Време е за революция

Днес имам една добра и една лоша новина.

Първо лошата.
През последната година и половина бяхме подложени на спиращ дъха терор поради своите мащаби и безпардонната си гавра с човека. Третираха нас и децата ни като убийци и престъпници. Безотговорни, нечистоплътни, инфантилни получовеци, които не могат сами да се грижат за себе си. Терористи и нищожества, на които трябва да им се казва кога и какво могат да правят и да не правят, кое е позволено да говорят и да мислят и кое не.

За съжаление много от почтените граждани, извън политическата върхушка и корпоративната аристокрация, споделят същата идея за идеално общество и идеален свят: хората трябва да бъдат контролирани, държани изкъсо, глобявани, следени, превъзпитани и подчинени. Тоталитаризмът е мир. Фашизмът е ред и нормалност.
На нас най-големият ни проблем са другите, нали? Невъзпитани, хвърлят си хартийките в гората, не ги харесваме. Каква друга по-голяма заплаха може да има за нас от “другите”? Ако се справим с другите, всичко ще се нареди, нали? “О, особено тези ‘антиваксъри’! Дори не са учтиви, докато ги тероризират и уволняват. Не разбират, че това е за тяхно добро, само с тези ваксини могат да карат по-леко чумата. Дълг на всички е ‘да пазим болниците’.”
Дори Германия за 2 години така и не успя да си оправи болниците.

Ще видите този манталитет при журналисти, дефилиращи по демократичните червени килимчета, в приятел или съсед, в училището на детето си, сред познати и непознати. За съжаление фашисткият светоглед става все по-общоприет и модерен. Свободата стана мръсна дума. Правата ви са “глезотии”.
Затваряха и фалираха, за да ги умоляваме за ваксината им. Обещаха на наивното общество, че само ваксината ще спре тормоза и локдауните. Въпреки това у нас имаше около 85%, които не бързаха да се молят за ваксина и заявиха, че не желаят “зелени” паспорти.

Фашисткият режим на Радев въведе “зелен сертификат” и веднага хората се наредиха да си получат дозите токсини. Не твърде голям процент, но с това поведение само окуражават престъпниците, които следващият път ще ескалират още повече тормоза и контрола. Те ще стигнат до там, до където им позволим. Българските марионетки не са свикнали на никакъв отпор от обществото. Нашите подлеци сами се предлагат да ни продават без някой да ги моли, представете си колко са отзивчиви, ако ги помолят по-настоятелно. Това според мен се дължи на злощастния факт, че никога не са подвеждани и държани отговорни за престъпленията си. И е време да поставим прецедент.

Хората са заплашвани и принуждавани да си инжектират токсините, защото според пропагандата това били “ваксини”, които помагали по-леко да се изкара специалния вирус и нямало толкова тежко болни. Нека да отворим скоба и да приемем, че офисициалната версия е вярна. Говорим за вирус със смъртност между 0.1%, колкото е грип и 0.3% според държавата. За деца е 0.002% според сайта на Център за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ. https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/hcp/planning-scenarios.html. И за ваксини, които помагали по-леко да се боледува. Те не спират разпространението, нито Ви предпазват от заразяване. И тук идва кулминацията. За да ви принудят “по-леко” да боледувате, сте заплашени с глоби и сегрегация, уволнение или пълно изпадане от икономическия и социалния живот на страната.
Скоро ще задължат и децата ни да си инжектират токсините. В Коста Рика вече е задължително за деца над 12 години. Децата, за които смъртността е реално нула, ще се наложи да си бият течности, които не спират инфекция и разпространение, но по този начин някак щели да пазят учителите и бабите си.
Аз лично не мога да измисля по-голяма мерзост от тази. Ако не беше истина, не съм убедена, че имам въображението да си представя подобно престъпление. Всичко това е с любезното съдействие на учители, директори и родители, които казват на децата “нищо не можем да направим, такива са правилата”. И всичко това заради 5 “безсимптомни случая” от 37 000 деца.

Защо няма революция? Къде са тези родители, които ще сложат край на престъплението към собствените им деца?
Има много, много смели и непримирими хора, които се борят със случващото се, но няма революция. Къде са онези 85%?
Може би е по-лесно. Нали? Какво ще ти стане за една маска? Просто си сложи маската. Може би 80% са против маските, но е по-лесно да си сложиш маска, несравнимо повече усилия и смелост се иска, обаче да не си носиш маската.
По-лесно е да си бием токсините, отколкото да рискуваме работата си, да съдим работодателите или да се борим за правата си. Просто една инжекция.
По-лесно е да пратим децата да плюят, отколкото да кажем “не”. По-лесно е да чакаме всичко “да мине”, отколкото да сложим край.
Когато ни уверяват, че този или онзи политик, медик или директор не бил виновен, защото само изпълнявал заповеди, какво ни показва това? Как се наричат хора, които тормозят по-слабите и мълчат на по-силните от тях?

Сега добрата новина.

Когато си говоря с хората или ми пишат, много споделят, че са объркани, не знаят какво да сторят или не виждат надежда. И аз съм объркана, изморена и понякога не зная в каква посока да тръгна. Ние не сме от желязо.

Искам да обърна внимание на всички добри хора, които търсят начини, но са смазани и обезокуражени от случващото се. Има безкрайно много неща, които могат да бъдат направени. Имаме нужда от адвокати, лекари, учители, програмисти, земеделци, оратори, организатори, поети, всеки. И да се действа.
Ние няма да се предадем. Няма да отстъпим и ще спечелим. Но не е по силите на пет или на петдесет души организация, изграждане на съпротива и ефективна алтернатива. Всички дейни и будни хора трябва да се включат.

Последната година и половина срещу нас хвърлиха цялата пропагандна медийна машина на наши и чужди мисирки. Жестока, координирана психологическа (и не само) война. Заплахи, лъжи, ежедневен тормоз. Приятели, мислите ли, че ако нищо не зависеше от нас, че ако нямаше значение какво мислим и какво правим, щяха да използват всичките си ресурси, заедно с купените си експерти, фашистките марионетки и цялото медийно чудовище срещу нас. Че щяха да ни глобяват, трият, цензурират и да ни наричат по всевъзможни начини, ако нямаше значение…

Знаете какво готвят по-нататък. Надзорен капитализъм, 24 часа подслушване и наблюдение, сензори, интернет на нещата и интернет на телата. Ако нямаше значение какво мислим и какво правим, за какво им е да строят Биг Брадър?

Какво ще кажат онези, другите, “отговорните” родители на децата си?
“Миличко, такива бяха правилата, нищо не зависи от мен” или “Следвай правилата, нищо не зависи от теб, това е отговорното поведение”.
Не е срамно да загубиш, ако си се борил. Борбата не е пред Фейсбук. Борбата е на площада и пред книгата, в съда и пред хората, в идеите и изпълнението им.

Правим каквото трябва, да става, каквото ще. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.