Гладио и Кръгът на Пине

Източник: Ordo Ab Chao Operation Gladio

Превод: Албена Даракчиева

Операция Гладио

Le Cercle
Клоновете на американския фашизъм,такива като Партията за правата на националните държави, Лобито на свободата, Американската нацистка партия (ANP), Националната ренесансова партия (NRP), заедно с техните колеги в Европа, Азия и ислямския свят, включително WACL, Италианското социално движение (MSI) и Организацията “Armée secrète” (OAS) са част от по-широка глобална мрежа, оглавявана от известния нацистки командос и агент на ЦРУ по същото време Ото Скорцени, водещият архитект на Фашисткия Интернационал, който координира международна бригада от бивши нацисти чрез мрежата на ОДЕСА. До началото на 60-те години на миналия век връзките между Християндемократическия съюз (CDU) под управлението на Аденауер и германската тайна служба BND стават значително по-близки, като този факт ще стане известен едва години по-късно. [1] Райнхард Гелен също се ползва услугите на своя приятел Ото Скорцени. Според биографа на Скорцени, Инфийлд:
„От офиса му в Мадрид влиянието на Скорцени във Федерална република Германия е надлежно отбелязано от всеки един канцлер от Аденауер нататък, а правителството на Западна Германия се ползва от световната му слава и неговия опит като командос, за да възстанови престижа и властта на Германия в други части на света.“ [2]
През 1974 г. Лицио Гели – италиански финансист, служил като офицер за връзка между италианското правителство и нацистка Германия, бивш член на MSI и почетен майстор в мистериозната масонска ложа P2 – тайно се среща с рицаря на Малтийския орден Александър Хейг, бивш върховен главнокомандващ на НАТО, който междувременно става началник на кабинета на Белия дом на президента Никсън. Те се срещат в посолството на САЩ в Рим. След като завършва Уест Пойнт през 1947 г., Хейг служи като помощник на генерал Макартър в Токио до 1951 г. и работи с генерал Уилоуби. Докато е в Япония, Хейг се жени за дъщерята на генерал Алонзо Патрик Фокс, заместник-началник на щаба на Макартър. Получавайки благословията на Хенри Кисинджър, съветникът по националната сигурност на САЩ, Гели напуска срещата с обещание за продължителна финансова подкрепа за мрежата Гладио на ЦРУ и за нейния план за „вътрешна подривна дейност“. [3]
Кисинджър е член на Le Cercle, синархистката организация, основана от Антоан Пине през 1952-1954 г., година преди участието му в основаването на Билдербергската група. Le Cercle служи като организация-чадър на Фашисткия интернационал през по-голямата част от века. Le Cercle е описана като „международна дясна пропагандна група, която обединява служещи или пенсионирани служители от разузнаването и политици, поддържащи връзки с десни разузнавателни фракции от повечето страни в Европа“. [4] В Le Cercle са включени и бащите-основатели на Европейския съюз: Робърт Шуман и Жан Моне. Към германците и французите скоро се присъединяват членове на правителството на Италия, Белгия, Люксембург и Холандия – другите страни основателки на Европейската икономическа общност (ЕИО), създадена през 1957 г. с Римския договор. Сред видните политици, свързани с Le Cercle, са Джулио Андреоти, Мануел Фрага Ирибарне, Пол Ванден Бойнанц, Джон Ворстър, генерал Антонио де Спинола, Хенри Кисинджър, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън.
Le Cercle произлиза директно от Mouvement synarchique d'empire (MSE), конспиративно движение, което е скрито зад режима на Виши. Майкъл Сордет, в „Тайната лига на монополистичния капитализъм“, публикуван в академичния швейцарски Schweiner Annalen, описва синархистите като „представители на международните високи финанси“, които не само са спомогнали за налагането на фашизма на власт в Германия и за подбуждането на Втората световна война, но и са допринесли за поражението на Франция и възхода на Вишиския режим на Петен. Сордет съобщава, че първоначалните промоутъри на MSE са седем, трима от които са идентифицирани като барон Лео де Нерво, Максим Ренодин, финансист, известен с това, че представлява международните католически интереси и Жан Кутро, приятел на Олдъс Хъксли. Барон де Нерво пък е приятел на бившия френски министър-председател Антоан Пине, които заедно съдействат за основаването на скандалната Билдербергска група с Джоузеф Ретингер и бившия офицер от СС, принц Бернхард от Холандия. [5]
През 1952-1953 г. Конрад Аденауер, канцлер на Западна Германия, съвместно с Франц Йозеф Щраус, виден баварски политик и федерален министър, действат като съоснователи на Cercle. Пинай и Аденауер, първите председатели, пък назначават бившия член на Cagoule и SDECE и BND, агентът Жан Виолет, който основа Le Cercle. [6] Известно е, че Пине си е сътрудничил с Реймънд Абелио, ръководител на Mouvement Social Révolutionnaire (MSR), организацията наследник на La Cagoule, член на GRECE и един от основните сътрудници на забуления в митове Орден на Сион. [7] Пине е заместник-председател на Международния комитет за защита на християнската цивилизация (CIDCC), която до голяма степен се явява френска организация, създадена през 1948 г., с първи президент белгиецът Пол Ван Зеланд. Следващата среща на президиума на CIDCC се провежда в Париж през декември 1962 г., като тя за първи път включва и американски представител, който е член на ASC и Shickshinny, рицарят на Малтийския орден, генерал-майор Чарлз Уилоуби. Малко по-рано през 1962 г. Уилоуби основава американска секция на CIDCC, която се финансира от близкия сътрудник на Уилоуби, Х.Л.Хънт. [8]
Като покровител на Вайълет, рицарят на Малтийския орден, Ото фон Хабсбург, е избран за вицепрезидент на Паневропейския съюз през 1957 г. и става негов международен президент през 1973 г., след смъртта на Куденхов. [9] Пинай и Вайълет са твърди поддръжници на Opus Dei, а Ото фон Хабсбург е неиният кандидат за монарха, който да управлява обединената католическа Европа. Социолозите Питър Бергер и Самюел Хънтингтън предполагат, че Opus Dei е замесен в „умишлен опит за изграждане на алтернативна модерност“, такава, която като включва елементи от съвременната култура, в същото време остава твърдо лоялна на католическите традиции. [10] Opus Dei, по обяснението на Бети Клермон е:
„... официална институция на Католическата църква, на върха, на която стои тайно общество от международни банкери, финансисти, бизнесмени и техните поддръжници. Тяхната цел е същата, каквато имат и другите плутократи – постигане на неограничена власт – с тази разлика, че те използват влиянието на Католическата църква и нейната световна мрежа от институции, освободени както от данъци, така и от всякакви изисквания за финансова отчетност, с мисията да подпомагат десните партии и правителства.“ [11]
Джонатан Маршал, който пише за списание Lobster Magazine , свидетелства за това, че Opus Dei повлияват на Робърт Шуман, на Антоан Пине и на Пол Бодоан, който е бивш президент на Banque de L'Indochine и външен министър на Виши. [12] Бодоин, основна фигура в Opus Dei, е разпознат и като един от първите членове на MSE. [13] Според Адриан Хани, „Християндемократическият и най-често католически произход на неговите ранни членове оставя дългогодишен отпечатък върху идентичността на Le Cercle, афинитет, който намира отражение в големия брой членове на Opus Dei и рицари на Малтийския орден, които откриваме в редиците на Le Cercle.” [14] Министър-председателят на Италия и рицарят на Малта Джулио е добър приятел на Гели, чиято масонска ложа P2 поддържа широки връзки с Opus Dei. [15] Робърт Шуман също е член на Opus Dei. [16] До 1984 г. Opus Dei се превръща в предприятие на стойност 3 милиарда долара, което контролира шестстотин вестника, петдесет и две радиа и телевизионни станции, дванадесет филмови компании и тридесет и осем новинарски агенции. Сред известните американци, които се присъединяват към движението, влизат директора на ЦРУ Уилям Кейси, Уилям Саймън от Citicorp, Франсис X. Станкард от Чейс Манхатън и Сарджент Шрайвър, бивш кандидат на за вицепрезидент на демократическата партия.
Разузнавателната общност е представена от началника на SIS от 1978-82 г. Артър „Дики“ Франкс, ръководителя на отдела за SIS Никълъс Елиът, директора на ЦРУ Уилям Колби, началника на швейцарското военно разузнаване полковник Бота, началника на SDECE от 1970-81 г., Александър де Маренчес, съосновател на Le Cercle, който поема управлението на организацията от Антоан Пине и Жан Виолет, който работи за SDECE от 1957-70 г. Членът на Le Cercle Алън Кларк, британски консервативен депутат и близък приятел на бившия председател на Le Cercle Джонатан Ейткенс, заявява в дневниците си, че тайната група е финансирана от ЦРУ. [17] Джон Е. Луис пише в книгата си The Mammoth Book of Cover-Ups , че Le Cercle е финансиран, наред с другите си източници, от ЦРУ заради своята „войнствена антилява политика, като чрез нея воюват срещу враговете им дори в по-голяма степен от самите тях“. [18] Изтекли документи предполагат, че дейностите на Le Cercle включват политическа подривна дейност, тероризъм в стил „Гладио“ под фалшив флаг, убийства и търговия с оръжие.
През 1969 г. основаната френско-германска ос на Le Cercle е отслабена, тъй като политическата вълна обръща своята посока в Европа. Вили Бранд от Социалдемократическата партия става канцлер на Германия, а генерал дьо Гол губи властта си във Франция. Новият климат принуждава Le Cercle да се преоткрие и да се разшири, за да включи консервативните лидери от Испания, Португалия, Швейцария, Великобритания и Съединените щати. [19] През 70-те години на миналия век Le Cercle става атлантическа организация, която си поставя за цел да създаде силен съюз между Европа и Съединените щати. По този начин много високопоставени американци започват да посещават срещите на Le Cercle, - такива като Нелсън Рокфелер, Хенри Кисинджър, директорите на ЦРУ, рицари на Малтийския орден, Бил Кейси и Уилям Колби, последният от които е и член на Opus Dei. [20] 
Кейси, бивш член на OSS, е тясно свързан със заговорниците от Black Eagle Fund. Кейси е служител на Джон Синглауб през Първата световна война, докато Пол Хелиуел е пряк началник на Синглауб. Според Стърлинг и Пеги Сийгрейв, автори на Gold Warriors , „Това постави Кейси в позицията на човек, запознат от близо с Black Eagle Trust, като един източник дори настоява, че финансовите умения на Кейси го правят един от ключовите играчи, които заедно с Пол Хелиуел и Едуин Поли, прилагат Black Eagle Trust под ръководството на Робърт Б. Андерсън и Джон Дж. Макклой.“ [21] Кейси е също близък приятел на Алън Дълес и Джон Фостър Дълес, работи с Рей Клайн и се замесва с Едуард Лансдейл в търсенето за съкровището на Златната лилия. Клайн е началник на отдела на ЦРУ в Тайпе от 1958 до 1962 г. През този период той също служи като канал за финансова и логистична подкрепа на учредителното събрание на WACL през 1958 г. Клайн ще стане заместник-директор на разузнаването на ЦРУ от 1962 до 1966 г. а, след като се оттегля от ЦРУ през 1969 г., ще служи като директор на Бюрото за разузнавателна дейност и изследвания (INR) към Държавния департамент, където допринеся за преврата срещу Алиенде през 1973 г.
Le Cercle има широк спектър от контакти с десните разузнавателни и пропагандни агенции, включително със Световната антикомунистическа лига (WACL), Heritage Foundation, Western Goals, Института за изучаване на конфликтите (ISC), Freedom Association, Interdoc, Билдербергската група, Института Джонатан, P2, Opus Dei, Moonies front CAUSA, IGFM (Международното дружество за човешки права) и Resistance International. Сред контактите на разузнаването на Le Cercle са бивши оперативни служители на американските ЦРУ, DIA, INR; на британските MI5, MI6; френската SDECE, на германските BND, BfV и MAD, на холандската BVD, на белгийските Sûreté de l'Etat, SDRA и PIO; на южноафриканската апартейдна BOSS, както и на швейцарските и саудитските разузнавателни служби. [22] Le Cercle поддържа много тесни връзки с WACL. Много групи вземат участие в WACL, включително Църквата на обединението, известна още като Moonies, основана от Сун Мюнг Мун, рицар на Малтийския орден, самопровъзгласил се за „месия“ и основател на консервативния вестник Washington Times . През 1964 г. Мун основава Корейската фондация за култура и свобода, агенция за публична дипломация, която промотира интересите на Южна Корея и спонсорира Радио Свободна Азия. Бившите президенти на САЩ Труман, Айзенхауер и Никсън са били почетни президенти или директори в различни периоди. [23]
Le Cercle включва също Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Уилям А. Уилсън, приятел на Рейгън и рицар на Малтийския орден, е назначен за първи посланик на Светия престол, за да служи като лична връзка на Рейгън с Le Cercle. [24] На среща на Le Cercle през юни 1980 г. „вниманието е насочено към американските президентски избори, които трябва да доведат Рейгън на власт“. Протоколите от срещата също така съобщават, че е осъществен положителен контакт и с Джордж Буш-старши. [25] Le Cercle дори е обвиняван за смъртта на лейди Даяна, чиято кампания срещу противопехотните мини би попречила на договорите им за отбрана. [26]
 
Propaganda Due 
Масонската ложа P2, или Propaganda Due , e дълбоко замесена в Стратегията на напрежението и нейнaта Операция Гладио. [27] Придържайки се към фашистката идеология, P2 се оглавява от Лисио Гели, бивш член на MSI, известен като „кукловодът“. [28] Гели е член на масонската ложа Мемфис-Мисраим, синархисткият клон на масонството, преди присъединяването му към P2. По време на войната Гели е член на прословутите „черноризци“ на Мусолини, а по-късно действа и като офицер за връзка към SS дивизията „Херман Гьоринг“. Гели също се бие за Франко с черноризците на Мусолини и в края на Втората световна война е арестуван и е изправен пред опасността от възможна екзекуция, но се спява, след като се присъединява към Корпуса за контраразузнаване на армията на САЩ. [29] 
P2 работи незаконно, в противоречие с италианската конституция, забраняваща тайните ложи и членството на държавни служители в тайни членски организации. P2 работи под юрисдикцията на Великия Ориент на Италия от 1945 до 1976 г. като псевдомасонска или „черна“ или „тайна“ ложа. Големият Ориент на Италия е основан през 1805 г., като Гарибалди и Мадини са били негови Велики майстори. [30] Според Джон Майкъл Гриър,„Енциклопедия на тайните общества на елемента“ , P2 е „учебникарски пример“ за опит за установяване на синархия, тъй като обединява политиците, католическата църква и контролираната от мафията икономика, свързана с необлагаемата продажба на наркотици, гарантирана от исторически фалшифицираната забрана на психотропните вещества. [31] Заедно с мафията, за която също се твърди, че е основана от Мацини [32], P2 включва Opus Dei в скандалите на Banco Ambrosiano и Института за религиозни произведения (IOR), обикновено наричан Ватиканската банка. [33]
Като ръководител на P2, Гели става главен посредник между ЦРУ и SID. [34] През 1969 г. Гели развива тесни връзки с генерал Александър Хейг, който тогава е бил помощник на съветника по националната сигурност Хенри Кисинджър. Както потвърждава вътрешен доклад на италианското антитерористично звено, именно Тед Шакли, основател на тайния екип, а след това директор на всички тайни операции на ЦРУ в Италия през 70-те години, е този, който запозна Гели с Хейг. Връзките между американските и италианските масони са установени чрез дейността на Франк Джилиоти, агент на OSS с тесни връзки със сицилианската мафия. Gigliotti лично вербува Гели и го инструктира да създаде антикомунистическо паралелно правителство в Италия в тясно сътрудничество с отдела на ЦРУ в Рим. [35] Гели и Хейг са обединени като членове на Малтийския орден, който от своя страна има тесни връзки с ЦРУ. P2 понякога се определя като „държава в държавата“ или „правителство в сянка“. По време на едно разследване на измама, при претърсване на вилата на Гели е открит списък с 953 членове на P2. В кодирания списък се споменават трима министри от кабинета, тридесет генерала, осем адмирали, включително ръководителите на въоръжените сили, ръководителите на две разузнавателни служби, както и цивилният сътрудник на разузнаването, 43 депутати, полицейските началници на четирите основни града на Италия, кметовете на Бреша и Павия и редакторът на влиятелния милански всекидневник Corriere della Sera . [36] P2 включва и евентуалния бъдещ премиер Силвио Берлускони. [37] 
 Стратегия на напрежението
Името „Гладио“ произлиза от късия меч, използван от римските легионери, в съответствие с увлечението на италианските фашисти по римското езичество, което е вдъхновено от Евола. Гладио са част от международна мрежа от фашистки главорези, координирани от ЦРУ, МИ6 и НАТО, известни като „задържащи се“ звена, с предполагаема цел да се противопоставят на съветската инвазия отвътре. Вместо това те са използвани главно за извършване на насилствени терористични актове, които са фалшиво приписвани на комунистически групи, за да подкопаят влиянието на комунизма в различни части на Европа. Кодовото наименование на подразделенията на НАТО в Европа е операция „Гладио“, понякога наричана „Супер НАТО“.
Първоначално операцията „Гладио“ е кодифицирана под чадъра на Тайния координационен комитет на Върховния щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE), военното подразделение на НАТО, управлява се от тайните служби и в самото начало се финансира от ЦРУ. В допълнение към ЦРУ, те също действат под патронажа на MI6 и мафията, като се съставляват от множество бивши нацисти и други неофашистки терористи. Според американския журналист Артър Роуз, в Северноатлантическия договор съществува тайна клауза, която изисква от страните кандидатки, преди да се присъединят към НАТО, да създадат тайни граждански кадри, контролирани от съответните служби за сигурност на страната, готови да елиминират комунистическите клетки по време на всяка национална извънредна ситуация. [38] 
Претекстът за участието на САЩ в Стратегията за напрежение на Гладио е разкрит в документ на Пентагона, озаглавен Field Manual FM 30-31B , в който се описва подробно методологията за започване на терористични атаки при нациите, които „не реагират достатъчно ефективно“ срещу „комунистическата подривна дейност“. В наръчника се посочва, че особено обезпокоително се оказва, когато левите групи се „откажат от употребата на сила“ и прегърнат демократичния процес. Именно тогава „разузнаването на американската армия трябва да разполага със средства за започване на специални операции, които да убедят правителствата на приемащата страна и общественото мнение в реалността на опасността от бунтовниците“. [39]
Различните мрежи, които оставят зад гърба си, съставени от бивши нацисти и други фашисти с различни идеологически окраски, служат като ударни войски на тайната война на Америка срещу комунизма, които такива са отговорни за голяма част от бруталността, извършвана от различни диктаторски режими по света. В Германия те са фокусирани към Gehlen Org, като също така участват в  редиците на „плъховете“ на ОДЕСА. Във Франция отрядът е наречен „Glaive“, отново кръстен на гладиаторски меч. Австрийската част е наречена „Schwert“, което също означава меч. В Турция те са известни като Контрапартизани, а в Гърция като „Овча кожа“. Шведското подразделение се наричаше „Свеаборг“. В Швейцария са под името P26. Други звена в Белгия, Испания, Португалия, Германия, Норвегия, Люксембург, Дания и Холандия остават неназовани. В Обединеното кралство отделът е известен просто като „Stay-behind“. [40]
Денят на чакала (1971)
През 1947 г. министърът на вътрешните работи Едуар Депре разкрива съществуването на тайна Stay-behind армия, която се намира във Франция pod кодово име „Plan Bleu“. На следващата година Тайният комитет на Western Union (WUCC) се съюзява с НАТО, за да координира тайната неортодоксална война. Мрежата е подкрепена от елементи на SDECE и има военната подкрепа на 11-та шокова полкова част, от която се отделя и става част от Организацията на секретната армия (OAS). [41] OAS се опитва да предотврати постигането на независимост от Алжир чрез актове на саботаж и убийства както във Франция, така и във френско - алжирските територии. Това включва няколко опита за убийство на президента Шарл дьо Гол, като единият от тях е описан в измислената версия, пресъздадена в книгата на Фредерик Форсайт от 1971 г. „Денят на чакала “ и в едноименния филм от 1973 г.
В Италия, където е известна като Gladio, мрежата Stay-behind е отговорна за прословутата „Стратегия на напрежението“ през 70-те години на миналия век, чиято главна цел е дестабилизирането на страната. [42] Целта на Стратегията на напрежението е да дискредитира политическата левица, тъй като Италианската комунистическа партия (PCI) е много близо до влизането в правителството. Членът на Le Cercle и главен оператор на Гладио Стефано Деле Чиайе е главен организатор на три от най-скандалните инцидента от Стратегията на напрежението, бомбата от 1969 г. на препълнения площад Фонтана в Милано (16 смъртни случая, 90 ранени)-опита за преврат през 1970 г., наречен „Черният принц“ на принц Валерио Боргезе (който пише въведение към „ Мъжете сред руините “ на Евола ) и бомбардировката на гара Болоня на 2 август 1980 г. (85 смъртни случая, 200 ранени).
Пино Раути, един от най-близките ученици на Евола, който служи е и редактор на неговото списание Imperium , както и някои други се откъсват от MSI през 1956 г. и основават Ordine Nuovo , докато Стефано Деле Чиайе, приятел на Лисио Гели, основава Avanguardia Nazionale (“Национален авангард“). Докато се крие след една поредна атака, Раути се среща с основателя на GRECE Ален дьо Беноа. [43] Членът на GRECE Жан-Франсоа Тириарт също е свързан с Ordine Nuovo и Avanguardia Nazionale . [44] Jeune Europe на Thiriart тренира с членове на Ordine Nuovo и OAS. [45]
Според един лидер на Ordine Nuovo , свързан с Гладио, „нашата работа от 1953 г. е да транспонираме учението на Евола в преки политически действия“. [46] Както се посочва в клетвените показания на агента на Гладио Винченцо Винчигера, бивш член на Avanguardia Nazionale и Ordine Nuovo , който в момента излежава доживотна присъда за убийството на трима полицаи чрез кола-бомба в Петеано през 1972 г., и който цитира Евола и Генон в оправдание за действията си:
„Трябва да атакувате цивилни, хора, жени, деца, невинни хора, непознати хора, които нямат никаква връзка с никоя политическа игра. Причината е доста проста. Те трябва да принудят тези хора, италианската общественост, да се обърнат към държавата, за да поискат по-голяма сигурност. Това е политическата логика, която стои зад всичките кланета и бомбардировки, които остават ненаказани, защото държавата не може да се осъди или да се обяви за отговорна за случилото се.“ [47]
 Avanguardia Nazionale е финансирана от Карло Песенти, виден индустриалец и банкер, близък приятел на Пине и основен източник на средства за Le Cercle към началото на 70-те години. [48] В своята автобиография Дейвид Рокфелер заявява, че за първи път е научил за Le Cercle през октомври 1967 г., когато той и Хенри Кисинджър са поканени да се присъединят от Песенти. [49] Песенти също така финансира Academie Européenne des Sciences Politiques (AESP), чийто основател е Флоримон Даман, който представлява белгийския край на почти всички международни десни мрежи, такива като Паневропейския съюз (PEU), Centre Européen de Documentation et d'Information (CEDI) и Световната антикомунистическа лига (WACL). CEDI е транснационалната католическа мрежа, създадена от Ото фон Хабсбург през 1949 г. с Алфредо Санчес Бела, испанския посланик в Рим при Франко през 60-те години на миналия век, по-късно член на Cercle и поклонник на Opus Dei. [50] Брат му е ръководител на Opus Dei в Испания. CEDI има тесни връзки с BND. [51] Даман е близък сътрудник на Ото фон Хабсбург поне от 1962 г., когато е бил секретар на белгийската секция PEU.
Тясно свързан с CEDI и AESP е Беноа дьо Бонвоазен, наричан „Черният барон“, прословутият покровител на белгийския фашизъм и ключова фигура на Фашисткия интернационал. [52] Бащата на Дьо Бонвоазен, Пиер дьо Бонвоазен, е един от първоначалните членове-основатели на Билдербергската група. Беноа също е близък с ерцхерцог Ото фон Хабсбург, Жан Виолет, Антоан Пине и Дейвид Рокфелер. [53] Дьо Бонвоазен контролира Службата за обществена информация (PIO), противоречива военна контра-подривна и пропагандна единица на белгийското министерство на отбраната, основана през 1974 г. Другата официална мисия на PIO е да разобличава съветската дезинформация в медиите, до голяма степен чрез публикуването на рецензията на пресата, наречена Inforep . През 1978 г. PIO е разпуснато от Генералния щаб на армията заради връзките си с крайната десница.
Дьо Бонвоазен също е тясно свързан с Деле Чиайе. През 1975 г. дьо Бонвоазен е домакин на събирането на европейски фашисти в замъка си в Мезере, на което присъстват ръководителите на Ордин Нуово , MSI, Националния фронт, Фуерца Нуева и френските сили Nouvelles . [54] По-късно PIO прави връзка чрез белгийската парламентарна комисия за специални разследвания с белгийската част от операцията Гладио. [55] През 1978 г. PIO е разпуснато от Генералния щаб на армията заради връзките си с крайната десница.
P2 също е замесена в отвличането и убийството на Алдо Моро през 1978 г. от Червените бригади, просъветска терористична група. [56] Признавайки нарастващата им подкрепа за Италианската комунистическа партия (PCI), Моро иска да постигне споразумение с тях и да предложи на техните лидери постове в кабинета в нова центристка управляваща партия. По време на срещата на Моро с Хенри Кисинджър се казва, че подобен ход ще се разглежда от американците като „дълбоко опасен и погрешен“. На по-късна среща с неназован служител от разузнаването на Моро е казано, че трябва да се откаже от всякаква идея за сътрудничество с комунистите „или ще плати скъпо за това“ и че „групи в периферията на официалните тайни служби може да бъдат въведени в действие ” ако не се откаже от плановете си. [57] Друга теория предполага, че Червените бригади са били инфилтрирани от ЦРУ или Гладио. [58] Червените бригади, или Brigate Rosse на италиански, също са били едновременно инфилтрирани от Мосад от 1974 г. [59] 
 
Ватиканска банка
Джели е замесен в повечето скандали в Италия през последните три десетилетия на ХХ век. P2 е поставен извън закона и разпуснат през 1981 г. след скандала с Banco Ambrosiano, който пък е свързан с мафията и банката на Ватикана. Карло Песенти е най-старшият от триото финансови поддръжници на Ватикана, като вицепрезидент на Banco Ambrosiano, когато тя се разпадна през 1982 г. Другите двама са Микеле Синдона и Роберто Калви, като и двамата са членове на черната масонска ложа, известна като Propaganda Due , или P2, която пък е във връзка с с Le Cercle и десните елементи във Ватикана.
Когато Гели има нужда от допълнителни средства за подкрепа на P2 и Операция Гладио, той се обръща към члена на P2 Роберто Калви, председател на Banco Ambrosiano, най-голямата неправителствена банка в Италия. Калви започва незаконно да сифонира пари от своята банка, използвайки банката на Ватикана, Istituto per de Religione (IOR), за да ги изпира. По този начин Калви фалира банката си в процеса, което го превръща в един от най-големите политически скандали в съвременна Италия. Източник на трайни противоречия, неговата масонско-символична смърт чрез обесване под моста Блекфрайърс близо до Лондонското сити, първо е обявена за самоубийство, преди да бъде повторно разследвана под натиска на семейството на Калви.
Наставник на Калви е Микеле Синдона, сицилианският банкер, който използва връзките си с Ватиканската банка, за да извлече милиони долари от инвеститорите. Синдона изглежда има „директна линия до Белия дом на [Никсън]“. [60] Според Пени Лерну, „тълпата на P-2 получава пари от отвличанията на заможни бизнесмени в Европа и от трафика на наркотици в Южна Америка. Банката на Синдона пере парите на прословутите [италиански] мафиотски похитители на Анонима Секестри, които пък работят с... Ордин Нуово . [61]
Синдона е избран от папа Павел VI да служи като финансов съветник на Ватикана. Известен в банковите кръгове като „Акулата“, Синдона е член на масонската ложа P2 и има ясни връзки със сицилианската мафия. [62] До 1957 г. Синдона е избран от семейство Гамбино да управлява печалбите им от продажбите на хероин. До 1970 г. той е най-успешният данъчен адвокат и най-влиятелният банкер в Италия. Неговите политически контакти включват Малтийския рицар Джулио Андреоти, който е министър-председател на Италия, замесен в много от скандалите, които разтърсват Италия по време на мандата му от 1989 до 1992 г., както и Ричард Никсън, а чрез членството си в P2 той поддържа тесни връзки с южноамерикански диктатори. Той също така успява да установи интимни контакти с банките Хамброс от Лондон, Ротшилд от Париж и Continental от Чикаго. [63]
На 2 август 1979 г., когато е обвинен, Микеле Синдона изчезва и се смята, че е  отвлечена от леви терористи. Той се появява отново на 16 октомври 1979 г., а по-късно е осъден за банкова измама и осъден на 25 години затвор от съд в САЩ. Италианските разследвания на Синдона довеждат до Лицио Джели. В писмо от 1 септември 1981 г., в което Синдона моли президента Рейгън за президентско помилване, той напомня на Рейгън, че е служил като централна фигура в „западната антикомунистическа борба“ и е закупил Rome Daily American от името на ЦРУ, „за да не попадне в ръцете на левицата“. Освен това Синдона напомня на Рейгън, че е работил с Греъм Мартин, американския посланик в Италия, за създаване на медиен център с цел производство на антикомунистическа пропаганда. В резултат на това P2 получи контрол над Corriere della Sera , водещият италиански ежедневник, и цялата издателска група Rizzoli. [64]
Папа Павел VI
Мнозина смятат, че наследникът на папа Павел VI, папа Йоан Павел I, който починал през 1978 г., само 33 дни след избирането му, е убит, защото е искал да прекъсне връзките между Banco Ambrosiano и Ватикана. [65] Основното твърдение в книгата на Дейвид Ялоп от 1984 г. „В името на Бога“ е, че когато тялото на папата е открито, изкривената му ръка стискала лист хартия, който по-късно е унищожен, тъй като в него са посочени имената на високопоставените членове на курията, които са масони и други, участвали в множество корупционни скандали и пране на мафиотски пари от наркотици. Като възможен съучастник Ялоп посочва Пол Марцинкус, ръководител на банката на Ватикана, който от своя страна е свързан с председателя на Амброзиано, финансиста Роберто Калви.
Теологът абат Жорж дьо Нант, основател на традиционалистката Католическа лига за католическа контрареформация, прекарва години в повдигането на обвинение срещу Ватикана за убийство, събирайки изявления от хора, които познават папата преди и след избирането му. Дьо Нант критикува Втория ватикански събор за насърчаването на икуменизма и обвинява папа Павел VI в ерес и в превръщането на Църквата в движение за напредък на демокрацията, система на управление, която Дьо Нант ненавижда. Писанията на Дьо Нант се впускат в подробности за банките и за предполагаемото разкритие от Йоан Павел I на редица свещеници масони във Ватикана, заедно с редицата предложени от него реформи, сред които и преклонение към Дева Мария от Фатима. [66]
 
Aginter Press
Деле Чиайе е участвал в Aginter Press, основана в Португалия през 1966 г., фронтова организация, режисирана от капитан Ив Герен-Серак, ветеран от OAS и близък приятел на Даман. [67] В интервю от 1974 г. ключовият италиански представител на Aginter Press, Гуидо Джанетини, намеква за контактите между AESP и международната фашистка контактна мрежа на Aginter Press, Ordre et Tradition , международна фашистка контактна мрежа с тайно паравоенно крило, Организацията Armée contre le Communisme International (OACI), създадена от Герен-Серак и Ото Скорцени. [68] Операциите на Aginter в пресата са предназначени да допринесат за „Стратегията на напрежението“, обучавайки членовете си в техники за тайни действия, включително бомбардировки, убийства, подривна дейност, проникване и борба с бунтовниците. Идеята, обяснява Стюарт Кристи, е била „да се доведат, поради работническата и лявата активност, такива социални смущения и несигурност, че населението да подкрепи установяването на правителство със силна ръка, обещано да възстанови „реда““. [69] Според доклад на португалската разузнавателна служба след 1974 г., Aginter Press осигурява прикритие на бюро за шпионаж, управлявано от португалската тайна полиция, а чрез тях ЦРУ и западногерманската BND или Gehlen Organisation. [70]
През 1970 г. Скорцени създава Paladin Group, уж легитимна консултантска компания за сигурност, но истинската цел на групата е да набира и управлява наемници за десни режими по целия свят. Операцията на Скорцени е базирана в Албуфера, Испания, и е настанена в същата сграда като испанската разузнавателна агенция SCOE, която също е офис на ЦРУ. [71] Предназначението на Паладин е да служи като военна ръка на антикомунистическата борба по време на Студената война. В допълнение към наемането на много бивши членове на SS, групата също така набира членове от редиците на различни десни и националистически организации, включително OAS, Голистката милиция SAC (Служба за граждански действия ) и Френския чуждестранен легион.
Прикритието на групата е мадридска експортно-импортна фирма MC Inc., управлявана от д-р Герхард фон Шуберт, бивш член на министерството на пропагандата на Йозеф Гьобелс. [72] След войната фон Шуберт е съветник по сигурността на диктатурата на Перон в Аржентина, а след това и главен агент в изгражданата от Скорцени организация на египетските служби за сигурност в стил Гестапо при президента на Египет Гамал Насър. [73] Под неговото ръководство Паладин оказва подкрепа на Народния фронт за освобождение на Палестина – външни операции (PFLP-EO), терористична организация, ръководена от Уади Хадад. Другите клиенти на Paladin Group са Южноафриканското бюро за държавна сигурност и Муамар ал Кадафи. Те също така са работили за гръцката военна хунта от 1967–1974 г. и за испанското генерално управление де Сегуридад , което вербува някои оперативни служители на Паладин с цел да водят тайна война срещу баските сепаратисти.
Паладинът на Ото Скорцени наема услугите на Деле Чиайе, чийто лидерски качества са незабавно признати от Скорцени, който го взема под крилото си като свое протеже. [74] Скорцени е нает от тайната служба на Франко като „консултант по сигурността“ и наема Деле Чиайе, за да атакува противниците на Франко както в Испания, така и в чужбина. С идването на новия режим в Испания неофашистките групи, които преди това са домакини на Франко, престават да бъдат добре дошли и много от тях бягат в Южна Америка и по-специално в Чили и Аржентина на Пиночет.
Оригиналната пронацистка мрежа в Латинска Америка, поддържана от Скорцени, героят на Луфтвафе Ханс Улрих Рудел, бившият служител на Гьобелс Йоханес фон Леерс и Клаус Барби, е била създадена в края на шейсетте години от новобранци на директора на Aginter Press Ив Герен-Серак и неговата мрежа на изгнаниците от ОАС. Aginter Press също е била спонсорирана от WACL. Когато  Деле Чиайе е бил попитан дали някога е бил член на WACL, той отговорил, че не е, защото вярва, че WACL „работи като фронт на ЦРУ“. [75] По време на изслушване през 1997 г. пред Комисията по тероризма, Чиайе говори за WACL и за „черен фашистки интернационал“, като и за надеждите си за създаване на условия за „международна революция“. [76] 
 
Операция Кондор
WACL също стоят зад ескадроните на смъртта в Южна Америка и зад лигата на членовете на P2 от Операция Кондор. Връзките между легалните политически организации, ескадроните на смъртта, ASC и WACL могат да бъдат намерени в няколко страни, включително в Ел Салвадор, Гватемала и Аржентина. Такъв е случаят през 70-те години на миналия век с Аржентинския антикомунистически алианс (AAA), основан от приятел на Гели, член на P2, Хосе Лопес Рега. Това е организация за десни убийства, терор и пропаганда, чиято дейност е координирана от военния режим. Тя също така е и аржентинският клон на WACL. [77]
Мрежата Gladio се разпростира до Южна Америка, където осигурява бруталните дейности на операция „Кондор“ за защита на американските икономически интереси и укрепването на тяхната неолиберална програма. Според Пол. Л. Уилямс, Операция Кондор, създадена за потискане на комунистическото влияние в Южна Америка, започва в началото на 70-те години на миналия век, когато Opus Dei получава подкрепата на чилийски епископи за свалянето на демократично избраното правителство на президента Салвадор Алиенде. Тъй като Opus Dei е с яростна антикомунистическа насоченост, ЦРУ започва да насочва милиони, за да попречи на разрастването на теологията на освобождението в Латинска Америка, която извежда на преден план загрижеността за освобождаването на потиснатите. През 1971 г. ЦРУ вече е започнало да пренасочва милиони долари към Чилийския институт за общи изследвания (IGS), мозъчния тръст на Opus Dei, за планирането на революцията. [78]  В правителството на диктатора Аугусто Пиночет Опус Дей е била представена от Ернан Кубийос, член на Opus Dei и външен министър на Пиночет. [79] 
Opus Dei работи в тясно сътрудничество с организации, финансирани от ЦРУ, такива като „Отечество и свобода“, които впоследствие се превръщат в чилийската тайна полиция, Direccion de Inteligencia Nacional (DINA). [80] Официално стартирана през 1975 г. на среща в Сантяго, Чили, от шефа на политическата полиция, чилийската тайна полиция, DINA и представители на ЦРУ, Condor е тайна операция, при която десните диктатури на Латинска Америка обединяват „услугите“ си срещу активистите и прогресивните противници на военните режими. [81] Целта на операция „Кондор“ е изкореняването на „марксистката подривна дейност и терористична дейност“, с цел да се премахнат основните пречки пред неолибералната икономическа политика, която Вашингтон се опитва да наложи на Латинска Америка, в сговор със Световната банка и МВФ. [82] Основни членове на Кондор са правителствата в Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, Боливия и Бразилия. Съединените щати предоставят подкрепа, като Еквадор и Перу се присъединияват по-късно в по-периферни роли.
Деле Чиайе и Paladin Group на Скорцени имат принос чрез персонала AAA на Rega, организация, която е замесена в Мръсната война на страната от 1973 до 1981 г. [83] Рега е била известна като El Brujo (Warlock) и аржентинската Evola. [84] Като доказателство за дълбоката връзка между Гладио и окултната традиция, Рега е била и лидер на Умбанда, африкански вуду култ, силно разпространен в Аржентина през 1970-те. [85] Това го прави много вероятен модел за герой в международния бестселър на Умберто Еко Махалото на Фуко , публикуван през 1988 г., който вдъхновява жанра, последван от „Кодът на Да Винчи“ на Дан Браун . Сюжетът на романа на Еко се върти около тримата приятели Белбо, Диоталеви и Казаубон, които измислят своя собствена теория на конспирацията за забавление, която те наричат „Планът“. Но когато други теоретици на конспирацията научават за Плана, те го приемат сериозно и Белбо се оказва целта на едно съвсем истинско тайно общество с връзки със SS, което вярва, че притежава ключа към Светия Граал на рицарите тамплиери. За да обясни малко вероятната връзка с Умбанда, Еко пише за Касабон, който има любовна връзка с бразилка на име Ампаро, която следва в Бразилия. Докато живее там, той научава за южноамериканския и карибския спиритизъм и среща Алие, който вероятно се опира на Хосе Лопес Рега. Алие е възрастен човек, добре запознат с окултизма, което предполага, че той е мистичният граф дьо Сен Жермен. Казаубон и Ампаро също така присъстват на окултното събитие в Бразилия, обредът на Умбанда.
Rega също е била член на P2, който също така има клонове във Франция, Швейцария, САЩ и Южна Америка и включва сред членовете си няколко аржентински лидера, включително зетят на Rega Раул Алберто Ластири, който е временен президент на Аржентина през 1973 г. Ластири организира нови избори през 1973 г. и предава правителството на Аржентина на Хуан Перон, който току-що се е върнал в страната след двадесет годишно изгнание след преврата от 1955 г. Когато Хуан Перон умира от сърдечен удар през 1974 г., той е наследен от третата си съпруга и вицепрезидент Изабел Перон. Рега е нейният министър на социалните грижи.
В Големия хероинов преврат Хенрик Крюгер разкрива, че фашисткият интернационал, създаден от Скорцени, е:
„...не само първата стъпка към сбъдването на мечтата на Скорцени, но и на тази на неговите близки приятели в Мадрид, такива като изгнаникът Хосе Лопес Рега, Grey Eminence на Хуан Перон и принцът Джунио Валерио Боргезе, заможен италиански фашист, който е спасен от екзекуцията на италианската съпротива през Втората световна война от бъдещия контраразузнавач на ЦРУ Джеймс Дж. Ангълтън. [86]
Triple A става част от операция Кондор, която от своя страна е свързана с Гладио. Операция "Кондор" е била официално стартирана през 1975 г. на срещата в Сантяго, Чили, състояла се между шефа на политическата полиция, чилийската тайна полиция, Direccion de Inteligencia Nacional (DINA) и представители на ЦРУ, като тайна операция, при която дясното крило диктатурите на Латинска Америка обединяват своите „услуги“ срещу активистите и прогресивните противници на военните режими. [87] През 1976 г. Изабел Перон е свалена чрез преврат, подбуден от Хорхе Рафаел Видела, старши командир на аржентинската армия и още един член на P2, която стартира Националната реорганизация. Личният изповедник на Видела е Жорж Грасе, ключова фигура на Cité catholique Cité catholique. Грасет е бил духовен водач на Организацията armée secrète (OAS). След разпадането на ОАС и екзекуцията на някои от членовете й, свещеникът на ОАС о. Жорж Грасе организира полета на членовете на OAS по маршрут, който минава от Париж до Франкистка Испания и накрая до Аржентина. [88]  През 1962 г. Грасет пристига в Буенос Айрес, за да поеме ръководството на аржентинския клон на Cité Catholique и да поддържа връзки с Лефевр. [89]
Основателят на Cité catholique Жан Усе написва Le Marxisme-Léninisme , в който развива новата концепция за „подривна дейност“ и твърди, че марксистите могат да бъдат борени само с „дълбока вяра, неограничено подчинение на Светия отец и задълбочено познаване на доктрините на Църквата”. Неговият превод на испански е с предговор от Антонио Каджано, архиепископ на Буенос Айрес и военен свещеник, който изиграва роля в това, да помогне на симпатизантите на нацистите и военнопрестъпниците да избягат от съдебно преследване в Европа, като облекчава установяването им Южна Америка. Каджано по-късно става теоретик на контрареволюционната война в Аржентина, която след това бива приложена от военните по време на така наречената „мръсна война“.
Cité catholique набира много бивши членове на OAS и отваря дъщерно дружество в Аржентина в края на 50-те години на миналия век. То има важна роля в обучението на аржентинските офицери от ВМС на ESMA на разни техники за борба с бунтовниците, включително такива, като тосистематично използване на изтезания и идеологическата подкрепа. [90] Мари-Моник Робин прави документален филм през 2003 г., озаглавен Escadrons de la mort, l'école française („Отрядите на смъртта: Френското училище“), който разследва малко известните връзки между френските тайни служби и техните аржентински и чилийски колеги. Робин разкрива, че членуващият в Cité catholiquе, Роджър Тринкие, френският теоретик на борбата с бунтовниците, легитимира използването на изтезания и е автор на книгата Modern Warfare: A French View of Countersurgency, има силно влияние в Южна Америка и на много други места, включително в печално известното School of the Americas. [91]
Методите на Тринкие са преподавани от генерал Пол Осарес на американците във Форт Браг, които са използвали изтезания и разпити по време на войната във Виетнам в програмата Phoenix, чрез която са убити около 20 000 цивилни. [92]  Осарес е генерал от френската армия, който се е биел по време на Втората световна война, Първата война в Индокитай и Алжирската война, където употребата на въпросните изтезания по-късно създава значителни противоречия. [93]  Осарес се премества в Бразилия през 1973 г. по време на военната диктатура, където поддържа много тесни връзки с военните. Според генерал Мануел Контрерас, бивш ръководител на чилийската DINA, чилийските офицери, обучавани в Бразилия по заповед на  Осарес и съветвали южноамериканските хунти относно войната срещу въстанията и използването на изтезания, са били широко използвани срещу левите противници на военните режими в Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили и Парагвай. [94] 
Хенри Кисинджър дава зелена светлина на диктатурата на Видела да „премахне подривната дейност в рамките на десет месеца“. [95] Първите споразумения за сътрудничество са подписани между ЦРУ, групировките против Кастро и отрядите на смъртта на Рега Triple A. Triple А са отговорни за смъртта на 1500 леви активисти и екстремисти, включително синдикалисти, студенти, журналисти, марксисти, перонистки партизани и предполагаеми техни симпатизанти. От 1976 г. нататък DINA и Secretaría de Inteligencia (SIDE), водещата разузнавателна агенция на Република Аржентина, са нейните войски на фронтовата линия. DINA също е участвала в организацията Паладин на Скорцени, [96] , като също така е подпомагала кокаиновия преврат на боливийския генерал Луис Гарсия Меза Техада в Боливия, с помощта на Деле Чиайе и нацисткия военнопрестъпник Клаус Барби. [97] Превратът включва и латиноамериканския клон на WACL, Антикомунистическата конференция (CAL). [98]
COLONIA DIGNIDAD
През 1991 г. Националната комисия на истината и помирението на Чили заключава, че редица хора, заловени от DINA, наистина са били отведени в странната общност от бивши нацисти в Чили, известна като Colonia Dignidad . Разположена в изолиран район на централно Чили, Colonia Dignidad, по-късно известна като Вила Бавиера , е основана от група немски емигранти през 1961 г. Култовата общност се ръководи от бившия нацист Пол Шефер („Постоянния чичо“), бивш парамедик от Луфтвафе, който напуска Германия, след като е бил обвинен в сексуално насилие над две момчета. През 50-те години на миналия век Шефер става последовател и популяризатор на учението на американския проповедник и възродител на вярата, Уилям М. Бранхам (1909 – 1965), който инициира това „възраждане“ след Втората световна война. [99] Бранхам е първият американски „министър на това възраждане“, който успешно провежда кампании в Европа, достигайки до международната публика в Северна Америка, Европа, Африка и Индия. Бранхам твърди, че е пророк с помазанието на Илия, който е дошъл да възвести второто пришествие на Христос. Бранхам, чиято слава нараства бързо, тъй като тълпите са привлечени от историите му за ангелски посещения и съобщения за чудеса, случващи се на събранията му, „препоръчва стриктно придържане към Библията, задължението на жената да се подчинява на съпруга си и свидетелства за апокалиптични видения, такива като например потъването на Лос Анджелис под океана." [100] 
Бранхам е имал връзки с Клана, чийто национален офис на Ку Клукс Клан някога се е намирал в Индианаполис, столицата на Индиана, където е живял Бранхам. [101] Бранхам е кръстен и ръкоположен във вярана на Петдесетниците през 1929 г. от Рой Е. Дейвис (1890 – 1966), който по-късно ще стане Националния имперски велик дракон на клана. [102] Като част от своите учения, известни под общото име „Посланието“, Бранхам преподава доктрината за змийското семе, която Кланът популяризира като част от теологията на християнската идентичност от 1910 г. насам. Учението за змийското семе, известно още като доктрина за двойното семе или доктрината с две семена, проследява произхода на цветнокожите до чифтосването на Ева със Змията в Райската градина и чрез тяхното потомство от Каин. Също така в Индианаполис Бранхам помага за стартирането и популяризирането на служението на Джим Джоунс, основател и лидер на Храма на народите. [103]
Според Джон Колинс, Джоунс и Шефър са били повлияни да се преместят в Южна Америка от пророчеството на Бранхам от 1961 г., което предсказва унищожаването на Съединените щати в ядрен Армагедон. [104] През януари същата година Шефер се появи в Чили, където правителството, водено от президента Хорхе Алесандри, му дава разрешение да създаде „Благотворителното общество Dignidad“ във ферма извън Парал, където Шефер закупува ранчо от 4400 акра. В замяна на това бившите членове на СС и Гестапо, които се се присъединили към Шефер, за да избегнат разследванията на военните си престъпления след Втората световна война, имат за задача да демонстрират нацистките методи на изтезание пред DINA. [105] В Colonia Dignidad става ясно, че задържаните са „държани там за известно време и че някои от тях са били подложени на изтезания и че освен агентите на DINA, някои от тамошните жители също са участвали в тези действия“. [106]
Използвайки базата данни от разузнавателни файлове на ФБР, ЦРУ, MI6 и други международни органи, Hunting Hitler, телевизионният сериал на History Channel, воден от ветерана от ЦРУ Боб Баер и от разследващия военните престъпления Джон Сенчич, предлага версията, че след като Хитлер бяга в Южна Америка, той може да е се е укрил в Colonia Dignidad, откъдето нацистите после са планирали Четвъртия райх. Шефър е също така близък с Пиночет и с други различни военни, въпреки че според Луис Пийбълс, бивш затворник на DINA в колонията, който по-късно работи като психиатър в държавна болница в Сантяго, „Пол Шейфър е човек, много по-високопоставен от военните. Той е този, който е ръководел операцията." [107]
Налице са също и доказателства, че Шефър е бил в контакт с пронацистки групировки по целия свят и че всяка година такива групи изпращали големи суми пари в колонията. [108] Колонията беше потайна, заобиколена от огради бодлива тел, прожектори и наблюдателна кула. Наречена „Ел Лавадеро“, колонията, маскирана като „общество на културата и благосъстоянието“, служи като убежище на Мартин Борман и Йозеф Менгеле според Ладислас Фараго. [109] И ЦРУ, и Симон Визентал представят доказателства за това, че Йозеф Менгеле е бил в Колонията. [110] Интересно е, че Менгеле е сред стотиците бягащи нацистки военнопрестъпници, които са намерили безопасно убежище в Парагвай, Южна Америка, наречено Nueva Germania , основано през 1886 г. от сестрата на Ницше Елизабет и нейния съпруг. [111] Идеята за такава арийска колония е замислена от композитора Рихард Вагнер, на когото Ницше и сестра му много се възхищавали. Всичко, което е останало от колонията, когато тя е била посетена от репортера на списание Vice през 2008 г., са двама братя със странни роднински връзки, измършавели и  живеещи в пълна мръсотия, за които местните хора говореха, че са канибали. [112]
Колонията е основен вход за доставки на оръжие в подкрепа на преврата срещу Алиенде и репресиите, последвали след това при Пиночет. Главен посредник е Герхард Мертинс (1919 – 1993), известен член на Waffen-SS, който придобива чин майор по време на войната, осъществявана чрез Merex AG, със съдействието на германското BND и други разузнавателни агенции. По време на войната Мертинс служи под ръководството на Ото Скорцени и е един от офицерите на командосите на SS, участващи в дръзката мисия, която освобождава Мусолини от затвора му в Гран Сасо, Италия през 1943 г. След войната той приема позиция във Фолксваген, но неговата специалност е търгувията с оръжия и той се превръща в един от най-важните износители на боеприпаси на Западна Германия. За тази цел Мертинс създава Merex AG в Бон, която се специализира в продажбата на военните артикули на Бундесвера по целия свят. През 1965 г. Merex е обявен за западногермански представител на International Amarment Corporation (известна също като Interarms или Interarmco), компания, основана през 1953 г. от американския търговец на ръчни огнестрелни оръжия Сам Къмингс (1927 – 1998),която доминира на пазара за частна продажба на оръжие в свободния свят. [113] Къмингс работи съвместно и с ЦРУ, като включително доставя оръжието за преврата в Гватемала през 1954 г. Мертенс и Къмингс участват и в сделките, включващи Пакистан и Индия, чиито съмнителен характер пряко засягат и репутацията му. [114] Мертинс също така управлява Mondialexport, който на практика участва в международната контрабанда на оръжие и се явява източникът на изпраните средства за тази част от BND, която е известна като BND II, за операциите в Италия и други. [115]
Но именно в Южна Америка Мертенс успява да си осигури повечето от новите си сделки, като работи със Скорцени, Клаус Барби, Ханс Рудел и Фридрих Швенд (1906 – 1980, SS-Щурмбанфюрер, който докладва директно на Химлер и е един от майсторите- фалшификатори на опериция Бернхард. Райнхард Гелен наема Барби като агент на BND и го поставя да работи с Мертинс. Освен това Мертинс поддържа тесни връзки с чилийските военни, особено с Пиночет, дори и след като Пиночет поема властта, Мертенс и Барби често посещават Colonia Dignidad. Един от приятелите на Барби, Уолтър Рауф ( 1906 – 1984), бивш командир на SS, също има тесни връзки с колонията. Рауф е бил помощник на Рейнард Хейдрих, втори по правомощия след Химлер и с франкистки произход по майчина линия. [117] Смята се, че Рауф е отговорен по време на Втората световна война за смъртта на близо 100 000 комунисти, евреи, роми и хора с увреждания. [118] Рауф е арестуван през 1945 г., но избягва и никога не е бил изправян пред съд. След това Рауф е нает за да проникне в арабските страни от израелските тайни служби, които знаят, че неговите нацистки симпатии ще му попречат да бъде заподозрян за това, че би могъл да е еврейски агент. Със съдействието на израелското и британското разузнаване, Рауф отплава за Южна Америка през 1949 г. [119] Между 1958 и 1962 г., след като се премества в Чили, Рауф работи за BND. [120] Няколко месеца след свалянето на Алиенде през 1973 г., френският вестник Le Monde съобщава, че Рауф е назначен за ръководител на DINA, въпреки че това се отрича от чилийското правителство. [121]
Колонията е свързана с най-близкия приятел на Рауф, Франц Пфайфер (1937 – 1997), чилийски политик и професор от немски произход, който е лидер на Националсоциалистическата работническа партия на Чили (PNSO), която той основава през 1961 г. Пфайфер завършва началното си образование в Немското училище в Сантяго, където твърди той се среща с професора, който е част от SS. По време на годините на политическа активност, той е Велик магьосник на чилийския клон на Ку Клукс Клан, извършва атаки срещу синагоги и установява контакт с Triple A на Хосе Лопес Рега и други италиански, испански и северноамерикански фашистки групи. [122] През 1963 г. Пфайфър основава Partido Nacional Socialista Obrero de Chile (Националсоциалистическа работническа партия на Чили), година след като участва като представител на Чили в WUNS (Световния съюз на националсоциалистите) на Джордж Линкълн Рокуел. Пфайфър впечатлява Рокуел, който от своя страна докладва на Колин Джордан, че той би могъл да се окаже подходящ за континентален командир на WUNS за цяла Южна Америка. [123] Именно чрез WUNS Пфайфър влиза в контакт със Савитри Деви, с която си кореспондира и получава няколко копия от нейните книги. [124]
Джак Андерсън предоставя някои от ужасяващите подробности за методите на изтезание, използвани в Колония Дигнидад, в колоната си „Операция Кондор, един нечестив съюз“ от 3 август 1979 г.:
„Екипите за убийства са съсредоточени в Чили. Този международен консорциум се намира в Колония Дигнидад, Чили. Основан от нацисти от СС на Хитлер, начело с Франц Пфайфер Рихтер, 1000-годишният Райх на Адолф Хитлер може би не е изчезнал. Децата са разрязвани пред очите на родителите си, заподозрените са задушавани в купчини екскременти или са въртяни до смърт над ями за барбекю.“ [125]
Както заключава Питър Левенда:
„Тъй като Колонията е известна с отвличанията на деца, сексуалното насилие над деца и странните си религиозни ритуали, тя получава авторския вот като единствения истински, доказуем, сатанински култ, отговарящ на профила, култ, благодарение на който „синдромът на оцелели от сатанински култ“ е се оказва много повече от само една съвременна психологическа мода. [126]
Шефер си сътрудничи с Контрерас, като позволява на DINA да използва сайта на Colonia Dignidad за задържания и изтезания. От 1973 до 1977 г. Контрерас ръководи отдела на DINA за международно преследване, за да проследява и убива политическите противници на режима. На 25 ноември 1975 г. лидерите на военните разузнавателни служби на Аржентина, Боливия, Чили, Парагвай и Уругвай се срещат с Контрерас в Сантяго де Чили, официално създавайки Плана Кондор. [127] Според разсекретените „дейности на ЦРУ в Чили“, публикувани през 2000 г., през 1974 г., в контакта си с Контрерас, ЦРУ му нарежда да спазва Женевската конвенция при отношението си към затворниците. До 1975 г. разузнавателните доклади достигат до заключението, че Контрерас се явява основната пречка за разумната политика за правата на човека в правителството на Пиночет, въпреки че междуведомствената комисия нарежда на ЦРУ да продължат отношенията си с него. [128]
Контрерас наблюдава задържането на хиляди заподозрени леви след преврата, тъй като националният футболен стадион на Сантяго е превърнат в център за задържане, в който стотици са задържани и измъчвани. Според официален доклад 40 018 души са били затворени, измъчвани или убити между 1973 и 1990 г. Правителството на Чили изчислява, че от тях 3 095 са били убити, а около 1 200 са били принудени насилствено „да изчезнат“. Контрерас също така твърди, че 12 000 чуждестранни бунтовници са се намирали в Чили по време на преврата срещу Алиенде и че много изчезнали политически затворници всъщност са все още живи, но живеят под нови самоличности. В по-късни години Контрерас твърди още, че Пиночет е използвал военен химически завод за производство на кокаин, който се е продавал в чужбина и че наркотиците и трафикът на оръжие са основният източник на 27-те милиона долара, които той е укрил в чужди тайни банкови сметки. [129]
Колония Дигнидад е била превърната в брутален център за задържани от агента на DINA Майкъл Върнън Таунли. [130] Приятел на Пиночет, Таунли е взел активно участие в преврата срещу Алиенде. Таунли вече се е бил срещнал с Пиночет в компанията на Стефано Деле Чиайе, който пък е бил довел със себе си своя приятел принц Валерио Боргезе. [131] Таунли, който в момента живее по условията на федералната програма за защита на свидетелите на САЩ, е осъден през 1976 г. във Вашингтон за убийството на Орландо Летелие, бивш посланик на Чили в Съединените щати и водещ противник на Пиночет. Убийството е било извършено от агенти на DINA и е едно от многото, осъществявани като част от операция Кондор. Документ на Държавния департамент на САЩ, публикуван през 2010 г., разкрива, че, програмата  „демарш“, протестираща срещу убийство на Пиночет от операция „Кондор“, е била предложена през 1976 г. на дипломатическите мисии на САЩ в Уругвай, Аржентина и Чили, но по-късно е отменена от Хенри Кисинджър. Летелие е бил убит пет дни по-късно. [132]
Върховният съд на Чили решава да екстрадира Контрерас за ролята му в убийството на Летелие през 1976 г. Той е уволнен като ръководител на DINA и изчезва за дълго време от обществения живот, намирайки убежище в Колония Дигнидад . През същата година Контрерас пътува с Мертинс и Шефер до Техеран, за да предложи на Мохамед Реза Пехлави помощ за убийството на Карлос Чакала. [133] До 80-те години Мертинс ще остане замесен с американското разузнаване в операцията Иран-Контра, включваща оръжейни сделки с Оливър Норт. [134] През 1995 г. Контрерас е осъден на седем години затвор за убийството на Летелие, които излежава до 2001 г. През 1997 г. Шефър бяга от Чили, преследван от властите, разследващи го по обвинения, че е тормозил 26 деца от колонията, а през 2004 г. Контрерас и други лидери на Колония Дигнидад са осъдени от правителството на Чили за незаконно сдружаване за извършване на нарушения по отношение на правата на човека, сексуални престъпления и трафик на оръжие. [135] Веднъж Контрерас заплашва да разсекрети набор от документи, които според него ще уличат военните служители от Пиночет надолу, но така и не изпълнява обещанието си. [136]
 
Нова Швабия
Мигел Серано (1917 – 2009), чилийски дипломат и следващият водещ привърженик на „езотеричния хитлеризъм“ след Савитри Деви, твърди, че Колония Дигнидад всъщност е база на НЛО, която е в контакт с нацистката база в Антарктида. [137] Според Никълъс Гудрик-Кларк вероятно Франц Пфайфер е запознал Серано, своя сънародник, с произведенията на Савитри Деви. [138] И Деви, и Евола са важни източници на вдъхновение за Серано, чийто творби сега циркулират сред нео-езичници, сатанисти, скинхеди и фенове на нацистката метъл музика в САЩ, Скандинавия и Западна Европа. Серано, чилийски посланик и член на чилийска нацистка партия, синтезира интерпретации на индуистките и скандинавските традиции, като и за двете смята, че са от древен арийско-хиперборейски произход. Той се чувства особено задължен на теорията на Юнг за колективните расови архетипи и заимства силно от Евола, в който намира подкрепа по отношение на идеята си за разглеждане на расата и на духовно, а не само на биологично равнище.
Серано прави първото си посещение в Европа през 1951 г., когато изследва руините на берлинския бункер, затвора Шпандау и руините на Хитлеровия Бергхоф в Бавария. В Швейцария той среща и се сприятелява с Херман Хесе и Карл Юнг. Тези срещи с Хесе и Юнг кулминират в най-известната и престижна книга на Серано, CG Jung and Hermann Hesse: A Record of Two Friendships . Показателно е, че оригиналното заглавие е El círculo hermético, de Hermann Hesse a CG Jung („Херметичният кръг на Херман Хесе CG Jung“). Предположението на Юнг, че Хитлер олицетворява колективното арийско несъзнавано, дълбоко интригува и влияе на Серано. [139] 
Серано открива и започва да публикува Протоколите на сионските старейшини в края на 1941 г. и тълкува еврейския световен заговор според гностическа интерпретация, като идентифицира Яхве, Богът на Библията, като злия принцип, Демиурга като владетел на нашата покварена планета. [140] Въз основа на своите прочити на Юнг, Серано твърди, че архетипите са боговете, които живеят на отдалечено място или дори извън нашата галактика, осветени от Черното слънце, и придобиват силата си чрез притежанието на Врил и Третото око. Според Серано тези същества са божествените предци на хиперборейската, скандинавската или арийската раса на земята. В разказ, който той отъждествява със Синовете на Бог от Битие, Серано дава обяснение с катаклизъм, включващ изместването на полюса, което като предизвикало голямо наводнение, накарало чистокръвните хиперборейци да избягат на Южния полюс и след това да се заселят в котловината и да създадат тайните градове Агарта и Шамбала.
В подкрепа на твърденията си Серано цитира Бал Гангадхар Тилак за арктическия дом на индоарийците, техните миграции и последващо запазване на чистотата на кръвта им чрез индуистката кастова система. От всички раси на земята, твърди Серано, само арийците носят паметта на своите божествени предци в своята благородна кръв, която все още е смесена със светлината на Черното слънце. Всички останали раси са местни за планетата — те са зверове — потомството на Демиурга. [141] Според Серано:
 
„Така там се намират потопените Агарти и Шамбала, за които тибетците и монголците говорят като за седалището на царя на света, а също и като символичен ориент на [рицарите] тамплиери и истинските розенкройцери. Така неизвестните водачи на тези два ордена, както и на организацията на езотеричния хитлеризъм [СС], са се озовали там. И оттам Хитлер ясно получава своите инструкции. [142]
 
В книгата си Адолф Хитлер, последният аватар (1984) Серано предполага, че Хитлер е десетият аватар на Вишну, Калки аватарът, който се е въплътил, за да сложи край на Кали Юга и да въведе Новата ера. Серано вярвал че след поражението на Третия райх Хитлер е избягал от руините на Берлин и е намерил убежище в Антарктида. Серано споделя убеждението на уфолозите, че операцията Highjump на ВМС на САЩ (1946-47) не е стартирана за целите на картографиране и обучение, както се твърди официално, а за унищожаване на нацистката база. В „Златната нишка: езотеричен хитлеризъм“ (1978 г.) Серано твърди, че Хитлер е бил в Шамбала, някога била на Северния полюс и Тибет, но впоследствие преместена в антарктична база в Нова Швабия. Там Хитлер е бил в контакт с хиперборейските богове и някой ден ще се появи с флотилия от НЛО, за да поведе силите на светлината над силите на мрака в последна битка и да открие Четвъртия райх.
Серано става представител на Чили в Международната комисия по атомна енергия и Организацията на ООН за индустриално развитие (UNUDI). По време на посланическите си постове във Виена и впоследствие в Швейцария, преди да бъде уволнен от чилийската дипломатическа служба през 70-те години на миналия век от президента Салвадор Алиенде, Серано създава приятелски връзки с Арнолд Тойнби, Артър Кестлер, Олдъс Хъксли, с водещи бивши нацисти и международни фашисти между които Ото Скорцени, Ханс-Улрих Рудел, Хана Райч, Херман Вирт (бивш директор на Аненербе ), Езра Паунд и Вилхелм Ландиг. [143]
Вилхелм Ландиг (1909 – 1997), бивш член на СС, е лидер на групата Ландиг, известна още като Виенската ложа, създадена през 1950 г., за да възроди арийската митология на Туле. Фокусът на дискусиите на групата е таен център в Арктика, известен като Синия остров, който би могъл да послужи за изходна точка за възраждането на Традиционния живот. Тази идея е взета от Юлий Евола, чийто бунт срещу съвременния свят се превръща в библията на групата Ландиг. [144] Ландиг въвежда термина Черно слънце, мистичен източник на енергия, способен да регенерира арийската раса. Ландиг и други окултни фашисти също разпространяват истории за германските нацистки колонии, живеещи в тайни бази под полярните ледени шапки, където са разработили летящи чинии и чудодейни оръжия ( Die Glocke ) след смъртта на Третия райх и чрез които нацистите се надяват да завладеят света. [145]
Посредством дипломатическите си назначения Серано се запознава с много водещи индийци, като става личен приятел на Джавахарлал Неру и Индира Ганди. Джавахарлал Неру, най-близкият сътрудник на Ганди, който става първият министър-председател на независима Индия (1947 – 64), е вербуван от Безант на едва тринадесетгодишна възраст, като самата тя председателства на церемонията по посвещаването му. [146] Серано също се хвали, че са „добри приятели“ с Далай Лама XIV и дава своето обяснение на любопитната връзка, както следва:
„Срещнах Далай Лама в момента, в който той избяга от Тибет по времето на комунистическата китайска инвазия. Беше още много млад, на 25 години. Отидох да се срещнем в Хималаите. Той никога не забрави това. И когато се срещнахме отново по време на погребението на Индира Ганди в Делхи, той ме покани да отида в Дхармасала, където живее сега. Имахме много интересен разговор. Добре е да се знае, че преди въвеждането на будизма в Тибет, тибетците са били раса на воини и тяхната религия Бо е използвала същата свастика като тази на хитлеризма. До днес разузнавателните служби на Англия и Съединените щати не успяват да открият истинските мистериозни връзки, съществуващи между Тибет и хитлеристка Германия. [147]
Какъвто е и случаят с повечето нацистки активи, Далай Лама преминава в ръцете на ЦРУ след Втората световна война. След китайското нахлуване в Тибет през 1950 г. ЦРУ започва да обучава тибетски бойци от съпротивата срещу Народноосвободителната армия на Китай (НОАК). Фронт, финансиран от ЦРУ, Американското общество за свободна Азия, оповестява каузата за тибетската съпротива, като най-големият брат на Далай Лама, Тубтан Норбу, играе активна роля в организацията. Вторият най-голям брат на Далай Лама, Гяло Тондъп, създава разузнавателна операция с ЦРУ още през 1951 г. [148] През октомври 1998 г. администрацията на Далай Лама признава, че е получавала $1,7 милиона годишно през 60-те години от правителството на САЩ чрез Централното разузнавателно управление (ЦРУ). [149]
За повече от 25 години много стотици хиляди са били „посветени“ от Далай Лама XIV чрез мистериите на Калачакра Тантра и Шамбала, които са се превърнали в централни стълбове в митологията на религиозния неонацизъм. [150] Серано включва четиринадесетия Далай Лама във формулирането на своите езотерични митове около Хитлер. Неговото „умение“, каза той за Четиринадесетия Далай Лама, е „тясно свързано с това на хитлеристка Германия… въз основа на все още неоткрити връзки“. [151] Далай Лама никога не се е дистанцирал от Серано. Вместо да се противопостави на фашизма, той наскоро призова бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет да бъде пощаден от съдебен процес, като се позовава на необходимостта от „прошка“. [152]
 
Луцифериански интернационал
Мрежата Gladio също е свързана с култа към НЛО на нео-тамплиерите, наречен Орденът на слънчевия храм (OTS), създаден от бивши членове на AMORC, най-известен с това, че е свързан с поредица от убийства и масови самоубийства през 1994 и 1995 г., които отнемат няколко десетки живота във Франция, Швейцария и Канада. Всички, с изключение на двама от предполагаемите Велики магистри на Приората на Сион, също се намират в списъците на предполагаемите „Императори“ и „изтъкнатите членове“ на AMORC, а повечето от имената, открити във фиктивния Списък на Великите магистри на Приората на Сион, произхождат от документ, съставен от Реймон Бернар, приятел на Пиер Плантар, Велик магистър на AMORC и водеща фигура на организацията във Франция през 70-те години. [153] Френският журналист Серж Хутин съобщава за връзки между AMORC, ЦРУ, P2, корсиканската мафия, SAC (Service d'Action Civique , Френската служба за гражданско действие) с различни други рицарски ордени и за тяхното участие в международния тероризъм. Хутин цитира доклад на бившата си партньорка Мари-Роуз Балерон де Брауер, представител на AMORC за региона Пюйд-Дом, който е успял да покаже, че рицарите на SAC, паралелната френска полиция, са имали връзки с Бернар и с дяснополитическия активист Жулиен Оригас, за когото някои доклади твърдят, че е бил член на нацистката SS по време на Втората световна война. [154]
Слънчевият храм еволюира от Ордена на тамплиерите на Фабре-Палапрат, базиран на Хартата на Лармениус, чието „регентство“ преминава към Жозефин Пеладан, който основава заедно с Папус Кабалистичния орден на Розовия кръст (OKR+C). [155] През 1932 г. Орденът на храма е законно инкорпориран чрез белгийската група под името „Суверен и военен орден на храма в Йерусалим“ (OSMTJ), която от своя страна е свързана с Обновения Орден на храма на Оригас (ORT) . [156] През 1948 г. Оригас се явява пред Военния съд в Рен, обвинен в активно сътрудничество с лейтенант Георг Рьодер от нацистките СС, началник на SD в Брест и е затворен за четири години. Оригас става член на многобройни нео-тамплиерски и други ордени, включително AMORC, където той има степен Chevalier de la Rose+Croix, и Ordre Martiniste Traditionnel (OMT), чиито учения са именно тези, които неговите офицери следват, когато са били посветени в Ordre Martiniste et Syarchique (OMS) през 30-те години на миналия век от Виктор Бланшар, Великият магистър на Братството Полаър. [157]
През 1968 г. Реймънд Бернар прегръща идеята на Оригас за създаване на Обновения орден на храма (ОРТ). [158] ORT е тясно свързан с Ordre Souverain du Temple Solaire (OSTS), който е основан в замъка Аржини в региона Божоле във Франция през 1952 г. Произходът на OSTS се свързва с т.нар. „Ренесанс Аржини“, мистично преживяване от 12 юни 1952 г., когато френският езотеричен автор Жак Брейер (1922 – 1996) и двамата му спътници са се свързали с тайните „Господари на храма“ и са помолени да създадат „Ренесанс на тамплиерите“. Брейер идентифицира Аргини като първоначалното място, където Хюз дьо Пайен и деветте оригинални рицари основават Ордена на Храма през 1118 г. [159] Според Филип Копънс, през същата година, когато Пухарич е осъществил контакт със Съвета на деветте в неговата Фондация на кръглата маса, Брейер започва да общува с Деветте в Аргини, идентифицирайки ги с душите на деветте рицари-основатели на рицарите тамплиери. [160] По същия начин, в рамките на Братството Polaires, „Деветте“ се отнасяя до деветте скрити господари на Агарта, „Розенкройцерския инициативен център на мистериозната Азия“, който ръководи Съдбата на човечеството от таен манастир, разположен някъде в Хималаите. [161] 
Концепцията за „деветте неизвестни мъже“ е допълнително популяризирана от синархистите автори Луис Пауелс и Жак Бергие. „Деветте неизвестни “ е роман от 1923 г. на Талбот Мънди, в който се говори за тайно общество, основано от будисткия император Ашока от Индия около 270 г. пр. н. е., на което е поверено да пази девет книги с тайно познание, които биха били опасни за човечеството, ако попаднат в грешните ръце. В „Утрото на магьосниците “ Пауелс и Бергие твърдят, че Деветте неизвестни са реални и че папа Силвестър II ги е срещнал и че френският окултен писател от деветнадесети век Луи Жаколио потвърждава тяхното съществуване. Деветте неизвестни са били и последните посветени, споменати в Посвещението на първото издание на Сатанинската Библия на Антон ЛаВей през 1969 г.
След тези преживявания Брейер влиза в контакт с Максим дьо Рокмор, който твърди, че е потомък на разклонението на средновековния Орден на Храма, оцелял през вековете в Етиопия. Впоследствие Брейер и дьо Рокмор основават Суверенния орден на Слънчевия храм (OSTS) през 1966 г., който е регистриран по законите на Монако през 1967 г. Избрано е Монако, защото Великият магистър, ръкоположен от Брейер за OSTS, е Жан-Луи Марсан (1923 г. – 1982), социалист от Монако и приятел на члена на P2 принц Рение III (1923 – 2005), съпруг на актрисата Грейс Кели. [162] 
В основаването на OSTS участва алхимикът Юджийн Канселие, който е бил член на Братството на Полаерите. [163] Според Пол льо Кур, сътрудник на Пиер Плантар при формулирането на мита за Приората на Сион, Канселие е също така истинският автор на „Мистерията на катедралите“ на Фулканели , който твърди, че изследва алхимичната символика на тамплиерската архитектура. [164] Канселие също е бил член на Братството на Хелиополис с Швалер де Любич. [165] Де Любич поддържа контакт със синархиста Жан Кокто, който според неговия биограф Патрик Моурис „В последните си години е очарован от UFS (наричайки ги „чинийки“) и твърди, че е първият „парапсихологически"поет." [166] Кокто пише предговора към първото класическо френско изследване на НЛО, Истината за летящите чинии на Ейм Мишел. През 1946 г. той работи в изследователския отдел, свързвайки се с авангардния композитор Пиер Шефер, член на асоциацията „Работа и култура” ( Travail et Culture ) в сътрудничество с Луис Пауелс. През 1958 г., с публикуването на книгата си за НЛО вълната от 1954 г. ( Mystérieux Objets Célestes ) във Франция, Мишел създава теория, наречена orthoténie, подпомогнат от Жак Бергие. [167] 
В създаването на OSTS участва и Константин Мелник, който е ръководител на SDECE. [168] Мелник, който е обучен от RAND Corporation, създава La Main Rouge („Червената ръка“), група спонсорирани от държавата терористи, които действат по време на войната в Алжир. Мелник, който се намира в изгнание в САЩ, е призован да се върне към дейността си от Франсоа дьо Гросувър, който оглавява Arc-en-ciel , регионалния клон на Gladio of Lyon. През 1981 г. дьо Гросувър става съветник по тайните операции на бившия член на Cagoule, президента Франсоа Митеран,. Митеран е сред ключовите защитници на Обединена Европа. Заедно с германския канцлер Хелмут Кол той създава Договора от Маастрихт, който е подписан през 1992 г., и превръща ЕИО в ЕС.
И OSTS, и ORT признават „Ренесанса на Аргини“ за истинския такъв и поддържат връзка с Брейер. Предполага се, че Бернар среща мистериозен Бял кардинал, представител на Истинските господари на Земята, който му нарежда да възроди Ордена на тамплиерите, разпуснат от папа Климент V през тринадесети век, за да подготви света за настъпването на епохата на Водолея. ORT е интегриран в AMORC и Бернар става Велик магистър и на двата ордена. Известно време по-късно, в криптата на катедралата в Шартр, Бернар, самият той тържествено провъзгласен за рицар, тържествено посвещава в рицарство един Оригас, дава му титлата съдебен изпълнител и го коронясва за крал на Йерусалим. [169] Бернар моли Оригас да го замени като президент през 1971 г., въпреки че той продължи да докладва на Бернар като таен Велик магистър. [170] В писмо от Оригас той пише:
„Аз съм централната точка на всички сили, на цялата светлина, която слиза от Йерархията и Великото Братство на Белите Ложи, което ръководи нашия Орден чрез Агарта и Краля на Света [Оригас също нарича себе си Крал на Света] … Великият магистър трябва да се покорява на Великия магистър, не само поради неговата мъдрост, но тъй като той представлява Бог, той представлява Бог, защото той е живият знак на Христос в Ордена…“ [171]
Оригас също така реконструира учението на ORT въз основа на религиозната АЗ СЪМ, основана от Гай Балард през 30-те години на миналия век, след срещата му с Възнесения Учител Сен Жермен на планината Шаста. Граф дьо Сен Жермен е представен до голяма степен като Възнесен Учител в AMORC, както и в няколко други окултни общества, повлияни от него. [172] Основателят на розенкройцерите на AMORC Харви Спенсър Люис също публикува Lemuria: The Lost Continent of the Pacific (1931), който в допълнение към фронтисписа, изобразяващ планината Шаста, включва подробна информация, свързваща планината Шаста с изгубения континент Лемурия и оцеляването на Учителите, за които се предполага, че все още живеят там. Оригас за първи път получава тези учения от отцепническа група, ръководена в Южна Франция от Анджела фон Баст. Анджела, която е лидер на френската фондация Сен Жермен, твърди, че е реинкарнация на Сократ и Елизабет I от Англия, а също и майка на граф Сен Жермен, като се намира в пряк контакт с Агарта. [173] Ученията на Анджела включват расистка, антикомунистическа и антисемитска реторика, която включва и твърдението, че чернокожите и евреите имат твърде ниски вибрации. [174] 
И Анджела, и Оригас се свързват с неонацистката L'Ordre Vert („Зеленият ред“) в Брюксел, а Оригас също потвърждава, че Анджела е била изпратена от Обществото Туле. [175] Няколко журналисти забелязат връзките на Оригас с неонацистките и белите групировки за върховенство. [176] В допълнение към Зеления орден, Origas е и член на Internationale Luciferienne („Луцифериански интернационал“) и Центъра Templier d'Etudes Historique, Philosophiques et Esoteriques, основан от Алфред Запели, Великия магистър на OSMTJ. [177] Андре Вотие, френски писател и теософ, твърди, че през 1945 г. членовете на Обществото Туле и Братството Полаър основават нов орден, Зеления орден, чиито привърженици почитат Луцифер, Митра, Кали и Лилит. [178] Според Марсел Рогеманс, L'Ordre Vert Celtique („Келтски зелен орден)“ е основан през 1970 г. от Рене Ликсън под псевдонима Lug, което е келтско за „огън“. Орденът става известен и под името L'Eglise Européenne de Mithras („Европейска църква на Митра“). [179]
През 1975 г. в Брюксел, в това, което Оригас смята за начало на нова ера, се провежда събиране на многобройни крайно десни ордени, които имат международни връзки с Лопес Рега. [180] Всички те сключват пакт с Луг, за да подготвят появата на „Луциферианския Интернационал“, като Зеленият Орден прави следното съобщение:
„Дойде времето за СОЛИДЕН СЪЮЗ на всички наши общества, крайно време е синовете и дъщерите на Хиперборея да издигнат пламъка на новите времена и на божествения свръхчовек, наследник на Граала и на бореалната корона. От Шамбала, свещения град Агарта, идва това полярно послание: ОБЕДИНЕТЕ СЕ!“[181]
На 14 май 1975 г. представителите на различните луцифериански асоциации присъстват в Брюксел, в храма на Зеления орден, за да подпечатат хартата за обединение на легионите на Митра. Харта прокламира обединението на най-важните луцифериански общества: Зеления орден, Великата ложа на Дракона, Келтското братство, Арийския орден, Синовете на огъня и Luzifer Gesellschaft („Обществото на Луцифер“) със седалище в Кьолн. Според Зелената поръчка:
„Необходимо е да се обединят всички полярни и слънчеви сили преди епохата на Водолея и новият човек – свръхчовекът – трябва да е готов да поеме съдбата на човечеството в свои ръце, защото когато настъпи най-критичният момент от Черната епоха, ще остане само един човек, който да носи пламъка: САЩ. Трябва да се създаде арийски рицарски орден и да се формира елит от висшестоящи, които да държат тайните, притежавани от нашите предци в Полярната империя.“ [182]
Оригас е добре известен в крайнодесните кръгове през 70-те години на миналия век, а също поддържа връзки с неофашистките движения в Италия. ORT на Origas развива тесни връзки с швейцарския клон на OSMTJ. [183] OSMTJ е доминиран от членове на SAC и дори след официалното разпускане на OSMTJ през 1973 г., членовете на SAC поддържат дейността на ордена, която включва международен трафик на оръжия във връзка с P2, ръководен от Licio Gelli. [184] Набези, извършени от италианските власти във вилата на Джели в Арецо, откриват файл на OSMTJ. Много „ресни“ и „нередовни“ масони принадлежат на италиански Велик приорат на OSMTJ, който има за bailli (местен лидер) член на P2 Pasquale Gugliotta, като също така включва, наред с други, Пиетро Мусколо от Генуа и Луиджи Савона от Торино - и двамата лидери на „тайни“ масонски братства и, според парламентарната комисия, масонски съюзници на Гели. [185]
 
Орден на слънчевия храм
Както се съобщава в белгийския култов доклад от 28 април 1997 г., според Роджър Факон, бивш полицай:
 „Тук имаме работа с изключително опасна идеология: тя намира своя израз в тайни и ритуали и твърди, че Великият магистър винаги е прав. Великият магистър признава, че действията му са предизвикани от заповеди, които се предават чрез тайна йерархия, наречена „Върховен съвет“, „Агарта“ или „les Compagnons de Maha“. Тази терминология се среща и в Ордена на Слънчевия храм.“[186]
През 1981 г. Оригас се запознава с Люк Журе, бивш белгийски военен служител, свързан с Гладио. [187] Журе е приятел и на друг италиански фашист, свързан с Гладио, Клаудио Мути. [188] Мути е последовател на Франко Фреда, един от водещите неонацистки и неофашистки интелектуалци на следвоенната италианска крайна десница. Фреда принадлежи към MSI, но започва да критикува нейното ръководство, придобивайки „нацистко-маоистки“ наклон. През 1963 г. Фреда основава Групата на Ар, базирана на философията на Юлиус Евола, и управлява крайнодясната й библиотека. Фреда също описва себе си като почитател на Хитлер. След контакти с Пино Раути, той участва в дейността на Ордине Нуово и е осъден, но по-късно оправдан поради липса на доказателства за участие в атентата на площад Фонтана.
От много малък Мути се присъединява към MSI, но е изгонен и след това се присъединява към „Млада Европа“ на един от членовете на GRECE Жан-Франсоа Тириарт. През 1975 г., след като се обръща към либийския социализъм, той публикува Gaddafi Templare di Allah („Gaddafi Templar of Allah“). Мути, приел исляма под влиянието на Генон, когото открива по времето, когато прави изследването си за Евола. Мути е преподавал румънски и унгарски в университета в Болоня, преди да загуби тази работа, защото се налага да излежи присъда заради своите терористични дейности. Мути основава издателството Edizioni all'Insegna del Veltro , което публикува произведенията на Евола, Йохан фон Леерс, Савитри Деви и отрицателят на Холокоста Робърт Форисон. Когато се покръства в исляма, Мути приема името Омар Амин в чест на Йохан фон Леерс, който е взел същото име преди него при собственото си покръстване. [189]
Тириарт, заедно с Журе и Жозеф ди Мамбро – член на AMORC и сътрудник на Жак Брейер – помогат за организирането на разцепление в Комунистическата партия на Белгия (PCB) през 70-те години, създавайки Parti Communautaire Européen , „нацистко-маоистка“ партия, която наследява Jeune Europe . Твърди се, че групата е била контролирана от SDRA-8, белгийския клон на Gladio. [190] Журе с Ди Мамбро основават Слънчевия храм през 1984 г. в Женева като l'Ordre International Chevaleresque de Tradition Solaire (OICTS) и по-късно преименуван на Ordre du Temple Solaire (OTS). Според литературата на OTS централният орган е Синархията на Храма, чието членство е тайно. Неговите топ 33 членове са известни като По-старите братя на Розовия кръст и са със седалище в Цюрих, Швейцария. Ложите имат олтари, ритуали и костюми. По време на церемониите членовете носят одежди от типа на кръстоносците и трябва да държат със страхопочитание меча, за който Ди Мамбро казва, че е автентичен артефакт от тамплиерите, даден му преди хиляда години в предишен живот. Журе твърди, че е реинкарнация на свети Бернар от Клерво, основателят на тамплиерите. По тяхно собствено признание целите на Слънчевия храм включват установяването на „правилни представи за власт и сила в света“, подготовка за Второто пришествие на Исус като слънчев бог-цар и насърчаването на обединението на всички християнски църкви и исляма. [191] 
Подобно на движението New Age, OTS смята, че Земята е на прага между епохата на Рибите и настъпващата епоха на Водолей, което предвещава апокалипсис, в който Земята ще бъде унищожена от огън. За да преживее предстоящия катаклизъм, целта на групата е да създаде общение на душите чрез практикуване на сексуална магия. [192] Съобщава се, че групата черпи известно вдъхновение за своите учения от OTO на Алистър Кроули и Херметичния орден на Златната зора. [193] Джордж Д. Крисидис от университета в Улвърхемптън, цитира влиянието на идеите на Алис Бейли върху Ордена на Слънчевия храм и свързаните с него НЛО организации. [194] Брейер черпи съществено и от идеите на Бейли, а самият Ди Мамбро използва Голямият призив на Бейли, за да започне OTS церемонии. [195] Според Слънчевия храм звездата Сириус е била дом на редица Възнесени Учители, известни също като Великото Бяло Братство, които дошли на земята и населили Агарта. [196] Според AMORC Великото Бяло Братство е „училище или братство“ на Великата Бяла Ложа. [197] Алистър Кроули идентифицира Великото Бяло Братство с A ∴ A ∴ , неговото магическо тайно общество. [198] Също така, Слънчевият храм подчертава важността на Великата пирамида, за която твърдят, че ще бъде във фокуса на някакво важно събитие през следващите години. [199] 
Както отбелязва Масимо Интровин, „През 80-те години Женева и Монреал са може би двата града с най-голям брой езотерични групи в света“. [200] Между 1994 и 1997 г. редица членове на Слънчевия храм са убити по ритуален начин или извършват масово самоубийство. Причината за самоубийството на членовете на Слънчевия храм е уж завръщането „у дома” в системата Сириус. Документи, публикувани в медиите от лидерите на култа, гласят: „Великата бяла ложа на Сириус е постановила отзоваването на последните автентични носители на мъдрост на предците“. [201] Смъртните случаи са настъпили в Чейри и Салван, в Западна Швейцария; Веркор, Франция; и Морин Хейдтс и Сейнт Казимир, северно от Монреал. Слънчевият храм в Канада е бил специално свързан с електрическата корпорация Hydro-Québec. Френско-канадският журналист Пиер Туранжо разследва сектата в продължение на две години. Няколко дни след масовото убийство той съобщява, че сектата е финансирана от приходите от оръжие в Европа и Южна Америка. Едновременно с това радио Канада обявява, че групата е спечелила стотици милиони долари, изпирайки печалбите чрез прословутия свързан с ЦРУ гръб, BCCI. La Presse от Монреал отбелязва: „всяка нова информация само уплътнява мистерията“. [202] 
На 21 декември 1997 г. Канал 4 в Обединеното кралство излъчви разследване, в което се съобщава, че съпругата на принц Рение, Грейс Кели, се е присъединила към Слънчевия храм. Кели, която очевидно е добре позната на връстниците си с ненаситния сексуален апетит, е назначена за Върховна жрица от Ди Мамбро. [203] Но Кели умира при автомобилна катастрофа през 1982 г., след като се разочарова от Ди Мамбро и заплашви да го разкрие, според бившия шофьор на Ди Мамбро. Слуховете за причината за смъртта й продължават и до днес. Две седмици преди Кели да почине, италианските вестници публикуват списъка на членовете на P2 Lodge, който включва принц Рение като неин председател. Италианското правителство се срива скоро след това и някои от лидерите му са изпратени в затвора. Принц Рение казва: „Пресата измисли история за мафията, която иска да убие Грейс, макар че и за миг не мога да си представя защо мафията би искала да я убие…“ [204]

[1] “Spionage für die CDU.” Zeitgeschichte. Der Spiegel. 18/2017 (reference is also made to a more detailed article in volume 15/2017): 23.

[2] Infield. Skorzeny, n. 6. p. 190.

[3] Glen Yeadon & John Hawkins. Nazi Hydra in America: Suppressed History of America (Joshua Tree, Calif: Progressive Press, 2008), p. 412.

[4] David Teacher. “The Pinay Circle and Destabilisation in Europe,” Lobster (October 18, 1989).

[5] Hugh Wilford. The CIA, the British Left and the Cold War: Calling the Tune? (Routledge, 2013), p. 243.

[6] Adrian Hänni. “A Global Crusade against Communism: The Cercle in the ‘Second Cold War’.” In Transnational Anti-Communism and the Cold War. ed. Luc van Dongen, Stéphanie Roulin and Giles Scott-Smith (Palgrave Macmillan, 2014), p. 161.

[7] Guy Patton. Masters of Deception: murder intrigue in the world of occult politics (Amsterdam: Frontier Publishing, 2009), p. 174.

[8] David Teacher. Rogue Agents: The Cercle Pinay complex 1951-1991 (2015), pp. 472-475.

[9] Adrian Hänni. “A Global Crusade against Communism: The Cercle in the ‘Second Cold War’.” In Transnational Anti-Communism and the Cold War. ed. Luc van Dongen, Stéphanie Roulin and Giles Scott-Smith (Palgrave Macmillan, 2014), p. 161.

[10] Peter Berger & Samuel Huntington. Many Globalizations: Cultural Diversity in the Contemporary World (Oxford University Press, 2002).

[11] Betty Clermont. “Opus Dei Influence Rises to the Top in the Vatican.” The Daily Kos (April 06, 2014)

[12] Jonathan Marshall. “Brief Notes On The Political Importance Of Secret Societies.” Lobster Magazine (August 1984, Issue 5).

[13] “The People’s Front.” The Nation (November 16, 1946).  

[14] Hanni. “A Global Crusade against Communism,” pp. 162.

[15] Joël van der Reijden. “Le Circle and the Struggle for the Eurasian Continent; Notorious CIA ‘Ghost’ Owned ‘The Atlantic Cercle Inc.’ from 1994 to 2002.” Institute for the Study of Globalization and Covert Politics (June 20, 2010); Lucien Gregoire. Murder in the Vatican, pp. 319-320.

[16] Ibid.

[17] Chris Blackhurst. “Aitken dropped by the Right’s secret club.” Independent (June 28, 1997).

[18] Jon E. Lewis. The Mammoth Book of Cover-Ups (London: Little, Brown Book Group, 2008).

[19] Hanni. “A Global Crusade against Communism,” pp. 162.

[20] Chris Blackhurst. “Aitken dropped by the Right’s secret club.” Independent (June 28, 1997); Stéphanie Roulin, Giles Scott-Smith. Transnational Anti-Communism and the Cold War: Agents, Activities, and Networks (New York: Palgrave MacMillan, 2014), p. 162.

[21] Sterling & Peggy Seagrave. Gold Warriors: America’s Secret Recovery of Yamashita’s Gold (Bowstring, 2010), pp. 94-96.

[22] Teacher. Rogue Agents.

[23] “Korean denies influence peddling.” Bangor Daily News (November 2, 1976).

[24] Hanni. “A Global Crusade against Communism,’” pp. 164.

[25] Teacher. “The Pinay Circle and Destabilisation in Europe.”

[26] Jon E. Lewis. The Mammoth Book of Cover-Ups (London: Little, Brown Book Group, 2008).

[27] Jim Lobe. “Veteran neo-con advisor moves on Iran,” Asia Times, June 26, 2003.

[28] Philip Willan. The Last Supper: the Mafia, the Masons and the Killing of Roberto Calvi (Constable & Robinson, 2007), pp. 229–30.

[29] Philip Coppens. “Knights of the Extreme Right.” Nexus Magazine, Volume 18, Number 2 (February - March 2011).

[30] Entry “Giuseppe Mazzini” in , William R. Denslow, Volume III K – P, 10,000 Famous Freemasons, (Macoy Publishing & Masonic Supply Co., Inc., 1957); Garibaldi—the mason Translated from Giuseppe Garibaldi Massone by the Grand Orient of Italy.

[31] John Michael Greer. The Element Encyclopedia of Secret Societies (HarperElement, London, 2006)

[32] Diego Gambetta. The Sicilian Mafia: The Business of Private Protection (Harvard University Press, 1996), p. 261 n. 18.

[33] Christian Terras. Opus Dei: Enquête au cœur d’un pouvoir occulte (Golias, 2006) chap. 7.

[34] Arthur E. Rowse, “Gladio: The Secret U.S. War to Subvert Italian Democracy,” Covert Action Quarterly (December 1994).

[35] Daniele Ganser. Nato’s Secret Armies: Operation Gladio and Terrorism in Western Europe (London: Routledge, 2005), p. 73.

[36] Stuart Christie. Stefano Delle Chiaie: Portrait of a Black Terrorist, (London: Black Papers No.. 1, 1984), p. 74.

[37] Ibid., p. 10.

[38] Daniele Ganser, “Terrorism in Western Europe: An Approach to NATO’s Secret Stay-Behind Armies,” Whitehead Journal of Diplomacy and International Relations, South Orange NJ, Winter/Spring 2005, Vol. 6, No. 1.

[39] Chris Floyd. “Sword Play: Attacking Civilians to Justify ‘Greater Security’,” Global Research, (February 20, 2005).

[40] David Guyatt. “Operation Gladio.” Retrieved from http://www.copi.com/articles/guyatt/gladio.html

[41] Jonathan Kwitny. “The C.I.A.’s Secret Armies in Europe.” The Nation (April 6, 1992). pp. 446–447, cited in Ganser’s “Terrorism in Western Europe.”; Charles Cogan (2007). “‘Stay-Behind’ in France: Much ado about nothing?" Journal of Strategic Studies. 30 (6): 937–954.

[42] Timewatch: Operation Gladio—Behind False Flag Terrorism & 9/11 (parts 1, 2 and 3) BBC.

[43] Alexander Reid Ross. Against the Fascist Creep (AK Press, 2017).

[44] Marlene Laruelle. “Dangerous Liaisons: Eurasianism, The European Far Right, and Putin’s Russia.” Eurasianism and the European Far Right (Lexington Books, 2015), p. 13.

[45] Ross. Against the Fascist Creep.

[46] Franco Ferraresi. “The Radical Right in Postwar Italy,” Politics and Society, 16(1), (1988), p. 84.

[47] Ganser. Nato’s Secret Armies, p. 20.

[48] Stéphanie Roulin & Giles Scott-Smith. Transnational Anti-Communism and the Cold War: Agents, Activities, and Networks (New York: Palgrave MacMillan, 2014), p. 162.

[49] David Rockefeller. Memoirs (2002), pp. 412-413.

[50] Patton. Masters of Deception, p. 175.

[51] Giles Scott-Smith. Western Anti-Communism and the Interdoc Network: Cold War Internationale (New York: Palgrave MacMillan, 2012). p. 127.

[52] Teacher. Rogue Agents, p. 52.

[53] Ibid., p. 77.

[54] Ibid., p. 76.

[55] Hugo Gijsels. Netwerk Gladio (Leuven: Kritak, 1991). p. 124.

[56] Sergio Flamigni. La tela del ragno (2nd ed.). Edizioni Caos (2003).

[57] Philip P. Willan. Puppetmasters: The Political Use of Terrorism in Italy (Authors Choice Press, 2002) p. 220.

[58] Richard Drake. The Aldo Moro Murder Case (Harvard University Press, 1995) p. 104.

[59] Sergio Zavoli. “La notte della repubblica,” Nuova ERI/Edizioni RAI (1990).

[60] Marshall, Dale Scott & Hunter. The Iran-Contra Connection, p. 71.

[61] Penny Lernoux. In Banks We Trust (Garden City, N.Y.: Anchor/ Doubleday, 1984), p. 217; cited in Marshall, Dale Scott & Hunter. The Iran-Contra Connection, p. 71.

[62] “Web of scandal entangles P2.” The Times (May 27, 1981).

[63] Patton. Masters of Deception, p. 190.

[64] Paul. L. Williams. Operation Gladio: The Untold Story of the Unholy Alliance Between the Vatican, the CIA, and the Mafia (Prometheus Books, 2015).

[65] Nick Mathieson. “Who killed Calvi?” The Guardian (December 7, 2003).

[66] John Paul I at Catholic Counter-Reformation, Abbé de Nantes’ website, in English.

[67] “La CAGOULE, organisation fasciste française.” Partie de Gauche, (vendredi 15 juin 2012), retrieve from http://www.gauchemip.org/spip.php?article1337; Pierre Beaudry, “Will Bush or Kerry Learn a Lesson from Charles de Gaulle?” Executive Intelligence Review (June 18, 2004).

[68] Stuart Christie. General Franco Made Me a ‘terrorist’: The Christie File: Part 2, 1964-1967 (Stuart Christie: 2003) p. 238.

[69] Christie. Stefano Delle Chiaie, p. 16

[70] Ganser. Nato’s Secret Armies, p. 106 

[71] Mae Brussell, “The Nazi Connection to the John F. Kennedy Assassination,” The Rebel, (January 1984).

[72] Ibid.

[73] Christie. Stefano Delle Chiaie, p. 34

[74] Ibid., p. 33

[75] Peter Dale Scott. American War Machine: Deep Politics, the CIA Global Drug Connection, and the Road to Afghanistan (Lanham, Maryland: Rownan & Littlefield, 2010). p. 271 n. 84.

[76] Hearing of Stefano Delle Chiaie on 22 July 1997 before the Italian Parliamentary Commission on Terrorism headed by senator Giovanni Pellegrino.

[77] Russ Bellant. The Coors Connection, (South End Press, 1988), p. 85.

[78] Williams. Operation Gladio.

[79] Penny Lernoux. People of God (New York: Viking Penguin Publishing Inc.) p. 318.

[80] Martin A. Lee. “Their Will Be Done,” Mother Jones (July/August 1983).

[81] Gérard Devienne. “Latin America in the 1970s: “Operation Condor,” an International Organization for Kidnapping Opponents,” L’Humanite in English, Translated Monday 1 January 2007.

[82] Ibid.

[83] Christie. General Franco Made Me a “terrorist,” p. 132.

[84] (Spanish) En el mismo barco, Pagina 12, (December 14, 1998).

[85] Coppens. “Knights of the Extreme Right.”

[86] Brussell. “The Nazi Connection to the John F. Kennedy Assassination.”

[87] Gérard Devienne. “Latin America in the 1970s: “Operation Condor,” an International Organization for Kidnapping Opponents.” L’Humanite in English, Translated Monday 1 January 2007.

[88] Horacio Verbitsky. The Silence, extract transl. in English made available by OpenDemocracy: Breaking the silence: the Catholic Church in Argentina and the “dirty war”, (July 28, 2005).

[89] Argentine – “Escadrons de la mort : l’école française”, interview with Marie-Monique Robin published by RISAL, 22 October 2004 available in French & Spanish (“Los métodos de Argel se aplicaron aquí”), Página/12, 13 October 2004

[90] “L’exportation de la torture”: interview with Marie-Monique Robin, L’Humanité, (August 30, 2003) (in French).

[91] Verbitsky. The Silence.

[92] J. Patrice McSherry. Review: Death Squadrons: The French School. Directed by Marie-Monique Robin., The Americas 61.3 (2005) 555-556, via Project MUSE, accessed 30 April 2016.

[93] “Algeria torture: French general Paul Aussaresses dies.” BBC News (December 4, 2013).

[94] Marie-Monique Robin. Escadrons de la mort - l’école française (starting at 27 min).

[95] Gérard Devienne. “Latin America in the 1970s: “Operation Condor,” an International Organization for Kidnapping Opponents,” L’Humanite in English, Translated Monday 1 January 2007.

[96] Christie. Stefano Della Chiaie, p. 34.

[97] Hearing of Stefano Delle Chiaie on before the Italian Parliamentary Commission on Terrorism headed by President Giovanni.

[98] Jonathan Marshall, Peter Dale Scott & Jane Hunter. The Iran-Contra Connection (Black Rose Books Ltd., 1987), p. 24.

[99] Peter M.Duyzer. Legend of the Fall, An Evaluation of William Branham and His Message (Independent Scholar’s Press, 2014), pp. 65–66.

[100] Stephen Brown & Oliver Ellrodt. “Insight: German sect victims seek escape from Chilean nightmare past.” Reuters (May 9, 2012). Retrieved from https://www.reuters.com/article/us-germany-chile-sect-idUSBRE8480MN20120509

[101] John Collins. “Colonia Dignidad and Jonestown.” Alternative Considerations of Jonestown & Peoples Temple (September 23, 2016). Retrieved from https://jonestown.sdsu.edu/?page_id=67352

[102] John Collins. “Colonia Dignidad and Jonestown.” Alternative Considerations of Jonestown & Peoples Temple (September 23, 2016). Retrieved from https://jonestown.sdsu.edu/?page_id=67352

[103] Tom Reiterman & John Jacobs. Raven: The Untold Story of Rev. Jim Jones and His People (Dutton, 1982), pp. 50–52.

[104] John Collins. “Colonia Dignidad and Jonestown.” Alternative Considerations of Jonestown & Peoples Temple (September 23, 2016). Retrieved from https://jonestown.sdsu.edu/?page_id=67352

[105] Glenn Infield. Secrets of the SS (New York, NY: Stein and Day, 1981), p. 206.

[106] Bruce Falconer. “The Torture Colony,” The American Scholar, (Autumn 2008).

[107] A Sinister Sect: Colonia Dignidad, Season I, Episode 4, “A pact with the Devil” (2021).

[108] Glenn Infield. Secrets of the SS (New York, NY: Stein and Day, 1981), p. 207.

[109] Peter Levenda. Unholy Alliance: A History of Nazi Involvement with the Occult (New York: Continuum, 2006).

[110] Glenn Infield. Secrets of the SS (Stein and Day, 1981), p. 207.

[111] Gerard L. Posner. Mengele: The Complete Story, (Cooper Square Press, 1986), pp. 123–124.

[112] Vice Guide to Travel, visit Nueva Germania (2008).

[113] George Thayer. The War Business – The International Trade in Arms (New York: Simon and Schuster, 1969), p. 43.

[114] Peter McFarren & Fadrique Iglesias. The Devil's Agent: Life, Times and Crimes of Nazi Klaus Barbie (Xlibris Corporation, 2013).

[115] Christie. Stefano Delle Chiaie, p. 63.

[116] Peter McFarren & Fadrique Iglesias. The Devil's Agent: Life, Times and Crimes of Nazi Klaus Barbie (Xlibris Corporation, 2013).

[117] Shlomo Aronson. Reinhard Heydrich und die Anfänge des SD und der Gestapo 1931-1935 (Berlin, 1966); Cited in Novak. Jacob Frank, p. 187.

[118] Tony Paterson. “How the Nazis escaped justice.” The Independent (January, 27 2013)

[119] Shraga Elam & Dennis Whitehead.  “In the Service of the Jewish State.” Haaretz (March 29, 2007). Retrieved from https://www.haaretz.com/1.4813593

[120] Bodo Hechelhammer (BND). “Mitteilung der Forschungs- und Arbeitsgruppe "Geschichte des BND" (MFGBND) Nr. 2 - Walther Rauff und der Bundesnachrichtendienst” [Communication from the Research and Working Group “History of the BND” (MFGBND)-Walther Rauff and the BND]. Federal Intelligence Service of West Germany (Bundesnachrichtendienst or BND) ((23 September 2011)).

[121] Shraga Elam & Dennis Whitehead.  “In the Service of the Jewish State.” Haaretz (March 29, 2007). Retrieved from https://www.haaretz.com/1.4813593

[122] Carlos Basso. El último secreto de Colonia Dignidad (Mare Nostrum, 2002), p. 56

[123] Frederick James Simonelli. American Fuehrer: George Lincoln Rockwell and the American Nazi Party (University of Illinois Press, 1999), p. 90.

[124] Nicholas Goodrick-Clarke. Hitler’s Priestess: Savitri Devi, the Hindu-Aryan Myth, and Neo-Nazism (New York: New York University Press, 1998).

[125] Brussell. “The Nazi Connection to the John F. Kennedy Assassination.”

[126] Levenda. Unholy Alliance.

[127] Robert Plummer. “Condor legacy haunts South America.” BBC (June 8, 2005). Retrieved from http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/3720724.stm

[128] “CIA Activities in Chile.” National Security. Retrieved from https://web.archive.org/web/20170719161607/https://nsarchive.gwu.edu/news/20000919/01-17.htm

[129] Luis Andres Henao. “Manuel Contreras, Pinochet confidant convicted for crimes against humanity, dead.” CBC (August 7, 2015). Retrieved from https://www.cbc.ca/news/world/manuel-contreras-pinochet-confidant-convicted-for-crimes-against-humanity-dead-1.3184143

[130] Levenda. Unholy Alliance.

[131] Ibid.

[132] “New Docs Show Kissinger Rescinded Warning on Assassinations Days Before Letelier Bombing in DC.” Democracy Now (April 12, 2010).

[133] Mónica González. “El día en que Manuel Contreras le ofreció al Sha de Irán matar a ‘Carlos, El Chacal’.” Ciper (June 8, 2009).

[134] Peter McFarren & Fadrique Iglesias. The Devil's Agent: Life, Times and Crimes of Nazi Klaus Barbie (Xlibris Corporation, 2013).

[135] Erik Lopez. “Condenan a Manuel Contreras y líderes de Colonia Dignidad por asociación ilícita y delitos sexuales.” Biobio Chile (April 23, 2014). Retrieved from https://www.biobiochile.cl/noticias/2014/04/23/condenan-a-manuel-contreras-y-lideres-de-colonia-dignidad-por-asociacion-ilicita-y-delitos-sexuales.shtml

[136] Luis Andres Henao. “Manuel Contreras, Pinochet confidant convicted for crimes against humanity, dead.” CBC (August 7, 2015). Retrieved from https://www.cbc.ca/news/world/manuel-contreras-pinochet-confidant-convicted-for-crimes-against-humanity-dead-1.3184143

[137] Gonzalo Leon. “Miguel Serrano, a writer and former Chilean ambassador to India: ‘Colonia Dignidad was a UFO base’,” Nation Sunday (Sunday April 3, 2005).

[138] Nicholas Goodrick-Clarke. Hitler’s Priestess: Savitri Devi, the Hindu-Aryan Myth, and Neo-Nazism (New York: New York University Press, 1998).

[139] Goodrick-Clarke. Black Sun, p. 179

[140] Nicholas Goodrick-Clarke. Black Sun: Aryan Cults, Esoteric Nazism and the Politics of Identity. (New York: New York University Press, 2002). p. 175

[141] Goodrick-Clarke. Black Sun, p. 181

[142] Miguel Serrano. Das goldene Band, p. 32.

[143] Goodrick-Clarke. Black Sun, p. 177.

[144] Ibid.

[145] Martin A. Lee. SPLC report: “From UFOs to Yoga” (Summer 2002).

[146] Karl Ernest Meyer & Shareen Blair Brysac. Tournament of Shadows: The Great Game And the Race for Empire in Central Asia (Basic Books, 2006), p. 459.

[147] “Dalai Lama’s Depressing Past, Disappointing Politics,” Foreign Confidential, (Monday, March 31, 2008).

[148] Loren Coleman. Tom Slick and the Search for the Yeti (London: Faber and Faber, 1989).

[149] “World News Briefs; Dalai Lama Group Says It Got Money From C.I.A.” The New York Times, (2 October 1998).

[150] Victor & Victoria Trimondi, “The Shadow of the Dalai Lama – Annex: Critical Forum Kalachakra.”

[151] Miguel Serrano. Das goldene Band, p. 366.

[152] “Forgive Pinochet, says Dalai Lama,” CBC News, (Friday, November 10, 2000).

[153] “Pierre Athanase Marie Plantard.” Biblioteca Pleyades. Retrieved from https://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/esp_sociopol_priorysion06.htm

[154] Philip Coppens. “Knights of the Extreme Right.”

[155] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 23.

[156] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 22.

[157] Marcel Roggemans. History of Martinism and the F.U.D.O.S.I. (Lulu.com, 2008).

[158] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 27.

[159] George D. Chryssides. “Sources of Doctrine in the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 120.

[160] Philip Coppens. “The wooden book of Montségur.” Les Carnets Secrets, 10 (2008). Retrieved from https://www.eyeofthepsychic.com/woodenbook/

[161] Mike Bogard. In the Wake of the Astral Force ( Independently published, 2020).

[162] Massimo Introvigne. “Hoaxes and Misunderstandings on the Order of the Solar Temple - Grace Kelly, Princess of Monaco and Dr. Heide Fittkau-Garthe.” CESNUR (January 1998). Retrieved from https://www.cesnur.org/testi/Grace.htm

[163] André Douzet. “The Treasure Trove of the Knights Templar,” Nexus, vol. 4, no. 3, April/May 1997.

[164] Patrick Rivière. Fulcanelli: His True Identity Revealed (Red Pill Press, Ltd, 2006), p. 84.

[165] André Douzet. “The Treasure Trove of the Knights Templar,” Nexus, vol. 4, no. 3, (April/May 1997).

[166] Cited in Lynn Picknett & Clive Prince. The Sion Revelation: The Truth About the Guardians of Christ’s Sacred Bloodline (Simon and Schuster, 2006), p. 98.

[167] Aimé Michel, coll. “About Flying Saucers - Mysterious Celestial Objects (OMC),” Planet Presence (Planet Ed, 1966), p.134

[168] Ibid.

[169] André Van Bosbeke. Chevaliers d’aujourd'hui : A propos des sociétés occultes et des ordres de chevaliers au XXe siècle (Anvers, Berchem : Ed. EPO, 1988).

[170] Massimo Introvigne. “The Magic of Death.” In Catherine Wessinger (ed), Millennialism, Persecution, and Violence: Historical Cases (Syracuse University Press, 2000), p. 142.

[171] André Van Bosbeke. Chevaliers d’aujourd'hui : A propos des sociétés occultes et des ordres de chevaliers au XXe siècle (Anvers, Berchem : Ed. EPO, 1988).

[172] George D. Chryssides. “Sources of Doctrine in the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 124.

[173] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 26.

[174] André Van Bosbeke. Chevaliers d’aujourd’hui : A propos des sociétés occultes et des ordres de chevaliers au XXe siècle (Anvers, Berchem : Ed. EPO, 1988).

[175] André Van Bosbeke. Chevaliers d’aujourd’hui : A propos des sociétés occultes et des ordres de chevaliers au XXe siècle (Anvers, Berchem : Ed. EPO, 1988).

[176] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 27.

[177] Marcel Roggemans. Geschiedenis Van de Occulte En Mystieke Broederschappen (Lulu.com, 2010), p. 236.

[178] Andre Wautier. Dictionnaire des Gnostiques et des principaux inities (2004). Retrieved from http://www.livrespourtous.com/e-books/view/Dictionnaire-des-gnostiques-et-des-principaux-inities.html

[179] Marcel Roggemans. Geschiedenis Van de Occulte En Mystieke Broederschappen (Lulu.com, 2010), p. 238.

[180] Marcel Roggemans. Geschiedenis Van de Occulte En Mystieke Broederschappen (Lulu.com, 2010), p. 238.

[181] Jean-Paul Bourré. Les sectes Lucifériennes aujourd'hui (Belfond, 1978), p. 100.

[182] Jean-Paul Bourré. Les sectes Lucifériennes aujourd'hui (Belfond, 1978), p. 100.

[183] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 27.

[184] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 24.

[185] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 25.

[186] Cited in Marcel Roggemans. Geschiedenis Van de Occulte En Mystieke Broederschappen (Lulu.com, 2010), p. 236.

[187] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 25..

[188] Marlene Laruelle. “Dangerous Liaisons: Eurasianism, The European Far Right, and Putin’s Russia.” Eurasianism and the European Far Right (Lexington Books, 2015), p. 13.

[189] “Neofascismo e Islam,” Online Gnosis: Rivista Italiana di Intelligence (n. 4/2005).

[190] Didier Daeninckx. “Du Temple Solaire au réseau Gladio, en passant par Politica Hermetica…” Enquêtes interdites n°13 (February 27, 2002).

[191] “Peronnik,” Pourquoi la Résurgence de l'Ordre du Temple? Tome Premier: Le Corps (Monte-Carlo: Éditions de la Pensée solaire, 1975).

[192] George D. Chryssides. “Sources of Doctrine in the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 120.

[193] Israel Regardie. The Eye in the Triangle, (June, 1993).

[194] George D. Chryssides. An untitled paper presented at the CESNUR Conference held in Palermo, Sicily, 2005.

[195] George D. Chryssides. “Sources of Doctrine in the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 124.

[196] George D. Chryssides. “Sources of Doctrine in the Solar Temple.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 119.

[197] Harvey Spencer Lewis. Rosicrucian Manual (AMORC, 1938), pp. 139-140.

[198] Aleister Crowley. A. Liber ABA, book 4. part 3, appendix II.

[199] Picknett & Prince, Stargate Conspiracy (New York: Berkley, 1999), pp. 292-293.

[200] Massimo Introvigne. “Ordeal by Fire: The Tragedy of the Solar Temple,” p. 25.

[201] “Appendix 1.” In The Order of the Solar Temple: The Temple of Death (ed.) James R. Lewis (Ashgate, 2006), p. 178.

[202] “America’s Dog Star Days,” Rigorous Intuition, (June 14, 2005).

[203] Calum Brown. “Was Grace Kelly's Rover P6 Really Sabotaged?” Yahoo News (May 8, 2019). Retrieved from https://au.news.yahoo.com/grace-kelly-apos-rover-p6-221740186.html

[204] Gabe Mirkin. “Grace Kelly, death of a princess.” Villages-News (September 20, 2014). Retrieved from https://www.villages-news.com/2014/09/20/grace-kelly-death-princess/