Контролирано разрушаване на икономиката и финансов ресет

автор: Джеймс Корбет

Ако не сте забелязали, в момента световната икономика се разпада.

Всички започнахме да усещаме унищожаването на продоволствените вериги, повишаването на цените на енергията, икономическата несигурност и инфлацията – да не говорим за стагфлация, свиване и дефлация – но през изминалата седмица наистина се усетиха мащабите на кризата, пред която сме изправени. Като че ли всеки ден се появява новина за нов финансов пожар с пет аларми.

Dow потъва. Курсът на канадския долар пада. Япония се пропуква. Световните акции се сриват. Инфлацията в еврозоната се покачва. ФЕД повишава инфлацията. Имотният пазар се пука. Криптовалутите се сриват. Държавните ценни книжа се сриват.

И това е само тази седмица! Както съм сигурен, че сте видели, през последните месеци във финансовата преса се разпространяваха много, много сходни истории, като всички рисуват подобни мрачни картини.

Но е важно да се има предвид, че тези цифри са само цифри. Истинският въпрос е какво всъщност означават тези числа.

Днес ще отговорим на този въпрос, като се запознаем с историята, която стои зад числата, и ще открием какво ни казва тя за решетките на финансовия затвор, които се заключват около нас.

Отдавна твърдя, че световната финансова система (и паричният ред, на който тя се основава) е трик на доверието в най-буквалния смисъл на тази дума. Това винаги е било така в епохата на фиатните валути – свидетелство за това е например изразът “пълна вяра и кредит”, който Министерството на финансите на САЩ и други използват, за да опишат “обезпечението” на долара – но това е особено актуално през последните няколко десетилетия на акробатики на централните банки.

И така, какво означава идеята, че финансовата система е трик на доверието?

За да разберете това, трябва да се върнете към раждането на съвременната парична система в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, през 1944 г. Както си спомняте от моя подкаст епизод за Бретън Уудс 2.0, споразумението от Бретън Уудс изискваше от подписалите го държави да обвържат валутите си с щатския долар, който от своя страна беше конвертируем в златни кюлчета по 35 долара за унция. Идеята беше, че в следвоенната епоха валутите отново ще бъдат обезпечени със злато… чрез долара.

Накратко, целият паричен ред трябваше да се основава на доверието на света в способността на правителството на САЩ да контролира разходите си и да не се отказва от обещанието си да плаща на кредиторите си в злато, когато те поискат това. Но не се притеснявайте, всички, чичо Сам се закле, че няма да злоупотребява с прекомерната привилегия, която му дава правото да бъде емитент на световната резервна валута!

След това дойдоха Студената война, Корейската война, Виетнамската война, надпреварата в ядреното въоръжаване, възходът на военнопромишления комплекс и раждането на социалната държава “Голямото общество” от люлката до гроба, както и съпътстващото нарастване на държавния дълг и отрицателния платежен баланс. Някои държави започнаха да се чудят дали случайно правителството на САЩ не разполага с достатъчно злато в трезорите си, за да покрие всички свои хартиени обещания. Но когато френският президент Шарл дьо Гол изпрати френските военноморски сили през Атлантическия океан, за да помолят чичо Сам учтиво да обърне доларовите авоари на Франция в злато, президентът Никсън отговори, като затвори златния прозорец и официално сложи край на Бретън-Уудската система.

От този момент нататък никой не можеше да се преструва, че паричният ред е нещо друго освен трик на доверието. В системата на плаващите валутни курсове, развила се след разрушаването на Бретън Уудс, стойността на една фиатна валута се измерва спрямо другите в къщичка от карти, която остава да стои само защото – подобно на заблудените поданици на императора в приказката на Ханс Кристиан Андерсен – хората са научени да не се питат дали император Долар наистина носи дрехи.

Затова не е изненадващо, че епохата след Бретън Уудс се характеризира с поредица от все по-нагли опити на финансовия елит да се възползва от доверчивостта на обществото.

Кисинджър посредничи за създаването на нефтодоларовата система, чрез която саудитците определят цената на петрола в долари и изпират тези долари обратно през американската финансова система. (виж Разказ за дълг и пари)

През 1987 г. се случи сривът на фондовата борса “Черният понеделник”, който доведе до създаването на “Plunge Protection Team” – група от високопоставени банкери и държавни служители, които признават, че работят за манипулиране на фондовата борса по нареждане на олигарсите.

Имаше и жилищния балон на Грийнспан (Алън Грийнспан) в началото на 2000 г., който доведе до световната финансова криза от 2008 г. и който на свой ред беше замазан с “възстановяване без работни места” и нормализиране на намесата на централните банки на пазарите.

И ето, че сега сме в края на най-дългата бича серия в историята!!! (Какво би могло да се обърка???), а от наемните работници все още се иска да почитат фондовия пазар и да се преструват, че не се разбира, че пазарите са манипулирани, че финансовата преса вече признава, че пазарите са измама и че централните банки са предизвикали този срив.

. . . Но течението на последните 80 години от паричната история се обръща. Хората най-накрая се събуждат и разбират, че императорът наистина е гол, а мнозина най-накрая поставят под въпрос доверието си в системата, която централните банкери са създали.

Кризата на доверието (проектирана)

Това, че целият икономически ред е една гигантска игра на доверие, няма да е изненада за редовните ми читатели или за всеки друг, който обръща внимание на тези въпроси. Това, което е изненадващо, е, че водещата финансова преса вече дори не се опитва да скрие този факт.

Вестник “Безос Поуст” оформя отразяването на инфлационната криза като въпрос на обществеността, която “губи вяра” във Федералния резерв. Известният инвеститор милиардер Бил Акман призовава за агресивно повишаване на лихвените проценти на Фед, за да се “възстанови доверието” в пазарите. Дори председателят на Фед Джером Пауъл признава, че това, което притеснява банкерите, не е самата ценова инфлация, а вярата на хората в системата, като отбелязва, че “наистина критичният въпрос” е “да се постараем обществото наистина да има доверие, че разполагаме с инструментите” за борба с инфлацията.

Всъщност към този момент никой не може да отрече, че вярата, която поддържаше световната икономическа измама толкова дълго време, се разклаща. Когато финансовият ред осигуряваше храна на семействата им, малцина бяха склонни да поставят под въпрос статуквото. Сега, когато цената на храната на масата им се покачва неимоверно, мнозина нямат друг избор, освен да поставят статуквото под въпрос.

Макар че тази загуба на доверие може да е или да не е изненадваща за Джером Пауъл или за другите функционери на средно ниво във финансовата игра, тя със сигурност не е изненадваща за дърпащите конците в Банката за международни разплащания – централната банка на централните банки (Зад Банката за международни разплащания стоят истинският финансов елит, държавите – членки на банката не определят политиките й, а Блек Рок, Голдман Сакс, Ротшилд, зад които са старите пари, управляващият династичен елит – бел.ред.), определена като връх на финансовия контрол от Карол Куигли в “Трагедия и надежда” – които от години “предупреждават” за неизбежния резултат от тази лудост, предизвикана от количествено облекчаване, управлявана от централните банки.

Би било върхът на наивността обаче да вярваме, че хората на самия връх на пирамидата на икономическата власт могат да предвидят колапса на тази система и въпреки това да не направят нищо, за да се подготвят за него (подобна изключителна наивност, вероятно и глупости, кара множество хора да си мислят, че елитите няма да предвидят крахът на капитализма, капиталистите са жертви на системата, тя се случва някакси, всеки преследвайки своите интереси и някак ще се срине или ще мутира сама в нещо друго, някои мислят, че в социализъм; реалността е такава, че масата, както и огромната част от функционерите вляво не разбират системата, не могат нищо да предвидят, а обратно – елита на върха на пирамидата, онези които стоят над капиталистите, се справят чудесно – бел.ред.). В действителност, разбира се, БМР и другият финансов елит не седят със скръстени ръце и не се чудят какво да правят с тази криза на доверието. Точно обратното. Те я подстрекават.

Различните “неуспехи”, които наблюдаваме на пазарите в момента, не са просто случайност, а проблеми, които се създават или влошават чрез умишлени действия.

Инфлацията не се появява от нищото. Тя е напълно предсказуем резултат от интервенциите на централните банки.

Веригата за доставки не се “разпада” без конкретна причина. Тя е преустановена с правителствени декрети.

Цените на хранителните продукти не се повишават, защото фермерите изведнъж решават да поискат повече пари. Те се повишават, защото правителствата внимателно подготвят условията за хранителен апокалипсис.

Не, това, което преживяваме, не е спонтанен икономически срив; то е контролирано разрушаване на икономиката (както предупредихме още в началото на ковид операцията – бел.ред.).

Но защо? Каква е причината силите, които не би трябва да съществуват, да разрушат самата игра на доверие, която са водили през по-голямата част от века?

Фактът, че финансовият елит, който работи толкова усърдно за изграждането на световния ред, след това ще се обърне и ще допринесе за разрушаването на този ред, е озадачаващ само ако смятаме, че те планират да запазят сегашното статукво завинаги. Но това не е така. За да разчистят пътя за новия икономически световен ред, те първо трябва да разрушат стария.

Представете си, че сте подписали 99-годишен договор за наем на първокласни офисни небостъргачи в Долен Манхатън. А сега си представете, че тези кули са постоянно недостатъчно заети и че ще се наложи да се премахне азбест за 200 милиона долара, за да се приведат в съответствие с изискванията. И накрая, нека си представим, че сте имали прозорливостта да се уверите, че застраховката ви изрично включва правото да възстановите каквото искате на тази земя в малко вероятния случай на пълно разрушаване на кулите. При такъв сценарий може просто да направите изчисление, че е във ваш интерес да разрушите кулите сами и да обвините за деянието някакви мюсюлмански страшилища-атентатори. Хипотетично погледнато.

По подобен начин, ако сте на власт в световния паричен ред и искате да го възстановите изцяло от нулата, за да осигурите на себе си и на приближените си пълен контрол върху всяка транзакция, която се извършва на планетата, може да дойде момент, в който да пресметнете, че е във ваш интерес да започнете контролирано разрушаване на икономиката.

Тъй като не съм част от този финансов елит, очевидно не мога да кажа със сигурност дали това решение е взето или не. Не знам колко време имаме, преди сегашният ред да рухне напълно, нито дали контролираното разрушаване на икономиката вече е започнало сериозно. В края на краищата, още по време на срива на Lehman през 2008 г. едва ли съм си представял, че централните банкери ще могат да закрепят понци схемата още няколко години с количествени улеснения, отрицателни лихвени проценти и други елементарни финансови шарлатании. Със сигурност е възможно измамниците, които водят тази игра от толкова десетилетия, да имат още няколко трика в ръкавите си, за да продължат да държат зомбираната икономика в шах още известно време.

Но това, което знам – защото го разгледах тук, на тези страници, едва миналия месец – е, че почти всяка една централна банка в света вече активно се стреми към въвеждането на цифрова валута на централната банка (CBDC). Знам, че до края на десетилетието – ако не и много по-рано – ще виждаме как държава след държава приемат и налагат на гражданите си CBDC за крайни клиенти с намерението да проследяват всяка транзакция в икономиката в реално време. И накрая, знам, че е малко вероятно един изцяло нов паричен инструмент да бъде приет от обществото, ако няма някаква убедителна причина, като например хиперинфлационна криза в стария паричен инструмент.

Като съберем всички тези факти, можем да заключим, че финансовият ред, който познаваме през целия си живот, е обречен на унищожение и дните му са преброени. Смятам, че именно в светлината на това знание трябва да тълкуваме настоящата икономическа криза.

Важно е да разберем колко добре се съчетават парчетата на по-широкия политически/геополитически/социален/финансов пъзел и как всички събития от последните две години обединяват тези парчета. Разгръщането на биосигурността налага необходимостта от паспортите за ваксини. Паспортите на ваксините въвеждат цифровия идентификатор. Цифровият идентификатор осигурява инфраструктурата за CBDC (виж Геополитически и финансов обзор).

CBDC осигуряват механизъм за прилагане на система за социален кредит (и/или система за въглероден кредит). Да се разглеждат тези събития като отделни събития, които се развиват случайно и инцидентно, означава да се пропусне целият смисъл (пропускането на смисъла е масова практика – бел.ред.). Разрушаването на икономиката е само повод за изпълнението на следващия етап от програмата, точно както COVID-19 беше повод за този етап от програмата.

Накратко, тоталната икономическа атака, която се води срещу свободните народи по света в момента, е само още едно бойно поле във всеобхватната война от пето поколение (война от пето поколение означава, че войната не се извършва в плоскост, в която оперират и мислят повечето хора, а вертикално – елитите срещу хората, Война като никоя друга), която се намираме да водим срещу глобалните елити.

И както отбелязах в неотдавнашното си Ръководство за войната от пето поколение, способността ни да се защитим от това нападение (да не говорим за победа в битката) зависи от това дали изобщо знаем, че сме във война. Трябва да сме в състояние да изложим картите на масата за нашите приятели и семейства възможно най-ясно: Икономиката се унищожава умишлено. Това се прави от същите измамници, които са създали самата система, която се унищожава. И това се прави, за да се консолидира пълен контрол върху икономиката, чак до способността ни да купуваме и продаваме.

На практика ние стоим на нулевата точка на световната икономика и наблюдаваме как се взривяват кулите близнаци на световната финансова система. Можем или да стоим тук, хипнотизирани от пиротехниката на експлозиите, или да се отдръпнем, да се прегрупираме и да предприемем необходимите стъпки, за да намалим зависимостта си от тази рушаща се система и да разширим и укрепим контраикономиката, която ще бъде единственото ни спасително въже, тъй като решетките на новия икономически затвор се затварят около нас.

Какъвто и да е случаят, направете своя избор бързо. Остава малко време за размисъл.