Стената

Хей, ти,
там някъде, в горещото лято,
вкочанен от страх, премръзнал от тревоги,
можеш ли да ме чуеш?

Хей, ти,
свиден изгнаник, стиснал чудато
талисман със спомени и със посоки,
можеш ли да ме усетиш?

Хей, ти,
който винаги правиш, каквото ти кажат,
шумят пенливите ручеи на свободата,
в далечни страни, в роден край, във сърцата,
можеш ли да ги чуеш?

Хей, ти,
притиснат до студената стена,
пред безжизнен екран, зад желязна врата,
не им помагай да ни отнемат светлината.
Не се предавай без борба.