Финансовата система

Разказ за долари, дълг и умни пари

Част 1 – Резервната валута на света


Бретънудската система е международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, установена в резултат на провеждането на специална международна конференция, състояла се от 1 до 22 юли 1944г.
Две основни фигури на тази конференция са Джон Мейнард Кейнс и Хари Декстър Уайт.
Планът на Кейнс предлага световна валутна система, основана не върху съществуваща вече валута, а върху нова – така нареченият „банкор“. Американците от друга страна предлагат организация около американския долар.


След края на Втората световна война, САЩ притежава най-големите резерви на злато в света, а голямата част от останалите държави са изчерпали златните си запаси, за да финансират войната. Доларът е избран за резервна валута, обезпечена със злато. Останалите поддържат фиксирани курсове между валутите си и долара. САЩ съхраняват запаси от злато, а централните банки по света се запасяват с резерви от щатски долари.
Заради войната във Виетнам, финансирана със златните резерви на САЩ и големи бюджетни дефицити, се развихря стаглфация (инфлация и безработица), сигурността в устойчивостта на долара започва да спада и много държави решават да изискат злато срещу резервите си от долари. През 1971г. Ричард Никсън премахва златното покритие от долара, стойността на валутата пада.
Чрез двустранни споразумения със Саудитска Арабия, започнали през 1974 г., САЩ успяват да повлияят на членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да стандартизират продажбите на петрол в долари. През 1979 г. Съединените щати и Саудитска Арабия договорят Съвместната комисия за икономическо сътрудничество. За всички покупки на петрол ще се плаща с щатски долари. Долари постъпват обратно в Америка чрез договори с американски компании. Тези компании продават на Саудистка Арабия технологии и военно оборудване. Така се ражда нефтодоларът. Нефт срещу долари, долари в инвестиции в американската икономика, американски компании и Уолстрийт.

Държавните петролни фондове на страните износителки на петрол, имайки излишъци от щатски долари, инвестират и са интегрирани на финансовите пазари, осигурявайки търсене на активи и ликвидност. Захранват балонната икономика на Лондонското сити и Уолстрийт.


Запазвайки положението си на резервна валута (1) с обезпечението си в петрол и чрез натиск от Международния валутен фонд и Световната банка, Америка наводнява света с долари и принуждава всички централни банки по света да ‘държат’ долари. Дори, когато правителството трябва да отпусне пари за инвестиции в местната икономика, под натиск от САЩ и неолибералните икономисти, правителството не създава собствена валута, с която да финансира местни проекти, а взима заем в долари, за да попълни резервите си и срещу тях централаната банка ‘печата’ местна валута за финансиране на националната икономика.

В случая с Гърция, това, което най-грубо се случва е, че правителството взима заеми в евро от частни кредитори, които купуват гръцки държавни ценни книги, за да плаща за стоки и проекти на немски/американски/чужди корпорации. Централната банка на Гърция няма контрол над валутата, в която тегли заеми, нито върху фискалната политика и не може да напечата местна валута, с която да върне кредитите. Единствените начини за връщане на кредитите са налагане на остеритет върху населението и приватизация или събиране на данъци от олигарси. Гръцките олигарси съхраняват състоянието си в чужди банки, за да е недостъпно за гръцката власт, понякога са клиенти на същите кредитори, които отпускат средства на правителството. С налагането на остеритет и приватизация, гръцката икономика се свива още повече и е още по-малко способна да произвежда и да изплаща заемите си.

За да складират някъде доларите си в резерви, централните банки купуват американски държавни облигации, захранвайки американския бюджет. Американският бюджет към този момент включва над 800 милиарда (на година) за военно-промишления комплекс на САЩ, който от своя страна се грижи за това никоя страна да не използва за резерви злато, евро или нещо различно от американски долари.
Тоест държавите са принудени да финансират американската военна машина.
“Принципът на външната политика на САЩ е, че те трябва да контролират всички други страни на Земята чрез долара. За да попречи на правителствата да правят всичко, което противоречи на глобалните интереси на САЩ. Този принцип наскоро беше изяснен от президента на САЩ Тръмп. Така че САЩ по принцип карат правителства като Русия и Китай да се „дедоларизират“. Също така за защита срещу агресията на САЩ и тяхната „икономика на финансовите балони“. Новата студена война, която се води в момента, по същество е финансова война.”
– Майкъл Хъдсън “Супер империализъм

Част 2 – Как се създават парите?


Стандартният метод, по който Банката на Англия създава резерви, е чрез това, което е известно като споразумение за продажба и обратно изкупуване (репо), което е подобно по концепция на обезпечен заем. По същество търговска банка продава дял от актив на централната банка (най-често държавни облигации) в замяна на резервите на централната банка, като същевременно се съгласява да изкупи обратно своя дял в споменатия актив за конкретна (по -висока) цена на конкретна (бъдеща) дата. Ако цената на обратно изкупуване е с 10% по -висока от покупната цена (т.е. с 10% по -висока от 10 000 британски лири = 11 000 британски лири), тогава „репо процентът“ се казва, че е 10%. Допълнителните 1 000 британски лири лихва не се появяват в нито един баланс, но когато са платени, се записват като приход (печалба) за Банката на Англия и разход (загуба) за търговската банка.
Как Федералният резерв създава пари?
“Федералният резерв създава пари чрез операции на открит пазар, т.е.купуване на ценни книжа на пазара с използване на нови пари или чрез създаване на банкови резерви, емитирани на търговски банки. След това банковите резерви се умножават чрез частично резервно банкиране, където банките могат да отпуснат част от депозитите, които имат под ръка.”

Да предположим, че разполагам с 1000лв. (получила съм от централната банка нови пари за ценна книга) и ги депозирам в търговска банка. Търговските банки могат да отпускат кредити над определен процент от резервите от централната банка, които държат като депозити. След моя депозит търговската банка има 1000лв резерви. 10% от тях е длъжна да съхранява и останалите може да отпуска като кредити. Тоест 900 лева от моите 1000 лева банката може да заеме на друг клиент. Клиентът получава 900лв, но след това решава да ги депозира в друга банка, която би могла да отпусне 810 от тях като заем на трети човек. Тоест от първоначалните 1000 лв. чрез фракционно банкиране парите в обращение се увеличават с кредитните пари, създадени от търговските банки при отпускането на кредити.
Върху почти всички пари в обращение са кредитни пари, върху които се плаща лихва на финансова институция, която ги създава чрез отпускане на кредит.

Част 3 – Дълг


Създаването на пари в глобалната финансова система е дълг. Ако всички си върнат дълга, парите ще изчезнат и няма да има средства нито за инвестиции, нито за заплати. Всички държави са длъжници, но как силните икономики печелят от слабите?

Positive Money

“Нашата парична система, основана на дълга, е пряко отговорна за световните войни за износ и дълговете на третия свят. За да се разбере необходимостта от износ, е необходимо да се разбере, че не съществува такова нещо като постоянно предлагане на пари в икономиката, а огромната част от парите в икономиката произхождат от заеми и са представени от съответстващ вътрешен дълг.

Когато се изнасят стоки, чуждестранните пари се връщат обратно в икономиката, но дългът, който стои зад тези пари, остава в чужбина, в страната на произход. Чрез износа парите, които са били взети назаем в друга държава (чужда страна, бизнес или потребител тегли заем, за да купува стоки, които се внасят от по-силна икономика – бел.ред.), се внасят в икономиката без дълг. Тези пари могат лесно да бъдат превърнати в национална валута чрез чуждестранните борси. Когато обаче се внасят стоки, парите, създадени в националната икономика, отиват в чужбина, но дългът, свързан с тези пари, остава в икономиката. Парите, които са били взети назаем, за да съществуват в националната икономика, са напуснали страната, но дългът остава.”


Понеже тези дългове не могат да се платят от по-слабата икономика, обикновено се плащат с приватизация. Купувачите най-често са корпоративни играчи от страните кредитори.

От друга страна, държавата износител, по-силната икономика печели пари, а не реални стоки.
Единствено страни като САЩ могат да си позволят да внасят повече стоки, да поддържат търговски дефицит, заради това че емитират резервната валута на света и да изнасят валута. Останалите държави (като Германия) получават ‘хартийки’ срещу стоки. А държави от Третия свят като България получават дълг и приватизация, като един от основните механизми за източване са “свободния пазар” на ЕС, доминиран от Германия и еврото, което се каним да приемем.

Блогът на Димитър Ангелов

“Quantitative Easing (количествено облекчаване) представлява принтиране на пари, чиято цел е стимулиране на икономиката. Създават се пари, които се вливат в пазара, и по този начин се увеличава потока на пари в обращение. Лихвените проценти падат, което пък води до по-ниски изисквания за „отдаване“ на тези пари чрез кредити, и така се насърчава да се взимат повече заеми. Увеличаването обаче на парите в обращение намалява тяхната стойност, което е и най-големият проблем. С други думи, това води до инфлация или хиперинфлация. Ето защо, пестенето на пари вече не е удачен вариант. Тези, които пестят и държат парите си в банка, всъщност губят от стойноста на парите си с всяка изминала година.”


Как работи QE

“През месец Март 2020 САЩ и Канада обявиха 0% изискване за required reserve, така че вече целият 1 милион долара от примера може да бъде отпуснат (принтиран) като кредит.
Както виждате от графиката, единственият начин, по който тези пари могат да се влеят в икономиката е чрез дълг (debt). Тоест, големи компании и корпорации ще вземат тези пари под формата на кредит и именно така те ще влязат в обращение. Предполага се, че тези новонапечатани средства ще подпомогнат икономиката, ще създадат нови работни места, ще увеличат производството и като цяло ще окажат положително влияние върху западащата обстановка.
Но така ли е наистина ?
Единственият начин, по който бондовете и другите закупени активи могат да се изплатят на US Treasury, е чрез данъци или инфлацията, която ще настъпи. Сигурно вече се досетихте кой ще плаща за всичко това. Точно така, това ще е обикновеният данъкоплатец.
С други думи, можем да заключим, че новопринтираните пари се усвояват от богатите (корпорации, големи компании и бизнеси) и се изплащат от бедните (обикновените работници и данъкоплатци). “

При следващ срив на финансовия балон (който според мен вече започна), ако почти заличената средна класа и долна класа позволят отново банките и корпорациите да бъдат спасени, можем да предположим, че ще сме в територия на хиперинфлация. Ако централните банки увеличат лихвите по кредити, за да овладеят инфлацията, както се очаква в началото на 2022г, могат да предизвикат финансов срив и дългова криза.

Част 4 – Дилема на Трифин

Дилемата на Трифин или парадоксът на Трифин е конфликтът на икономически интереси, който възниква между краткосрочните вътрешни и дългосрочните международни цели на държавите, чиито валути служат като световни резервни валути. Тази дилема е идентифицирана през 60-те години на ХХ в. от белгийско-американския икономист Робърт Трифин, който посочва, че страната, чиято валута, бидейки световна резервна валута, чуждите държави желаят да притежават, трябва да е готова да предостави на света допълнително количество от своята валута, за да задоволи световното търсене на тези валутни резерви, което води до търговски дефицит.

Използването на една национална валута, като щатския долар, като световна резервна валута води до напрежение между нейната национална и световна парична политика. Това се отразява в основни дисбаланси в платежния баланс по текущата сметка, тъй като някои цели изискват изтичане на долари от САЩ, а други – приток.

Дилемата на Трифин обикновено се цитира, за да се формулират проблемите, свързани с ролята на щатския долар като резервна валута в рамките на Бретън-Уудската система. Джон Мейнард Кейнс е предвидил тази трудност и се е застъпил за използването на световна резервна валута, наречена “Банкор”. Понастоящем СПТ (специални права на тираж) на МВФ са най-близкото нещо до предложения “Банкор“, но те не са приети достатъчно широко, за да заменят долара като световна резервна валута.


След финансовата криза от 2007-2008 г. управителят на Китайската народна банка посочи статута на резервната валута на щатския долар като фактор, допринесъл за глобалните дисбаланси в спестяванията и инвестициите, довели до кризата. По този начин дилемата на Трифин е свързана с хипотезата за глобалното пренасищане на спестяванията, тъй като ролята на долара като резервна валута задълбочава дефицита по текущата сметка на САЩ поради повишеното търсене на долари.

Поддържайки постоянни търговски дефицити с Китай или ЕС, САЩ отслабват икономическата си мощ, собствената производствена база. Но за да поддържат силна валута, способна да запази статута си на резерва, се нуждаят от силна икономика, в което се изразява парадоксът. През годините на нефтодолара, този парадокс се управлява от Пентагона, МВФ и Световната банка, които принуждават държавите да държат долари за резерви и да отварят пазари за американски компании.

Част 5 – Смяна на финансовата система

В статия на Гардиън от 31.01.2019г. Дейвид Адлер и Янис Варуфакис призовават МВФ и Световната банка да предприемат налагането на нова световна валута. Знаете, за да се спасим от “глобалното затопляне”. (6)
“Днес светът се нуждае, както и през 1944 г., от мащабна международна инвестиционна програма. Тогава човечеството се нуждаеше от възстановяване след смъртоносна световна война. Днес планетата плаче за зелен преход, който ще струва най-малко 8 трилиона долара годишно.

Откъде ще дойдат парите? Със сигурност не от стресираните бюджети на нашите държави.
Ето една идея: изградете нов Бретън Уудс и финансирайте Международната Зелена Нова Сделка, като просто мобилизирате спестяванията чрез съюза между обновената Световна банка и новия МВФ.
МВФ може да се превърне в емитент на цифрова валутна единица, в която са деноминирани всички международни плащания, държавите могат да запазят валутите си (които ще се движат свободно срещу единицата на МВФ), а фонд за благосъстояние може да бъде създаден чрез депозиране в него на валутни единици пропорционално на търговските дефицити и излишъци на всяка държава.”
Под“емитент на цифрова валутна единица, в която са деноминирани всички международни плащания” говорителите на финансовите елити, които контролират Международния валутен фонд, Дейвид Адлер и Янис Варуфакис имат предвид “специални права на тираж” (СПТ).

Според управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон Кристалина Георгиева:
“Днес сме изправени пред нов “момент” на Бретън Уудс.”
Призивът е споделен в реч от 15.10.2020г, озаглавена “Нов Бретън Уудс момент”.

Всички държави девалвират валутите си, за да се състои финансовият ресет. С обезценяването на фиатните валути и демонтирането на хегемонията на долара, ще настъпи ерата на цифровите валути, стабилните койнове и ‘зелената’ финансова система, която няма да контролира нефта, а всички ресурси на земята.
Токъни, които се въвеждат с големия финансов ресет и ще вървят на блокчейн (или съвместима база данни), която позволява проследяване на всички транзакции и на която ще могат да се изпълняват умни договори (тригери, програмен код върху блокчейн), са дигитални валути на централните банки (CBDC).

Това са ‘пари’, ‘кеш’, който ще може да бъде проследяван и ще може да бъде програмиран. Върху ‘електронния кеш’ ще могат да налагат отрицателни лихви, срок на годност, условия за харчене.

Само за 2020 година доларите, инжектирани в стоковите борси от Федералния резерв, са 25% от всички долари в обращение. Инжекциите държат борсите да не се сринат, докато инфраструктурата за преход към безкешово общество бъде завършена. Тази инфраструктура включва цифрова идентичност (която навлиза със ‘зелените паспорти’) и електронен портфейл за всеки от нас, където централните банки ще ни превеждат базовия доход.
Тези парични инжекции заедно с умишлено създадения недостиг на суровини и продукти, вече правят инфлация в стоки от първа необходимост, а след като балонът се спука, от него ще се разхвърчат много безполезни долари, които може би ще преминат в криптовалути и злато. И в нещо, което се нарича ‘екологични, социални и управленски аспекти’ (ESG), тоест компании, чиито дейности са съвместими с целите за устойчиво развитие на ООН, зад които стоят архитектите на Голямото зануляване – банки и корпорации. Вероятно хората ще предпочитат електронния ‘кеш’ на централните банки и частни ‘стабилни койнове’, защото банкноти и монети ще изгубят стойност, а банките ще предлагат помощ и базов доход само в новите валути.

Част 6 – Микромениджмънт и технокрация

В настоящата финансова система, централните банки могат да контролират лихвените проценти, с което влияят на паричното предлагане. Купувайки държавни облигации, централните банки увеличават парите от резерви в икономиката и по този начин и инфлацията. Когато продават държавни облигации, паричното предлагане се свива и инфлацията намалява. Тези регулации са макроикономически и засягат цялото общество. С въвеждането на електронни валути, централните банки ще могат да задават лихвените проценти на ниво физическо лице и да диференцират по произволен брой критерии и кредитен рейтинг. Ако аз имам нисък кредитен рейтинг, за мен банката може да наложи високи лихвени проценти или да бъда лишена от кредитиране. Системата за социален рейтинг по китайски модел, която се въвежда с ваксионационните паспорти, е пряко свързана с кредитен рейтинг, тоест поведението на хората онлайн или офлайн пряко влияе на финансовата оценка, с която банката решава дали да поощрява, да включи или да изключи този субект от финансови трансакции. Може да поощрява зелени продукти и зелено поведение, да налага лимит върху стоки и услуги, които счита за несъответващи на Целите за устойчиво развитие на ООН. С фалирането на малки и средни предприятия, за централните банки е много по-лесно да упражняват микромениджмънт върху производствените вериги, потреблението и ценообразуването.

В капиталистическите системи обикновено ценообразуването се определя от търсене и предлагане и пазарни отношения. В новата теханократска система ценообразуването, както и разпределението на ресурси ще се осъществява чрез внедряването на изкуствен интелект по веригата на целия производствен процес. От парите върху блокчейн, внедряването на блокчейн технологии за управление и проследяване на веригите за доставки до крайния потребител, при когото всяка трансакция ще се записва в блокчейн счетоводните книги на централните банки. По този начин една централизирана институция получава пълна информация за икономиката в реално време и може да оказва пряко влияние.

Ако България избере еврото, това, което българските граждани ще получат, е дигиталното евро, чрез което ЕЦБ ще менажира изцяло българската икономика. Навлизането на цифровите валути може да се стопира от осъзнатото и умишлено използване на банкноти от потребителите и избягването на безкешови плащания, но считам, че за нас би било много по-трудно да осуетим внедряването на цифровото евро, отколкото на цифров лев.

  1. Резервна валута е голямо количество валута, поддържана от централните банки и други големи финансови институции, за да се подготвят за инвестиции, транзакции и международни дългови задължения или да повлияят на вътрешния им курс. Голям процент от стоки, като злато и петрол, се определят в резервната валута, което кара други държави да съхраняват в запаси тази валута, за да плащат за тези стоки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.