркър“, американски служители са научили за продължаващата дейност между Израел и екипа на Тръмп. Докато другите правителства са предполагали, че Клинтън ще спечели, както бивш американски служител казва на Ентуис, „израелците изобщо не възприеха това мнение. Те работеха с хората на Тръмп с голяма енергия, преди някой друг да се е ангажирал с тях“.“

„След встъпването на Тръмп в длъжност Нетаняху най-накрая има свободата да прави каквото си пожелае по отношение на ситуацията в Палестина, заявиха израелски служители пред Адам Ентоус. Според Ентоус интригата на Нетаняху включва използването на общия враг Иран, за да привлече подкрепата на Саудитска Арабия и ОАЕ. Към края на управлението на Обама един от главните помощници на Махмуд Абас, председателя на Палестинската автономия, заяви пред американски служител, че „най-големият ни кошмар“ би бил Нетаняху да намери начин да отдели държавите от Персийския залив от палестинската кауза. „Най-голямата мечта на Биби и най-лошият кошмар на Абас може да се сбъднат“, казва бившият американски служител пред Ентуис:
След като Обама най-накрая е отстранен от пътя, Нетаняху може да се съсредоточи върху това да накара екипа на Тръмп да приеме неговата голяма стратегия за промяна на посоката на близкоизточната политика. Неговата всеобхватна амбиция е да намали значението на палестинската кауза като център на световното внимание и да сформира коалиция със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства за борба с Иран, който отдавна подкрепя Хизбула в Ливан и Хамас в Газа и се възползва стратегически от американската глупост в Ирак и войната в Сирия.“ – източник „Israel First“

„Въпреки това, както наскоро му зададе риторичен въпрос един ветеран контраразузнавач от американската разузнавателна общност, когото Джон Р. Шиндлер от „Обзървър“ познава от години: „Ами ако истинската тайна на кампанията на Тръмп не е в това, че тя е операция на Кремъл, а по-скоро израелска операция, маскирана като руска?“ В статия за „Хаарец“, озаглавена „Безбройните израелски връзки в разследването на Мюлер за Тръмп и Русия“, в подзаглавието се пита: „Израелските лобисти, приближените на Нетаняху, манипулаторите на психодиспансера и добре свързаните олигарси – може ли всичко това да е просто едно голямо съвпадение?“ източник „Israel First“

Защо „мултиполярната-републиканска и консервативна съпротива срещу глобалистите“ търси да намери дългата ръка на Сорос, която някак е минала през Хамас, срещу техния стар и добър приятел Бенямин Нетаняху, явяващ се във фантазиите им някаква жертва на машинациите на „глобалистите“, а друг път герой на Тръмп-Путин-Орбан героичната съпротива, изгонила Сорос от земите си? Защото трябва да скрие някак срамотиите си и да не признае кой е всъщност Нетаняху.

Защото техният стар и добър приятел Нетаняху е ционистката фигура, най-свързана с неоконите и ястребите на САЩ, която рамкира геноцидните войни на империята в Близкия изток. Защото тези войни са причината Европа да бъде залята с бежанци. Защото десните създават всички тези контролирани и платени терористични групи като Хамас.

В последно време геноцидните режими на Саудитска Арабия и Израел минават за „наши хора“, защото на обществото му се струва, че са на страната на „мултиполярния свят“ и репутацията им е важно да бъде изчистена.

А целта на пропагандата с „мултиполярния свят“, който съществува единствено в мечтите на отвратените от Западната империя, но в действителост е фабрикация на корпоратокрацията и финансовите елити, е да подсигури безпроблемното приемане на програмата на СИФ, на Римския клуб, на ООН за глобална, технократска, „зелена“ диктатура от страните и народите, които се съпротивляват срещу западния империализъм с лъжи и обещания за справедливост и равенство. Защото иначе тези страни и тези народи може да прозрат истината и да успеят да се преборят със Световния икономически форум.

Задачата на традиционните пропагандни канали в лицето на психодесни и на консерватори става все по-трудна да вкара света в елементарните си представи и наративи, предназначени да държат обществото инфантилно и неинформирано.

Кои са Хамас?

Хамас е ислямистка организация, създадена от Израел като контролирана опозиция, както признават редица израелски генерали. На разузнавателните служби не им е за пръв път да финансират и обучават екстремисти, нацисти, джихадисти и други удобни „опозиционери„. Обучени от западните служби в партньорство със Саудитска Арабия, Катар, Турция и Израел са също така „нацистите в Украйна“, джихадистите в Сирия, Ал Кайда, Мюсюлманското братство. Мюсюлманските братя са творение на Лондон и МИ6, Хамас са част от тази терористична група.

Източник: The Intercept:

„Но знаете ли също така, че Хамас – което е арабски акроним на „Движение за ислямска съпротива“ – вероятно нямаше да съществува днес, ако не беше еврейската държава? Че израелците са помогнали за превръщането на група маргинални палестински ислямисти в края на 70-те години на миналия век в една от най-известните войнствени групировки в света? Че „Хамас“ е ответна реакция?Това не е теория на конспирацията. Послушайте бивши израелски служители като бригаден генерал Ицхак Сегев, който е бил израелски военен губернатор в Газа в началото на 80-те години на миналия век. По-късно Сегев заяви пред репортер на „Ню Йорк Таймс“, че е помогнал за финансирането на палестинското ислямистко движение като „противовес“ на светските и левите сили на Организацията за освобождение на Палестина и партията „Фатах“, ръководена от Ясер Арафат (който сам нарича „Хамас“ „създание на Израел“).“Израелското правителство ми даде бюджет – признава бригадният генерал в оставка, – а военното правителство дава на джамиите“.

„За мое огромно съжаление Хамас е творение на Израел“, казва през 2009 г. пред „Уолстрийт джърнъл“ Авнер Коен, бивш израелски служител по религиозните въпроси, работил в Газа повече от две десетилетия. В средата на 80-те години на миналия век Коен дори пише официален доклад до началниците си, в който ги предупреждава да не играят на принципа „разделяй и владей“ в окупираните територии, като подкрепят палестинските ислямисти срещу палестинските светци. „Аз … предлагам да съсредоточим усилията си върху намирането на начини да разбием това чудовище, преди тази реалност да ни скочи в лицето“, пише той.“

Но историята на Хамас не свършва тук. Защо Израел биха създали ислямистка групировка, ако не за контролирана опозиция? Според статията на Intercept (финансираната от Пиер Омидиар пропаганда медия, който е един от крупните финансисти на „факт-чекърите“ и подобно на Джордж Сорос, спонсорира и подклажда „цветни революции“), Хамас към момента не са „контролирани“ и са се обърнали срещу създателите си. Сигурни ли сте? Аз бих заподозряла, че са израелският Сафари Клуб, изнесени функции на Мосад към „Хамас“.

Да видим кой е синът на Шейх Ахмед Хасин, който е един от създателите на Хамас, а именно Мосаб Хасан Юсеф. Разбираме от уикипедия, че: „Мосаб Хасан Юсеф (на арабски: مصعب حسن يوسف; с прякор „Зеленият принц“; роден на 5 май 1978 г.) е палестинец, който от 1997 до 2007 г. работи под прикритие за израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет. Шин Бет го смята за най-ценния си източник в ръководството на Хамас. Информацията, която Юсеф предоставя, предотвратява десетки самоубийствени атентати и убийства на израелци, разкрива множество клетки на Хамас и помага на Израел да издири много бойци и да вкара в затвора собствения му баща, лидера на Хамас шейх Хасан Юсеф[1][4]. през март 2010 г. той публикува автобиографията си, озаглавена „Син на Хамас“.

Вероятно бащата не е знаел с какво се занимава синът? Или по-вероятно и той работи за Израел. Ще видим, че е вярно второто.

Споменах няколко ключови организации и събития, които имат отношение към атентатите в САЩ от 11.09.2001г. и „войната срещу тероризма“, при която бяха отнети граждански права в Западния свят и бяха унищожени ред държави в Близкия изток, сред които и Сирия. Това са Le Cercle, Йерусалимската конференция по въпросите на международния тероризъм и операция Гладио – програмата на ЦРУ, НАТО и Le Cercle по време на Студената война за преврати срещу независими политици и движения и терористични атаки под фалшив флаг, за които са обвинявани „комунистите“.

Друго важно формирование за разбирането на атентатите срещу кулите в Ню Йорк, което според Joël van der Reijden (виж The Supranational Suspects Behind 9/11: White House, CIA, Saudis, Pakistanis, a Russian GRU firm, and the Israelis) е сред организаторите на извършването на атентатите от 11.09, е клуб Сафари.

Клуб Сафари е създаден като ядро на разузнаването на ЦРУ, които изнасят функциите си към призрачни организации в чужбина, тъй като попадат под ударите на общественото мнение у дома и различни ограничения от Конгреса на САЩ. Саудитският Принц Турки ал Файсал, един от създателите на клуб Сафари и ръководител на саудитското разузнаване, разкрива, че:

„През 1976 г., след като тук се разиграха случаите „Уотъргейт“, вашата разузнавателна общност беше буквално вързана от Конгреса. Тя не можеше да направи нищо. Не можеше да изпраща шпиони, не можеше да пише доклади и не можеше да плаща пари. За да компенсират това, група държави се събраха с надеждата да се борят с комунизма и създадоха така наречения Сафари клуб. Клубът включваше Франция, Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Иран. Основната цел на този клуб беше да обменяме информация помежду си и да си помагаме в противодействието на съветското влияние по света и особено в Африка[25].„

Източник: The Reagan Doctrine.

„… тъй като ЦРУ е с вързани ръце след многобройните разкрития за неправомерни действия, агенцията е принудена да работи извън санкциите на Конгреса. Вместо това ЦРУ се впуска в мащабна конспирация за трафик на наркотици и оръжие, известна като „Иран-контра“, която включва незаконна продажба на оръжие на иранците, използвайки Израел като посредник, за да получи средства за тайно финансиране на афганистанските „борци за свобода“, муджахидините, които ще бъдат координирани от Саудитска Арабия и управлявани от пакистанската тайна служба ISI. Уговорката със Саудитска Арабия е част от дългогодишно споразумение с ЦРУ, започнало с клуб Сафари, основан от Александър дьо Маренш, чиято цел е да си сътрудничи със саудитците, за да заобиколи Конгреса. Според Уилям Корсън, работил като неофициален съветник на Франк Чърч, „реформите на ЦРУ, започнати от Комитета на Чърч при изслушванията му през 1975 г., спряха при Буш… целта беше по-добре да се скрият нещата, а не да се поправят.“ Чрез „поемането на операции и предаването им в ръцете на частния бизнес и други държави можеше да се избегне отговорността на Конгреса и точно това позволи Буш да се случи“, казва бившият сътрудник на ЦРУ Робърт Кроули.“

„Първоначалната харта на Сафари клуба е подписана през 1976 г. от ръководители и директори на разузнавателни служби от петте държави, сред които освен дьо Маренш са и: Камал Адхам от саудитската Ал Мухабарат Ал Аама; египетският директор на разузнаването; Ахмед Дими, мароканският директор на разузнаването и командир на мароканската армия; и генерал Нематола Насири от иранския САВАК. Когато шахът на Иран преосмисля предложението на Брайън Крозие (председател на Le Cercle – бел.ред.) за помощ на 6И (частна армия на Крозие с финансиране от богати донори за терористични и мокри поръчки – бел.ред.) за тайни операции, той се свързва с Турки ал Файсал, племенник на Камал Адхам и смятан за най-вероятния му наследник, който казва добра дума за 6И на Крозие. Според Джоузеф Тренто в „Прелюдия към терора“ принц Турки е бил култивиран от различни агенти на ЦРУ, сред които Тед Шекли (един от най-влиятелните директори на ЦРУ – бел.ред.), Томас Клайнс и Франк Терпил.“ (източник: The Reagan Doctrine)

„Принц Турки ал Файсал е бил и ръководител на ислямската банка Faisal в Саудитска Арабия, която е посочена от люксембургските банкови власти като пряко замесена в обслужването на сметките на Бен Ладен. Faisal Bank е основана от Юсеф Нада, натурализиран италианец, член на египетските Мюсюлмански братя и Гама ал Исламия. Нада е друг ценен нацист от Втората световна война. Като младеж Нада се присъединява към въоръжения клон на „тайния апарат“ на „Мюсюлмански братя“, а след това е бил вербуван от германското военно разузнаване. Когато Великият мюфтия ал-Хюсейни (великият мюфтия на Светия град – Хаджи Амин Ал Хюсейни) е трябвало да избяга от Германия през 1945 г., когато се очертава поражението на нацистите, се говори, че Юсеф Нада лично е участвал в организирането на бягството му през SS през Швейцария обратно в Египет и след това в Палестина.

Нада е бил президент на „Ал Таква“ – банка, която е насочвала средства към мюсюлмански екстремистки организации по света, сред които и „Хамас“ в Палестина. Хамас, друга важна фракция на „Мюсюлмански братя“, е създадена от Мосад, израелската тайна служба. Мосад, подобно на много други западни разузнавателни служби, също поддържа дългогодишни отношения с Мюсюлмански братя.

Според Робърт Драйфус в книгата „Играта на дявола: как Съединените щати помогнаха за разгръщането на фундаменталисткия ислям“ (Devil’s Game: How the United States Helped Unleash Fundamentalist Islam): „От 1967 г. до края на 80-те години на ХХ в. Израел помага на „Мюсюлмански братя“ да се установи в окупираните територии. Тя помага на Ахмед Ясин, лидер на Братството, да създаде Хамас, като залага на това, че ислямисткият му характер ще отслаби Организацията за освобождение на Палестина.“

„Муджахидините в Афганистан, както и техните колеги в Иран, представляват клонове на Мюсюлманското братство – квазимасонска организация, вкоренена в салафизма на Джамал уд-Дин ал-Афгани, един от „Възнесените учители“ на мадам Блаватска (двоен агент от рода Долгоруки на Британската и Руската империи, управлявани от немския клон на франкската династия на Велфите, братовчедка на Сергей Вите, финансов министър (1892 – 1903) и първият конституционен министър-председател на Руската империя (1905 – 1906) ) и източник на синархизма на Сен-Ив д’Алвейдр (виж Четвъртият Райх – Част Първа ) – която има дългогодишни връзки с ЦРУ.

Аятолах Хомейни е бил дългогодишен член на иранския клон на Мюсюлманското братство, известен като Федаин-е Ислам. Името им, както отбелязва Бърнард Люис, е заимствано от убийците (Assassins) от XI в. Групата е основана през 1945 г. от аятолах Кашани, кръстник и ментор на Хомейни, който е подпомагал ЦРУ и МИ6 при свалянето на Мосадег през 1953 г. Кашани е финансиран от ЦРУ, според Джон Уолър, който се присъединява към OSS (разузнаването на САЩ преди да се превърнат в ЦРУ – бел.ред.) през Втората световна война, ръководи операциите на САЩ в Иран от 1946 до 1953 г. и след това служи в ЦРУ до 70-те години на ХХ век.“

„Малко известен на Запад е фактът, че американците започват да финансират фракции на „Мюсюлмански братя“ в Афганистан, знаейки добре, че това ще провокира руснаците да нахлуят в страната.“ (източник: The Reagan Doctrine)

Тези екстремистки групировки обикновено са споделен актив между различните разузнавателни агенции и правителства. Функциите им не са ограничени специално за борба с външен враг, използват се за терор срещу местното население или автентични опозиционни групи, като съвременна „стратегия на напрежението“. Доклади за промъркнали се „терористични клетки“ на Хамас на територията на САЩ се появиха мигновено, например тук:

Не става ясно клетките на Хамас как са стигнали до САЩ? Хамас били преминали границата с Израел с велосипеди. Може би са пристигнали в САЩ с тротинетки?

Стратегията на напрежението е политика срещу местното население от управляващия елит, с която се цели разделение, отнемане на права, уж заради някакви външни заплахи, отмяна на закони или конституция, атаки под фалшив флаг, претекст за започване на война и други.

Пазете се, терористите идват! Патрик Хенингсън от 21centurywire пита: „Защо всички тези „консервативни инфлуенсъри“ публикуват в Туитър една и съща тема?“

Израел създаде Хамас, за да забави мира

източник: Israel Created Hamas to Stall Peace

Израелците създадоха Хамас. Но преди да разгледаме този въпрос, нека започнем с по-важен. Нека бъдем честни пред себе си. Ако можем да погледнем на ситуацията отвъд границите на настоящия политически дискурс и да погледнем императора без „новите“ му дрехи, всички знаем, че Израел не иска мир. Той иска цяла Палестина и войнствените му практики на заселване потвърждават това.

Но израелците се възползват от невежеството на света по отношение на реалностите в Палестина и позират, че уж са готови да говорят за „мир“, само за да протакат всъщност този мирен процес, за да не прекъснат по-нататъшната колонизация на Палестина.

Така че всичко, което може да бъде предложено като оправдание, ще бъде предложено. Най-удобният трик, представян с подмазваческата помощ на медиите, е „тероризмът“.

Но масите са наивни и не подозират за макиавелистките крайности, до които някои лидери ще прибягнат, за да увеличат властта си. Това включва и създаването на фалшив враг, в този случай Хамас, за да може дясното ръководство на израелците да посочи с пръст някой „враг“, с който прехвърлят вината от себе си на други, които уж спъват процеса.

Използването на ислямския тероризъм за политическите цели на западните държави не е нещо ново. След разпадането на Османската империя през 1924 г. британците и американците се намесват, за да запълнят вакуума, като предоставят свои версии на „ислямски“ лидери. Това започва със създаването на Мюсюлманското братство, което е създадено чрез субсидия от британците. Под британско спонсорство „Братството“ процъфтява, а днес представлява значителна и мощна сила в ислямския свят, но най-тревожното е, че е институцията, която стои зад почти всеки терористичен акт в името на исляма.

По-правилно е да се каже, че Братството е споделен инструмент на многобройни западни разузнавателни служби, като се започне от нацистите, последвани от ЦРУ, но също и от руснаците, французите, германците и израелците.

От администрациите на Труман и Айзенхауер насам основна част от външната политика на Студената война е използването на Мюсюлманското братство за сплотяване на наивните мюсюлмани, за да отхвърлят „атеистичния“ комунизъм като заклет враг на исляма. Оттогава насам американците и други страни успяват да управляват Братството като бясно куче на каишка, за да държат комунистическата заплаха настрана.

С разпадането на Студената война обаче Братството е използвано за нови имперски цели, като се представя за страшилище, което американците могат да преследват с армиите си в Близкия изток и Централна Азия, като се започне от Ирак и Афганистан.

Но, както обяснява служителят на СНС Шийла Хаслин в показанията си по време на изслушванията в Сената относно незаконните дейности за набиране на средства, политиката на САЩ в региона е била „да се насърчи независимостта на тези богати на петрол страни, по същество да се разбие монополният контрол на Русия върху транспортирането на петрол от този регион и, честно казано, да се насърчи енергийната сигурност на Запада чрез разнообразие на доставките“.

Израел също така поддържа дългогодишни отношения с „Мюсюлмански братя“, като най-новата им проява е участието му в основаването на отцепническата организация „Хамас“.

Според Робърт Драйфус, който подробно описва обезпокоителните отношения на САЩ с ислямския фундаментализъм, в книгата „Играта на дявола: как Съединените щати помогнаха за разгръщането на фундаменталисткия ислям“:

От 1967 г. до края на 80-те години на ХХ в. Израел помага на „Мюсюлмански братя“ да се установи в окупираните територии. Той подпомага Ахмед Ясин, лидер на Братството, в създаването на Хамас, като залага на това, че ислямисткият характер на организацията ще отслаби ООП.

Според Чарлз Фрийман, американски дипломат-ветеран и бивш посланик на САЩ в Саудитска Арабия, „Израел създаде Хамас. Това беше проект на Шин Бет [израелската агенция за вътрешно разузнаване], която имаше усещането, че може да го използва, за да подрине Организация за освобождение на Палестина.“
През 1965 г. Ясин е арестуван от египетското разузнаване, но след 1967 г., когато Израел поема контрола над Западния бряг и Газа, Ясин е освободен. През 1973 г., с одобрението на Шин Бет, Ясин основава Ислямския център и започва да установява ефективен контрол върху стотици джамии. През 1976 г. Ясин създава Ислямската асоциация, която членува в клонове в цялата Ивица Газа, и движението се разраства.
Официалната подкрепа на Израел за ислямския фундаментализъм идва с избирането на дясната партия Ликуд. През 1978 г. новото правителство на Бегин официално лицензира Ислямската асоциация на Ясин като част от стратегията за подкопаване на властта на ООП. Един от аспектите на тази стратегия е създаването на Селски лиги, върху които Ясин и Братството упражняват голямо влияние. До 200 членове на Лигите получават паравоенно обучение в Израел, сред които Шин Бет набира много платени информатори.

Дейвид Шиплер, бивш репортер на „Ню Йорк Таймс“, цитира израелския военен губернатор на Газа, който се хвали, че Израел изрично е финансирал фундаменталистите срещу ООП:

От политическа гледна точка ислямските фундаменталисти понякога се смятаха за полезни за Израел, тъй като имаха конфликти със светските поддръжници на ООП. Насилие между двете групи избухваше от време на време в университетските кампуси на Западния бряг, а израелският военен губернатор на ивицата Газа, бригаден генерал Ицхак Сегев, веднъж ми каза как е финансирал ислямското движение като противовес на ООП и комунистите. Израелското правителство ми дава бюджет, а военното правителство дава на джамиите – каза той.

Както отбелязва Драйфус, „през 80-те години Мюсюлманското братство в Газа и Западния бряг не подкрепя съпротивата срещу израелската окупация. По-голямата част от енергията му е насочена към борба с ООП, особено с нейните по-леви фракции, в университетските кампуси“.

…

В статията „Хамас и трансформацията на политическия ислям в Палестина“ за Current History Сара Рой пише:

Някои анализатори твърдят, че докато лидерите на „Хамас“ са обект на нападения, Израел едновременно с това преследва старата си стратегия за насърчаване на „Хамас“ спрямо светските националистически фракции като начин да се гарантира окончателната смърт на [Палестинската автономия] и като усилие да се унищожи палестинският национализъм веднъж завинаги.

По същество „Мюсюлмански братя“, с многобройните си проявления като „Ал Кайда“ и Бин Ладен, служат като Самюел Голдщайн от „1984“ на Оруел – постоянно присъстваща и измислена „терористична“ заплаха, използвана постоянно като претекст за оправдаване на репресивните мерки у дома и разширените империалистически цели в чужбина.
Защото въпреки цялата реторика, използвана във войната срещу тероризма, за заплахата от „политическия ислям“, незнайно защо за широката общественост манипулирането на Мюсюлмански братя по целия свят все още е опора на американската външна политика.
Според Руел Марк Герехт, бивш офицер от ЦРУ с опит в Ирак и Близкия изток, както и неоконсервативен хардлайнер от небезизвестния Американски предприемачески институт:

Повечето американски либерали и консерватори ще се противопоставят категорично на идеята, че ислямските духовници и светски фундаменталисти, които обикновено не харесват, ако не и ненавиждат Съединените щати, Израел и прогресивни каузи като правата на жените, са ключът към освобождаването на мюсюлманския Близък изток от вековната му рефлексивна враждебност към Запада. Именно тези хора, а не либерални мюсюлмански светски личности, които винаги са възхвалявани, а понякога и защитавани от американското правителство и преса, са най-ценните потенциални демократични съюзници на Съединените щати.“

„Има нещо гнило в тази атака„

Ефрат Фенингсън предава своите впечатления от Израел

Източник: Войната Израел-Хамас – доклад

7 октомври 2023 г., актуална информация от място с моите ключови прозрения, въпроси и опасения.

• Това е Ефрат Фенигсон и съм тук, за да споделя актуална информация от войната между Израел и Хамас, която започна тази сутрин. Ще споделя някои ключови подробности и опасения, основани най-вече на гласовете на израелските граждани от терен и на официалните изявления.

• Това е много тежък ден за мен и за всички нас в Израел. Тежък е и за хората в Палестина, особено сега, когато Израел започва да отвръща на атаката. Войната е ужасно нещо за всички участници, с изключение на тези, които забогатяват от нея.

• Тази сутрин, около 6 ч. при изгрев слънце, стотици терористи от Хамас, най-малко 300 души, пробиха граничната ограда на много места, напълно безпрепятствено, което доведе до терористични атаки и отвличания в израелски градове и села.
• Терористите проникнаха в значителен брой сухоземни аванпостове, както и в пункта за проникване на военноморските сили в Зиким. В момента Израел води активни бойни действия в над 22 аванпоста. – Това е от изявлението на ЦАХАЛ.
• Нападенията вече са довели до над 100 жертви и над 100 отвличания на израелски граждани.

• В едно от селата 50 израелци са взети за заложници, като хората са заключени в убежища за дълги периоди от 8-9 часа, без да бъдат спасени.
• На някои места терористите подпалиха селото и хората не знаеха дали да напуснат убежището и да се предадат, или да останат и да се молят огънят да не ги застигне.
• Много млади хора, които бяха на голямо парти на открито в близост до селищата в обкръжението на Газа, бяха нападнати на място, някои избягаха, други бяха ранени, а трети все още са в неизвестност.
• Очевидно израелските отбранителни сили, които трябваше да бъдат около Газа, са били разположени около Западния бряг поради съображения за сигурност, така че обвивката на Газа е останала незаета с военни.

• Войниците се набират за резервисти, но поради глупави причини, като липсата на обществен транспорт, те чакат с часове, за да стигнат до базите.

• Основните медии очевидно признават, че говорителят на ЦАХАЛ забранява да се казва пълната истина, подчертавайки липсата на прозрачност. Едва сега, в 18:00 ч. израелско време, 12 часа след началото на събитието, получихме първото официално съобщение от говорителя на ЦАХАЛ: https://www.timesofisrael.com/liveblog-october-7-2023/
• Преди година в Газа се проведе военна операция за подготовка за подобни събития, а и в момента се провеждат обучения за такъв тип сценарии. Това повдига сериозни въпроси за израелското разузнаване. Какво се е случило?
• Преди две години имаше успешно разполагане на подземни бариери в със сензори – за да се предупреждават терористите за пробиви. Израел разполага с една от най-модерните и високотехнологични армии, как така имаше нулева реакция при нарушаването на границата и оградата?
• Служих в ЦАХАЛ преди 25 години, в разузнавателните служби. Няма начин Израел да не е знаел за това, което предстои. Една котка, която се движи покрай оградата, задейства всички сили. Така че това??
  Какво стана с „най-силната армия в света“?
• Как стана така, че граничните пунктове бяха широко отворени?
  Нещо тук е ПРЕКАЛЕНО СЛУЧАЙНО, нещо е много странно, тази верига от събития е много необичайна и не е типична за израелската отбранителна система.

• С оглед на неотдавнашните усилия за нормализиране на отношенията между Израел и Палестина, водени от Саудитска Арабия, се чудя дали сделка за размяна на затворници е нещо, което би могло да бъде сериозно обмислено от Израел само ако се случи подобно шокиращо събитие?
• Възможно ли е само с израелски заложници да бъде оправдано освобождаването на опасни затворници от израелските затвори?

• MSM съобщи, че „заместник-лидерът на Хамас Салех Ал-Арури предлага да се използват израелски затворници за лост в преговорите“.
• Въпрос за ситуацията в Израел през последните няколко години – тези, които ме следят, знаят, че в Израел има общо усещане за несигурност, има политическа и социална нестабилност, злоупотребява се с публични средства по програми като Ковида, климата, съдебната реформа, премахването на парите в брой и др. Според мен сегашното и правителство е силно корумпирано, докато предишното не беше по-добро.
• Не ме интересува дали имам популярно мнение, интересува ме да разобличавам злите сили – където и да са те:

Моля, споделете тази информация,

Грижете се за себе си,

Efrat

Пропаганда

Пропагандата в социалните мрежи показва, че кадрите със зверства са поощрявани и широко разпространявани, следователно се търси реакция на шок и страх в хората и фабрикуване на съгласие за война. Туитър и Фейсбук цензурират и най-тривиални грубости, но свободно разпространяват шокиращи издевателства. Колко от тях са достоверни, можем да гадаем. Последното продуктово позициониране на основните медии и ционистката пропаганда е история за „липсващи бебета“ и „бебета с отрязани глави“, история, вероятно родена в някоя глава в Холивуд:

Разказът с бебетата е опроверган от Израелската армия – армията няма информация Хамас да обезглавява бебета.

Жертви, обявени за екзекутирани от Хамас, се оказва, че са живи:

Какво е „пропаганда на зверствата“?

Днес сме свидетели на създаването на пропаганда на жестокост в реално време.

Какво е пропаганда на жестокостта и как е използвана в историята за спечелване на обществена подкрепа за война?

Нишка:

2/12: Пропагандата за зверства е предназначена да шокира масовата публика, като показва нарушение на фундаментална културна ценност, което дава позволение властта да спре извършителя със сила.

Тя е насочена към групи, а не към индивиди. Крайната цел е да се дехуманизира врагът.

3/12: Един от най-ранните примери за пропаганда на жестокостта е по време на ирландското въстание от 1641 г.

В Англия са изпратени доклади за кланета на невинни от бунтовниците, които по-късно са използвани, за да оправдаят избиването на пленените ирландски бунтовници от Кромуел.

4/12: Най-графичните отчети бяха публикувани в английската преса. Вестниците изфабрикуваха графични разкази за изтръгване на бебета от бременни жени.

Тези доклади особено настройват английската общественост срещу ирландците.

5/12: Пропаганда на зверствата през 1641 г. срещу 2023 г.

6/12: С разпространението на комуникационните технологии през 20-ти век, пропагандата на зверствата стана по-важна за набирането на подкрепа за война. Някои от най-лошите примери идват през Първата световна война.

Британската пропаганда, подкрепяна от пресата, представя германците като варварски агресори:

7/12: Британските медии съобщават истории за германците, които убиват с щикове белгийски бебета и им отрязват ръцете.

От Белгия идват доклади за гигантски германски „фабрики за трупове“, където мъртвите тела са събрани, за да бъдат превърнати в свещи, смазочни материали и вакса за ботуши.

8/12: Един от най-лошите примери за пропаганда на жестокостта е така нареченото свидетелство на Найира.

В навечерието на войната в Персийския залив, 15-годишно кувейтско момиче дава показания пред Конгреса на САЩ за ужасите на иракската инвазия в Кувейт, най-вече бебетата, извадени от кувьозите.

9/12: Свидетелството на Найира беше повторно излъчено в цялата страна и отбеляза повратна точка в общественото мнение относно започването на война с Ирак.

Президентът Буш многократно цитира нейните твърдения, за да оправдае необходимостта от войната.

11/12: Може да забележите тенденция с тези истории за зверства: децата като обект на насилие.

Това има смисъл. Независимо от сложността на конфликта, ако едната страна избива деца, тя очевидно е непоправимо зла. Кой може да защити убийци на бебета?

12/12: Днес може да сме свидетели на създаването на пропаганда на зверства в реално време, този път чрез социалните медии.

Историята трябва да ни напомня да не се ръководим от емоциите и да се отнасяме към всички твърдения, които ни насочват към искания за война, с добра степен на скептицизъм.

Пропаганда на жестокостта и в същото време танци на Израелскитe отбранителни сили в Тик Ток, подобно на пеещите медици в началото на „пандемията“.

Продукциите на Холивуд са с все по-ниско качество.

Кой печели от този конфликт?

Основният заподозрян за „атаката на Хамас“ според мен трябва да бъде организаторът на „конференцията срещу тероризма“ и старшият кадър на Le Cercle Бенямин Нетаняху. Съществуват достатъчно косвени следи за това, че ЦАХАЛ умишлено допускат атаката. Също така нямам причина да мисля, че Хамас не работят с Мосад и са действителни „врагове“.

От гледна точка на хората на Палестина нападението на Хамас не е в тяхна полза. Те са злощастните потърпевши от отмъстителния израелски режим и колониалните амбиции на Израел. Според мен е изключително опасно да се предоставя такъв обществен лиценз на Израел и безусловна подкрепа от САЩ. Вероятно ще пострада и Сирия, може би Иран ще бъде въвлечен, а при това положение и САЩ и ни предстоят много тъмни времена в поредна самоубийствена война на масите, които са неспособни да идентифицират и ликвидират истинските си врагове.

Не мисля, че в действителност цивилните в Израел ще спечелят нещо или хората на Запад, или обикновените хора на Изток. От всяка война, всяка терористична атака и бедствие печелят единствено господарите на този свят.

Убедена съм, че хората в България нищо няма да спечелим от този конфликт. Престъпниците, които са узурпирали властта, ще продължат с унищожаването на страната, докато веят Израелския флаг. Заличаването на света, който познаваме, ще продължи под звездата на Давид. След това под знаците на „мултиполярния свят“ и емблемите на ООН, организацията, въплътила мечтата на Рокфелер за един „мирен, приобщаващ и справедлив“ свят с едно „мирно, справедливо и приобщаващо“ глобално правителство.