Кратка история на света

“И всичко пак в името на свободата! Казвам ти, човек няма по-мъчителна грижа от тази, да намери някой, на когото да предаде час по-скоро тази дарена свобода, с която това нещастно същество се ражда. Но свободата на хората завзема само онзи, който успокои съвестта им.” – Братя Карамазови

Според мен в света съществуват два основни мирогледа, а сблъсъкът между тях ще нарека сблъсък между “доброто и злото”. Единият е правото на силата. Другият закон, който управлява човешките същества, е правото на сърцето, съвестта.

Първият светоглед управлява без скрупули и според мен дори без да разбира човешката природа, макар и постоянно да се опитва да я огъне и възпроизведе според собствената си представа за това какво е човек. Правото на силния е психопатичен мироглед, в който хората са вещи, чиято единствена цел е да служат. Вещите не притежават права, свободна воля или душа. “Другите” са средство, обект за експлоатация или заплаха. Скрупулите на “другите” от гледна точка на хищника, на психопатичния мироглед са “слабост”. Мотивите на човешки хищник не могат да бъдат да спасява останалите, да бъдат приятели, да ги обича или да ги разбира, както се надяваме. Хората, изградили този жесток и объркан свят, не са нашите спасители от самите нас. Не са ни оковали за “наше добро”.

“Вие ни управлявате за наше собствено добро — каза той колебливо. — Вие смятате, че човешките същества не са способни да се управляват сами и затова… — Подскочи, за малко дори да изкрещи. Остра болка прониза цялото му тяло. О’Брайън беше натиснал лостчето на циферблата почти до трийсет и пет.

— Това беше глупаво от твоя страна, Уинстън, глупаво! — каза той. — Не би трябвало да говориш подобни неща.

Върна лостчето обратно и продължи:

— Сега ще ти кажа отговора на моя въпрос. Той е следният. Партията се стреми към властта единствено за собствена изгода.” – 1984

Образът на човека в този светоглед е звярът, призван да царува над човешкото царство от овце или нищожество, в което няма нищо ценно, ако не притежава “качества” в полза на господаря, както една овца е “ценна” за пастира с млякото или вълната, която дава, но не и с “душата си”. Обикновените хора не се раждат и не израстват с подобен код на поведение, затова често проектират собствената си психология върху обсебените от желание за власт и контрол. Бъркат идеята за меритокрацията с йерархиите, изградени, за да поробват или търсят бащина закрила от безскрупулни социопати. Психопатичният мироглед включва патологичен егоизъм, нарцисизъм и обсебване от желание за контрол. Патологията се състои най-вече в това, че не остава място за нищо друго: егоизмът и властта са единствени господари в менталния пейзаж.

Моя цел не е да поставям на някого диагнози. Дори психиатрите и психолозите спорят относно това доколко безскрупулното поведение е диагноза, както и относно множеството въпроси, които възникват при този феномен като доколко се наследява, как и дали е свързан с дисфункция в мозъка и прочее. Но основната трудност за повечето хора, които не функционират по подобен начин “без съвест”, идва от това, че не знаят въобще, че толкова различни от тях хора съществуват. Не допускат и не могат да разберат мотивацията и менталната конструкция на толкова чужд за тях манталитет.

Повечето хора не живеят, за да използват, тъпчат и да манипулират останалите. При думата “егоизъм” не си представят някой, който убива дете, за да му вземе сладоледа. Дори мафията понякога има код на поведение и граници, които не преминава. Независимо колко закърнял е нашият морален компас, дълбоко в себе си знаем какво е дорбо и кое е зло и макар често да не си признаваме, за да не изглеждаме смешни, старомодни и слаби, за да не се окаже, че сме от “овцете, които стрижат” и за да се правим на “лъвове”, всичко, което искаме, е един справедлив свят, в който управляват доброто, правдата и свободата. Разбира се, психопати много, но не те определят живота ни, само част от тях. Онази част, които притежават и капитала, който им позволява да упражняват подобна власт, и системите, които управляват в голяма степен живота ни.

Истината е, че колкото повече се нагаждаме към психопатичния мироглед, който изгради този свят, който ни донесе материализма и консумеризма, който издигна егоизма в култ и ни каза, че “силните изяждат слабите”, толкова повече сме овцете, които стрижат.

“Опитвам се да разбера какво би могло да превърне такива хора в това, в което са се превърнали.

Интересът може да бъде естествена човешка и животинска тенденция, отразяваща основната нужда от самосъхранение и оцеляване.

Но ми се струва, че проблемът идва с доминирането на личния интерес, т.е. преследването на личния интерес без никакъв етичен или морален контекст, който да ограничи обхвата му.

Всички свръхбогати групи, независимо дали са монарси, аристократи или финансови олигарси, са имали отправна точка, когато някой от техните предци се е отделил от обществото като цяло, за да стане по-богат и по-могъщ от околните.” – Пол Куденек

Култ към слънцето

Древни вярвания, в които Слънцето е Бог (понякога в комбинация с Марс, Луната, Сатурн, Венера, които имат различни имена в различните култури). Началото на монотеизма в Египет и Бог Ра (вероятно е отново да става дума за Сатурн?). Слънцето е символ на живота, доброто и спасението. След това се преражда в Християнството (кооптирано от Римската империя за свои нужди). Христос – живота, доброто, светлината, слънцето, саможертвата. Христос също е Спасителят, символ на хроничното спасителството и надеждата, че някой вечно трябва да ни спасява (лични интерпретации, не съществува литература по въпроса). Ако не стане с Тръмп, Путин, “добрият Запад”, още по-добрият Изток, Ленин, “демокрацията” или нещо друго, то ни е гарантирано, че след смъртта със сигурност ще ни спасят. И най-накрая ще се свърши с този… ужас.

Култ към Сатурн

Древни вярвания, в които Луната се свързва с жената и женската енергия, Сатурн с мъжката енергия (в различни комбинации с Марс, Луната, Сатурн, Венера, които имат различни имена в различните култури). Култ към земята, плодородието. Символът на смъртта с косата, която събира жътвата е символ на Сатурн. Сатурн обикновено се представя със сърп в едната ръка и житен сноп в другата.

Черното слънце на нацистите е Сатурн.

Сливането на женската и мъжката енергия в тантричен секс отключва чакрата на челото (затова всички окултисти поставят символа с окото на върха на пирамидата). Широко използване на езотерика, разбиране за енергия през тялото, източните практики за енергията на живота и чакрите (чакрата на челото е чакрата, която те свързва с общото съзнание и отключва специални умения, мозъкът отделя естествен наркотик DMT при определени състояния, древните понякога са си го набавяли от гъби, LSD има подобно действие, с което ЦРУ залива масите по време на “контракултурата”, Алдъс Хъксли и Алистър Кроули (и двамата агенти на МИ6) работят с ЦРУ доста усърдно всички да се дрогират и “да си разширяват съзнанието”), магии, алхимия (много по-късно), Гог и Магог (свързвани с 10-те изгубени племена на Израел, които от своя страна се свързват със скитите, които мигрират както към Индия, така и към централна и Западна Европа). Култ към Сатурн като енергия на разрушението, пътят към себе си, времето, смъртта и властта. Тези древни вярвания просъществуват в масонство, богомилство, гностицизъм, зороастрианизъм, сатанизъм, източен мистицизъм, Будизъм, Ню Ейдж културата, култ към Земята, “зелените”, Гая, нумерология, астрология и Кабала.

Дейвид Айк пише, че Земята се управлява от “рептили от Сатурн”, които излъчват вълни от пръстените на планетата, които през Луната бият в мозъците на земното население тези вибрации, на които Луната е усилвател и така ни държат в Матрицата. Само ще кажа, че подобни теории са умишлени. От една страна Айк играе ролята на “откачен конспиративен теоретик”, за да свързват хората всяка дискусия относно Сатурн, “сатанизъм”, технократското общество или кой управлява света с Дейвид Айк. От друга, за да държи хората в безсилие, защото очевидно няма как да разбием “вибрациите”, които ни бият в мозъците, за да ни “прожектират” виртуална реалност. Но следната лекция показва неща относно символизма и историята, които са пред очите на всички:

Римляните считат техния бог Сатурн (богът на плодородието), че съвпада с бог Кронос на гърците (богът на времето), който изяжда децата си. От там и човешките жертвоприношения.

Има място в древния свят (Valley of Hinnom (Gehenna)), на което са изгаряли деца, за да има плодородие и бог Кронос (Сатурн) (който е изял децата си), да бъде благосклонен. Сатурн отговаря на Козирог, заради това е “рогатият” в Християнството. Гърците възприемат много езически вярвания от древна Финикия (гърците са наричали израелтяните и финикийците ханаанци). Не само гръцката азбуката идва от Финикийците. Европа е финикийска богиня. Финикийският Бог Baal Hammon (Лорд Хамон) е еквивалентът на Сатурн в древна Финикия. Baal Hammon е главен бог на Картаген, Бог на времето, считан за отговорен за плодородието и почитан като крал на боговете, умилостивяван с детски жертвоприношения.

От wikipedia: Той е идентифициран със слънчево божество, въпреки че Игаел Ядин го е смятал за бог на луната. В Картаген и Северна Африка Baʿal Hammon е силно свързан с овена и почитан също като Baʿal Qarnaim („Господарят на двата рога“) в светилище на открито в Jebel Boukornine („хълмът с два рога“) от другата страна на залива от Картаген, Тунис. Interpretatio graeca го идентифицира с титан Кронос. В древен Рим той е идентифициран със Сатурн и културният обмен между Рим и Картаген в резултат на Втората пуническа война може да е повлиял на развитието на фестивала на Сатурналиите (който днес се празнува като Коледа).

Сърпът е символ на Сатурн, а чукът на Марс. Марс е богът на войната.

Сатурн с пръстените си:

История на фашизма

““Fascism is the adoption by the vested interests in a society of an authoritarian form of government in order to maintain their vested interests and prevent the reform of the society”.” – Carroll Quigley

Фашизъм е налагането на авторитаризъм или използването на силовите структури на държавата, за да защитят частни интереси за сметка на обществото.